Решение по дело №1779/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73 ал. 3 от Закон за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба (лист 4 - 12) от С.А.В., В. Георгиева Ц., Д.А.Ц. и А.А.Ц. – всички с адрес ***, чрез адвокат Х.Х. ***, със съдебен адрес ***, против заповед № 8 – Z – 909/07.09.2022 година на кмета на община С. (Заповед 909).

С обжалваната заповед (лист 31 - 39), на основание чл. 73 ал. 3 от ЗКН, В. и Ц., като собственици на недвижима културна ценност (НКЦ) „Къща на С.С.М.“, намираща се в урегулирани поземлени имоти (УПИ) XII-92 и XIII-93 в кв. 9 по плана на град С., идентични с поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 67800.501.92 и 67800.501.93 по КККР на град С., с административни адреси – улица „М“ № 2 и улица „М“ № 4 в град С., са задължени да изпълнят следните действия:

1. В срок от два месеца от получаване на заповедта да възложат изготвяне на конструктивно обследване, което да установи конструктивното състояние на различните структурни части на сградата: носещ скелет, вкл. покривна конструкция, гредореди, каменни основи и стени.

2. В срок от два месеца от получаване на заповедта да възложат изготвяне на пълно архитектурно и фото-заснемане на сградата с характерни части и елементи, на което да се отразят етапите на строителна намеса, настъпилите повреди и разрушения, с графично маркиране на патологиите и нерегламентираните намеси с цел определяне на адекватни мерки за възстановяване на първообраза на обекта.

3. На базата на архитектурното и фото-заснемане с детайли и конструктивното обследване да възложат изготвяне на проект за консервация, реставрация и адаптация на сградата, съдържащ задължително част технология за КРР, включваща почистване, реставрация и консервация на всички дървени елементи с премахване на разнотонието, както и защита на сградата от атмосферни, повърхностни и подпочвени води.

4. В шестмесечен срок от получаване на заповедта да представят документацията по т. 1 – 3 в Министерство на културата (МК) за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН.

5. В срок от една седмица след получено положително становище от министъра на културата, да представят проектната документация в Община С. за одобряването и за издаване на разрешение за строеж.

6. Да реализират предвидените в проекта дейности в срок до две години след издаване на разрешение за строеж от Община С..

Жалбоподателите оспорват заповедта. Те твърдят, че заповедта не е издадена в срока по чл. 73 ал. 3 от ЗКН, което – според тях – опорочава административния процес. Поддържат, че констативният протокол 03.08.2022 година от работата на назначената комисия не е съобщен на жалбоподателите, фактите в него не са установени правилно, а този протокол не е предявен на адресатите и с обжалваната заповед, което е съществено процесуално нарушение в административното производство. Според жалбоподателите, в обжалваната заповед няма данни дали назначената комисия е отговаряла на изискванията на чл. 73 ал. 1 от ЗКН и дали членовете са компетентни да изследват състоянието на сградата. Изтъкват, че назначаване на дата за оглед на къщата в началото на месец август, през периода на отпуските, без да е налице аварийно състояние на имота и при липса на спешност в действията на ответника, е нарушило правото им на защита като ги е поставило в невъзможност да присъстват при огледа, въпреки че по свое желание те са съдействали и са предоставили достъп на комисията. Твърдят, че в заповедта и в констативния протокол от огледа не е установен вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно – реставрационни и ремонти работи, каквото е изискването на нормата на чл. 73 ал. 2 от ЗКН, а това съществено нарушение опорочава административния акт. Сочат, че заповедта не е обоснована, а с нея се нарушава основен принцип в административното производство – принципа на пропорционалност, който се съдържа и в чл. 5 § 4 от Договора за функциониране на ЕС. Жалбоподателите поддържат, че производството по чл. 73 ал. 1 от ЗКН е предпоставено от производството по чл. 72 ал. 1 от ЗКН, а в случая на 01.07.2022 година кметът на общината е издал указания по чл. 72 ал. 3 от ЗКН, които не съдържат нито едно указание за съхраняване на сградата, защото е констатирано, че тя е в „добро общо състояние“, т.е. производството по чл. 73 от ЗКН не е било необходимо. В жалбата се обръща внимание, че в хода на административното производство са събрани данни за действия на трети лица (съседи по имот от южната страна), които поставят къщата в опасност от увреждане, но от ответната администрация, не само че не са предприети каквито и да е действия спрямо тях, а се стига до парадокса административният орган да наказва жалбоподателите, които са потърсили съдействие от общинската администрация да бъдат преустановени действията, с които къщата може да бъде увредена. Оспорват се общите констатации, че обшивката на къщата е „нехарактерна за оформянето на С.ските къщи“, че трябва да се изработи конструктивно становище, след като сградата е в добро общо състояние (според самата комисия), а изискването за архитектурно заснемане на сградата за възстановяване на първоначалното състояние е очевидно непропорционално, тъй като е невъзможно реалното използване без ток, вода и канализация.

Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Участва активно в съдебното производство. Представя административната преписка. Претендира разноски.

След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Жалбоподателите са съсобственици по наследство на НКЦ „Къща на С.С.М.“ (Къщата), намираща се в УПИ XII-92 в кв. 9 по плана на град С., идентичен с ПИ с идентификатор 67800.501.92 по КККР на град С., с административен адрес – улица „М“ № 2.

Къщата притежава статут на декларирана единична архитектурно – строителна НКЦ, включена е в списъка на архитектурно – строителните паметници на културата, предложени за обявяване с протокол № 32/21.11.1962 година на Съвета за опазване на паметниците на културата при Националния институт за паметниците на културата (НИПК), сега Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и присъства в „Обобщен списък на декларираните и обявени паметници на културата и на сгради, участващи в обемно пространственото изграждане на „Стария град“ в С.“, изпратен от НИПК на общинската администрация с писмо № 5510/21.10.1986 година.

На Къщата, като НКЦ, не е определена категория (лист 110).

С писмен сигнал от 01.12.2021 година, подаден в главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ИОКН) на Министерство на културата (МК) С.В., като съсобственик на Къщата, уведомила директора на дирекцията за неправомерни действия на съседи по отношение на притежаваната от нея НКЦ. В. сигнализирала срещу К. Т. Я. и останалите съсобственици на къща с двор на административен адрес – град С., улица „М“ № 2а (съседен имот). В сигнала си В. посочила, че по дължината на южната стена на собствената Къща от съседите е скована дървена скара (долепена до стената), на която са подредени саксии, като при поливането на саксиите стената на Къщата се наводнява и се нанасят поражения върху дървената обшивка на сградата, а в резултат на това - елементи от обшивката в основата на Къщата са се разковали и водата навлиза безпрепятствено в основите на НКЦ. В сигнала си В. посочила, че съседите складират строителни материали – отново облегнати на стената на Къщата – с което допълнително компрометират обшивката, а освен това са извършили самоуправни действия – залостили са с арматурни железа прозорец на първия етаж на къщата, за да не може да бъде отворен и по този начин нарушават санитарно – хигиенните изисквания за осветеност и проветривост на сградата (лист 18 – 19).

Със сигнала си В. поискала да бъде извършена проверка и на съседите да бъде издадено предписание за премахване на складираните боклуци, строителни материали и саксии, за да не бъде повреждана Къщата, както и за незаконно прекарване на кабели (за кабелна телевизия и интернет) по фасадата на сградата, без нейно съгласието и разрешение – отново с цел опазване на НКЦ. Към сигнала си В. приложила снимки (лист 104 - 109).

На 14 – 15.02.2022 година по подадения сигнал била извършена проверка от арх. С. - главен инспектор от Регионален инспекторат за опазване на културното наследство (РИОКН) при МК в присъствието на Д. Н. - директор на Археологически музей – С. и Г.И. – главен специалист в дирекция „УТИПЕП“ при Община С..

В протокола от проверката си служителят на МК описал данните, които се съхраняват в НИНКН за Къщата и за собственика – С.В.. Посочил, че с писмо от 08.11.2021 година (лист 195 - 199) В. е уведомила НИНКН, че Къщата има изгнили елементи – дървени греди на два балкона, че се наложил авариен ремонт и те са подменени със същия по вид материал, че не е нарушена устойчивостта на конструкцията, вида и образа на Къщата, както и че с писмо от 19.11.2021 година директорът на НИНКН е уведомил В., че намесите по НКЦ се осъществяват след изпълнение на процедурата по съгласуване на проектната документация по реда на чл. 83 – 84 от ЗКН.

При извършения оглед на място – в рамките на проверката – инспекторът описал словесно външния вид на сградата и вътрешното разположение на помещенията, констатирал изграждането на две бани, извършената подмяна на дървени носещи греди и елементи от двата балкона и прилежащата дървена фасадна обшивка (в която установил следи от разнотоние, обезцветяване и частично отковани елементи). Инспекторът посочил, че дървената обшивка на Къщата по южната фасада е изпълнена на нивото на прилежащия терен без защитен цокъл, че дворната настилка в ПИ с идентификатор 67800.501.91 (съседите от юг) не достига до фасадата, при което се образува линейна пролука, подобна на канавка, както и че по протежение на южната фасада има струпани материали, част от които подпрени и закачени за фасадната стена и подкосите на сградата, а от запад (откъм прилежащата улица) има прикрепени съобщителни кабели. Проверяващият служител на МК записал в протокола си, че при съпоставяне на настоящия вид на НКЦ и графичните планове от досието, съхранявани в НИНКН, се констатира, че балконът на западната фасада и банята на първия етаж не са отразени в плановете и не са оригинални архитектурни елементи, а са изградени след декларирането като НКЦ. Инспекторът приел, че пролуката между дворната настилка (в съседното място от юг) и южната фасада на Къщата, създава предпоставки за опасно проникване на вода в основите, което може да доведе до увреждане, а също и че кабелите на западната фасада са разположени без съгласието на собственика на НКЦ. В заключение, в констативния си протокол от 14 – 15.02.2022 година инспекторът от МК приел, че следва да се стартират процедури по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН (лист 25 - 29).

На 01.03.2022 година заместник – министър на културата издал становище по чл. 84 ал. 1 – 2 във връзка с чл. 83 от ЗКН относно извършените аварийни ремонтни дейности по двата балкона на Къщата, за които собственикът В. изпратила уведомление до МК на 08.11.2021 година. В становището си заместник – министърът посочил, че от заявителите са били представени допълнителна обяснителна записка и количествена сметка на аварийните ремонтни дейности по двата балкона на Къщата, ведно със снимков материал, от които е установено, че е бил извършен демонтаж на изгнили елементи (носещи греди, под, парапет, перила и ръкохватки), заменени със същия по вид дървен материал и с полагане на боя на маслена основа с цвят на оригинала. В становището си заместник – министърът приел, че дейностите не нарушават конструкцията на балконите и не променят архитектурния облик на сградата – НКЦ, затова са допустими от гледна точка на опазване на сградата, поради което МК съгласува аварийните ремонтни дейности по двата балкона на Къщата (лист 20 – 21 и 201 - 214).

На 31.03.2022 година инспектор С. извършил допълнителна проверка на НКЦ Къщата. В констативния протокол от проверката той отново описал статуса на сградата, посочил, че по уведомлението от 08.11.2021 година от С.В. (за нуждата от авариен ремонт) е било необходимо съгласуване, а такова не е било извършено, поради което са налице основания за започване на административнонаказателно производство, както и обстоятелства, застрашаващи от увреждане единичната НКЦ Къщата, и следва да стартират производства по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН (лист 92 – 94).

На 21.04.2022 година директорът на главна дирекция ИОКН в МК изпратил писмо до кмета на община С., относно „установени обстоятелства, застрашаващи от увреждане сграда – единична архитектурно – строителна НКЦ“ – Къщата на жалбоподателите. В писмото си директорът описал данните на НКЦ от досието на Къщата в НИНКН, посочил хронологията на разменените съобщения между С.В. и МК (писмото от 08.11.2021 година, отговори от 19.11.2021 година, от 29.11.2021 година и от 22.03.2022 година), резултатите от допълнителната проверка на аварийния ремонт на балконите и липсата на съгласуване с МК по реда на чл. 84 от ЗКН. От цитираните факти директорът на ГД ИОКОН направил извод, че са налице предпоставки за увреждане на НКЦ Къщата, поради което общинската администрация следва да стартира процедура по чл. 72 и по чл. 73 от ЗКН, да определи дата за извършване на оглед на място, както и да уведоми, на основание чл. 26 ал. 1 от АПК, заинтересованите лица (лист 95 - 98).

На 26.05.2022 година директорът на главна дирекция ИОКН в МК изпратил ново писмо до кмета на община С. – относно „стартиране на процедура по чл. 72 от ЗКН и даване на указания за аварийно временно укрепване и обезопасяване“ на Къщата. В това писмо, на практика идентично като съдържание с писмото от 21.04.2022 година, служителят на МК не изложил нови обстоятелства по случая (лист 90 - 91).

На 16.06.2022 година с ново писмо главният директор на ГД ИОКН в МК уведомил кмета на общината, че първата възможност на служители на дирекцията (РИОКН - Бургас) за посещение и проверка на място в град С., на адреса на Къщата, е за 30.06.2022 година и кметът следва да уведоми заинтересованите лица (т.е. собствениците на НКЦ) за започване на административно производство по чл. 72 от ЗКН, както и за датата и часа на огледа (лист 88)

На 20.06.2022 година, въз основа на двете писма от 21.04.2022 година и от 26.05.2022 година, кметът на община С. конституирал като заинтересовани страни, на основание чл. 26 ал. 1 от АПК, жалбоподателите в настоящото производство, като им изпратил писмо, че се извършва проверка „и при необходимост даване на указания по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН“. От посочените адресати – физически лица, единствено С.В. получила съобщението (лист 85 - 87).

На 30.06 – 01.07.2022 година архитект М. С. – инспектор в РИОКН при МК и Г.И. – главен специалист в дирекция „УТИПЕП“ в Община С. извършили нова проверка на място на НКЦ Къщата. Проверката била извършена единствено отвън, поради отсъствие на представител на собствениците. На проверката присъствал и К. Т. Я. – собственик на ПИ с идентификатор 67800.501.91 по КККР на град С. (собственик на ПИ, разположен южно от Къщата и лице, срещу което С.В. подала сигнала си от 01.12.2021 година). В констативния протокол от тази проверка отново бил описан статуса на Къщата, били посочени всички собственици (съгласно удостоверение за наследници) и било описано вътрешното разпределение в НКЦ, в това число и изграждането на баня на първия етаж, както и преустройство на килер в баня и тоалетна. По отношение на външния оглед на сградата проверяващите преписали част от съдържанието на констативния протокол от 14 – 15.02.2022 година (сравни лист 28 горе и лист 84 горе) и констатирали „добро общо състояние на сградата, без пукнатини, слягания и структурни деформации“. Те посочили, че при сравнение между графичните планове от досието на сградата, съхранявано в НИНКН и настоящият вид се констатира, че балконът на западната фасада не е отразен в плановете и не е оригинален архитектурен елемент, а е изпълнен след декларирането на Къщата като културна ценност. Посочили, също, че се констатира „несъответствие и в конфигурацията на балкона по фасада Юг, както и в прозоречните отвори в приземието и етажа“. В протокола си проверяващите служители отново констатирали, че „линейната пролука между дворната настилка и и южната фасада на сградата НКЦ, създава предпоставки за опасно проникване на вода в основите на къщата, което може да доведе до сериозното увреждане“. Затова състоянието на НКЦ било определено като „недобро“. В протокола си, на основание чл. 72 ал. 3 от ЗКН, проверяващите посочили, че не е необходимо собствениците да обезопасяват сградата до провеждане на комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН и указали на кмета на общината да издаде заповед за създаването на комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН, която да установи състоянието на НКЦ, както и вида и обема на необходимите „укрепителни, консервационно – реставрационни и ремонтни работи“ (лист 82 - 84).

На 01.07.2022 година кметът на общината и архитект М. С. (служителят на МК) издали указания по чл. 72 ал. 3 от ЗКН до собствениците на Къщата. В тези указания била преписана обстоятелствената част от протокола от 30.06 – 01.07.2022 година. В заключителната – диспозитивната – част на указанията издателите обявили, че не се налага обезопасяване на сградата, както и че кметът на общината ще издаде заповед за провеждане на комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН, която да „установи състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно – реставрационни и ремонтни работи“ (лист 77 - 80).

Собствениците на Къщата получили указанията в периода 06 – 07.07.2022 година (лист 81).

На 07.07.2022 година кметът на общината назначил комисия по чл. 73 ал. 1 от ЗКН, а със заповед от 25.07.2022 година насрочил дата и час на огледа на НКЦ Къщата – на 03.08.2022 година от 14:30 часа. Издадените заповеди били връчени на Д.Ц. и А.Ц. по пощата, останалите съсобственици – В.Ц. и С.В. – не били уведомени за създаването на комисията и насрочването на огледа на Къщата (лист 76, 71 и 73 – 74).

На 31.07.2022 година съсобственикът Д.Ц. изготвила становище по насрочения оглед на сградата, което постъпило в Община С. на 03.08.2022 година. В становището си Ц. припомнила, че проверката е инициирана по сигнала, подаден на 01.12.2021 година относно действия на съседите (от южна страна), увреждащи Къщата. Описала в какво се е изразил аварийния ремонт и документите, които са били представени в НИНКН за обосноваване, че архитектурният облик на Къщата не е променен. По отношение на констатацията за фугата по южната фасада на сградата, Ц. посочила, че това състояние се дължи на собствениците на имота от южната страна – К. Т. Я., Д. Я. Г. и Р.Я.Г. – които не предоставят достъп, за да бъде възможна поддръжката на тази част от НКЦ. Ц. дала за пример другите фасади на къщата, при които не бил констатиран такъв проблем. Ц. отново посочила като причина за проблемите от южната част на имота си струпването на „вещи, отпадъци и сандъци с цветя, опрени и някои закачени на дървената южна фасада, както и залостен капак на прозорец с арматурно желязо…“ (лист 68 - 69).

На 03.08.2022 година комисията по чл. 73 ал. 1 от ЗКН извършила оглед на НКЦ Къщата. В протокола от проверката тя преповторила обстоятелствата по предходните проверки – статут на обекта като НКЦ, градоустройствени показатели, данните за собствениците и образуваните административни производство по повод Къщата. В част шеста „Констатирани обстоятелства“ комисията описала външния вид на сградата, разпределението и предназначението на помещенията и частичните промени, претърпени в плановата схема на Къщата във връзка с изграждането на две бани с тоалетни на двата етажа. Комисията констатирала, че „сградата е в добро общо конструктивно - техническо състояние, без следи от пукнатини, слягания и структурни деформации“, като в северозападната част на втори етаж, около комина, има следи от течове от покрива както и следи от проникване на влага по капилярен път в долната част на преградната стена между двете стаи в приземието. По външната дъсчена обшивка на всички фасади комисията констатирала следи от разнотоние и обезцветяване, деформирани и частично отковани елементи. По отношение на дъсчената обшивка по южната фасада на сградата комисията посочила, че тя е изпълнена до нивото на прилежащия терен, без защитен цокъл, а същевременно „дворната настилка в съседния на сградата НКЦ поземлен имот с идентификатор 67800.501.91, не достига до фасадната плоскост, при което се образува линейна пролука, подобна на канавка“ – предпоставка за лесно навлизане на вода в основаните на сградата, „което може да доведе до сериозното увреждане“. Комисията записала, че „по устни сведения на жители на града“ сградата е претърпяла ремонт през 2003 година и през същия период „е изграден балкона на западната фасада, а балконът на южната фасада е уширен на юг – над съседния имот. Новата дъсчена обшивка обхваща целите фасади, не е изпълнена по детайл на оригиналната и е нехарактерна за оформянето на С.ските къщи“. Комисията записала, че „от архивните снимки се установява, че са привнесени нови елементи и детайли, които не са част от първоначалното оформяне на къщата. Новата дървена конструкция и дъсчена обшивка не са изпълнени качествено по отношение на обработка, монтаж и детайл на елементите, което е предпоставка за тяхното лесно увреждане. Същото е неудачно и по отношение на експонирането на ЕНКЦ“. Предвид констатациите, комисията приела, че са налице обстоятелства, застрашаващи НКЦ от увреждане поради "нерегламентирани строителни намеси, некачествено изпълнени ремонтни дейности и нарушена автентичност".

Въз основа на констативната част от протокола, комисията взела решение собствениците на НКЦ Къщата да бъдат задължени да извършат следните консервационно – реставрационни и ремонтни работи по сградата:

1. Да възложат изготвяне на конструктивно обследване, което да установи конструктивното състояние на различните структурни части на сградата: носещ скелет, вкл. покривна конструкция, гредореди, каменни основи и стени.

2. Да възложат изготвяне на пълно архитектурно и фото-заснемане на сградата с характерни части и елементи, на което да се отразят етапите на строителна намеса, настъпилите повреди и разрушения, с графично маркиране на патологиите и нерегламентираните намеси с цел определяне на адекватни мерки за възстановяване на първообраза на обекта.

3. На базата на архитектурното и фото-заснемане с детайли и конструктивното обследване да възложат изготвяне на проект за консервация, реставрация и адаптация на сградата, съдържащ задължително част технология за КРР, включваща почистване, реставрация и консервация на всички дървени елементи с премахване на разнотонието, както и защита на сградата от атмосферни, повърхностни и подпочвени води.

4. Да представят документацията по т. 1 – 3 в Министерство на културата за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН.

5. След получено положително становище от министъра на културата, да представят проектната документация в Община С. за одобряването и за издаване на разрешение за строеж.

6. Да реализират предвидените в проекта дейности след издаване на разрешение за строеж от Община С..

Протоколът – оригинал от който е приложен по делото – бил подписан от всички членове на комисията (лист 59 - 67).

На 07.09.2022 година кметът на общината издал обжалваната заповед. В нея той възпроизвел съдържанието на протокола от оглед от 03.08.2022 година и диспозитивните точки от решението, като за всяко вменено задължение на собствениците на НКЦ Къщата определил конкретен срок за изпълнение (лист 48 - 56).

На 14.09.2022 година заповедта била връчена по пощата на А.Ц., на Д.Ц. и на С.В., но не била връчена на В.Ц. (лист 46 - 47).

Жалбата е постъпила в регистратурата на Община С. на 29.09.2022 година (лист 1).

По делото е допусната съдебно – техническа експертиза, извършена от вещо лице – архитект, със задачи, формулирани от страните (лист 229 - 238).

Експертът е установила, че поземлен имот с идентификатор 67800.501.92 (УПИ ХII-92 в кв. 9) е изцяло застроен с НКЦ Къщата, като от север граничи със сграда с идентификатор 67800.501.93.1 (ул. „М“ № 4), от изток – с незастроена част от ПИ с идентификатор 67800.501.93, от юг – с незастроена част от ПИ с идентификатор 67800.501.91 (ул. „М“ № 2а), а от запад – с улица „М“.

При огледа вещото лице е констатирало, че по таванните и стенните покрития няма пукнатини и деформации, т.е. не се установяват видими предпоставки за деформации, вследствие на пропадания в основите, компрометирани конструктивни елементи от скелета на сградата или в следствие от течове от покрива и от компрометирани участъци от дървената покривна конструкция. Не са установени деформации по покривните елементи – обшивки около комини, улуци, водосточни тръби, липсващи или недобре закрепени керемиди. Според експерта, дървените подови конструкции и ограждащите елементи от балконските парапети са видимо в добро състояние – скоро изпълнени и с финишно покритие с цвят, максимално близък до елементите на фасадната дъсчена обшивка. Вещото лице е установила по обшивката на втория етаж от сградата разнотоние - при югозападния ъгъл и по средата на западната фасада към улицата, както и при подменените елементи от подовата конструкция на балкона.

При огледа на Къщата от юг, откъм съседния ПИ 67800.501.91 (ул. „М“ № 2а), вещото лице е констатирало обстоятелствата, установени при проверките – липса на трайна настилка между фасадата на Къщата, от една страна, а от друга - терена на съседния ПИ 67800.501.91, монтиране на дървена конструкция - рафт за саксии и сандъчета с цветя по стената на Къщата, струпване на градински инвентар (стълба, столове, маркучи, дъски и др.), както и залостване с арматурно желязо отвън (откъм съседния ПИ 67800.501.91) на прозореца на санитарния възел в приземния етаж на сградата, така че да не може да се отваря.

В архива на НИНКН вещото лице е посочило наличието на един лист графична документация, на която са изобразени без размери плановите разпределения на двата етажа от Къщата, без на този лист да има отбелязване на информация за автора и годината на изработване на чертежа. От обозначението за парцел и квартал вещото е направило предположение за периода на създаване на чертежа – от 1965 година до 1985 година.

Експертът е проследила хронологията на действията на администрацията от подаването на сигнала от С.В. от 01.12.2021 година до датата на издаване на обжалваната заповед.

На поставените въпроси вещото лице е отговорило, че сградата е в добро конструктивно – техническо състояние, че не са установени деформации и не са създадени предпоставки за извършване на авариен ремонт, че е наложително да бъде изпълнена трайно прилежаща настилка около южната фасада на сградата – ивица с ширина 80-100 см с покритие от непорьозни плочи и с наклон, отвеждащ водите навън спрямо фасадата на сградата (т.е. в съседния ПИ 67800.501.91). Експертът е констатирала, че в заповедта няма вписани конкретни действия или мерки касаещи направата на съответна настилка около южната фасада на Къщата с цел елиминиране на линейната пролука (изцяло попадаща в съседния ПИ 67800.501.91 и възможна за запълване само при осигурен достъп до този имот), която – според органа – може да доведе до сериозно увреждане на сградата. Относно уврежданията по външната стенна дъсчена обшивка на Къщата – от юг - вещото лице е приело, че то е резултат от струпаните до стената градински инвентар и материали с резултат – овлажняване и деформация на обшивката. Относно разнотонието в обшивката то е изложило три хипотези за възможната причина. Като единствен фактор, който застрашава от увреждане НКЦ Къщата, експертът е посочила линейната пролука, подобна на канавка, която се намира изцяло в незастроената част от съседния ПИ 67800.501.91, по южната фасада на сградата. При експертизата не са били констатирани проблеми, застрашаващи НКЦ, свързани с извършената аварийна подмяна на дървени носещи греди и елементи по двата балкона, а според вещото лице ремонтът, извършен от наследодателя на жалбоподателите, е бил качествен – предвид липсата на установени течове и деформации по стените и тавана на Къщата при огледа. Констатираното разнотоние в обшивните елементи на фасадното покритие е преценено като обстоятелство, което по никакъв начин не застрашава целостта и здравината на сградата.

Предвид липсата на първоначална проектна документация, онагледяваща обемно – пространствения вид на сградата и детайли за елементите по фасадата, експертът е отказала да се произнесе дали при извършените ремонтни дейности са били подменени изцяло или частично елементи, чиито заместващи части и елементи са „копия“ на ремонтираните.

На вещото лице не е била предоставена от ответника проектната документация, цитирана в писмо на НИПК от 1995 година за необходимост от извършване на ремонт, както и строителни книжа по този проект, поради което експертът не е могла да отговори дали настоящото състояние на сградата в планово разпределение и фасадно решение е в следствие на изпълнен одобрен ремонт или е резултат от СМР без надлежно разрешение (лист 229 - 238).

В последното съдебно заседание – по инициатива на ответника - е разпитан свидетеля Г.И.,***, главен специалист „Строителство“ в дирекция „УТИПЕП“ на общинската администрация. И. е участвал в административното производство и е извършвал проверки, съвместно с арх. Сотиров - представителя на МК, изпратен да работи по сигнала на С.В., приключил с издаването на обжалваната заповед (лист 262 - 266).

Свидетелят заявява, че през лятото на 2021 година е извършвал проверка в имота, южно от Къщата, по сигнал от семейство Ц. за поливане с маркуч и струпване на строителни материали по южната фасада на сградата, но приел, че установените факти не са от неговата компетентност и затова не се е „произнесъл“. На въпрос на съда, И. потвърждава, че прозорец от Къщата на южната фасада е залостен откъм съседния ПИ 67800.501.91 и не може да се отваря. Той припомня, че за извършения авариен ремонт на балконите не е било уведомено МК и те са били ремонтирани без съгласуване, като заявява, че единият балкон (откъм улица „М“) „не съществува в чертежите на Министерство на културата“, а другият балкон (по южната фасада) е с „друга конфигурация“. И. поддържа, че е намерил при проверката „архивни снимки“, на които се вижда ясно, че балконът откъм улица „М“ не съществува, а балконът от южната страна не е заснет. Той отрича собствениците на Къщата да имат свободен достъп до южния ПИ 67800.501.91 и потвърждава (на изричен въпрос на съда), че в деня на проверката собствениците на ПИ 67800.501.91 не са предоставили достъп до имота си (и т.нар. „пролука“ между южната стена и терена) на собствениците на НКЦ Къщата (т.е. на жалбоподателите в настоящото производство). На поставени въпроси от процесуалния представител на жалбоподателите, И. отговаря, че му е известно, че ПИ 67800.501.91 е собственост на брата на Р.Г.– главен архитект на Община С., че границата между този ПИ и НКЦ Къщата е южната фасада на Къщата и струпаните материали по тази фасада са разположени в съседния ПИ 67800.501.91. По отношение на заявеното от него откриване на „архивни снимки“ на Къщата (послужили за констатацията, че един от балконите не е оригинален елемент), И. заявява, че тези снимки са „публични“ и че „се намират в интернет“.

Като доказателство за правната връзка на главния архитект на общината – Р.Г.- с ПИ 67800.501.91, разположен южно от НКЦ Къщата, от процесуалния представител на жалбоподателите е представено възражение от 12.05.2022 година, подадено от арх. Р.Я.Г. (като наследница на Яни Георгиев с адрес град С., улица „М“ № 2а) до началника на СГКК – Бургас. Във възражението си арх. Георгиева възразява срещу поискано, по инициатива на С.В.,*** (лист 260 - 261).

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното.

По допустимостта

Издадената заповед е връчена на 14.09.2022 година по пощата на А.Ц., на Д.Ц. и на С.В., но от ответника не са представени каквито и да е доказателства за връчването на В.С.Ц. (лист 46 - 47). Жалбата срещу административния акт е подадена на 29.09.2022 година в регистратурата на Община С. от упълномощения на 28.09.2022 година адвокат Х.Х. (лист 114).

Предвид нормата на чл. 149 ал. 1 от АПК, която урежда продължителността на срока за обжалване на индивидуалните административни актове (какъвто е процесния), настоящият съдебен състав констатира, че по отношение на жалбоподателите А.Ц., Д.Ц. и С.В. срокът за обжалване на заповед № 8 – Z – 909/07.09.2022 година е пропуснат, защото е изтекъл на 28.09.2022 година (работен ден). Жалбата, по отношение на жалбоподателите А.Ц., Д.Ц. и С.В., е недопустима поради просрочие и следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл. 159 т. 5 от АПК, а съдебното производство – прекратено в тази си част.

Жалбата е допустима единствено по отношение на жалбоподателя В.С.Ц., за която от административния орган не са представени никакви доказателства за уведомяване – за издадения административен акт, а оттам и за изтичането на срока за обжалването му. С оспорената заповед се засяга непосредствено и неблагоприятно правната сфера на В.Ц., защото изпълнението на дадените указания изисква инвестиране на време и парични средства от нейна страна, при твърдения (в жалбата), че изобщо няма необходимост от издаването на подобен акт. Затова съдът приема, че В.Ц. има правен интерес от обжалването и разглеждането на спора по същество следва да продължи между нея и органа – издател на заповед № 8 – Z – 909/07.09.2022 година.

По основателността

Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168 ал. 1 от АПК, не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Компетентност

Съгласно чл. 73 ал. 3 изр. първо от ЗКН, въз основа на констативния протокол (по чл. 73 ал. 2 от ЗКН) кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2.

В конкретния случай, обжалваният административен акт е издаден именно от кмета на общината, който се явява компетентния административен орган в образуваното производство по ЗКН.

Форма

С оглед съдържанието на заповедта, съдът счита, че е спазена установената от закона писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК. Актът съдържа всички присъщо необходими реквизити по цитирания текст от закона, в това число фактически и правни основания за издаването си.

Процесуална законосъобразност

В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на административния акт. Част от тези доводи са основателни.

Съдът приема, че жалбоподателите са били надлежно конституирани в административното производство. От съдържанието на уведомително писмо от 20.06.2022 година (лист 85), изпратено, на основание чл. 26 ал. 1 от АПК във връзка с чл. 72 – 73 от ЗКН, от кмета на общината до В.Ц., Д.Ц. и А.Ц. се констатира, че ответникът в производството се е ориентирал относно самоличността на заинтересованите лица – собственици на НКЦ Къщата. Това писмо е изпратено и до съсобственика С.В., въпреки, че не е било адресирано до нея. От цитираните адресати, писмото е било получено единствено от С.В., т.е. към началния момент на административния процес единствено тя е била уведомена по реда на чл. 26 ал. 1 от АПК (виж лист 86 - 87).

Впоследствие, собствениците на НКЦ Къщата са били известявани спорадично за предприеманите действия по чл. 72 – 73 от ЗКН. Съобщението за датата на насрочената проверка – оглед на 03.08.2022 година (най-важното действие в производството) – е било получено от жалбоподателите Д.Ц., А.Ц. и С.В., но не е било получено от В.Ц. - единствения активно процесуално легитимиран жалбоподател в настоящото дело, чието оспорване е допустимо (лист 73 - 74). Действително, друг от жалбоподателите - Д.Ц. - е подала становище – възражение по повод насрочения оглед на 03.08.2022 година, но, предвид подаването на това възражение единствено от нейно име и констатираната по делото недопустимост на жалбата на Ц., съдът приема, че в случая е било допуснато нарушение на законовото изискване за уведомяване на всички заинтересовани страни в административното производство, в частност – В.Ц. - относно процесуалните действия, които се извършват. По мнение на настоящия състав констатираното нарушение има съществен характер, защото с допускането му се е стигнало до съществено разминаване на крайните изводи на органа - ответник с обективната действителност. При извършването на огледа на 03.08.2022 година назначената комисия е следвало да изиска от собствениците на НКЦ конкретни сведения относно извършваните СМР по сградата, както и да изясни взаимоотношенията им със собствениците на съседния (южен) ПИ, предвид твърденията в първоначалния сигнал на С.В. за наличие на конфликтна ситуация, поставяща собствената  сграда в потенциален риск. Вместо това, комисията е направила своите решаващи фактически изводи за ремонтните работи, състоянието на НКЦ Къщата и изграждането на допълнителни архитектурни елементи по предположения и по директни свободни съчинения, позовавайки се на „устни сведения на жители на града“ и на „архивни снимки“, за които в административната преписка не просто липсва конкретика, а липсват дори най – общи данни. По този начин комисията е създала предпоставки за неточни и неотговарящи на реалността фактически изводи в крайния административен акт (виж лист 65 от делото). От своя страна, органът – издател на акта не е положил необходимата грижа да се запознае с обстоятелствата по преписката и обусловените от тях „констатации“ на назначената комисия, а е възпроизвел в заповедта си механично част от съдържанието на протокола от 03.08.2022 година, без да обсъди очевидното разминаване в тезите на жалбоподателите (виж становище от Д.Ц., постъпило на 03.08.2022 година, лист 68 - 69) и на помощния си орган – в нарушение на чл. 35 от АПК. Констатираното съществено процесуално нарушение е довело до необоснованост на акта и, само по себе си, е достатъчно за отмяната му.

Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че в административното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че заповедта не е била издадена в срока по чл. 73 ал. 3 от ЗКН. Нормата на чл. 73 ал. 3 от ЗКН изисква от кмета на общината за издаде заповед в 14-дневен срок от съставянето констативния протокол по чл. 73 ал. 2 от ЗКН. Срокът по чл. 73 ал. 3 от ЗКН, обаче, не е преклузивен, а е инструктивен. Установяването му има предназначение да стимулира административния орган към активно поведение, за да не бъде „разтягано“ производството в неопределен времеви период. Издаването на административния акт след изтичането на този срок няма за последица процесуална незаконосъобразност, явяваща се отменително основание по чл. 146 от АПК.

Що се отнася до аргумента на жалбоподателите за допуснато съществено процесуално нарушение в административния процес, поради липсата на данни дали назначената комисия е отговаряла на изискванията на чл. 73 ал. 1 от ЗКН и дали членовете са компетентни да изследват състоянието на сградата, съдът приема следното.

Съгласно чл. 73 ал. 1 от ЗКН, в 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, кметът на общината назначава комисия, която включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, а в случаите по чл. 84, ал. 2, т. 2 – и на звената по чл. 17, ал. 3, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. За художествени, етнографски и исторически недвижими културни ценности в комисията се включва и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение - и представител на съответното регистрирано вероизповедание.

От съдържанието на заповед № 8 – Z – 683/07.07.2022 година на кмета на общината за назначаване на комисия, на основание чл. 73 ал. 1 от ЗКН, се констатира, че разпоредбата на закона е била спазена. В комисията са назначени инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство (описан като „представител на ГД „ИОКОН“ към Министерство на културата“), представители на РДНСК – Бургас и на общината, в това число и специалист по част „Строителни конструкции“, поради което съдът приема, че ответникът се е съобразил с изискванията на закона в тази насока и не е допуснато процесуално нарушение (лист 76).

По материалната законосъобразност на заповедта

Според чл. 72 ал. 1 и ал. 3 от ЗКН при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им.

Съгласно чл. 73 ал. 1 - 3 от ЗКН, в 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 за недвижими културни ценности кметът на общината назначава комисия, която включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно - реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика. Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.

За да бъде преценена материалната законосъобразност на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, следва да се изясни: 1. дали адресатът на заповедта има качеството на собственик, концесионер или ползвател на недвижимата културна ценност; 2. дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност; 3. нуждае ли се сградата от укрепителни, консервационно - реставрационни и/ или ремонтни дейности; 4. определени ли са конкретни по вид и обем укрепителните, консервационно - реставрационни и ремонтни работи, чиято необходимост е констатирана от помощния орган.

Съдът приема, че адресатите на обжалваната заповед са определени правилно с оглед разпоредбата на чл. 72 ал. 1 във връзка с чл. 73 от ЗКН – това са съсобствениците на НКЦ Къщата.

По делото няма спор, че сградата - предмет на обжалваната заповед, е декларирана единична архитектурно - строителна НКЦ, която е включена в списъка на архитектурно – строителните паметници на културата, предложени за обявяване с протокол № 32 от 21.11.1962 година на Съвета за опазване на паметниците на културата, както и обобщен списък на такива сгради, участващи в обемното изграждане на „Стария град“ на град С., изпратен на общинските власти с писмо № 5510/21.10.1986 година на НИПК. Няма спор и че към момента на издаването на заповедта на НКЦ Къщата не е определена конкретна категория по ЗКН. Съгласно § 10 ал. 1 от ПЗР на ЗКН във връзка с чл. 59 ал. 4 от ЗКН, заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, а декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на ЗКН.

По отношение третата материалноправна предпоставка за издаване на обжалваната заповед - нуждата от укрепителни, консервационно - реставрационни и/или ремонтни дейности - между страните по делото има спор. В жалбата се заявява, че част от фактическите констатации на ответника относно състоянието на НКЦ Къщата и архитектурните елементи не отговарят на обективната действителност, поради което не е налице необходимост от извършването на предписаните действия – дори в общия вид, в който са формулирани.

Съдът споделя това възражение.

За да мотивира диспозитивната част на административния акт (разпореждания за извършване на цялостно конструктивно обследване на сградата; за пълно архитектурно и фото – заснемане с отразяване на етапите на строителна намеса, настъпили повреди и разрушения, графично маркиране на нерегламентирани намеси; за изготвяне на проект за „консервация, реставрация и адаптация“ на сградата, включително почистване, реставрация и консервация на всички дървени елементи, както и защита на сградата от атмосферни повърхностни и подпочвени води), ответникът се е позовал на констатациите на комисията, назначена на основание чл. 73 ал. 1 от ЗКН1 в това число директно възпроизвеждайки част от съдържанието на констативния протокол от 03.08.2022 година като свои фактически съображения.

Част от констатациите в този протокол, обаче, са опровергани категорично от доказателствата, събрани по делото. Още в хода на самата първоначална проверка по чл. 72 от ЗКН е установено, че състоянието на сградата изобщо не налага обезопасяването , защото тя е в добро общо състояние (т.е. няма повреди, разрушения, деформации, застрашаващи целостта или живота на гражданите). Това е еднозначния извод и на вещото лице, назначено по делото. Експертът е опровергала констатациите на проверяващите, че по стените и тавана в Къщата са наблюдавани следи от теч. Напротив, вещото лице изрично заявява, че състоянието на вътрешните стени и покривната конструкция е много добро, както и че НКЦ Къщата е поддържана периодично, поради което в нея не се откриват никакви признаци на компрометиране на конструктивни елементи.

В заповедта е заявено, че „външната обшивка не е автентична“ (на цялата къща), че „оформянето на фасадите е резултат от съвременна намеса“, че „крайният южен прозорец на западната фасада е превърнат във врата“, че „балконът на фасада Запад не е отразен в плановете, следователно не е оригинален архитектурно – строителен елемент на сградата“, както и че е налице „несъответствие и в конфигурацията на балкона по фасада Юг, както и прозоречните отвори в приземието и етажа“ (лист 35 - 36). За да формулира тези съждения ответникът се е позовал на съдържанието на констативния протокол, а в тази си част протоколът е абсолютно неясен. От него не може да се установи по какви причини проверяващите са приели, че външната обшивка на НКЦ Къщата не е „автентична“ и какъв смисъл те влагат в понятието „автентична“ – че обшивката не е първоначално поставената при изграждането на Къщата (което не съставлява каквото и да е нарушение) или че не съответства като вид и характеристики на първоначалната обшивка, т.е. на архитектурния облик, който Къщата е имала в момента на изграждането си (за което, обаче, няма никакви данни в НИНКН).

Идентична обоснованост има и съждението на комисията, възпроизведено от кмета на общината, че „оформянето на фасадите е резултат от съвременна намеса“, без да е ясно въз основа на какви предходни данни е направен този извод, както и с какво „съвременната намеса“ (естествена за поддръжката на всяка сграда) нарушава архитектурния облик на Къщата.

Твърденията, че „крайният южен прозорец на западната фасада е превърнат във врата“, както и че „балконът на фасада Запад не е отразен в плановете, следователно не е оригинален архитектурно – строителен елемент на сградата“ са обосновани в преписката със схеми на вътрешното разпределение на помещенията в Къщата, съдържащи се в досието на НКЦ (лист 164 - 166). Тези схеми, обаче, са без достоверна дата. От тях е невъзможно да се установи кога са изготвени и кой е техния автор, т.е. към кой момент във времето отразяват реалността. Отделно от изложеното, съдът констатира, че в различните схеми разположението на НКЦ Къщата е начертано различно спрямо географските посоки – при сравнение на схемите на лист 164 – 165 и на схемите на лист 166, поради което е невъзможно по категоричен начин да се установи какво е имала предвид комисията, когато е индивидуализирала отделните архитектурни елементи на Къщата, използвайки посоките на света, а оттам – приемайки, че те не съответстват на „автентичния“ вид на НКЦ.

В съдебното производство, от страна на ответника е посочен свидетел (И.), който е присъствал при извършването на огледа на 03.08.2022 година, а с неговите показания е направен опит да се обосноват фактическите констатации в заповедта. Съдът не кредитира част от показанията на този свидетел поради тяхната избирателност и фрагментираност. Свидетелят си спомня съвсем бегло, че в съседния (южен) имот е установил извършени действия спрямо Къщата, които не са от неговата „компетентност“ и едновременно с това – дава подробни показания, че автентичният вид на Къщата е бил установен по издирени „архивни снимки“ и така е било установено несъответствието между него и състоянието на НКЦ към момента на огледа (началото на август 2022 година), включително че снимките са „публични“ и „се намират в интернет“ (лист 264). В административната преписка такива снимки не са налични и не са прилагани, а това би било най – естественото действие на помощния орган при мотивиране на изводите от огледа на 03.08.2022 година. Нещо повече. Такива снимки не са приложени и в някакъв по – късен момент, преди издаване на административния акт, а няма и никакви обективни данни комисията изобщо да се е запознавала с такива снимки, за да направи изводите си за „неавтентичност“. За съда изявлението за съществуване на „архивни снимки“ на Къщата, издирени от ответната администрация, е невярно. На последователно поставени въпроси в хода на разпита свидетелят признава, че в работата си по време на огледа се е доверил на изводите на колегите си – „присъединил съм се към мнението на комисията“. От това изявление съдът приема, че И. не е установявал самостоятелно (макар и като член на помощния орган) фактите по проверката, а се е доверил на необоснованите изводи на други (неназовани) членове на комисията за липсата/наличието и разположението на балконите по фасадите на Къщата. Затова съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, в която той описва наблюдаваните от него повреди и несъответствия по обшивката и архитектурните елементи на НКЦ.

Също така недостоверно, от гледна точка на събраните доказателства, е изявлението на комисията при извършения оглед на 03.08.2022 година, че установеното несходство на дъсчената обшивка на Къщата с оригинала и промените по фасадите (като резултат от ремонт през 2003 година) са констатирани по „устни сведения на жители на града“ (лист 65). В този си вид – без посочване на източника и точните му изявления - изводът на комисията е абсолютно непроверим и може да бъде приет за чиста измислица, а не за фактическо основание, послужило за издаването на заповедта.

Съдът отчита извършеното последващо съгласуване от заместник – министър на културата на аварийния ремонт на балконите на къщата като факт, обосноваващ правомерността на тяхното съществуване – както като разположение така и като материали, от които те са изпълнени. В становището изрично е заявено, че извършените работи не променят архитектурния облик на сградата – НКЦ, Няма логика административен орган да извърши съгласуване (приемане на съответствието на извършената намеса в НКЦ) на осъществени строителни дейности, ако те са изпълнени върху незаконна част от архитектурния обект или с материали и по начин, които не са в съответствие с нормативните изисквания към НКЦ.

В заключение – по отношение на четвъртата предпоставка – съдът приема, че от всички обстоятелства, установени при проверката на 03.08.2022 година, в административното производство е било установено несъмнено единствено разнотоние (разлика в оцветяването) на отделни елементи от дъсчената обшивка на Къщата в резултат от тяхната замяна, както и наличието на линейна пролука между южната фасада на Къщата и терена на съседния ПИ с идентификатор 67800.501.91.

С оглед изводите на вещото лице по делото, съдът приема, че констатираното разнотоние на обшивката по никакъв начин не поставя НКЦ в опасност от увреждане или унищожаване и изобщо не налага извършването на цялата система от действия, разпоредени с обжалваната заповед на кмета, предвид принципа на пропорционалност, прогласен с нормата на чл. 6 от АПК.

Що се отнася до линейната пролука, подобна на канавка, констатирана при проверката и описана от ответника в оспорения акт, съдът приема, че тя представлява принципна опасност за устойчивостта и целостта на сградата, а за отстраняването е следвало да бъдат предприети мерки. Едновременно с това, съдът отчита, че в административното производство по чл. 73 от ЗКН по никакъв начин не са обсъдени изявленията на С.В. (от 01.12.2021 година), а и на Д.Ц. (от 03.08.2022 година), че причината за съществуването на тази опасност е неправомерното поведение на собствениците на южно разположения ПИ с идентификатор 67800.501.91 (сред които е и главния архитект на общината – Радост Георгиева), изразяващо се в отказ за предоставяне на достъп до имота (за да бъде запълнена канавката), струпване на градински материали/вещи и обособяване на стелаж за саксии, при поливането на които се засягат дървената обшивка на Къщата и основите. Затварянето с арматурно желязо, откъм ПИ с идентификатор 67800.501.91, на прозорец от Къщата (констатирано при проверката, а и от вещото лице по делото), само по себе си, не обосновава извод за опасност за НКЦ, но е показателно за съществуващия конфликт между собствениците на ПИ 67800.501.91 и жалбоподателите в настоящото производство, а оттам – за достоверността на твърденията на В. и на Ц., че са незаконосъобразно възпрепятствани при поддържането на Къщата от поведението на собствениците на ПИ 67800.501.91. Административният орган е следвало да провери твърденията на жалбоподателите и - при набелязване на вида и характера на действията, необходими за отстраняването на линейната пролука - да заложи адекватни конкретни мерки, които да бъдат предприети, за да бъде осигурено съдействието на собствениците на ПИ 67800.501.91. Това не е сторено с обжалваната заповед и жалбоподателите са оставени да гадаят по какъв начин могат да осъществят издаденото им разпореждане, предвид невъзможността да извършат необходимия ремонт откъм съседния (южен) имот.

В самата заповед не са конкретизирани по никакъв начин необходимите действия за предотвратяване на опасността за сградата - от установената линейна пролука, разположена в ПИ 67800.501.91, за да бъде прието, че те могат да послужат за изработването на проект, разпоредено от кмета на общината с диспозитив № 3 от заповедта. За сметка на това, вещото лице по делото е посочило какви конкретни СМР следва да бъдат извършени в тази насока – полагане на трайно прилежаща настилка около южната фасада на сградата – ивица с ширина 80 – 100 см с покритие от непорьозни плочи и с наклон, отвеждащ водите на ниво терен навън спрямо фасадата на сградата (лист 232 стр. 2 долу). Описаните от експерта СМР, несъмнено, създават битово неудобство за собствениците на ПИ 67800.501.91, свързано с неизбежните изкопни работи, внасяне и насипване на инертен материал, редене и нивелиране на плочи, отвеждащи водата вътре в ПИ 67800.501.91. Настоящият съдебен състав констатира, че както в хода на административния процес, така и при издаването на крайния административен акт, ответникът по никакъв начин не е обсъждал установената необходимост от укрепителни работи в съседния (южен) поземлен имот, а е трябвало. С оглед всички релевантни факти по делото и хронологията в производството, съдът приема, че този съществен пропуск на ответника (да посочи - по вид и обем - мерките необходими за отстраняването на пролуката) не е случаен, а е обусловен от неудобството, което ремонтът би причинил на съсобствениците на ПИ 67800.501.91, в това число и на главния архитект на общината.

Заповедта е материално незаконосъобразна и поради несъблюдаване на основен принцип на административния процес – принципа на пропорционалност.

Съгласно чл. 6 ал. 2 – 3 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

В конкретния случай, по казуса се установява разминаване в нюансите на финишното покритие на отделни детайли от обшивката на НКЦ Къщата (в резултат на ремонти), неправомерни действия на собствениците на ПИ 67800.501.91, които възпрепятстват жалбоподателите в поддръжката на сградата (за които ответникът мълчи), както и съществуването на линейна пролука в съседен имот, поставяща в потенциална опасност целостта на сградата и до която жалбоподателите нямат достъп (факт, частично признат от ответника и свидетеля по делото). Никое от описаните три обстоятелства – съпоставени с изводите на експерта за много добро общо състояние на Къщата и редовна грижа на жалбоподателите за нея – не обуславя необходимост от цялостно конструктивно обследване на НКЦ (за установяването на състоянието на различните структурни части), изготвянето на пълно архитектурно и фото – заснемане (в което да се отразят етапите на строителна намеса, повреди, разрушения, „патологиите“ и „нерегламентирани намеси“), съответно - изготвянето на (цялостен) проект за „консервация, реставрация и адаптация на сградата“, както е разпоредено в заповедта на кмета. С обжалвания административен акт, без да са установени конкретни „повреди, разрушения и патологии“ по сградата (т.е. без да има доказана нужда), собствениците  са принудени да осъществяват мащабни, скъпоструващи и времеемки действия, очевидно несъразмерни с принципната цел, която има акта по чл. 73 ал. 3 от ЗКН. Затова съдът приема, че с обжалвания административен акт се засягат непропорционално тежко правата и законните интереси на собствениците на НКЦ Къщата, като те се принуждават да инвестират значителни парични средства и време за извършването на действия, които не са необходими за целта, за която актът би следвало да се издаде – основание за отмяна на акта.

Цялостната преценка на действията на администрацията по този случай (както на МК, така и на общинската администрация) показва, че вместо сигналът на С.В. от 01.12.2021 година да бъде разгледан по същество и да бъдат набелязани действия (напр. издадени предписания на собствениците на съседния южен имот) за отстраняване на възникналия проблем с поддръжката на НКЦ Къщата, на основание чл. 192 ал. 1 т. 2 б. „а“ във връзка с чл. 15 ал. 2 от ЗКН, подателят на сигнала е проверен и срещу него е образувано административно производство със съвършено различен характер и правни последици. Затова за настоящия съдебен състав остава открит въпроса дали с производството по чл. 73 от ЗКН, чиито формален повод е сигнала от 01.12.2021 година от С.В. срещу неправомерни действия на съседите от юг, всъщност, не е бил упражнен административен тормоз върху собствениците на НКЦ Къщата, за да бъдат „респектирани“ в исканията си към съседите си, един от които е на отговорна служебна позиция в общинската администрация.

В заключение, съдът счита, че установените съществено процесуално нарушение и материална незаконосъобразност на акта, включително и нарушаването на основен принцип в административния процес, обуславят отмяна на заповедта - по допустимата част от жалбата.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането за присъждане на разноски, направено своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя В.Ц., ведно с приложен списък на разноските (лист 253). Претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева не е прекомерна с оглед фактическата и правната сложност на казуса, а също и предвид неговата продължителност пред настоящата инстанция. Затова Община С. – юридическото лице, в чиято структура е ответникът по делото – следва да заплати на жалбоподателя В.Ц. разноски в размер на общо 2 610 (две хиляди шестстотин и десет) лева, от които 2000 лева адвокатско възнаграждение, 600 лева за вещо лице и 10 лева – заплатена държавна такса за разглеждане на спора по същество.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 159 т. 5 и чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от С.А.В., Д.А.Ц. и А.А.Ц. – всички с адрес ***, чрез адвокат Х.Х. ***, със съдебен адрес ***, против заповед № 8 – Z – 909/07.09.2022 година на кмета на община С., поради просрочие.

ПРЕКРАТЯВА адм.д. № 1779/2022 година – в тази част.

ОТМЕНЯ заповед № 8 – Z – 909/07.09.2022 година на кмета на община С. по жалба на В.С.Ц. с адрес *** да заплати на В.С.Ц. с адрес *** сумата от 2 610 (две хиляди шестстотин и десет) лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му, а в частта, имаща характер на определение за прекратяване – в 7-дневен срок от съобщаването му, пред същия съд.

Съдия: