РЕШЕНИЕ
№ 2215
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. К.А
при участието на секретаря СТА. Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. К.А Гражданско дело №
20212120102182 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Елкабел“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от В.Б.Б. и Л.Ч.Н., срещу
А. А. А., ЕГН **********, адрес: *, А. Х. А., ЕГН **********, адрес: *, Д. Я. Н., ЕГН
**********, адрес: *, О. К. Н., ЕГН **********, адрес: *, П. К. Н., ЕГН **********, адрес:
*, В. В. Б.А., ЕГН **********, адрес: * и М. В. Б.М., ЕГН **********, адрес: * за делба на
следния съсобствен имот: поземлен имот с идентификатор *, с площ от 86658 кв. м., с
административен адрес: гр. Бургас, промишлена зона Север, с граници: ПИ с идентификатор
*229, ПИ с идентификатор *313, ПИ с идентификатор *.103, ПИ с идентификатор *.218, ПИ
с идентификатор *.10, ПИ с идентификатори *.529, ПИ с идентификатор *4, при квоти: за
„Елкабел” АД – 83993 кв. м., за А. А. А. – 444,20 кв. м., А. Х. А. – 444,20 кв. м., Д. Я. Н. –
888,20 кв. м., О. К. Н. – 444,20 кв. м., П. К. Н. – 444,20 кв. м.
Посочено е, че в поземления имот са построени множество сгради,
собствени на „Елкабел“ АД. Единствено в сграда с идентификатор *.57 страните по делото
притежават в изключителна собственост отделни самостоятелни обекти.
Ищецът чрез процесуален представител е посочил, че е собственик на
част от процесния имот по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ 24/01.11.2019 г., том V, peг. № 7237, нот. дело № 771/2019 г. Дружеството е
правоприемник на КЗ „Васил Коларов“, гр. Бургас и съответно на дружествата „Елкабел“
ООД и „Елкабел“ ЕАД, като собствеността върху имота му е предадена от държавата въз
основа на заповед № РД-11-257/19.07.2006 г. на областен управител на област Бургас и
допълнителна заповед № РД-11-165/30.04.2009 г.
Ответниците се явяват наследници на Я. и П. А.и. Със заповед №
1970/28.10.1992 г. на кмета на Община Бургас на наследниците на братя А.и са били
възстановени 2285 кв.м. от актуваното с акт за държавна собственост № 235/22.05.1950 г.
бивше дворно място, без новопостроените на терена сгради и прилежащите им части. С
влязло в сила решение № 688/26.07.2000 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по адм.
1
дело № 390/1999 г. по описа на БОС, на наследниците на Я. и П. А.и са възстановени още
380 кв. м. от национализираното дворно място.
Ответниците А. А. и А. А. чрез процесуален представител са посочили,
че не оспорват изложеното в исковата молба относно наличие на съсобственост в процесния
имот. Считат обаче, че искът следва да се отхвърли, тъй като в имота са построени
множество самостоятелни сгради, които принадлежат на различни собственици, поради
което дворното място е обща част, обслужваща отделните сгради, и делбата му е
недопустима.
Ответникът Д. Я. Н. чрез процесуален представител е посочила, че
искът за делба е неоснователен, тъй като имотът е неподеляем съобразно действащия
градоустройствен план. „Елкабел“ АД е собственик на 56 сгради в имота, а страните по
делото са етажни собственици в сграда с идентификатор *.57. Поради това и няма как
имотът реално да се подели, без някои от новообразуваните УПИ-та да са обременени с
вещни тежести, съоръжения, инфраструктура. В момента за процесния имот няма одобрен
проект за изменение на ПУП – ПРЗ, с който да се обособяват отделни урегулирани имоти за
собствениците на сградите, което е предпоставка за допустимост на делбата.
Ответникът П. Н. е изразил становище за основателност на претенцията
за делба на имота.
Ответникът О. Н. чрез процесуален представител е изложил, че искът е
допустим и основателен. Счита, че процесното дворно място не е обща част, като излага
подробни аргументи в подкрепа на становището си. Липсата на внесен или одобрен проект
за ПУП или за изменение на ПУП също не обосновава недопустимост на делбата, като без
значение е, че имотът попада в неурегулирана територия на населеното място. Моли се съда
да допусне делбата в посочените в исковата молба квоти, като от общата за ответниците
част от 2665 кв. м. ид. ч. от имота наследодателят на О. и П. Н.и А. А. притежава 1/3 ид. ч.
В производството са конституирани като съделители В. Б. и М. Б.. Те са
заявили претенция за собственост върху 3800 кв. м. ид. ч. от имота по силата на заповед №
1908/21.10.1992 г. на кмета на Община Бургас, издадена на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с
чл. 4, ал. 1 ЗВСВОНИ, с която на наследодателите им е възстановено правото на
собственост върху имот от 3800 кв. м., представляващ понастоящем част от имот *. Този
терен попада в бившия Кабелен завод, включен в активите на „Елкабел“ АД. Считат, че от
споразумение от 07.07.1999 г., с което са прехвърлени на наследодателите на ответниците
акции от капитала на „Елкабел“ АД срещу правото на собственост, не става ясно за каква
част от имота им са получили акции от дружеството – за застроената/незастроената част или
за цялото. Сочат, че това би могло да стане единствено за застроената част от имота, но не и
за незастроената част от 330 кв. м. В тази част споразумението е нищожно поради
противоречие със закона.
Предявеният иск е с материалноправно основание чл. 34 ЗС.
След съвкупен анализ на изложенията на страните и събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Процесният имот представлява дворно място, в което са изградени
множество сгради с различно предназначение. Една от сградите с идентификатор *.57 е
съсобствена между „Елкабел“ АД, А. А. А., А. Х. А., Д. Я. Н., О. К. Н. и П. К. Н., а
останалите сгради са еднолична собственост на „Елкабел“ АД. Това означава, че дворното
място представлява обща част, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС делбата на общи
части е недопустима. Безспорно е, че земята е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС в
случаите, когато отделни обекти в една сграда са собственост на различни лица и
урегулираният поземлен имот е бил предназначен за строежа на тази сграда. Проблемът със
статута на земята – обща част или в обикновена съсобственост – се поставя в случаите,
когато урегулирания поземлен имот е застроен с повече от една сграда. Когато е
невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти,
2
колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят
изискванията за площ и лице за всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията
на съществуващото застрояване, достъп до улици и т. н., тогава земята е обща част. Ако това
разделяне е възможно при спазване на всички изисквания на благоустройственото
законодателство, то тогава земята е останала в обикновена съсобственост, независимо от
застрояването със сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците. В тази
специфична хипотеза делбата на дворното място ще бъде допустима, тъй като чрез нея
собствениците на отделни сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел
или урегулиран поземлен имот, в който попада сградата им, като по този начин се изключи
съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават сграда (в този смисъл са
напр. Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о., Решение № 661
от 02.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2009 г., I г. о., Решение № 504 от 24.09.1996 г. по
гр. д. № 376/1996 г., I г. о. и др.). Според по-новата практика на ВКС, обективирана напр. в
Решение № 123 от 14.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2018 г., II г. о., когато се установи
реална поделяемост на делбения имот, делбата е допустима. Това е така, защото основен
принцип в делбата е всеки съделител при възможност да получи дял в натура. В тази фаза на
делбата е допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е
дало заключение за поделяемост на имота. Заключението е изпратено на главния архитект на
Община Бургас по реда на чл. 201 ЗУТ, като становището на Експертния съвет по
устройство на територията е положително. Тази процедура е проведена в първата фаза на
делбата, преди решението по допускането й, тъй като тя има значение за изключване на
земята от режима за общите части в етажна съсобственост. Ето защо и съдът намира, че
делба на имота е допустима, доколкото е възможно разделянето му на два или повече дяла.
Доколкото обаче в първата фаза на делбата участват лица, собствеността на които следва да
бъде установена с настоящия съдебен акт, тъй като е оспорена от част от съделителите,
съдът намира, че на този етап не следва да се указва на страните задължението им да
предприемат действия по изменение уличната регулация на кв. 54 по плана на ПЗ „Север“ и
изготвяне на ПУП – ПРЗ с цел делба на имота предвид неяснотата в страните –
съсобственици на имота. Това ще бъде извършено във втората фаза на делбата след
установяването по безспорен начин на съсобствениците на процесния имот и техните квоти
в съсобствеността.
Поради това съдът счита възраженията на ответниците за
недопустимост на делбата за неоснователни.
Съдът намира за основателна отправената от В. Б. и М. Б. претенция за
собственост на 3800 кв. м. ид. ч. от имота.
Същите обосновават собственическите си права със Заповед №
1908/21.10.1992 г. на кмета на Община Бургас, издадена на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с
чл. 4, ал. 1 ЗВСВОНИ, с която на наследници на И.И.К. е възстановен имот – дворно място
от 3800 кв. м., част от имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. Бургас. Със
заповедта имотът е отписан от актовите книги за държавните имоти. От приложените
удостоверения за наследници се установява, че В. Б.А. и М. Б.М. са наследници на К. И. К. и
Л. И.а Б., наследници на И.К..
Видно от приложения акт за завземане на недвижим имот за държавен
от 07.09.1949 г. се установява, че на основание ЗОЕГПНС е одържавен имот, собствен на К.
К., представляващ празно място от 3800 кв. м. в гр. Бургас, ул. О. с работилница, която е
съборена. Със заповедта от 1992 г., цитирана по-горе, имотът е отписан от актовите книги за
държавни имоти и е предаден на правоимащите К. К. и Л. Б., без сградите, построени в
дворното място, като е посочено, че имотът съществува реално до размерите, в които е
3
одържавен.
От представения по делото акт за държавна собственост № 11142 от
05.07.1993 г., който според задължителната практика на ВКС се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно фактите, за които се отнася, безспорно се установява, че
процесният имот, част от имот с обща площ 157227 кв. м., е бил предоставен за
стопанисване и управление на държавната организация „Елкабел“ ООД и впоследствие
включен в капитала на преобразуваното дружество, видно от справката, която съдът направи
в Търговския регистър. Посочено в акта е, че от общия терен, върху който е разположена
площадката на „Елкабел“ – 190292 кв. м., са приспаднати възстановените от реституция
терени, в това число на наследници на И.К. – 3800 кв. м., и на наследници на братя А.и –
2285 кв. м.
На 07.07.1999 г. е сключено споразумение за прехвърляне на акции по
чл. 18 ЗППДОбП от „Елкабел“ АД между държавата като акционер с дружеството и М.А.
като пълномощник на Л. Б. и СтА. К.а, по силата на което собственикът е прехвърлил на
приобретателите собствеността върху 673 броя акции от капитала на дружеството
Със заповед № РД-11-257 от 19.07.2006 г. на областния управител на
Община Бургас е заповядано отписване от актовите книги за недвижимите имоти държавна
собственост и предаване на „Елкабел“ АД на недвижим имот от 153237/157227 кв. м. ид. ч.,
заедно със сгради върху него.
Собствеността по ЗВСВОНИ се възстановява по силата на закона,
считано от влизането му в сила, при наличие на предпоставките, посочени в чл. 1, 2 и 4 от
закона – имотът е бил собствен на наследодател на Белчеви, като е отчужден по силата на
ЗОЕГПНС; за имота не е получено обезщетение от К. К., освен за съборената сграда –
работилница; съществува реално до размерите, в които е бил отчужден; към момента на
влизане в сила на закона (25.02.1992 г.) е бил собствен на държавата. По смисъла на
разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ незаконното строителство също не е пречка за
възстановяване на собствеността върху имота. В случая от съдържанието на Заповед №
1908/21.10.1992 г. на кмета на Община Бургас се установява, че нарочна комисия, назначена
от кмета, е установила, че имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден. В
тази част заповедта има обвързваща съда доказателствена стойност, доколкото отразява
констатации на длъжностни лица, оправомощени да извършат проверка на тези
обстоятелства.
В Акта за държавна собственост № 11142 от 05.07.1993 г. изрично са
приспаднати възстановените от реституция терени, в това число на наследници на И.К. –
3800 кв. м. В акта от 19.07.2006 г. на областния управител на Община Бургас, с която е
заповядано отписване от актовите книги за недвижимите имоти държавна собственост и
предаване на „Елкабел“ АД на недвижимия имот, също е изключена частта от 3800 кв. м. на
наследници на К. К.. При положение че имотът е възстановен на К.и с влизане в сила на
закона, изрично е изключен от активите на държаното предприятие с посочените актове,
след този момент държавата не е можела да се разпорежда с имота, като го предостави на
„Елкабел“. Същият очевидно не е бил включен в активите на дружеството към момента на
преобразуването и приватизацията му при откриване на процедурата по приватизация през
1994 г. Следователно се касае до включване на частен имот в патримониума на подлежащо
на приватизация държавно предприятие, без да има заповед преди това за увеличаване
капитала на дружеството със стойността на този имот – същият изрично е изключен от
активите на предприятието. Следователно и неприложима е разпоредбата на § 6 ЗППДОбП,
която би била относима единствено, ако имотът не беше реституиран преди да бъде обявен
за приватизация и преди да бъде увеличен капиталът на приватизиращото се дружество.
Съгласно чл. 17а ЗППДОбП (отм.) при преобразуваните държавни
4
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото,
предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на
преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е
предвидено друго. В т. 2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. №
4/2014 г., ОСГК е разяснено, че, за да премине собствеността у преобразуваното дружество,
е достатъчно имотът да е държавен, той да е бил предоставен за стопанисване или
управление на държавно предприятие, предприятието да се преобразува и в акта за
преобразуването имотът да не е изрично изключен от активите, които преминават у
преобразуваното дружество. В случая се установява от представения акт за държавна
собственост от 05.07.1993 г., че имот от 157227 кв. м. е бил държавен и е предоставен за
управление на държавната организация „Елкабел“ ООД, като от активите изрично е
изключен имотът на наследници на К. от 3800 кв. м. Ето защо и съдът намира, че
категорично е установено, че в собственост на преобразуваното дружество не е преминал
процесният имот. След като процесното имущество не е било предоставено за стопанисване
и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник след преобразуване и
приватизация е ищцовото дружество, то и същото не би могло да се легитимира като негов
собственик на това основание.
Следва да се отбележи още, че до приемане на ЗППДОбП (ДВ, бр. 38 от
08.05.1992 г.) (отм.) на държавните юридически лица е било предоставяно само
стопанисването и управлението на държавната собственост, при което няма собственост на
държавно юридическо лице или на общината, отделна от тази на държавата.
Според изложените в Решение № 1 от 30.03.2009 г. по гр. д. №
2237/2008 г. на ВКС, I г. о. мотиви, за възникване ефекта на реституцията не е пречка и
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗППДОбП, тъй като тя няма характер на специална норма по
отношение на чл. 1 и 2 ЗВСНОИ, която ги дерогира при определени условия, а представлява
само регламентация на процедурата по приватизация на държавни и общински предприятия,
когато част от техните дълготрайни активи представляват одържавени имоти по
национализационни закони, които съществуват реално, че собственикът може да участва с
дялове и акции в преобразуваното предприятие, т. е. само при посочената трансформация в
собствеността на предприятието ще се акционира това участие на реституирания собственик
в новообразуваното дружество. Както бе посочено по-горе, процесният имот не е бил
включен в капитала на ищцовото търговско дружество, следователно и неправилно
наследниците на възстановения собственик са били обезщетени с акции.
Сключеното споразумение за прехвърляне на акции в полза на
наследодатели на Белчеви не би могло да направи „Елкабел“ АД собственик на тяхната част
от имота, доколкото същото не е сключено в предвидената от закона нотариална форма,
поради което същото е нищожно поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. Ето защо и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 24/01.11.2019 г.,
том V, peг. № 7237, нот. дело № 771/2019 г. не би могъл да установи собствеността на
дружеството върху 3800 кв. м. ид. ч. от имота. Поради това и нотариалният акт следва да
5
бъде отменен за разликата над 80193/86653 кв. м. ид. ч. до пълния признат размер от
83993/86653 кв. м. ид. ч. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
Съобразно събраните по делото писмени доказателства съдът направи
следните изчисления за дяловете на останалите страни в съсобствеността:
„Елкабел“ АД е собственик на 80193/86653 кв. м. ид. ч. от имота, видно
от приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
24/01.11.2019 г., том V, peг. № 7237, нот. дело № 771/2019 г. Видно от акт за държавна
собственост на недвижими имоти № 11142/05.07.1993 г. имотът е предоставен за управление
на „Елкабел“ ООД, ведно с построените със собствени средства на дружеството сгради. Със
заповед № РД-11-257/19.07.2006 г. на областен управител на област Бургас и допълнителна
заповед № РД-11-165/30.04.2009 г. имотът, ведно с построените в него сгради, е деактуван в
полза на „Елкабел“ АД.
Със заповед № 1970/28.10.1992 г. на кмета на Община Бургас
недвижим имот, собствен на Дора (Д.) Я. Н., Виолета Я. А. и А. Я.в А. (като наследници на
братя Я. и П. А.и при равни квоти), с площ 2285 кв. м. е отписан от актовите книги за
държавните имоти на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. С Решение № 688/26.07.2000 г. по
адм. д. № 390/1999 г. на БОС е признато право на възстановяване на още 380 кв. м.
А. А. А. и А. Х. А. са станали собственици на 1/3 от 2665 кв. м. ид. ч. от
имота като наследници на А. Я.в А. при равни дялове – по 1/6 ид. ч. Правата на О. К. Н. и П.
К. Н. произтичат от договор за дарение. Видно от нотариален акт № 73, т. II, рег. № 4079, д.
№ 243/17.08.2021 г. Д. Н. е дарила на своите синове О. Н. и П. Н. при равни квоти
придобитата от нея по наследство от А. А. 1/3 ид. ч. от 2665 кв. м. ид. ч. от имота. Д. Н. е
единствен наследник на А. Я. А., която от своя страна е наследник на Виолета Я. А. –
собственик на 1/3 ид. ч., следователно и О. и П. Н.и са станали собственици на по 1/6 ид. ч.
от 2665 кв. м. ид. ч. от имота. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото
удостоверения за наследници.
Поради това съдът намира, че следва да допусне делба на поземлен
имот с идентификатор *, с площ от 86658 кв. м., с административен адрес: гр. Бургас,
промишлена зона Север, с граници: ПИ с идентификатор *229, ПИ с идентификатор *313,
ПИ с идентификатор *.103, ПИ с идентификатор *.218, ПИ с идентификатор *.10, ПИ с
идентификатори *.529, ПИ с идентификатор *4. Констатираната съсобственост обуславя
основателността на делбения иск, поради което делбата на процесните имоти следва да бъде
допусната при определените по-горе квоти.
Ето защо Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 24/01.11.2019 г., том V, peг. № 7237, нот. дело №
771/2019 г. за разликата над 80193/86653 кв. м. ид. ч. до пълния признат размер от
83993/86653 кв. м. ид. ч.
ДОПУСКА съдебна делба между „Елкабел“ АД, ЕИК *, А. А. А., ЕГН
**********, А. Х. А., ЕГН **********, Д. Я. Н., ЕГН **********, О. К. Н., ЕГН
**********, П. К. Н., ЕГН **********, В. В. Б.А., ЕГН ********** и М. В. Б.М., ЕГН
********** на следния съсобствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *, с
площ от 86658 кв. м., с административен адрес: гр. Бургас, промишлена зона Север, с
граници: ПИ с идентификатор *229, ПИ с идентификатор *313, ПИ с идентификатор *.103,
ПИ с идентификатор *.218, ПИ с идентификатор *.10, ПИ с идентификатори *.529, ПИ с
идентификатор *4, при квоти: за „Елкабел” АД – 80193 кв. м., за А. А. А. – 444,17 кв. м., А.
6
Х. А. – 444,17 кв. м., Д. Я. Н. – 888,32 кв. м., О. К. Н. – 444,17 кв. м., П. К. Н. – 444,17 кв. м.,
за В. В. Б.А. – 1900 кв. м. и М. В. Б.М. – 1900 кв. м.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7