№ 1373
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. П.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Радостин Г. П. Въззивно гражданско дело №
20223100501817 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба с вх.
№ 51265/27.07.2022 г. на С. Я. П., чрез назначения особен представител адв. С. Н., против
решение № 2149/30.06.2022г., постановено по гр.д. № 12745/2021г. по описа на ВРС, с което
е прието за установено в отношенията между страните, че С. Я. П., ЕГН **********, с
адрес: ***********, дължи на "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД (предишно наименование
„ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 68.06 лева (шестдесет и
осем лева и шест стотинки), представляваща дължима главница за незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., по Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15470884002 от дата 20.12.2017 г.,
сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********, и С. Я.
П., ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г.
Груп” ООД, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с Договор
за цесия от 01.10.2019 г., за което вземане по ч.гр.д. № 16546 по описа на Варненски
районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 262579/ 23.12.2020 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
1
необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с
направените с отговора на исковата молба оспорвания, респ. в решението си ВРС не се е
произнесъл по тях.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД
(предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *********, чрез адв. В. Г., в писмен отговор
оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита,
че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със
събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на
материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от назначения особен представител адв. С. Н., която поддържа жалбата и моли
да бъде уважена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не
изпраща представител.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД
(с променено наименование на "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД), ЕИК 20568030 срещу С. Я.
П., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 68.06 лева, представляваща дължима главница за незаплатени
електронни съобщителни услуги за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15470884002 от дата
20.12.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК
*********, и С. Я. П., вземанията по който са прехвърлени от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г.
Груп” ООД, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с Договор
за цесия от 01.10.2019 г., за което вземане по ч.гр.д. № 16546 по описа на Варненски
районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 262579/ 23.12.2020 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуниканционна компания“
ЕАД и ответника е сключено допълнително споразумение към Договор за договор от
20.12.2017 г. с който са предоставяни далекосъобщителни услуги на интернет услуга по
избран тарифен план „Vivacom FiberNet 50”, с месечна абонаментна такса 21.80 лв., както и
за предоставяне на телевизионна услуга „Vivacom TV L +“, с месечен абонамент 24.99 лв.
Срокът на договора е 24 месеца. За периода 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г. предоставените от
оператора услуги са потребени от ответника, но са останали незаплатени. Твърди се още, че
процеснияте вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на „С. Г. Груп“
2
ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., което от своя страна е прехвърлило вземането на
„ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Ответникът С. Я. П., чрез назначения особен представител, оспорва иска. Оспорва
твърденията за възникнала облигационна връцка между ответника и „БТК“ ЕАД, относно
неизправността на длъжника по договора. Оспорва валидността на извършените цесии,
оспорва истинността на двата договора за цесия като твърди, че не са подписани от С.Ц..
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Между „Българска телекомуниканционна компания“ ЕАД и ответника е сключено
допълмително споразумение към Договор за договор от 20.12.2017 г. с който са
предоставяни далекосъобщителни услуги на интернет услуга по избран тарифен план
„Vivacom FiberNet 50”, с месечна абонаментна такса 21.80 лв., както и за предоставяне на
телевизионна услуга „Vivacom TV L +“, с месечен абонамент 24.99 лв. От представените
месечни сметки е видно, че задълженията на ответника възлизат на 68.06 лева.
Въззивният съд констатира, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил
своевременно истинността на двата договора за цесия от 01.10.2019г. и от 16.10.2018г., в
частта относно положените подписи за цедент в договора от 01.10.2019г. и цесионер в
договора от 16.10.2018г. Възивният съд прие, че като не се е произнесъл по така
направеното своевременно възражение, районният съд е допуснал процесуално нарушение,
което следва да бъде отстранено в настоящата инстанция, като бъде открито производство
по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на тези документи. Поради това с протоколно
определение от 11.10.2022г. съдът откри на основание чл.193 от ГПК производство по
оспорване истинността на Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. и Договор за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., в частта относно положените от С.Ц., като
представляващ „С.Г.Груп“ ООД подписи, като на основание чл.193, ал.3 ГПК указа, че
тежестта на доказване е върху ищеца. Въпреки дадените му указания, ищецът не е
ангажирал доказателства, поради което оспорените Договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г. и Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. следва на основание
чл.194, ал.2 от ГПК да се изключат от доказателствата по делото.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че не се установява вземането на
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД от С. Я. П. да е прехвърлено с договор за
3
цесия в полза на „С. Г. Груп” ООД, а „С. Г. Груп” ЕООД да го е прехвърлило впоследствие
в полза на „ЮБЦ” ЕООД. Представените по делото потвърждение и уведомление за цесия
са едностранно подписани документи и въз основа на тях не може да се приеме, че договори
за цесия са подписани.
Гореизложеното обуславя извода, че "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД (предишно
наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *********, не доказа активната си материалноправна
легитимация. Доколкото ищецът не установи да е кредитор на ответника, то предявеният
иск за установяване дължимостта на вземането, за който е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Въззивният съд намира, че
ВРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него
поставено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2149/30.06.2022г., постановено по гр.д. № 12745/2021г.
по описа на РС – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД (предишно наименование
„ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *********, със седалище гр. София, против С. Я. П., ЕГН **********,
с адрес: *********** А, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че С.
Я. П. дължи на "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД сумата от 68.06 лева (шестдесет и осем лева и
шест стотинки), представляваща дължима главница за незаплатени електронни съобщителни
услуги за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15470884002 от дата 20.12.2017 г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* и С. Я. П., ЕГН
**********, вземанията по който са прехвърлени от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп” ООД, което
дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с Договор за цесия от
01.10.2019 г., за което вземане по ч.гр.д. № 16546 по описа на Варненски районен съд за
2020 год. е издадена Заповед № 262579/ 23.12.2020 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5