№ 1599
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. С.а
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501273 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба на ЗД "БУЛ ИНС"АД, ЕИК *********,
чрез адв. М. Г. срещу решение № 260136/04.03.2022г., постановено по гр.дело
№741/21г. по описа на ВРС, в частта, с което са уважени предявените искове,
в частта с която е присъдена мораторна лихва и са присъдени разноски
съобразно уважената част от исковете. Жалбоподателят счита, че решението в
тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че ищецът не е
установил чрез пълно и главно доказване механизма на ПТП, както и че
претърпените от нея увреждания се намират в причинна връзка с процесното
събитие. Твърди, че неправилно първ. Съд не е коментирал наведеното
възражение за съпричиняване. Жалбоподателят счита, че ако ищцата е била с
правилно поставен предпазен колан, вреди не биха настъпили или
настъпилите такива биха били в значително по - лека степен. Във връзка с
което твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е допуснал
поисканата повторна съдебно - медицинска експертиза, като по този начин
ограничавайки правото му на защита, го е лишил от възможността да докаже
възраженията си. На следващо място счита, че размерът на определеното
обезщетение е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и практиката при дела с идентичен предмет, с
оглед на което моли да бъде намалено. В заключение се моли обжалваното
решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени.
1
Въззивникът Е. Ж. С. не изразява становище по жалбата предоставения
му срок.
Въззиваемата Г. Д. П. чрез депозирания писмен отговор излага
становище за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД,
предявен от Г. Д. П., ЕГН ********** срещу Е. Ж. С., ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 23.09.2020г. в гр. Варна, причинено виновно от ответника,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.09.2020г.
до окончателното плащане. Ищцата излага, че на 23.09.2020г. около 16.00
часа пътувала в л.а. „Пежо“ с рег. № *********, управляван от Ст.В.Д..
Наближавайки кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“ и бул.
„Република“ в посока центъра на гр. Варна тъй като светнал червен сигнал на
светофара, водачката спряла автомобила, като зад тях спрял и друг автомобил.
Докато чакали последвал силен удар отзад, като техния автомобил отскочил
напред, в резултат на което ищцата получила камшичен удар в главата.
Сторило й се, че е изпаднала и в безсъзнание. Била извикана Бърза помощ и
Полиция. Впоследствие разбрала, че трети автомобил, управляван от
ответника не е спрял на червения сигнал на светофара, блъснал е втория
автомобил, който от своя страна блъснал техния автомобил. След това
ищцата била откарана в Спешна помощ. В резултат на удара получила
мозъчно сътресение, контузия на шийни прешлени, главоболие, гадене,
повръщане, световъртеж. Твърди, че е била временно неработоспособна в
периода от 28.09.2020г. до 06.11.2020г.По изложените съображения моли
ответникът да бъде осъден да и заплати претендираната сума.
Чрез депозирания писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е причинил деликт,
както и да има причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените на ищеца вреди. Оспорва представения от ищеца констативен
протокол за ПТП. Счита размерът на иска за необосновано завишен. Твърди
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата не е изпълнила
задължението си да постави обезопасителен колан. Не оспорва настъпването
на процесното ПТП и механизма му. В същия срок ответникът предявява
обратен иск срещу третото лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* за
заплащане на осн. чл.435 от КЗ на сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение, което ищецът евентуално бъде осъден да заплати на Г. Д. П. за
претърпени от неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
2
причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
23.09.2020г. в гр. Варна, причинено виновно от ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.09.2020г. до
окончателното плащане. Излагат се твърдения, че управлявания от него лек
автомобил марка „Мерцедес Ц270“ с рег. № ******** АК към датата на
процесното ПТП е имал сключен валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № ********** към ЗД „Бул Инс“ АД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск, чрез писмения
си отговор оспорва основателността на иска. Не се оспорва наличието на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка
„Мерцедес Ц270“ с рег. № ******** АК, валидна към датата на процесното
ПТП, но оспорва механизма на ПТП, както и твърдението за допуснато
нарушение от страна на водача на „Мерцедес Ц270“. Твърди съпричиняване
от пострадалата, която е пътувала без предпазен колан. Оспорва ищцата по
главния иск да е претърпяла твърдените телесни увреждания, както и че
същите са получени вследствие на процесното ПТП. Оспорва се иска и по
размер. Оспорва се и претенцията за лихва за забава по обратния иск, като се
твърди, че застрахователят не дължи лихва за забава върху обезщетението.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, се установява, че на 23.09.2020г. около 16 часа в гр. Варна,
на бул. „Вл. Варненчик” на кръстовището с бул. „република“ пред магазин
„Технополис“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Мерцедес Ц270
ЦДИ“ с рег. № ******** АК, със собственик и водач Е. Ж. С. (участник 1),
лек автомобил „Мерцедес Ц-180“ с рег. № ********* (участник 2) и лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № *********, с водач Ст.В.Д. (участник 3). В
протокола за ПТП е записано, че пострадали от ПТП са Ст.В.Д. с контузия
разтягане на шия и Г. Д. П. с контузия на глава /главоболие/. В графата
обстоятелства и причини за ПТП е вписано, че МПС 1 поради движение с
несъобразена скорост блъска спрялото пред него МПС 2, което вследствие на
удара се измества и блъска МПС 3.
От приетия по делото фиш за спешна медицинска помощ, е видно, че
на 23.09.2020г. Г. Д. П. е прегледана като пострадал от ПТП. Съгласно лист за
преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение
на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД Г. Д. П. е прегледана отново на
26.09.2020г. с диагноза „световъртеж“.
От приложените по делото болнични листи се установява, че ищцата
П. е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от
28.09.2020г. до 07.10.2020г. с диагноза „мозъчносъдова болест, неуточнена”.
3
Представен, и за периода от 18.10.2020г. до 27.10.2020г. с диагноза „мозъчно
сътресение“.
Между страните липсва спор, като се установява от приетата
застрахователна полица № BG/02/********** от 03.10.2019г., че лек
автомобил марка „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег. № ******** АК е бил
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД
„Бул Инс“ АД към датата на настъпване на процесното ПТП.
От разпита на свидетелката Т.В. /колежка на ищцата/, проведен в о.с.з,
се установява, че ищцата след катастрофата била вкъщи на легло около 20
дни; залитала, не можела да се храни, защото каквото хапнела, го повръщала.
Свидетелката я придружила да си направи изследване със скенер в гр.
Генерал Тошево. Неразположението по думи на ищцата продължило около 40
дни, но и към момента състоянието й не било много по-добро. Ищцата
отказва да шофира и искала да си продаде автомобила.
От заключението на Комплексната съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, изслушана в ос.з., проведено на 25.01.2022г. се
установява, че непосредствено преди кръстовището л.а. „Мерцедес“ с рег. №
******** АК/ на ответника/ застига и удря л.а. „Мерцедес с рег. № *********,
който вследствие на удара се измества напред и удря л.а. „Пежо 206“/в който
пътувала ищцата/ . Вследствие на удара настъпват материални щети по
превозните средства и телесни увреждания на водача на л.а. „Пежо2 06“ и
пътника Г. Д. П.. Л.а. „Пежо 206“ фабрично е оборудван с предпазни колани.
Първоначално при удара инерционните сили, които са действали върху
автомобила, го преместват напред, а тялото на пострадалия продължава да
седи неподвижно в седалката, докато тя не му предаде движението. В този
момент независимо дали е с колан или без колан, главата на пътника се
измества назад докато влезе в контакт с подглавника. При поставен предпазен
колан след първоначалното ускорение на тялото, същото не достига до
облицовката на арматурното табло и не се получават телесни увреждания по
предната му част. В резултат на настъпилото ПТП Г. Д. П. е получила
главоболие, мозъчно сътресение. Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта
на главата, каквито са и данните по делото. Установените травматични
увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота
и отзвучават в период от около 3-4 седмици /по-малък от един месец/.
Проведено е лечение с аналгетици, болкоуспокояващи. Получените телесни
увреждания от ищцата са вследствие на форсирано изместване на тялото
напред, при което се получава сгъване на врата, т.нар. „камшичен удар“,
вследствие на удар в задната част на превозното средство, в което се е
намирала, и отговарят да бъдат получени по гореописания механизъм в
указаното време, т.е. между травматичните увреждания и настъпилото ПТП е
налице причинно-следствена връзка.
От заключението на изслушана пред настоящата инстанция 3на СМЕ,
4
допусната на осн,. Чл. 266, ал. 3 ГПК, се установява, че вероятно
пострадалата е била с поставен колан към момента на произшествието. В.л.
излагат, че независимо дали тялото е било с или без колан, при този
механизъм на настъпване на ПТП /удар в задната част на автомобила/ главата
на пътника се измества назад докато влезе в контакт с поглавника. При
поставен колан след първоначалното ускорение на тялото, същото не достига
до облицовката на араматурното табло и не се получават увреждания в
предната му част. Излага се също, че установеното мозъчно сътресение може
да бъде получено при удар на тилната част на главата в подглавника на
предна дясна седалка при поставен предпазен колан, а именно по начина на
внезапно, форсирано сгъване и последвало разгъване на гръбначния стълб в
шийния отдел. При непоставен предпазен колан, по механизма на настъпване
на ПТП, пострадалата би следвало да си е ударила главата в арматурното
табло. В о.с.з. в.л. излагат, че и при поставен колан след преустановяван
инерцията на удава, главата се връща назад и се удря в облегалката на
автомобила, при което може да се получи мозъчно сътресение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
За основателността на претенцията по чл. 45 ЗЗД следва да се установи
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно Д.ие, противоправност на същото, вреда
и наличието на причинно-следствена връзка между Д.ието и вредата, като
вината се презюмира.
Следователно, в тежест на ищеца е да установи наличието на
противоправно поведение от страна на ответника, настъпването на
5
твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и причинно-
следствената връзка между причинените вреди.
Между страните липсва спор, че на 23.09.2020г. около 16 часа в гр.
Варна, на бул. „Вл. Варненчик” на кръстовището с бул. „република“ пред
магазин „Технополис“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег. № ******** АК, със собственик и водач Е. Ж.
С. (участник 1), лек автомобил „Мерцедес Ц-180“ с рег. № *********
(участник 2) и лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *********, с водач Ст.В.Д.
(участник 3), при което .са пострадали Ст.В.Д. и Г. Д. П. с контузия на глава
/главоболие/.
С оглед заключението на САТЕ, и приобщените писмени
доказателства, съдът приема за установено, че ПТП е причинено от ответника
по описания в заключението механизъм, а именно непосредствено преди
кръстовището управляваният от ответника л.а. застига и удря л.а. „Мерцедес
с рег. № *********, който вследствие на удара този л.а. се измества напред и
удря спрелия на червен светофар л.а. „Пежо 206“, в който пътува ищцата.
Безспорно е, че в резултат на така претърпения удар, ишцата е
получила травматични увреждания, изразяващи се главоболие, мозъчно
сътресение, което е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира, че по
делото се установяват всички кумулативно необходими елементи за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника на осн. чл. 45 ЗЗД, а
именно противо-правно Д.ие /тъй като ответникът се е движил с несъобразена
скорост/, претърпени от ищцата вреди и причинно-следствена връзка между
тях.
По отношение на размера на претендираните неимуществени вреди:
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Като съобрази начина на получаване на травматичното увреждане,
характера на претърпените телесни увреждания, и като отчете преживяните
от ищеца физически болки и страдания, свързани с последвалите болки,
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е 5000 лв. Случилото се с ищеца е неприятен инцидент,
който му е причинил загуба на съзнание и главоболие, като травматичните
увреждания са отзвучали в рамките на 3-4 седмици, но се налагало да пие
6
болкоуспокояващи. Освен това от показаният на разпитаната свидетелка, се
установява, че около 20 дни ищцата е била на легло и се е нуждала от чужда
помощ, имала затруднения с храненето, наложило й се е да си пави
допълнителни изследвания със скенер. От представените болнични листи
става ясно, че ищцата е била неработоспособна малко повече от един месец.
Отделно от това, ищцата изпитвал страх да управлява автомобил. Предвид
всичко изложено съдът намира за справедлив поисканият размер на
паричното обезщетение от 5000 лева, което в достатъчна степен ще
компенсира пострадалата за претърпените негативни емоции и болки.
От събраните по делото доказателства не се установи твърдяното от
жалбоподателя съпричиняване. От заключението на тройната СМЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните, е видно, че от претърпените травматични увреждания може да се
направи извод, че пострадалата е била с предпазен колан, тъй като е получила
удар в тилната част на главата с подглавника на седалката. Но дори е била
без колан, при този механизъм на настъпване на ПТП, е щяла да удари
главата си в арматурното табло и пак биха настъпили наранявания в областта
на главата.
Предвид наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към датата на настъпване на
процесното ПТП, то предявеният обратен иск с пр. осн. чл. 435 КЗ е
основателен и следва да бъде уважен. Ответникът по обратния иска следва да
бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск търсената сума в размер на
5000 лева при условие, че последният заплати същата сума на ищеца по
главния иск.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на първата, ВОС счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено- в обжалваната
част, а въззивната жалба –оставена без уважение.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не
следва да се присъждат разноски, а въззиваемата страна не претендира такива
за въззивното производство.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260136/04.03.2022г., постановено по гр.
дело №741/2021г. по описа на ВРС, 26-ти състав.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8