№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 8922 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 63058/12.03.2019г., постановено по гр. д. № 86120/2017г. по описа на
СРС, I ГО,
40-ти състав, е уважен предявеният от В.Н.П. срещу „С.Т.” ЕООД осъдителен иск
за заплащане на сумата от 5104,71лв., представляваща платена цена по договор MAU-CH-1/39 от 12.12.2012г. за
провеждане на туристическо пътуване до остров Мавриций за периода
30.04.2013г.-08.05.2013г., развален поради пълно неизпълнение на задълженията
по същия, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2017г. до окончателното
плащане на сумата.
По
делото е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от
ответника – „С.Т.” ЕООД. В жалбата се поддържа, че районният съд не е съобразил
факта, че с решение на СРС по гр. д. № 22640/2016г. вече е уважен в полза на ищеца иск срещу ЗАД
„А.” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за същото събитие. Сочи се,
че за периода 16.08.2012г.-15.08.2013г. ответникът е имал сключена задължителна
професионална застраховка „Отговорност на туроператора” с лимит от 500 хил.
лв., като процесната неосъществена екскурзия попада в периода на действие на
застрахователния договор. Също така се изтъква, че разглеждането на делото без
участието на застрахователя противоречи на чл. 100, ал. 2 ЗТ. Ето защо се моли
за отмяна на обжалваното решение.
Насрещната
страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Посочва се, че ищецът разполага с възможността да предяви претенция за
заплащане на обезщетение както от туроператора, който отговаря за
неизпълнението по договора за туристическа услуга, така и пряко от
застрахователя, който по силата на застрахователния договор обезпечава неговата
отговорност, макар да може да получи обезщетението само веднъж. Изтъква се, че
към момента не е налице и влязло в сила съдебно решение по предявения пряк иск
срещу застрахователя. Ето защо се моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка,
приема следното:
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
За
да уважи предявения иск, районният съд е приел, че от събраните доказателства и
направеното признание от ответника се установява, че между страните е бил
сключен договор на 12.12.2012г., по силата на който ответникът се е задължил да
организира туристическо пътуване – екскурзия до о-в Мавриций за периода
30.04.2013г.-07.05.2013г., като ищецът е изпълнил задължението си за заплащане
на договорената цена. Между страните не било спорно, че пътуването било
отменено, поради което за ищеца е възникнало правото да претендира връщане на
заплатената по договора цена.
Въззивната
инстанция намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. По същество решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
му. Независимо от това, с оглед наведените оплаквания във въззивната жалба, е
необходимо да се добави и следното:
По делото не е спорно, а и се
установява от представеното на л. 7 писмено доказателство, че между ответника и
ЗАД „А.” АД е сключена задължителна застраховка „Отговорност на туроператора”,
по силата на която застрахователят се е задължил да покрие отговорността на
туроператора за възстановяване на платените от потребителите суми по договори
за туристически пътувания, с период на действие 16.08.2012г.-15.08.2013г.
Безспорно е също, че ищецът е
предявил пряк иск срещу застрахователя за обезщетяване на претърпените вреди,
изразяващи се във възстановяване на заплатените суми по договора от
12.12.2012г., като по тази претенция е образувано гр. д. № 22640/2016г. по
описа на СРС. От извършена служебна справка се установява, че към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция делото не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Спорният въпрос на етапа на
въззивното производство се свежда до това дали наличието на висящо производство
по предявен пряк иск от ищеца срещу застрахователя за обезщетяване на
плащанията, извършени от него по договора от 12.12.2012г., представлява пречка
за настоящото производство или основание за отхвърляне на процесната претенция.
Съгласно разясненията, дадени в ТР
№ 2/2012г. по тълк. дело № 1/2010г., ОСТК на ВКС, които следва да намерят
приложение и в настоящия случай доколкото се отнасят до принципни разбирания, с
упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право
срещу застрахователя и обратното,
като изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на техния
носител, характерна за всички субективни права, независимо от принадлежността
им към един или друг отрасъл на обективното право. Тоест независимо че
деликтното право и прякото право принадлежат на едно лице и възникват
едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, от
различните им основания следва, че при отсъствието на изрична законова
разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в съотношение на
кумулативност, евентуалност или солидарност, те съществуват успоредно, като
конкуриращи се, а не взаимно изключващи се. Макар в случая със сключения
застрахователен договор да е обезпечена отговорността на ответника за договорно
неизпълнение, а не деликтната му отговорност, то това не променя съответното
приложение на изложените в тълкувателното решение разрешения. В чл. 100, ал. 3
ЗТ също е предвидено, че пътуващият може
да предяви претенциите си директно срещу застрахователя. Ето защо в случая не е
налице процесуална пречка ищецът да предяви едновременно претенции спрямо
контрагента си по договора за неговото неизпълнение и пряк иск спрямо
застрахователя за възстановяване на една и съща заплатена сума. От значение по
делото е единствено дали е налице пълно удовлетворяване на ищеца чрез извършено
било от ответника, било от застрахователя плащане на претендираната сума, тъй
като това би довело до погасяване претенцията на ищеца, доколкото има правото
да получи сумата само веднъж. Липсват твърдения от страна на ответника за
настъпването на този факт, не са ангажирани и доказателства, от които да се
направи извод, че такова плащане е извършено в полза на ищеца. Поради това
следва да се приеме, че не са налице основания за отхвърляне на предявената
претенция и същата се явява основателна.
Доводът на жалбоподателя за
нарушение на чл. 100, ал. 2 от ЗТ е неоснователен, тъй като разпоредбата
вменява в задължение на туроператора да поиска от съда привличането на
застрахователя в процеса, което не е сторено от ответника. Участието на
застрахователя в настоящото производство е в интерес на ответника с оглед
разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК и евентуалното предявяване на обратен иск –
чл. 219, ал. 3 ГПК, и зависи изцяло от неговата преценка.
По изложените съображения,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на
присъждане на сторените разноски има въззиваемата страна, която обаче не е
представила доказателства за направата на такива.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
63058/12.03.2019г., постановено по гр. д. № 86120/2017г. по описа на СРС, I ГО, 40-ти състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.