ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, ……...2019г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА МАРИЯ М.
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 583/19г.,
намира следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от Лидия
М.Т. ***, против определение № 642/16.10.19г. по гр.д. № 96/08г. на ОС-Шумен, с
което е била отхвърлена молбата ѝ за издаване на Сертификат,
удостоверяващ изпълняемостта в РБългария на
осъдителното Решение от
14.01.2009г.постановено по гр.д.№ 96/2008г. по описа на ШОС по Приложение V на
Регламент (ЕО) №44/2001г. /отм./ , в който като дължими суми да бъдат посочени
главница от 9 270 евро и 9937,82 евро – законна лихва за периода от
22.06.2008г. до 30.06.2019г. Счита се, че определението е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като молителката не е отправяла до първоинстанционния съд
искане за включване в сертификата на изтекла мораторна лихва като конкретна
парична сума. Искането е било свързано с това да се издаде нов Сертификат, в
който за разлика от предходно издадения такъв (и върнат от страната по делото),
да се изпише името и длъжността на издалия го съдия, каквото е изискването на
чл. 7, б. „b“ във вр. с
чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични актове, издадена от МП.
Предвид едностранния характер на
производството, препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт
/относно обжалваемостта му виж Определение № 34/10.01.14г. по ч.т.д. №
4725/13г., І т.о. на ВКС/, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе съдът взе предвид следните обстоятелства:
По гр.д. № 96/08г. на ШОС е
налице постановено решение на 14.01.09г., с което Милена М. Александрова от гр.
Шумен е била осъдена да заплати на Марианчи Николова Тодорова от гр. Шумен
сумата от 9 270 евро като дължима по договор за заем, на осн. чл. 240, ал.
1 от ГПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.08г. до
окончателното ѝ изплащане, както и да ѝ заплати направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 1264.50 лв.
Отбелязано е, че решението е постановено при участието на Л.М.Т., встъпила в
делото като трето лице-помагач на страната на ищцата, на осн. чл. 174 от ГПК
/отм./. Правният интерес от встъпването е бил обоснован със сключен на
03.04.08г. /след датата на подаване на исковата молба по делото, което е
станало на 11.02.08г./ договор за цесия, с който ищцата по делото е продала на
третото лице предявеното по същото спорно парично вземане от ответницата,
заедно с лихвите и неустойките по него. Решението в осъдителната му част е
влязло в сила с изтичането на срока за касационното обжалване на въззивното
решение от 05.06.09г., постановено по в.гр.д. № 140/09г. на ВАпС, което е е станало
на 17.07.09г.
Въз основа на подадената на
19.06.09г. молба от ищцата /л. 38 от въззивното дело/ е бил издаден на
26.06.09г. от първоинстанционния съд изпълнителен лист за сумата от 9 270
евро
Въз основа на подадена на
19.11.09г. молба от процесуалния представител на ищцата за издаване на
удостоверение по чл. 54 от Регламент 44/2001г. във връзка с изпълнение на
съдебното решение в друга държава-членка на ЕС, с разпореждане от 04.12.09г. е
разпоредено издаването на такова удостоверение, което е станало на 09.12.09г.
/л. 101/. Междувременно на 20.11.09г. на страната е бил предоставен и заверен
препис от влязлото в сила решение /л. 93/.
На 25.01.10г. на ищцата е бил
издаден и изпълнителен лист за присъдените по делото разноски /л. 102/.
На 22.07.19г. Л.М.Т. и Радомир И.
Димов са подали молба до първоинстанционния съд с искане за издаване на
сертификат, удостоверяващ изпълняемостта в България на решението по делото
съгласно Приложение V от Регламент (ЕО) № 44/2001г., като при издаването му да
бъдат зачетени материалноправните последици на Договор за цесия от 12.10.14г.,
с която Л.Т. е цедирала съдебно присъденото по делото вземане заедно с
принадлежностите му, на цесионера Радомир Димов. Поискане е с молбата и
издаването на нов заверен препис от окончателното решение по делото. Отправено
е и искане при издаването на Приложение V и на преписа от решението, като
публични актове, същите да бъдат скрепени с подписа на издаващия ги съдия,
както и да бъде изписано името и длъжността му, на осн. чл. 7, б. „b“, във вр. с чл. 3, ал. 1, вр.
чл. 4, ал. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове. С молбата е върнат оригинала на издадения на
09.12.09г. сертификат /л. 129/.
С разпореждане № 442/08.08.19г. е
постановено да се издаде препис от влязлото в сила решение, в който да бъдат
отразени името и длъжността на лицето, съставило акта. Отхвърлена е молбата на
двамата молители за издаването на искания сертификат като неоснователна, тъй
като е възприето, че в това производство съдът не може да съобразява
настъпилото след влизане в сила на решението правоприемство в материалното
правоотношение, което да се отрази в издавания сертификат.
С нова молба от 17.09.19г.,
първоинстанционният съд е бил сезиран от Л.М.Т. за нуждите на принудителното
изпълнение против длъжницата в Гърция, да се издаде нов сертификат на осн. чл.
54 от Регламент (ЕО) № 44/01г. на Съвета от 22.12.00г., удостоверяващ
изпълняемостта на осъдителното решение по делото в България, като
удостоверението по Приложение V да бъде скрепено с подписа на издаващия го
окръжен съдия, както и да бъде изписано името и длъжността му на осн. чл. 7, б.
„b“ във вр. с чл. 3, ал. 1, вр. чл.
4, ал. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове, издадена от МП. Молбата е била обоснована с
твърдението, че присъдената с решението по гр.д. № 96/08г. на ШОС сума като
главница и лихви за забава /последните посочени и в конкретен размер от
9 937.82 евро за периода от 22.06.08г. до 30.06.19г./, не са ѝ
заплатени.
С обжалваното определение е била отхвърлена молбата за издаване на Сертификат, удостоверяващ
изпълняемостта в РБългария на осъдителното Решение от 14.01.2009г. по гр.д.№
96/2008г. по описа на ШОС по Приложение
V на Регламент (ЕО) №44/2001г. /отм./ , в който като дължими суми да бъдат
посочени главница от 9 270 евро и 9937,82 евро – законна лихва за периода от
22.06.2008г. до 30.06.2019г.
С оглед на горното се налага
извода, че обжалваният съдебен акт е законосъобразен и следва да се потвърди
поради следното:
Действително, когато е налице
неизпълнение на влязло в сила осъдително решение по гражданско дело,
постановено в България, с което е присъдено заплащането на парична сума, за
страната по делото е налице правен интерес да иска от първоинстанционния съд,
разгледал делото, издаването на удостоверение за признаване или допускане на
изпълнението на българското съдебно решение в друга държава-членка на ЕС – чл.
620, ал. 1 от ГПК. На осн. чл. 66, ал. 2 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012г. на ЕП и
на Съвета, разпоредбите на Регламент
(ЕО) № 44/2001 продължават да се прилагат към съдебни решения, постановени
в рамките на образувани съдебни производства, към автентични актове, формално
съставени или вписани, и съдебни спогодби, одобрени или сключени преди 10
януари 2015г., какъвто е и настоящият случай.
Съобразно приложимия в настоящия
случай Регламент 44/2001г., страната, която иска признаване или подава молба за
декларация за изпълняемост, представя копие от съдебното решение, което
отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му /чл. 53, ал. 1/. Когато се подава
молба за декларация за изпълняемост, също така се представя
сертификата, указан в член
54 /чл. 53, ал.
2/, който е по образеца на стандартен формуляр, указан в приложение
V към регламента
/л. 54/.
Целта на този сертификат е да
удостоверява, че решението е изпълняемо в държавата по произхода на решението.
Във формуляра се попълват посочените данни относно качеството на решението (кой
съд го е постановил, кога и кои са страните, срещу кого е изпълняемо решението
и т.н.). В сертификата следва да бъде посочено къде е подписан, датата на
подписването му, както и поставянето на подпис и/или печат на издателя. Това
удостоверение е официален документ с доказателствена сила за фактите, посочени
в него, която обаче може да се обори на първа инстанция при признаване на
изпълнението и само при сравнение със самото решение, т.е. при противоречие
между решението и удостоверението, съдът по признаването ще постанови
признаване въз основа на данните от решението /в този смисъл вж. П. Бончовски,
„Свободно движение на решения (Република България и Европейски съюз)“, изд. На
БАН, София, 2016г., стр. 245/.
Нещо повече, ако сертификатът, указан в член
54, не бъде представен, съдът или компетентният орган може да укаже срок за
представянето му или да приеме равнозначен документ или,
ако счита, че разполага с достатъчна информация преди това, може да не изиска
представянето му
/чл. 55, ал. 1/.
При всички положения обаче не се изисква легализация или друга подобна формалност по отношение на
документите, посочени в член
53 или член
55, параграф 2, или по отношение на документ, определящ процесуален
представител.
При това положение следва да се
приеме, че след като на страната по делото е бил издаден на 09.12.09г.
сертификат, отговарящ изцяло по съдържание и форма на стандартния формуляр по
Приложение V на Регламент (ЕО) №44/2001г. /отм./, то искането за отразяване и
на имената на съдията, издал удостоверението, обосновано с изискванията на
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове, е неоснователно. Крайният постановен от първоинстанционния съд
резултат е същия, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди.
Относно обжалваемостта на
настоящото определение.
Налице е съдебна практика /вж.
Определение № 229/16.05.17г. на ВКС по ч.т.д. № 844/17г., І т.о./, съгласно
която определението на въззивния съд, с което е потвърден отказа на
първоинстанционния съд да издаде удостоверението по чл. 620 от ГПК, не подлежи
на касационно обжалване, тъй като не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3
от ГПК. Съдебните актове на ВКС в тази насока са постановени преди
постановяването на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
5/2015 г., ОСГТК, с което е прието, че определение на въззивен съд, с което е
потвърден отказ на първоинстанционен съд за издаване на охранителен акт (чл.
538, ал. 2 ГПК), подлежи на касационно обжалване по реда на чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В същото ТР е прието още, че въззивно
определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на
първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист (чл.
407, ал. 1 ГПК), не подлежи на касационно обжалване. Настоящата хипотеза
като че ли е аналогична на последната, тъй като се цели снабдяването с
документи, които да осигурят признаването на изпълнението на българското
съдебно решение в друга държава-членка на ЕС, но за да се осигури по-пълна
защита на правата на молителката, следва да се приеме, че настоящото
определение подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 642/16.10.19г. по
гр.д. № 96/08г. на ОС-Шумен.
Определението може да се обжалва
с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на частния
жалбоподател пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: