№ 4047
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110204449 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № ******/2020 г., издаден от СДВР, на Р. К. Р.
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 12.07.2020 г., в 13.51 часа, в гр. София, по бул. „Драган
Цанков“ до Посолството на Руската федерация с посока на движение от бул.
„Пейо Яворов“ към ул. „Фр. Ж. Кюри“ при ограничение на скоростта от 50
км/ч за населено място е управлявал л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с
рег. № ************ със скорост на движение от 64 км/ч, като нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” № 11743f0.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице Р. К. Р., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че в електронния фиш липсва описание
на нарушението, като са допуснати и съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването му. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В допълнителни писмени бележки процесуалният представител на
1
жалбоподателя посочва, че процесното АТСС не е технически изправно, като
не е приложена снимка, въз основа на която е издаден обжалваният
електронен фиш. Акцентирано е, че в електронния фиш не е посочено, че се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена
в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. На следващо място е изложено, че е налице
несъответствие относно разположението на използваното АТСС в контекста
на конкретните технически изисквания на устройството. Твърди се, че в
нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредбата не е приложена снимка на
разположението на процесното АТСС. Изложено е, че незаконосъобразно за
процесното административно нарушение е издаден електронен фиш,
доколкото се касае за използване на „мобилно“ техническо средство. Оспорва
се и обстоятелството, че скоростта на движение в процесния пътен участък е
била 50 км/ч. По аргумент от разпоредбите на чл. 85а и чл. 39, ал. 4 ЗАНН, се
твърди, че в случая е следвало да се състави фиш на нарушителя, а не да се
издаде електронен фиш по реда на чл. 189, ал. 3 ЗДвП. С оглед на изложеното,
от съда се иска да отмени атакувания електронен фиш, като се претендира
заплащане на направените разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
В хода на съдебното производството въззиваемата страна не изпращат
свой процесуален представител. В представени писмени бележки от
юрисконсулт на СДВР е изложено, че издаденият електронен фиш е
законосъобразен, като са релевирани съображения, с които се оборват
възраженията в процесната жалба. С оглед на изложеното, от съда се иска да
потвърди атакувания електронен фиш, като присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Релевирано е възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата
2
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 12.07.2020 г. Й.С.Г. бил собственик на л.а. марка „Шкода“, модел
„Октавия“ с рег. № ************.
На 12.07.2020 г., в 13.51 часа, Р. К. Р. управлявал горепосочения лек
автомобил в гр. София, по бул. „Драган Цанков“ до Посолството на Руската
федерация с посока на движение от бул. „Пейо Яворов“ към ул. „Фр. Ж.
Кюри“, като се движил със скорост от 64 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № 11743f0. Системата за
видеоконтрол е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Въз
основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система
за видеоконтрол, бил издаден електронен фиш Серия К № ******/2020 г., с
който на Й.С.Г. било наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП –
превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено
място с 14 км/ч.
На 29.12.2021 г. Й.С.Г. подал декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в която
посочил, че на 12.07.2020 г. в 13.51 часа процесният автомобил се е
управлявал от жалбоподателя Р. К. Р., като било приложено копие от СУМПС
на последния. С оглед представената декларация от собственика на
автомобила, на 22.01.2022 г. електронен фиш Серия К № ******/2020 г. по
описа на СДВР бил анулиран, като вместо него бил издаден процесният
електронен фиш Серия К № ******/2020 г. по описа на СДВР, с който на Р. К.
Р. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Към датата на извършване на нарушението (12.07.2020 г.), мобилна
система „ARH CAM S1” № 11743f0 е преминала последваща периодична
техническа проверка на 30.09.2019 г., като срокът на валидност на проверката
е до 30.09.2020 г., включително.
3
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № ******/2020 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „Шкода” с
рег. № ************; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; справка от Български институт по метрология с изх. №
57-00-102-1/11.05.2022 г., ведно с протокол за проверка № 50-С-
ИСИС/30.09.2019 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, касаещо мобилна система за
видеоконтрол тип „ARH CAM S1”; писмо-справка от ОПП-СДВР, ведно със
снимков материал; справки от Дирекция „Управление и анализ на трафика“
към Столична община.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „ARH CAM S1” № 11743f0, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 64 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Управлението на автомобила със скорост от 64 км/ч се установява по
несъмнен начин и от приложения по преписката протокол за използване на
автоматизирано техническо средство и система (АТСС), който е изготвен
4
съобразно изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
като са посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на
използваното мобилно АТСС.
На следващо място, от Протокол № 50-С-ИСИС/30.09.2019 г. се
установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала
периодичен технически преглед на 30.09.2019 г. с валидност от 12 месеца,
поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била
технически изправна. В този смисъл съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя в тази насока.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява
възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че по делото безспорно е установено, че на 12.07.2020 г. в
13.51 часа жалбоподателят Р. К. Р. е управлявал л.а. „Шкода Октавия“ с рег.
№ ************ със скорост на движение от 64 км/ч. По делото обаче не бяха
събрани категорични доказателства каква е била максимално разрешената
скорост на движение в процесния пътен участък. Видно от приложените на л.
47-51 и л. 103 от делото справки, Столична община, Дирекция „Управление и
анализ на трафика“ не съхранява проект за организация на движението към
12.07.2020 г., вкл. и към настоящия момент, на процесния пътен участък.
Столична община е предоставила единствено циклограма от кръстовището на
бул. „Драган Цанков“ с ул. Академик Методи Попов“, но същата не е
относима към установяване на поставените пътни знаци в процесния пътен
участък, като освен това същата касае светофарна уредба, находяща се след
мястото на заснемане на жалбоподателя. Твърдението на наказващия орган в
представена от последния справка, че максимално разрешената скорост на
движение в процесния пътен участък е 50 км/ч, не е подкрепено с каквито и
да е доказателства. Доказателствената тежест за установяване на разрешената
максимална скорост на движение в процесния пътен участък е на
административнонаказващия орган, като в случая последният не е доказал по
несъмнен начин допустимата максимална скорост на движение по бул.
5
„Драган Цанков“ в участъка между бул. „П. Яворов“ и ул. „Фр. Ж. Кюри“ към
12.07.2020 г. Независимо, че мястото на заснемане на управлявания от
жалбоподателя автомобил попада в рамките на населено място, е възможно
скоростта на движение в този пътен участък да е била регулирана с пътен
знак „В26“, вкл. и с такъв, разрешаващ по-висока скорост на движение от 50
км/ч, каквато е позволена на различни места в гр. София. Още повече, в
случая е релевирано изрично възражение от страна на жалбоподателя в тази
насока.
По изложените съображения, съдът счита, че по делото не се доказа по
несъмнен начин, че Р. К. Р. е извършил вмененото му административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не се установи каква е била
максимално разрешената скорост на движение в този пътен участък към
12.07.2020 г.
С оглед на това, атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. Предвид недоказаността на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, не е необходимо да се обсъждат останалите
възражения на последния относно неправилното приложение на материалния
и процесуалния закон.
С оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна следва
да заплати на Р. К. Р. направените от последния разноски. Видно от
приложения на л. 41 от делото договор за правна помощ, жалбоподателят е
заплатил на адв. Николай Господинов сумата от 300 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на това, СДВР
следва да заплати на жалбоподателя посочената сума. Релевираното от
процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно, доколкото същото е определено в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № ******/2020 г., издаден от СДВР, с
който на Р. К. Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес гр. София,
ул. „Антим I“ № 5 да заплати на Р. К. Р. с ЕГН ********** сумата от 300
(триста) лева, представляваща направени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7