№ 347
гр. Пазарджик, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня П.
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня П. Административно наказателно дело
№ 20225220200288 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ИНФОРМАЦИОННИ НОСИТЕЛИ“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Д., обл. Пазарджик,
представлявано от изпълнителния директор И.В.С., чрез пълномощника адв.
Е.К.-П. от ПзАК, против Наказателно постановление № 13-2100145 от
02.02.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
В жалбата обобщено се излагат съображения за незаконосъобразност на
НП, чиято отмяна се иска, поради постановяване на същото при нарушение на
материалния и процесуалния закон. С жалбата е направено и искане за
присъждане в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства
и излага кратко становище по същество, с което пледира НП да бъде
отменено като незаконосъобразно, поради неизвършване на вмененото
нарушение. Претендира присъждане на разноски в полза на въззивника.
1
Въззиваемата страна- наказващият орган, се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и
представя писмено становище, в което са изложени аргументи за
законосъобразност на НП, поради което се иска неговото потвърждаване и
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
поисканите разноски за поисканото адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и като прецени
изложеното в нея и доводите на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в
качеството си на работодател смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил
принудителна административна мярка (ПАМ) по т.1 от Протокол № ПР
2124703/24.08.2021 г. на гл. инспектор В.Д., със срок за изпълнение до
30.09.2021 г., а именно „Да се заплати на И. Д. П., с ЕГН **********,
положения труд на 30.04.2021 г. (Велики петък- официален празник) според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение“.
Нарушението било извършено на 01.10.2021 г., т.е. в първия работен ден
след срока за изпълнение на дадената ПАМ.
Нарушението било установено при извършена последваща проверка на
18.11.2021 г. в офиса на дружеството в с. Д., когато изп. директор на
дружеството И. С. декларирал, че дължимото допълнително възнаграждение
за положения труд на 30.04.2021 г. от работника И. Д. П. било начислено във
ведомостта за м. октомври и към момента на проверката все още не било
изплатено.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.415 ал.1 от КТ,
поради което против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 13-
2100145/29.11.2021 г. в присъствието на законния му представител- изп.
директор И. С., на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В
акта не били вписани обяснения и възражения по направените констатации.
Въз основа на съставения АУАН на 02.02.2022 г. било издадено
2
атакуваното НП, което било връчено на дружеството по пощата на 04.02.2022
г., видно от известие за доставяне на л.12 от делото. Жалбата против НП била
депозирана от надлежно упълномощен от изп. директор на санкционираното
дружество адвокат чрез АНО до съда на 18.02.2022 г., когато била входирана
в деловодството на ДИТ- Пазарджик, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства, показанията на свидетелите В.Д., Т. Г. и Ел.
Дж.. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
Съдът намира, дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му
нарушение, като същото е доказано до необходимата степен на несъмненост.
Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател има качеството на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не се оспорва и това, че на
същото е било дадено надлежно задължително предписание по чл.404 ал.1 от
КТ, както и това, че същото не е било изпълнено от работодателя.
От всички доказателства по делото се установи, че на дружеството е
била извършена проверка от инспектори на Д „ИТ“- Пазарджик, в която
участвал и св. В.Д., приключила на 24.08.2021 г. с Протокол № ПР 2124703
(л.14-16), надлежно връчен на законния представител на проверяваното
дружество- изп. директор И. С. на 25.08.2021 г. Видно от протокола е, че едно
от дадените с него предписания е именно процесното по т.1 и че срокът му за
изпълнение е до 30.09.2021 г. Срещу така съставения протокол и дадени
предписания дружеството-жалбоподател не възразило пред ИА „ГИТ“- София
по реда на АПК, нито оспорено пред АС Пазарджик. Няма и постановено
спиране на предварителното изпълнение на предписанията. При това
положение няма съмнение, че дадените предписания, в това число и това по
т.1 от цитирания протокол са били задължителни за изпълнение от
дружеството-работодател.
Установи се също така, че на 18.11.2021 г. св. Д. съвместно със св. Т. Г.
3
извършили отново проверка на дружеството, като била изискана фирмената
документация, в т.ч. и съответни документи свързани с изпълнението на
дадените задължителни предписания и конкретно предписанието по т.1 (виж
показанията на свидетелите Д. и Г.). При извършената на 18.11.2021 г.
проверка св. Д. констатирал, че предписанието по т.1 от протокола за
заплащане на положения труд на 30.04.2021 г. от работника И. П. според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение, не било изпълнено като това възнаграждение на П. към
момента на проверката само било начислено във ведомостта за м. октомври,
но не и изплатено. До приключване на проверката дружеството-жалбоподател
не представило доказателства за изпълнение на даденото по т.1 от Протокола
предписание. Срокът за изпълнение на последното е изтекъл на 30.09.2021 г.
и от следващия ден- 01.10.2021 г. (работен) дружеството-жалбоподател е
осъществило нарушението.
Всички горепосочени обстоятелства, очертаващи осъществяването на
вмененото на дружеството нарушение, се установяват по несъмнен начин от
показанията на свидетелите Д. и Г., както и от писмените доказателства по
делото. Нарушението е реализирано с изразеното бездействие на адресата на
предписанието. Правилно за извършител на нарушението е възприет
работодателя в лицето на дружеството-жалбоподател, доколкото той е
адресат на даденото предписание.
Вярно е, че св. Д.- зам. директор на дружеството заяви, че имало
проблем са начисляването и изплащането на това допълнително
възнаграждение на работника И. П., тъй като служителят, който следвало да
изпълни това задължение- Р. Ц. бил в ученически отпуск, за което бе
ангажирано и допълнително доказателство- заверено копие от молба за
отпуск и разрешение от изп. директор за ползването му. Съдът обаче намира,
че това обстоятелство не е било пречка за изпълнение на предписанието,
имащо статута на ПАМ, тъй като начисляването му заедно с останалото
трудово възнаграждение както за този работник, така и за останалите
работници във ведомостите за заплати за месеците август и септември, е било
напълно възможно, тъй като пак от показанията на св. Д. стана ясно, че
всички служители и работници са получили възнагражденията си за тези
месеци, съответно това за м. август в края на м. септември и това за м.
4
септември- в края на м. октомври. Свидетелката поясни също, че
възнагражденията на работниците за предходния месец се обработвали до 10-
то число на следващия месец, но не по-късно от 15-то число, след което на
27-мо число на месеца се изплащали.
При това положение е очевидно, че не е съществувала никаква пречка
своевременно след постановяване на ПАМ работодателят да създаде
организация и предписанието да бъде изпълнено в срок, като своевременно се
начисли и изплати възнаграждението на работника, още повече че св. Д. заяви
в с.з., че веднага след получаване на Протокола от първата проверка, с който е
постановена въпросната ПАМ, изп. директор веднага бил разпоредил това
предписание да бъде изпълнено. Протоколът е връчен на изп. директор на
дружеството-работодател на 25.08.2021 г. Към този момент изп. директор
вече е бил разрешил на своя служител, ангажиран с изготвянето на
ведомостите за заплати, да полза отпуск и ако действително не е имало
възможност поради тази причина да се изпълни ПАМ, то той е разполагал с
възможността да поиска удължаване на срока или да обжалва същата, но не
го е сторил. Освен това служителят е бил в отпуск до 01.09.2021 г., след което
се е завърнал на работа и до 15.09.21 г. е бил само още един ден в отпуск на
07.09.21 г. Тоест съвсем реално и възможно е било възнаграждението на
работника И. П. да бъде начислено и изплатено в края на м. септември с
изплащане на трудовото му възнаграждение за м. август. Допълнителен
аргумент в тази насока е и обстоятелството, че по делото липсва каквото и да
е доказателство, че именно на служителя Р. Ц., изп. директор е възложил
изпълнението на издадената ПАМ.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че е осъществен съставът на
административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.
Съдът намира за неоснователни направените от страна на въззивника
възражения за допуснати СПН в хода на административно наказателното
производство.
На първо място, не споделя от съда възражението, че в протокола от
извършена проверка № ПР2124703/24.08.2021 г. било посочено, че
проверката била извършена в периода 21.-29.07.2020 г., а пък протоколът бил
издаден едва на 24.08.2021 г., с твърдението, че на 21.-29.07.2020 г. на
дружеството не е извършвана проверка и от друга страна, ако тогава е
5
извършена проверка и са направени съответните констатации, то тогава не
бил спазен срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН за издаване на АУАН. Действително
в цитирания протокол е посочено, че проверката и извършена във визирания
период на 2020 г., но според настоящия съдебен състав е допусната
техническа грешка в изписването на годината, тъй като от съдържанието на
протокола става ясно, че извършената проверявания от контролните органи
период касае 2021 г. и при това положение няма как този период да е бил на
проверка в един предходен момент. Освен това от показанията и на тримата
свидетели по делото категорично се установи, че първата проверка в
дружеството е извършена именно през м. юли 2021 г. Тук въобще не би могъл
с така допуснатата техническа грешка в този протокол да се поставя въпроса
за сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като не с констатациите в този
протокол е станало ясно нарушението и нарушителя, а в един по-късен
момент, при втората извършена проверка- на 18.11.2021 г., касаеща
изпълнението на постановените ПАМ именно с този първи протокол, който е
връчен на лицето спрямо което са дадените предписанията на 21.08.2021 г. и
за тази дата не се спори, нито пък по отношение на дадения срок за
изпълнение на ПАМ по т.1 от протокола от 24.08.2021 г., предмет на
настоящето обжалвано НП.
Съдът не споделя и второто възражение за допуснато СПН, изразяващо
се в нарушение на разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН от страна на АНО при
издаване на НП, тъй като не бил изследвал въпроса за начина на
осъществяване на нарушението от страна на ЮЛ-работодател, а именно чрез
кой служител, а директно бил ангажирал обективната му безвиновна
отговорност, което било недопустимо и накърнявало правото му на защита.
ЮЛ- „Информационни носители“ е санкционирано в качеството му на
работодател по смисъла на КТ и в това си качество то е субект на
нарушението по чл.415 ал.1 от КТ, която разпоредба предвижда имуществена
санкция и за ЮЛ- работодатели, които не изпълнят ПАМ. В случая е без
значение кое конкретно длъжностно лице или служител в ЮЛ не изпълнило
служебните си задължения, т.е. това лице, на което му е възложено да
изпълни конкретната ПАМ. Тези обстоятелства са несъставомерни и
непосочването им не води до невъзможност нарушителят да разбере какво
адм. обвинение му се повдига и да организира правилно своята защита.
6
Не съставлява СПН и изтъкнатото възражение за това, че АНО
бланкетно бил пренесъл фактическата обстановка от АУАН в НП, без да
изясни всички обстоятелства касаещи извършеното нарушение, като
обстоятелствата описани в АУАН и НП не си кореспондирали с направените
правни изводи и диапозитивите на двата акта. На първо място твърдените
несъответствия не са налице. В направеното в АУАН и НП описание на
нарушението са посочени всички обстоятелства, касаещи фактическия състав
на нарушението, като въз основа на тях са направени и правилните правни
изводи, като дадената правна квалификация съответства на това словесно
описание. На второ място, при положение, че АНО не установил наличие на
спорни съставомерни обстоятелства в АНП, то не е било нужно да упражни
правомощията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и да извърши разследване на спорни
обстоятелства. Затова и е възприел са безспорни установените от
актосъставителя обстоятелства и съвсем резонно е възприел и отрази;л в НП
същите съставомерни фактически обстоятелства, както и актосъставителя в
АУАН. Допълнителен аргумент в тази насока е и това, че съдебната практика
е константна по въпроса, че словесното описание на нарушението в АУАН и
НП следва да бъдат идентични и че АНО не може да за първи път с НП да
вменява нови факти и обстоятелства на наказаното лице.
Съдът не споделя направените от страна на въззивника възражения за
допуснати нарушения на материалния закон, а именно че били налице
предпоставките на чл.415в от КТ и АНО е следвало да приложи тази
разпоредба, защото нарушението било отстранено веднага след
установяването му по реда та КТ и не били настъпили вредни последици за
работници и служители. На първо място нарушението не е отстранено
веднага след като е било установено. Последното е станало при извършената
на дружеството проверка на 18.11.2021 г., а отстраняването му чрез
изплащане на дължимото възнаграждение на работника е станало на
27.11.2021 г. с изплащане на трудовото му възнаграждение, доколкото
доказателства за по-ранно изплащане не са ангажирани и съгласно
показанията на св. Д.. Това обаче далеч не означава отстраняване на
нарушението веднага, така както разписва чл.415в от КТ. Вярно е, че законът
не съдържа дефиниция на понятието „веднага“, но значението на това наречие
означава „незабавно“, „в момента“ или най-малкото в разумен срок, което ще
рече в рамките на същия ден или следващите ден-два, което в случая не е
7
налице. Но за да се приложи чл.415в от КТ е необходимо да е налице и
втората кумулативна предпоставка- от нарушението да не са произтекли
вредни последици за работника или служителя. В настоящия случай това не е
така, тъй като за един продължителен период от време работникът И. П. е бил
лишен от дължимото трудово възнаграждение за положен още на 30.04.2021
г. труд и то на официален празник.
Не основателно намира съда и възражението за това, че настоящият
случай съставлявал маловажен такъв и били налице предпоставките на чл.28
от ЗАНН, тъй като това нарушение било извършено от наказаното лице за
първи път. Видно от събраните доказателства по делото е, че дружеството-
жалбоподател преди извършване на настоящето нарушение е бил
санкциониран преди това с влезли в сила НП за същото по вид нарушение
няколкократно в периода 2020-2021 г., което показва че санкционирането на
работодателя не е оказало своето възпиращо и предупредително въздействие.
Освен това по делото се установи, че освен за настоящето нарушение спрямо
дружеството-работодател са издадени още няколко НП за извършени
нарушения от процесния вид и за други нарушения на трудовото
законодателство констатирани при извършената на 18.11.2021 г. проверка от
контролните органи.
Ето защо налагането на санкция на дружеството-работодател за
конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената
опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав,
биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпита
работодателя да полага повече дължима грижа към изискванията на закона,
като спазва трудовото законодателство и в частност разпоредбите за
безопасни и здравословни условия на труд.
При определяне размера на санкцията наказващият орган е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел, че нарушението не е извършено
за първи път, продължителния период на бездействие и наличието на още
няколко нарушения освен процесното. При тези данни съдът счита, че
размерът на санкцията е правилно определен малко над установения в закона
минимум за съответното нарушение, а именно 1 600 лева.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът не
8
констатира и други СПН извън визираните в жалбата. АНП е започнало със
съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя в законоустановените по
закон срокове. НП също е издадено в установения по закон срок. И двата акта
са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. АУАН и
НП са издадени в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото за основателна намира съда претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН. Пред въззивната инстанция
АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане
за присъждане на разноски. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София, доколкото Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик
(учреждението, в което работи органът издал НП) е структурно звено към ИА
и няма статут на самостоятелно ЮЛ. Възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение
от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни
заседания, с разпит на трима свидетели, и макар същото да не е с правна и
фактическа сложност, поради големия обем на обстоятелства и възражения,
по които взел отношение юрисконсулта, ще следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, малко над минималния размер, а именно
100 лева, който отговоря на осъщественото процесуално представителство.
Пак с оглед изхода на делото- потвърждаване на НП, неоснователна се
явява претенцията на въззивника за присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател за заплатено адвокатско възнаграждение, поради
което следва да се остави без уважение.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2100145 от
02.02.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на „ИНФОРМАЦИОННИ НОСИТЕЛИ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Д., обл. Пазарджик,
представлявано от изпълнителния директор И.В.С., за нарушение на чл.415
ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „ИНФОРМАЦИОННИ НОСИТЕЛИ“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Д., обл. Пазарджик, представлявано от
изпълнителния директор И.В.С. , ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ГР. СОФИЯ, разноски в
размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника за присъждане на разноски в
негова полза, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10