РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Велико Търново, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Явор Данаилов
Пенко Цанков
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500616 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.
„ОЗК –застраховане“-АД, гр. София, длъжник по изпълнително дело № 95 по
описа на съдебен изпълнител Дияна Колева за 2022 година, претендира отмяна на
постановление от 28.06.2022 година, с което искането за намаляване на признатите на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е оставено без уважение. Съдебният
изпълнител не съобразил, че пълномощникът на взискателя не е извършил каквито и да
било процедурни действия по делото. То самото не се отличавало с фактическа или с правна
сложност. Неправилно била начислена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Н. П. П., взискател – становище не е изразил.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени относимите за спора доказателства и доводите на
страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема:
За образуване на изпълнителен процес и представителство по него взискателят
е упълномощил адвокат, комуто е заплатил възнаграждение от 750 лв. – приложения към
молбата за образуване на изпълнително производство договор за правна помощ.
Жалбата е неоснователна.
Отговорността за разноски в изпълнителния процес е уредена по начин,
различен от тази в исковия процес. Докато в исковия процес не е известно коя страна е дала
1
повод за образуване на делото, а с това – принудила насрещната страна да направи разходи
за адвокат, за събиране на доказателства, за заплащане на държавна такса, в изпълнителния
процес това е напълно ясно. Взискателят не би прибягнал до образуване на изпълнително
дело, ако длъжникът бе платил своевременно.
Избягването, респективно намаляването, на отговорността за разноски в
изпълнителния процес става не по реда на чл. 78 от ГПК, от където жалбоподателят е
взаимствал доводи, а със своевременно – преди образуването на изпълнителен процес,
плащане. Това ясно следва от изричната в този смисъл норма на чл. 79 от ГПК.
Доводите на жалбоподателя са неоснователни.
Както бе изтъкнато по-горе, критериите по чл. 78 от ГПК, и в частност
правилото на алинея пета от текста, не намират приложение в изпълнителния процес. Ако
беше иначе, законодателят не би уредил отговорността за разноски в отделна – на чл. 79 от
ГПК, норма.
Правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не са критерий за размера на адвокатския хонорар. Той се определя по
договаряне между адвокат и клиент. В самото заглавие на Наредбата е ясно посочено, че се
касае за минимални хонорари, чиито стойности са от значение за финансовата политика на
адвокатската професия.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение е правилно начислена. Както е изтъкнал съдебният
изпълнител, разноските, включително заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение, са изпълняемо право и събирането им по реда на принудителното
изпълнение изисква начисляване на пропорционална такса.
Развитото в жалбата разбиране, че таксуването се прави само върху събраните
вземания по изпълнителния лист води до неприемливия както от гледище на закона, така и
спрямо интереса на длъжника резултат, взискателят да търси издаването на нов
изпълнителен лист за разноските в изпълнителното производство и да образува нов процес –
вече за събиране на направените разноски. Това би утежнило положението и на двете страни
– взискателя ще се види принуден да проведе ново производство по издаване на
изпълнителен лист, а длъжникът би бил натоварен с допълнителни разходи –
новонаправените разноски, и би превърнало процесите за разноски безкрайни. По всяко
новообразувано изпълнително дело за разноски взискателят правомерно би договорил ново
адвокатско възнаграждение ако действа с пълномощник, събирането на което ще следва да
стане в нов изпълнителен процес.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
2
Отхвърля жалбата на „ОЗК –застраховане“-АД, гр. София, против Н. П. П., с която
претендира отмяна на постановлението от 28.06.2022 година по изпълнително дело № 95 по
описа на частен съдебен изпълнител Дияна Колева за 2022 година и намаляване на
определеното за плащане адвокатско възнаграждение до размер от 200 лв. и отмяна на
начислената върху адвокатския хонорар пропорционална такса, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3