МОТИВИ към НОХД 755/13г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – П. обвинителен
акт.
Обвинението е против две лица : С.И.Ц.
и Д.С.С. за това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от
17.30 ч. на 20.09.2012 г. до 08.00 ч. на 25.09.2012 г. в местността „Песо
Поле", в землището на с. В.Д., обл. П., след предварителен сговор в
немаловажен случай, от трасе на газопровод изграждан от „С.Б." ЕАД - гр. С.,
чрез използване на технически средства (2 бр. въжета с кука и карабина и
газокислороден резак) и на моторни превозни средства - лек автомобил марка „****"
с номер на рама **** и лек автомобил марка „Опел", модел „Астра", с ****
- са отнели чужди движими вещи - 11 бр. метални тръби с полиетиленово покритие,
всяка с дължина 12 м.
и диаметър 168 мм.,
на обща стойност 4 835,48 лева от владението на „С.Б." ЕАД - гр. С., с
изпълнителен директор Б.Т., без неговото съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като деянието е извършено от обв. Д.С. повторно в немаловажен
случай; по деяния както следва:
1. За времето от 17.30 ч. на 20.09.2012 г. до 08.00 ч. на
22.09.2012 г. в местността „Песо Поле", в землището на с. В.Д., обл. П.,
след предварителен сговор, в немаловажен случай, от трасе на газопровод
изграждан от „С.Б." ЕАД - гр. С., чрез използване на технически средства
(2 бр. въжета с кука и карабина и газокислороден резак) и на моторни превозни
средства - лек автомобил марка „****" с номер на рама **** и лек автомобил
марка „Опел", модел „Астра", с **** - са отнели чужда движима веща -
1 бр. метална тръба с полиетиленово покритие с дължина 12 м. и диаметър 168 мм. на стойност 439.59
лева - от владението на „С.Б." ЕАД - гр. С. с изпълнителен директор Б.Т.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят;
2. За времето от 16.00 ч. на 22.09.2012 г. до 08.10 ч. на 24.09.2012
г. в местността „Песо Поле" в землището на с. В.Д., обл. П., след
предварителен сговор в немаловажен случай, от трасе на газопровод изграждан от
„С.Б." ЕАД - гр. С., чрез използване на технически средства (2 бр. въжета
с кука и карабина и газокислороден резак) и моторни превозни средства - лек
автомобил марка „****" с номер на рама **** и лек автомобил марка
„Опел", модел „Астра", с **** са отнели чужди движими вещи - 4 бр.
метални тръби с полиетиленово покритие, всяка с дължина 12 м. и диаметър 168 мм. на стойност 1758.36
лева - от владението на „С.Г.Б." АД - гр. С. с изпълнителен директор Б.Т.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят;
3. За времето от 17.30 ч. на
24.09.2012 г. до 08.00 ч. на 25.09.2012 г. в местността „Песо Поле" в
землището на с. В.Д., обл. П., след предварителен сговор в немаловажен случай,
от трасе на газопровод изграждан от „С.Б." ЕАД - гр. С., чрез използване
на технически средства (2 бр. въжета и газокислороден резак) и моторни превозни
средства - лек автомобил марка „****" с номер на рама **** и лек автомобил
марка „Опел", модел „Астра", с **** - са отнели чужди движими вещи -
6 бр. метални тръби с полиетиленово покритие, всяка с дължина 12 м. и диаметър 168 мм. на стойност 2637.54
лева - от владението на „С.Б." ЕАД - гр. С. с изпълнителен директор Б.Т.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят
- Престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложения 1 и 2 и т. 5 от НК, във вр. чл. 194, ал.
1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за обв. Ц.
- Престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложения 1 и 2, т. 5 и т. 7, във вр. чл. 194, ал.
1, във вр. чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК - за обв. Д.С.
И само против подс. Ц. за това, че за времето от 31.08.2012 г. до
25.09.2012 г. в с. Л. и землището на с. В.Д., върху лек автомобил марка „****"
с номер на рама **** си е служил с контролни знаци - 2 бр. регистрационни
табели с № ****, издадени за друго моторно превозно средство - л. а. „****"
с номер на рама ****, собственост на П. Г. Н. - престъпление по чл. 345 от НК.
Приет за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес бе гражданки иск против подсъдимите Ц. и С.
от ЕАД „Т.И. – гр. С.” с изпълнителен директор Б.Т. и пълномощник и
председател на Съвета на директорите А.К. за сума в размер на 4835.48 лева като обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на инкриминираното престъпно деяние по чл. 195 от НК , ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане.
Като граждански ищец по делото бе
конституирано ощетеното юридическо лице ЕАД „Т.И. – гр. С.” с изпълнителен
директор Б.Т. и пълномощник и председател на Съвета на директорите А.К..
Представителят на РП П. твърди в
с.з., че обвинението е доказано по двата пункта и против двамата подсъдими като
настоява подсъдимите да получат наказание лишаване от свобода, определено при
отчитане на посочени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, което да търпят
ефективно. Счита гражданският иск за доказан и основателен.
Защитникът пространно и активно
оспорва доказаността на обвинението и пледира оправдателна присъда.
Подсъдимите не признават вината
си и декларативно и чрез дадените обяснения.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
„С.Б." ЕАД - гр. С. с изпълнителен
директор Б.Т. инвестирало изграждането на газопровод в местността „Песо
поле" в землището на с. В.Д., с главен изпълнител на строежа - „Т.И."
ЕАД и подизпълнител на обекта по строително-монтажните работи - „Т.К." 2000 ЕООД. Технически ръководител на
последното дружество, отговорно и за полагането на тръбите, бил св. И.С.. За
изграждането на тръбопровода се ползвали специални метални тръби с
полиетиленово покритие, всяка с дължина от 12 метра и тегло 220 кг.и диаметър 168 мм., закупени от „Т.И."
ЕАД.
На 20.09.2012 г. / четвъртък /
св. И.С. наредил на багериста - св. П.П. да прекара тръби и да ги остави до
трасето, където след това ще бъдат монтирани. Св. П. струпал в местността „Песо
поле" в землището на с. В.Д. три купчини от тръбите - 2 купчини по 22 бр.
тръби и една - по 20 бр. тръби или общо 64 бр. тръби, които били подредени до
края на работния ден - 17.30 ч. На следващия ден трябвало да ги разполагат по
протежение на трасето.
Подсъдимите Д.С. и С.Ц. знаели за
изграждането на газопровода и наличието на тръби в посочената местност . Решили
да се облагодетелстват от кражба на такива, които да предадат в пункт за
вторични суровини. Разбрали се как да действат, преценили необходимостта от
средствата, които са им необходими за нарязване на тръбите на място, тъй като
поради дължината им било невъзможно превозването им с леките автомобили, които
имали - „Опел Астра", Комби с ДК № ********, ползван от С., но собственост
на Н.Г.В. *** и „****", ползвано от Ц., с номер на рама **** и номер на
per. табела по регистрация в КАТ - ********, собственост на И.Д.И. ***, но с
поставена регистрационна табела ****, издадена за друг автомобил - „****"
със собственик по регистрите на КАТ - П. Г. ***. подсигурили си да ползват
собствените на бащата на Ц. - резак с прикрепени два черни маркуча, газов вентил и кислороден вентил с два
манометъра , синя газова бутилка 15 литра, кислородна бутилка с височина 160 см и обиколка 64 см. Планували да действат
след работното време на обекта.
Така за времето от 17.30 ч. на
20.09.2012 г. до 08.00 ч. на 25.09.2012 г. отнели общо 11 бр. тръби, като за
целта използвали газокислородния резак и 2 бр. въжета, както и двете МПС.
Конкретно за времето от 17.30 ч. на 20.09.2012
г. до 08.00 ч. на 22.09.2012 г. - 1 бр. тръба; за времето от 16.00 ч. на
22.09.2012 г. до 08.10 ч. на 24.09.2012 г. - 4 бр. метални тръби и за времето
от 17.30 ч. на 24.09.2012 г. до 08.00 ч. на 25.09.2012 г. - 6 бр. тръби, или
общо 11 тръби.
Тръбите влачили вързани с 2
въжетата с карабина и кука на автомобилите на разстояние около 1 километър от
местонаходжението им и по черен път
покрай напоителния канал. На това място ги нарязвали с помощта на
газокислородния резак на парчета, които натоварвали и извозвали с леките
автомобили. По протежение на черния път и на мястото оставали ясно видими следи
от влачене на тръбите, следи от автомобилните гуми, а на мястото, където ги
нарязвали - и стопилки от метал, както и две нарязани парчета от тръба. Стопилки
останали и в багажниците на двата автомобила.
На 22.09.2012 г. подсъдимите
откарали и предали в пункта за
изкупуване на отпадъци, собственост на св. Д. ***, с лек автомобил „Опел
Астра" - 7 бр. парчета от тръби, с
общо тегло 220 кг.
Общата сумарна дължина на тръбите била 12 метра, колкото е дължината на една цяла
тръба.Охранителната камера на пункта заснела на два видео файла пристигането на
автомобила и разтоварването на тръбите от подсъдимите .
На 22.09.2012 г. , ден събота , св. П. и св. С. се усъмнили, че липсват
тръби от една от купчините. Свидетелите ги преброили и установили, че наличните
са 10тръби. 23.09.2012 г. , неделя, бил неработен ден. В първите два работни
дни от новата седмица свидетелите установили - понеделник, 24.09.2012 г.
липсата на четири, а на 25.09.12г. , вторник, свидетелите установили липсата на
останалите още 6 бр. тръби. Тогава св. С.
сигнализирал полицията за извършената кражба.
Отпочнато било разследване, което
предвид записите на охранителните камери, прегледани от св. З. - извършващ
полицейската проверка, се насочило към подсъдимите и видимия на записа лек
автомобил - „Опел Астра", Комби с ДК № ********.
При проведеното претърсване за
времето от 19.15 ч. до 19.45 ч. на 25.09.2012 г. в посочения лек автомобил били
намерени и иззети около 10 бр. метални стопилки с неправилна форма и размер
около 0,5 см.;
тъкан /ЛДК/ червена на цвят с размери около 1 м. на 2 м., замърсена и обгорена и 2 чифта сиви
ръкавици със светли ластици.
По-късно същата вечер било извършено
претърсване и изземване и в дома С.И.Ц. *** - гараж и намиращ се в него лек
автомобил „****" с ДК № ****. В лекия автомобил били открити и иззети метални
стопилки; книжка със снимки и схеми на лек автомобил с липсващи листа от първа
до десета и 47 и 48 ; в гаража - до автомобила - метални стопилки, 2 бр. въжета
с карабина и кука със засъхнала трева по тях, голям ъглошлайф с диск за рязане,
2 чифта синьо-зелени ръкавици със светли ластици, черна плетена шапка, по която
имало засъхнала трева, резак с маркуч, газов винтил и кислороден винтил с два
манометъра, синя газова бутилка, кислородна бутилка с височина 160 см., както и ситни
метални стружки.
Извършен бил оглед на
местопроизшествието на мястото, където били складирани първоначално тръбите и
на мястото, където са довлачени и нарязани и което било посочено и от Ц.. От
последното място са били иззети 1 бр. червена капачка за тръба с надпис
„5567", метални стопилки и 6 бр. листа с размери около 20 на 14 см. от книжка на немски
език със снимки и схеми „Ръководство за експлоатация на автомобил „****",
зацапани с кафяво вещество с липсващи страници от 1-ва до 10-та и 47-ма и
48-ма.
Извършен бил оглед на веществени
доказателства, който установил съответствието на страниците, открити на
мястото, посочено от Ц. с номерация от
1-10-та , 47-ма и 48-ма и книжката, на латиница, открита в л.а Рено с липсващи
страници с тези номера.
С протоколи за доброволно
предаване С.Ц. е предал лек автомобил „Рено" / л. 48 /; С. - лек автомобил
„Опел Астра" / л. 51 /; св. И.С. - част от тръба с дължина 7 см.; св. Д.С. - 7 бр.
парчета от тръби и запис от охранителната камера / л. 20 /
При съпоставка грайферите на
предна дясна и задна лява гума на лекия автомобил „Рено" и фотосите,
изготвени при огледа на мястото на изграждане на тръбопровода, визиращи следи
от гуми се установило съответствие.
Физико-химическа експертиза дала
заключение за обекта на изследване
метални парчета с триъгълна форма - обекти 1 и 2, служещи като
сравнителен материал от тръбите, предмет на кражба; сиви на цвят парчета
стопилки - обекти 3, 4 и 5; парче стопен полимер; сиви стружки - обект 6. Двете
парчета обекти 1 и 2 според експерта съвпадали
напълно по морфологични признаци, цвят и вид. Разликата в количеството на
примесените химични елементи в представените за изследване метални сплави,
която е установило вещото лице, не е възприета от него като основание за
определяне на представените обекти като различни един от друг с обяснението,
доразвито и обосновано и в с.з., че количеството на примесените химични
елементи в желязната сплав не е строго фиксирано, а има граница, която не може
да бъде надвишавана. Конкретните отклонения са м рамките на нормативно
допустимите.
Лекият автомобил Рено бил собствен
на св. И.И. и с per. № ********. На
31.07.2012 г. Поради бракуване на автомобила, била прекратена регистрацията му
в КАТ ( сега СПП при ОД МВР) . Един месец след това, на 31.08.2012 г. свидетелят
продал автомобила на Д.С. ***00 лв., който впоследствие го предоставил за
ползване на Ц.. Тъй като автомобилът бил
без табели, защото същите били предадени в сектор Пътна полиция при
бракуването, Ц. поставил табели, с които разполагал - с per. № ****.
Автомобилът, за който били издадени тези табели - Фолксавен Голф бил ползван
известно време от Ц. и поради това те останали у него.
При тези факти прокурорът е
предал подсъдимите на съд за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложения 1 и 2 и т. 5 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1
от НК ,а за С. - и вр. чл. 195, ал.1,
т.7 вр. чл. 28, ал.1 от НК и само Ц. - за престъпление по чл. 345 от НК.
Защитната теза на подсъдимите е
основана както на няколко доказателствени източника, визиращи обстоятелства,
изключващи изводите за възможно авторството или вина, така и на конструктивен и
мотивиран извод за невъзможност в доказване авторството и виновността само въз
основа на процесните косвените доказателства, върху които било изградено и
обвинението.
Вярно е, че към доказателствената
съвкупност принадлежат такива преки и
косвени доказателства, които визират
обстоятелства, опровергаващи възможността за претендираните от прокурора изводи
за обективна и субективна съставомерност на възприетите от него две
престъпления. Вярно е също, че тази съставомерност дори и при самото обвинение
е основана само на косвени доказателства.
Невярно е обаче, че бранещите защитната теза
доказателства оборват категорично останалите такива. Невярно е и, че последните
по своята същност и съдържание не позволявали съвместното им обвързване и съотнасянето им към главния факт
по начин, непозволяващ формирането на единствено възможен извод за авторството
и вината, непоставящ съмнение.
Трябва да се признае, че сами по
себе си доказателствата в подкрепа на лансираната защитна теза са макар и само
привидно, правдоподобни. Това определение се дължи и на липсата на преки
доказателствени източници в полза на противната теза. Освен това, част от
доказателствата, обслужващи бранителната за подсъдимите версия, са частично последователни.
Такова обсъждане следва обясненията на Ц. ,
който както и в хода на предварителната проверка, извършена пот св. З.,така
и съдебната фаза на процеса не признава
участието си в нито едно от вменените му престъпления, макар и с различни
признания за формата на участието му. Пред З. този подсъдим е признал, че на 22.09.12г. сутринта откликнал на молбата
на неправоспособния С. да го откара с автомобил Опел Астра до пункт за
отпадъци, където предал тръби. Това, според защитната теза, би следвало да
обяснява и присъствието на Ц. в пункта и помощта при пренасянето на тръбите,
очевидни при наличието на предоставения видеозапис от пункта. Последващото си
участие в инкриминираните действия Ц. обяснил пред З. само с фактите на : на
предоставяне на С. ***.09.12г. на л.а. Рено ; посещението на
местопрестъплението, което в ранните часове на 25.09. направил Ц. по повод телефонно
обаждане на С. и отказът му да участва в нарязването на тръбите, което на място
извършвал С. и единствената си намеса в нарязването на тръби в гаража в къщата
на баща си, което извършил по молба също на С. и сутринта на 25.09.12г.
В обясненията си пред съда, дадени избирателно
в рамките на реализираното в това отношение право на защита, Ц. потвърждава участието си в превозването на
тръбите на 22.09. и предаването им в процесния пункт, без да го обяснява с
мотива за помощ и почерпката след предоставянето й, споделени пред З.. Твърди, че е бил на местопроизшествието не
защото отишъл по молба на С. и видял на място тръбите, които последният
нарязвал, а защото и двамата ходили за риба и през това място минавал пътя им и
точно там дори се наложило да спрат колата, тъй като Ц. не се чувствал добре,
повръщал, ходил по голяма нужда. Тези факти следва да дадат обяснение за
следите от грайферите на процесния автомобил на местопрестъплението, оставените
листи от книжката за В., ползвани за хигиенни нужди от Ц..
Съответни на дадените обяснения
на Ц. в с.з. са тези на С., който също разказва , че ходили за риба с В., което твърди, че било на семейството на Ц.,
минали през местопроизшествието, където се наложило да спрат, тъй като Ц. имал
храносмилателни проблеми. Затова го откарал обратно в дома му и сам се върнал
за риба като по пътя случайно намерил парчета от тръби, които с помощта на Ц. и
л.а Опел Астра откарали в пункта, където
предали.
Схематично уеднаквените твърдения
на подсъдимите по най-основните факти, за да не предполагат възможност за
установяване на противоречия, може и да дават соченото дори от всеки от тях
обяснение на част от инкриминираните факти и дори то можеше да е и достоверно ,
ако липсваха възникналите съмнения за достоверност ,които намериха своето
потвърждение при персоналната преценка на доказателствените средства, с които
се лансира защитната теза и при съпоставката им с опровергаващите я.
Така неясно за Съда остана защо С.
твърди, както всъщност и дори бащата на Ц. - св. Ив. А., че л.а Рено е на
семейството на последните, след като неговият собственик св. И. твърди, че го е
бракувал и след това го продал на С. „
за части“. Така, извън контекста на
напълно необременените със стремеж да обслужват която и да е от двете
противопоставени тези по делото показания на И., са твърденията на бащата на
подс. Ц. - св. И.А., че „В.“ е „тяхно и го ползва за селскостопанската си
работа“ и съответните им обяснения на С., че автомобилът е „техен“, без дори
сочи да им го е предоставял.
Коментираните твърдения от св.И.А.
не са единствените, които той е депозирал в подкрепа на защитната теза. Заедно
със своя брат и чичо на Ц. св. Г. А. твърдят, че през период от м. септември,
включващ и инкриминирания такъв, са пътували ежедневно до В., където са
извършвали ремонт на товарни автомобили на св. Ш. , за която цел са ползвали
иззетите от гаража на Ц. резак, кислородна бутилка, газова бутилка и ъглошлайф.
Същите всеки ден превозвали, тъй като нямало къде да ги съхраняват там и ги
прибирали в дома на Ц. ,в гаража, където всъщност са отрити при огледа и
иззети. След приключване на работата си, свидетелите се връщали в Л., като със
себе си транспортирали и тези уреди .
Пътували с лек автомобил Ауди, собственост на св. И. А., който самият той
управлявал. За тези факти показанията на двамата свидетели Ангелови са напълно
еднопосочни.
Основание за съмнение за недобросъвестност
даде противоречието относно мястото в автомобила, където пътувал св. Г. А.. При
положение, че това пътуване е било
многократно и ежедневно, този факт е бил известен и на двата. Според И. А. брат
му Г. А. е пътувал отзад, тъй като на предната седалка до водача и на
положената в легнало положение седалка е поставяна кислородната бутилка. Поради
дължината й, която е 1.60м ( виж в протокола за изземване) тя не могла да се
побира в багажника при другите инструменти.
Св. Г.А. обаче бе категоричен в разпита си, че той се вози отпред на
седалката до брат си, а кислородната бутилка поставят в багажника. Проведената
по настояване на защитата очна ставка само формално преодоля това противоречие.
Действително в нея се установиха еднопосочни твърдения досежно спорния (
предвид разпитате на участващите в ставката)
факт. Постигането на тази еднопосочност обаче бе резултат от
установените разминавания в твърденията
на всеки от свидетелите Ангелови за коментираното обстоятелство.
Категоричността на всеки от тях бе съвсем разколебана в очната ставка и само
затвърди изводите за пристрастност , съмнение в каквото съществуват изначално
поради изключително близките родствени,
особено за св. Ив. А., който е баща на Ц., връзки с този подсъдим.
Извън обсъденото горе разминаване
в показанията на Ангелови, както вече се посочи, техните твърдения са напълно
еднопосочни, а и потвърдени от показанията на св. Ш.. Това е било лицето, при
което те са работили във В. и което потвърди , че действително всеки ден, вкл.
и в рамките на инкриминирания период, те са ходили за ремонт на товарни
камиони. За същия ползвали инструменти
резак с газова и кислородна бутилка, ъглошлайф, които превозвали ежедневно до
деня, в който споделили, че неправилно полицията ги е иззела от дома на Ив. А.
поради разследване против сина му. При пълното съответствие за тези
обстоятелства с показанията и на Ангелови не съществуваше предпоставка за
съмнения в някаква преднамереност, но такава демонстрира самият свидетел с
ненужния съвет за възможността да се търси препотвърждение за показанията му в
тези на работещия при него шофьор, нает по трудово правоотношение, но останал
необезпечен за положения извънреден труд в събота и неделя, в които почивни дни
Ш. заяви , че работел, но след признанието за неплащане на извънреден труд - че
само стоял там.
Горният анализ на обезпечаващите
защитната теза доказателства, въпреки тяхната стратегическа консолидация в
процеса на доказване, даде основание на Съда да ги отхвърли като основа за
изграждане на фактическите си изводи след оценката за тяхната недостоверност
досежно онези обстоятелства, които изключват авторството и вината на
подсъдимите в извършване на приписаните им престъпления.
Освен това, Съдът съвсем не откри
основание за претендираната от защитника невъзможност да обвърже конструктивно и
в необходимата взаимовръзка помежду им и с релевантните факти подкрепящите
обвинителната теза доказателства. Така формираната доказателствена общност
обоснова и единствено възможния и
изключващ всякакви съмнения извод за авторството и вината.
Към тази доказателствена трупа
принадлежат показанията на св. З., С., П., съставените в хода на разследването
протоколи, както и следващите правилата на формалната логика изводи.
Съдът не възприе възраженията на
защитата както за събиране показанията на св. З. ( мотивите за което са в
протокола от с.з.) , така тези за тяхното отхвърляне. Показанията не страдат
нито от преднамереност, нито има основание да се приеме недобросъвестност на
техния автор. Самото им съдържание не дава такова основание. Този извод почива
само на база преценката им в частта, в която те възпроизвеждат обясненията на С.,
с които отричал категорично съпричастността си към инкриминираните събития и
обясненията на Ц., с които той е признал такова свое участие, което не се
субсумира в престъпния състав на някое от двете му обвинения. В разпитите си З.
е категоричен, че С. е отричал изцяло участието си в разследваните
посегателства. Категоричен е и изключително последователен и относно дадените
обяснения от Ц.. Последният признал, че С. потърсил помощта му за превоз и
предаване на тръби от процесния тип, която той му оказал. Срещу почерпка го
откарал с неговия автомобил и поради неправоспособността му до пункта, където
стоварили тръбите. Този факт е напълно безспорно установен предвид съхранените
и предоставени на разследването видеозаписи от охранителните камери на пункта,прегледани
на място от З. и станали впоследствие обект на експертно изследване ( виж на л.
104 и сл.) . Именно от тях З. се насочил към л.а Опел Астра и двамата подсъдими,
от които взел обяснения.
Лекият автомобил „Опел Астра“ е
бил открит пред хранителен магазин в с. Л.. Същият , както сочат показанията на
св. В. е бил „продаден“ на подс. С., но
договорът не е изискуемата за неговата валидност и действителност форма (
л.121) - с нотариална заверка на подписите - чл. 144, ал.2 от ЗДвП. Така
свидетелят не е загубил правото се на собственост върху МПС-то и юридически с
договора само е уредено ползването от страна на С., а от показанията на
собственика става ясно, че дори устните уговорки били в полза и на двамата
подсъдими.
При проведеното претърсване за
времето от 19.15 ч. до 19.45 ч. на 25.09.2012 г. в посочения лек автомобил били
намерени и иззети около 10 бр. метални стопилки с неправилна форма и размер
около 0,5 см.;
тъкан /ЛДК/ червена на цвят с размери около 1 м. на 2 м., замърсена и обгорена и 2 чифта сиви
ръкавици със светли ластици.
Св. З. е участвал и при огледа в дома на Ц. , където били иззети вещи
и предмети от значение за делото от гаража и намиращия се там л.а. Рено. Това действие по разследване е извършено
почти непосредствено след първото, което е имало за обект - л.а Опел Астра. Започнало в 20 ч. и е
продължило час, през който са били намерени и иззети: 1. от лекия автомобил „Рено“
- метални стопилки; книжка със снимки и схеми на лек автомобил с липсващи листа
и 2. от гаража - до автомобила - метални стопилки, 2
бр. въжета с карабина и кука със засъхнала трева по тях, голям ъглошлайф с диск
за рязане, 2 чифта синьо-зелени ръкавици със светли ластици, черна плетена
шапка, по която имало засъхнала трева, резак с маркуч, газов винтил и
кислороден винтил с два манометъра, синя газова бутилка, кислородна бутилка с
височина 160 см.,
както и ситни метални стружки.
По отношение на тези иззети вещи
св. И.А. твърди, че са негова собственост и действително е заявил това и пред З.
в хода на проверката, както сочат показанията на последния. Съдът прие за
достоверни тези твърдения. Вярно е, че пред З. и при изземването Ц. не е
оспорвал собствеността си върху тях, но пък
напълно синхронни за твърденията на братята Ангелови, че тези
инструменти и вещи са на И.А., което се потвърди и от Ш. и което е съвсем
житейски логично като с има предвид дейността, с която се занимава - неоспорена
по никакъв начин. Дори и обаче да се приеме, че тези вещи всеки ден , вкл.и
през инкриминирания период са били превозвани от Ангелови до В. и връщани
обратно вечер, това съвсем не изключва възможността те да са ползвани са
нарязване на процесните тръби, тъй като те са били на разположение на Ц. в
гаража, където всяка вечер около 18 ч. ги докарвал и оставял баща му. Освен
това дали точно всеки ден в периода 20-25.09.12 г. братята Ангелови са пътували
до В. при положение , че нито те, нито Ш. фиксират конкретни дати и дни , не е
категорично установено.
Категорично
установено е обаче съответствието между липсващите листи от книжката за л.а.
Рено , които са били открити на мястото , където тръбите са били довлачени и
нарязани. Това място е било, както сочат показанията на З. определяемо предвид
наличието на следи,оставени от влаченето на тръбите ( които са всяка с дължима
от по 12 м.),
вкл. и такива от грайферите на гуми и стопилки от самото рязане с резак. Тези факти
са ясно илюстрирани на снимковия материал към протокола за оглед на л. 7 .От
друга страна мястото е посочено и от самия Ц.
, както сочат показанията на З. и
също се вижда ясно на сн. 1 и 2 към протокола на л. 43 и сл.
От посочените доказателствени
източници, както и показанията на св. П. и С. се изяснява, че тръбите са били
струпани на купчини по протежение на изграждания тръбопровод, вземани са и са
били влачени до място на около 1
км., където са били рязани на по-малки парчета. Във
връзка с тези факти следва да се разглежда и наличието на 2 бр. въжета с
карабина и кука със засъхнала трева по тях в лекия автомобил Рено, както и
наличието на метални стопилки в багажника на този автомобил и гаража, където е
бил, както и такива стопилки в багажника на л.а Опел Астра.
Съответността им към процесния
вид тръби съвсем не е изключена както настоява защитника. Вещото лице е дало
заключение по физико-химичният анализ, че металните стопилки, които са
изследвани съвпадат напълно по морфологични признаци, цвят и вид. Разликата в
количеството на примесените химични елементи в представените за изследване
метални сплави - от тръбите не е дало основание
за определяне на представените обекти като различни един от друг, тъй като
количеството на примесените химични елементи в желязната сплав не е строго
фиксирано, а има граница, която не може да бъде надвишавана. Този извод е
напълно обосноват като се има предвид
разпита на в.л. П. в с.з. Тя обясни чрез
един добре илюстриращ пример - за изработката на кабел нпр. се ползва като основа суворина
медна жица, която се тегли от макара. Самата макара съдържа сериозна дължина от
този продукт, като за негота изработка са ползвани смеси, които са с различно
съдържание на техните елементи в нея, но всеки вложен рамките на онзи диапазон, който е нормативно
определен и който е спазвал производителя при допустимите отклонения. Така в
самата макара навитата мед може да се окаже в отделни части различна една от
друга, но отклонението е все в рамките на допустимото. По отношение на
процесните тръби единствената възможност за пълно съвпадение между отделни
части на дори една и съща тръба е цялата да е изработена от материал, подготвен
едновременно - в една вана, така в него ще бъдат вложени едни и същи компоненти
в едно и също съотношение. Изработването на тръбите е ставало на практически на
принципа отливка и сплавка , поради което само ако цялата тръба по този начин
се изработи от една и съща приготвена смес , тогава в самата нея отделните
елементи ще имат едно и също съдържание на химични елементи, които напълно ще
съвпадат. Ако приготвената смес не е
стигнала до кроя на тръбата - общо 12
м. и е подготвена нова, за нея има само гаранции ще е от
компоненти , които сами са били изработени във възможните пропорциите на
елементите за тяхната изработка, но няма гаранция,че те ще съвпаднат с предните
пропорции. За производителя е важно да спази нормативно определените му параметри,
които не са твърдо фиксирани,а в допустим диапазон. Проверката на експерта е
обхванала и посещение в Института по металознание.
Що се отнася до съответствието
между липсващите страници от книжката за Рено, които са били установени на
мястото, на което са рязани тръбите, то вече не е и спорно, тъй като Ц. не
отрича да го е посещавал и дори да е
ползвал там тези страници за хигиенни нужди при задоволявани на физиологични
такива. Съдът не възприе като достоверно сочената от Ц. причина за посещението
му на това място - отишли на риболов със С., но той не се чувствал добре, тъй
като бил предната нощ и дори до сутринта на дискотека, повръщал, ходил по
голяма нужда и накрая С. го прибрал. Не се възприе и обяснението на С., че след
като откарал в дома му Ц. сам се върнал и докато минавал по пътя забелязал
парчета от тръби , които били „изхвърлени“- решил да ги вземе и тогава му
помогнал Ц. . всъщност това са същите тези части от тръби, които са били
открити в пункта за изкупувани на отпадъци и предаването на които е било
заснето от видеокамерите на пункта. Тоест тези тръби,за които е несъмнено , че
двамата са предали . Е, те поради това не го и отричат, но обяснението, което
дават е дори в противоречие с житейската логика. Защото самият Ц. твърди, че не
се чувствал добре поради това, че не е спал цяла нощ, а дори имал и сериозни
стомашни смущения,за които сам сподели, но въпреки това съвсем отзивчиво се
съгласил той да ги закара до пункта в П., тъй като С. не бил правоспособен.
Самият С. сочи, че като оставил в дома
му Ц., се върнал за риба и тогава видял тръбите които натоварил отишъл при Ц.. От разказа му не става ясно от момента, в
който е оставил Ц. в дома му до момента, в който отишъл да го забира да е
изминало много време, което да е било достатъчно за Ц. да се възстанови и дори
да шофира.
Обясненията, че поради неправоспособност на С., Ц. откарала тръбите
в пункта , също е неприемливо. Ц., както се вижда от справката му за съдимост е
осъждан със съдебно одобрено споразумение
от 25.02.10г. по НОХД
446/10г. за управление на МПС без СУМПС и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние . Тоест - също е бил неправоспособен.
Обясненията на Ц. от с.з. влизат
в противоречие с дадените от него пред З. такива и установят такава
непоследователност, която е наред с изложения доказателствен анализ основание
за дискредитацията им. Защото пред З. и правил признание, че е ходил дори на
мястото, където са рязани тръбите и е видял рязнето, което ( както се обсъди
горе) напълно съвпада с илюстрацията на фотоалбума от огледа на това място. Ако
обясненията в с.з. на Ц. , с изключение на твърденията за предаването на тръбите,
обаче следва напълно да се игнорират от доказателствената маса за релевантните
факти, то пред З. , въпреки опитите си да избегне полагащата му се отговорност,
все пак е посочил реални факти , част от които са свързани с посещението му на
местопрестъплението, ползването на резак, кислородна и газова бутилки за
нарязването на тръбите - от С. обаче.
Що се отнася до обясненията на последния
неясно остана защо след като са отишли за риба с В. на С.Ц. и след като той се
върнал в дома си, С. е отишъл отново за риба със своя автомобил, който и той и Ц.
твърдят, че не управлява тъй като е неправоспособен. Все пак управлявал е не
само по черен път , а и в населено място- с. Л.. Все така може би убедително
само за С. и за общата му защитна теза с Ц. звучи и твърдението му, че не е
отнемал тръбите , а ги намерил встрани от пътя . Само три години по-рано С. е
бил вече съден за кражба и то при условията на продължавано престъпление ( л. 153).
Самият вид на тръбите и конкретно техните характеристики - дължина 12м.
и тегло 220 кг- всяка правят ако не обективно
невъзможно нарязването и откарването на една тръба, то значително затруднено да
се откраднат по инкриминирания начин от едно лице, за което освен много сила,
труд, енергия, ще е необходимо и много време.
Предадените седем парчета от
тръба от процесния вид в пункта ( виж на л. 19) са с общо тегло 220 кг. Общата дължина на
тези части е ( 164 см.
+166 см.
+163 см.+
212 см.+167 см. +164 см.+163.5 см ) 12 метра. Така една тръба
тежи 220 кг.
и дори влаченето й да е с помощта на МПС чрез въже и захващане с кука,
параметрите като тегло и дължина изискват съвместните усилия на поне две лица.
С това се обяснява и наличието на двата чифта ръкавици, открити в гаража до В..
Безспорният
факт за предаването на 22.09.12г. на седемте броя части от тръба, които всъщност отговарят на
една цяла процесна тръба , датата на това предаване и датите, които визират
показанията на св.П. и С. ( вкл. и тези от ДСП на последния, интегрирани на
съответното процесуално основание) относно броя на установените като липсващи
тръби даде основание да се приеме, че действително на кражбите на извършвани по
дни и имат за предмет - брой тръби, както са инкриминирани. На 22.09.2012 г. (
когато е предадена една тръба на седем парчета) ден събота , св. П. и св. С. се усъмнили, че
липсват тръби от една от купчините, тъй като до тях на земята имало червени
капачки, с които по принцип се затварял отвора в края от двете им страни, а
всички налични тръби в момента имали такива капачки. Свидетелите преброили, че
наличните тръби са 10 на брой. 23.09.2012 г. бил неработен ден. В понеделник -
24.09.2012 г. св. П. и св. С. констатирали, че липсват 4 от общо 10-те тръби, а
на следващия ден - вторник, 25.09.2013 г. видели, че липсват и останалите 6 бр.
тръби.
Механизмът
на отнемането бил един и същ и също е напълно идентичен ( обсъден горе) с
инкриминирания като се има предвид установеното при протокола за оглед от следи
от грайферите на гуми на л.а Рено от протежението на тръбопровода в посока Л. и
до мястото, където били рязани тръбите, както и следите от влачене на тръби,
установени вкл. от свидетелите С., З. и П., наличието на това място на части от
тръби, откритите в В. два броя въжета с куки, както и откритите уреди в гаража, където била
паркиран л.а. Рено ( резак, ъглошлайф, килслородна и газова бутилки ),
наличието на метални стопилки на мястото на рязане и в багажниците на леките
автомобили Рено и Опел Астра, част от
признанията на Ц. пред З.. Въз основа на тези данни правилно обвинението е
приело, че при всяко от действията са ползвали технически средства и МПС по
смисъла на чл. 195, ал.1 т.4 от НК.
Действително,
както е признал и автора на ОА в самия него, не е установено как и къде
подсъдимите са се разпоредили с отнетите след 22.09 десет броя тръби. Но
липсата на доказателства за това не прави невъзможен, както настоява защитата,
извода за отнемане и установяване на трайна фактическа власт. Все пак именно в
деня след последния ден, който заключва инкриминирания период са били отрити
както следите от влачене на тръбите в посока Л., така и следите от грайферите
на В.. Предния ден 24.09.12г. е бил работен за обекта, както сочат показанията
на С. и П., имало и движение по терена на хора и превозни средства, което води
до заличаване на оставени преди следи.
Към инкриминирания период С. е
бил вече осъждан за кражба по НОХД 857/09г. с влязла в сила на 11.06.09г.
присъда, наказанието по която - пробация е било изтърпяно към 21.03.10г. Към септември 2012г. не е изтекъл петгодишния
срок по чл. 30, ал.1 от НК и деянието е извършено от С. при условията на
повторност.
При всяка от кражбите подсъдимите
са съзнавали противоправността на деянията си.
Предвиждали са и са целели настъпването на обществено-опасните
последици. Съзнателно са ползвали моторни превозни средства и технически такива,
без които е било невъзможно както отнемането на предмета на престъплението,
така и установяването на трайна фактическа власт върху него. Двамата са действали при всяко от деянията при
предварителен сговор. Механизмът на извършването им сочи, че са били обсъдени
предварително и решени всички въпроси по начина на действие, необходимите
средства и конкретното участие на всеки от подсъдимите .С. е съзнавал, че
действа при условията на повторност - след е осъждан вече с влязла в сила
присъда за същото по вид престъпление.
Деянията, извършени от
подсъдимите осъществяват поотделно състави на едно престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Касае се за продължавана
престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Общият предмет на последната
има парична равностойност , съответна на стойността на 11 броя от процесните
тръби и по експертната оценка е сума в размер на 4 835.48 лева.
Предвид горното, Съдът призна Ц.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложения 1
и 2 и т. 5 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и С. - в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложения 1 и 2, т. 5 и
т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1
от НК .
За да определи вида и размера на
наказанията на всеки от подсъдимите за това престъпление Съдът се ръководи от
критериите по чл. 54 и целенасочеността на наказателната репресия.
Обществената опасност на деянието
е висока . Освен, че се касае до продължавано престъпление, негов предмет са
вещи на стойност, който петнадесет пъти надхвърля установения размер на
минималната работна заплата.
Висока е и обществената опасност
на всеки от подсъдимите, дори и преценката за това да се гради само на база на
процесната им престъпна деятелност.
При отмерване на конкретния
размер на полагащото се наказание лишаване от свобода решаващият съд се
съобрази със стойността на предмета на посегателството, която е значителна и
дързостта в извършването им. Подсъдимите са действали сериозно организирано и
планирано след като в рамките на пет дни са успели да отнемат 11 броя тръби,
всяка от които с тегло 220 кг.
осъждането на С. не се отчете като отегчаващ фактор поради участието му квалификацията на деянието. Ц. обаче е
осъждан два пъти - за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и по време на
изтърпяване на това наказание пробация е бил осъден и за престъпление по чл. 343в,
ал.2 от НК,извършено също по време на изтърпяване на пробацията по предходното
осъждане. Настоящото деяние пък е извършено в изпитателния срок, за който е
било отложено наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 343в, ал.2
вр. ал.1 от НК.
Двамата подсъдими имат
криминалистически регистрации - седем за Ц. и 10 - за С. , отразени в
подборните им характеристични справки.
От друга страна, както сочат и показанията на З.
и на баща му св. И. А., Ц. е израснал без майка , отгледан е само от баща си.
Извън това обаче няма основание да се счита, че има някаква причина в
материалното му положение, която да го е мотивирала към престъпленията . Такава
не се откри и за С.. При ясно отчитане
на отегчаващите и смекчаващи вината фактори Съдът прецени, че за постигане на
целените промени в съзнанието на всеки
от подсъдимите, както и за общопревантивен ефект Ц. следва да бъде осъден на
две години ЛС, а С. - на една и година и осем месеца.
Към датата на кражбата последният
е бил реабилитиран - виж справка за осъжданията и поради това , както и предвид
данните за личността му, които визират само едно предходно осъждане, което
обаче не се преценява дори като отегчаващо обстоятелството, тъй като участва в
квалификацията на деянието, не се откри основание да се приеме, че за постигане
на личната превенция е наложително ефективното изтърпяване на това
наказание. Наред с тази преценка на Съда и при наличието
на другите две материално-правни предпоставки по чл. 66, а.1 от НК
изтърпяването на наложеното на С. наказание се отложи за изпитателен срок от
четири години и осем месеца, през който обаче Съдът , за да гарантира
ефективността и целесъобразността на наказанието, предвид конкретната престъпна
деятелност, постанови по чл. 67, ал.3 от НК пробационна мярка по чл. 42а, ал.2
т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване за
подпис два пъти седмично.
Напълно доказано бе и второто
обвинение против Ц. за служене с контролни знаци - регистрационни табели, които
са били поставени на процесия автомобил Рено, а са били издадени за друго МПС. Единствената
корекция в обвинението бе по отношение на инкриминирания период, който Съдът
възприе, че следва да е съответен на този на другото престъпление, респ. че не
е извършено в периода от 31.08.12г.- до 20.09.12г. , за който период оправда
подсъдимия.
Факт е, че през периода на кражбата
20-25.09.12г. л.а Рено се е намирало на местопрестъплението, до където е
стигнало, управлявано от Ц.. Този факт се установи от лансираните показания на З.
, възпроизвеждащи признанията на Ц., следите от грайферите на гумите, откритите
липсващи страници от книжка на този автомобил на местопрестъплението. При тези доказателства Съдът отхвърли както
обясненията на С., че управлявал той ,защото
те противоречат първо на обясненията на Ц., според които той оказал помощ на С.
за превозването и предаването на тръбите , защото последният бил
неправоспособен. Все в тази връзка на това обяснение опонира безспорния факт ,
свързан със съдебния статус на Ц., според който от 25.02.2010г. е в тригодишен
изпитателен срок след като той е осъден за управление на МПС без да притежава
свидетелство за управление на МПС и в едногодишен срок от наказването му
административен ред за такова деяние.
О друга страна Ц. призна, че пред
З. е правил признание, че е монтирал табели за друго МПС , но опита да оправдае
това свое признание с напълно неясния дори и в житейски смисъл мотив, че детето
на сестра му си играело в автомобила и все настоявало да има номера.
Твърденията на Ив. А.,че той бил поставил табелите са недостоверни и израз само на стремеж на
един баща да предпази сина си от угрозата на наказателната репресия и за
престъплението по чл. 345 от НК.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 345 от НК се изразява в служене с контролни знаци,
издадени за друго моторно превозно средство или с знаци, неиздадени от
съответните органи. Употребеният термин” служене” в теорията се приравнява на термина
за ползване подобно на документното престъпление по чл. 318 НК . Деянието се
осъществява само чрез действие и са възможни две форми, регламентирани в
състава 1. Деецът си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно
превозно средство. Това се осъществява чрез поставяне върху МПС на контролен
знак, издаден по съответния ред за друго превозно средство. При така
разгледаната форма на изпълнително деяние използваните контролни знаци са
истински по произход. 2. Във втората хипотеза на чл. 345 НК служенето се
осъществява с контролни знаци, неиздадени по съответния ред, т.е. налице е
ползване на неистински по произход контролен знак. Деецът поставя върху МПС
контролен знак, който не е издаден от оторизираните органи (в случая това е
КАТ).
В процесния случай се касае до
първата форма . деянието е било довършено в момента, в който Ц. е поставил
регистрационните табели на л.а. **** ( който Ц. е ползвал и поради което
разполагал с рег. Табели за него) върху процесното Рено. Предал е табелите с
приложения към материалите на ДСП протокол за доброволно предаване.
Подсъдимият Ц. е съзнавал
противоправността на деянието си. Знаел е, че табелите са издадени за друго МПС
. Вече е бил осъждан, както се посочи за други престъпления против транспорта.
С поставянето на контролни знаци е застрашил обществените отношения, свързани с
регистрацията, отчета и контрола на моторните превозни средства в страната.
Обществената опасност на самото
конкретно деяние не може да се прецени като висока, за разлика от тази на
подсъдимия, което се обоснова горе.
Автомобилът е ползван за извършване на процесната кражба , което даде
основание на съда да избере по-тежкото от двете алтернативно предвидени
наказания - лишаване от свобода. Минималният срок на това наказание - три
месеца- обаче се прие от една страна
като съответен на тежестта на самото престъпление, а от друга като достатъчна
гаранция за постигане на целите по персоналната и генералната превенция.
Доколкото двете деяния, за които Ц.
бе признат за виновен се намират в съотношение на реална съвкупност и при
условията на чл. 23, ал.1 от НК Съдът наложи на Ц. общо най-тежко наказание в
размер на две години лишаване от свобода. Не откри основание за увеличаването
му , предвид необходимостта то да постигне пълноценно и ефективно целите
реализиране на наказателната отговорност.
Доколкото, както вече се посочи, настоящите деяния, формирали
съвкупността, се явяват извършени в изпитателния срок ,за който е било отложено
изтърпяването на наложеното по НОХД 446/ 10г. на ПРС наказание от четири месеца
лишаване от свобода, предопределен се оказа и начина на изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание - ефективно и при строг режим в затвор,
предвид нормите на чл. 61т.2 вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС .
Що се отнася до условното осъждане, то е
активирано с постановената, но още невлязла в сила присъда на ПРС против Ц. по
НОХД 759/13г. , с която е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 215, ал.1 вр. чл. 195вр. чл. 26, ал.1 от НК и осъден също на лишаване от
свобода при строг режим в затвор.
Доколкото се установи, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимите са били
причинени имуществени вреди на конституираното като граждански ищец дружество в
размер на паричната равностойност на предмета на посегателство Съдът уважи
предявеният против подсъдимите иск. Подсъдимите се осъдиха да да заплатят на
ЕАД „Т.И. – гр. С.” с изпълнителен директор Б.Т. и пълномощник и председател на
Съвета на директорите А.К. сума в размер на 4835.48 лева, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане
Веществените доказателства – 1
бр. образец от шлака, 10 броя метални стопилки с неправилна форма, стопилки от
метал, сини метални стружки ,както и послужилите за извършване на
престъплението два броя въжета, за които не се установи да са на св. Ив. А. - въже
с дължина около 150 см
с диаметър 16 мм
и карабина в края, въже с дължина около 150 см. С диаметър 25-30 мм – и с кука в края - се
постанови да бъдат да бъдат иззети в полза на Държавата и унищожени.
Останалите
вещи, които са били иззети от дома на св. И.А. и които се установи да са
негова собственост тъкан с червен цвят и размери два на един, два чифта сиви
ръкавици със светли ластици, два чифта синьо-зелени ръкавици, черна плетена
шапка, резак с прикрепени два черни маркуча,
ведно с газов вентил и кислороден вентил с два манометъра , синя газова
бутилка 15 литра
с № Т 7483, кислородна бутилка с височина 160 см и обиколка 64 см. се постанови да му бъдат върнати.
Постанови се лек автомобил
„Рено”, модел „11 ТХ Е”, с номер на рама ****, ползван при извършване на
престъплението и закупен от С. след бракуването и дерегистрацията му в СПП ОД
МВР П. - да бъде отнет в полза на
Държавата.
Постанови
се лек автомобил марка „Опел” модел
„Астра” с ****- да бъде върнат на собственика Н. ***.
В тежест на подсъдимите се
присъдиха и сторените разноски от конституираното като граждански ищец
дружество . Подсъдимите се осъдиха да заплатят на „Т.И. „ ЕАД – гр. С. с
изпълнителен директор Б.Т. и пълномощник и председател на Съвета на директорите
А.К. сторените от дружеството
съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.
Подсъдимитесе
осъдиха да заплатят ДТ върху уважения граждански иск в размер 193,42 лева.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК се осъдиха да заплатят в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР - П. сторените по делото
разноски в размер на по 335. 00 лева – за всеки от тях, и в размер на по 67.00 лева -
по сметка на РС П..
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: