Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 219 гр.Бургас 03.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 688 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по
редовна и допустима искова молба на Д.Г.Г. с ЕГН **********, представляван от адв.
Стоян Петров – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Св. П. Евтимий № 67 против ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК *********, представлявано от адв.
Маргарита Събева – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и
неупражняването на права.
В срока по закона е постъпил отговор.
Съдът е връчил отговора на ищеца, който в
срока по закона не е депозирал допълнителна искова молба.
Съдебните книжа са надлежно
разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства,
на които ищеца основава иска:
Ищецът твърди, че на 27.05.2018 г. ок. 18.05 ч. на ГП І-6 на 456 км., по
посока Карнобат – Айтос е настъпило ПТП. Лекия автомобил „БМВ Х5“ с рег № *******,
управляван от Н.К. е бил ударен отзад от движещия се с превишена скорост л.а.
„Фиат“ с рег. № *******, при което автомобила на К. изхвърчал от пътя и се
ударил в крайпътно дърво. Издаден бил констативен протокол № 11 от 27.05.2018
г. на ПП-Карнобат. Образувано било ДП 282 ЗМ 175/18 г. на РПУ Карнобат,
впоследствие и ДП 10-РП/2019 г. на ВОП-Сливен. С присъда по НОХД № 34/2019 г.
по описа на ВС-Сливен водача на лц.а. „Фиат“ И.М. бил признат за виновен за извършеното
ПТП и осъден. Присъдата е влязла в сила на 17.10.2019 г.
Автомобилът „Фиат“ бил собдственост на А.В.Д., от ***. Произшествието
било осъществено в рамките на покрит риск по застраховка ГО, полица № BG/03/118000175226
със срок на покритие от 06.01.2018 г. до 05.01.2019 г. при ответното дружество.
Пострадал от ПТП е ищеца, който бил пътник на предната седалка на л.а.
„БМВ Х5“, с поставен предпазен колан. Ищецът бил откаран в тежко състояние в
Отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Бургас с автомобил на Спешна
помощ. От удара той изгубил съзнание. При постъпването му в болницата имал
болки в ключиците и гърба, главоболие, гадене и болки в гръдния кош, мозъчно
сътресение, без черепна травма. Оказана му е медицинска помощ в шокова зала.
Приет за лечения в деня на произшествието. При лечението е констатирано:
мозъчно сътресение, счупване на двете ключици, разклащане на двата предни
централни резеца и оток и охлузване на
задна дясна ушна мида. Изписан е на 30.05.2018 г. за домашно лечение, без
физическо и психическо напрежение. Травмите довели до трайно затруднение
движението на двете ръце за период от 1, 5 – 2 месеца, при обичаен оздравителен
процес. До момента изпитва болки, а обездвижването на двете ръце довело и до
невъзможност за самостоятелно обслужване. Няколко месеца по- късно паднал и
централен ляв резец. В резултат на травмите ищецът не бил в състояние да
изпълнява трудовите си задължения. Издадени са му 5 бр. болнични листи за общо
122 работни дни по болест за домашно лечение и възстановяване. Всички
увреждания били в пряка връзка с причинената от ПТП травма. С писмо от
20.07.2018 г. и от 11.01.2019 г. ищецът уведомил ответното дружество,
представил всички изискуеми документи и поискал заплащане на обезщетение в
размер на 65 000 лв. Ответното дружество образувало претенция № 158/2019
г. и с писмо от 31.07.2019 г. уведомило ищеца, че отказва да изплати
обезщетение, поради липса на основание за това.
Ищецът отправя
искането :
1/да бъде осъдено ответното дружество да му заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от
пътно-транспортно произшествие от 27.05.2018 г. на основание застраховка „гражданска отговорност“
по полица № BG/03/118000175226
със срок на покритие от 06.01.2018 г. до 05.01.2019 г. за сумата от 65 000
лв., ведно със законна лихва от 27.05.2018 г. до изплащането;
2/ да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на адв. С.П. – БАК
адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1, т. 2
от ЗА.
Претендират се и разноски.
Правна
квалификация:
искът има осн. в чл. 432, ал.1 КЗ.
Обстоятелства,
на които ответникът възразява:
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Счита, че не са налице всички необходими предпоставки, извън
задължителното действие на наказателната присъда, за уважаване на исковете.
Необходими били следните предпоставки: валидно сключено застрахователно
правоотношение ; настъпило вредоносно събитие ; вреди причинени в причинно
следствена връзка с деликта.
Ответникът оспорва изключителната
вина на водача И.М. и твърди съпричиняване на вредата от страна на пострадалия
ищец Д.Г., за когото липсват данни да е пътувал с поставен предпазен колан.
Оспорва причинно-следствената
връзка на всички вреди с настъпилото ПТП.
Оспорва исковете и по размер, като
завишени.
Претендираната сума не съответства
на характера, интензитета и продължителността на причинените вреди. Твърди, че
ищецът не е претърпял значителни по интензитет физически и душевни страдания и
неудобства, довели до тежки функционални нарушения ; не е била необходима
оперативна интервенция ; наложителен бил само кратък болничен престой ; липсват
данни за усложнение на състоянието ; оздравителния процес е завършил ; ищецът
към момента е стабилизиран. В тази
връзка претендираното обезщетение не може да е източник на обогатяване за
увредения, а следва да е справедливо и съразмерно с действително настъпилите
вреди. Обезщетението следва да е съобразено и с икономическата конюнктура в страна
към момента на ПТП. Към този момент са
били различни размерите на минималната работна заплата, както и икономическата
обстановка. Поради това при сходни случаи съдебната практика приема значително
по- ниски размери на обезщетението.
Оспорва и иса в частта на законната лихва от датата на увреждането –
27.05.2018 г. застрахователят не покривал отговорността на застрахования за
изтекли лихви до деня, в който да е уведомен. Меродавна в случая е поканата или
претенцията за плащане, като за времето от деликта до момента на уведомлението
застрахователят не дължи лихва. Такава се дължи от деликвента.
В съдебно заседание чрез адв. Петров искът се
поддържа, ангажират се доказателства и се пледира за уважаването му.
Ответната страна чрез адв. Събева оспорва
иска, пледира за отхвърляне.
Фактическа обстановка:
Не се спори, че по
НОХД № 34/2019 г. на Военен съд-Сливен И.Г.М. е признат за виновен в това, че
на 27.05.2018 г. ок. 18.05 часа, на главен път І-6, километър 456 посока
Карнобат към Айтос при управление на
л.а. Фиат Стило № ******* е нарушил
правилата за движение по пътищата, допуснал ПТП
с л.а. БМВ Х5 № ******* управляван от Н.К. и по непредпазливост причинил
телесни повреди на повече от едно лице, включително и на ищеца Д.Г. – две
средни телесни повреди по см. на чл. 129, ал. 2 НК, за което му е наложено
наказание ЛОС за срок от 1 година и 6 месеца с отлагане изтърпяването за срок
от 4 години. Присъдата е влязла в законна сила на 17.10.2019 г.
Автомобилът „Фиат“ бил собственост на А.В.Д., от ***. Произшествието било
осъществено в рамките на покрит риск по застраховка ГО, полица № BG/03/118000175226
със срок на покритие от 06.01.2018 г. до 05.01.2019 г. при ответното дружество,
което се установява от приложена справка на Гаранционен фонд.
Съдът е назначил
съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че пострадалия в
качеството му на пътник в автомобила при процесното ПТП е получил: мозъчно сътресение; счупване на двете
ключици; разклащане на двата предни централни резеца ; оток и охлузване зад
дясната ушна мида. Бил е приет за лечение в УМБАЛ и лекуван консервативно.
Липсват данни за усложнение, като разклатените предни резци са паднали след
време. Травмите са свързани с болки, страдание и неудобства при обслужване,
които постепенно с времето намаляват. Обичайния срок за възстановяване е в
рамките на ок. два месеца, като при физически труд този срок може да се удължи.
В случая предвид професията на ищеца – пожарникар, тези болки също ще изчезнат
и отшумят и е възможно да се появят само при екстрени ситуации. Болките са
обичайни при фрактура и не са резултат от неправилно раздвижване и не е
необходима рехабилитация. По въпросите на ответната страна в съдебното
заседание вещото лице дава заключение, че в медицинската документация липсват
охлузвания и кръвонасядания на гръдния
кош от рамо към хълбок. Липсват такива и в издадената епикриза, които да се
получават от предпазния колан. В случая по въпроса за поставянето на предпазен
колан вещото лице дава заключение, че
ударът е бил отзад и поставянето или не на предпазен колан е без значение, тъй
като той коланът е неефективен при удар отзад. Възможно е и по тази причина да
няма следи от колан.
Съдът
е разпитал св. Г., майка на ищеца. Дава показания, че живеят в едно
домакинство. След катастрофата тя се грижила за него. Потвърждава травмите по
медицинската документация и заключението на експерта. Оплаквал се от главоболие
и болки в гърдите. Не можел да лежи и да стои. Спял полулегнал. Ръцете му били
привързани и не можел да си служи с тях. След махане на превръзките болките
продължили. След връщане от работа често се оплаквал от билки в ръцете.
Предните зъби били разклатени и впоследствие – паднали. В момента е без предни
зъби. Около седем месеца не бил на работа, стоял си в къщи и се лекувал.
Правни изводи:
В приложение на
чл. 300 ГПК влязлата в сила наказателна присъда е задължителна за настоящия съд
относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на ищеца.
Процесното ПТП е било осъществено от И.Г.М., който е осъден за това деяние,
като управлявания от него лек автомобил е бил застрахован при ответното
дружество с валиден към момента на произшествието договор „гражданска
застраховка“. При редовен договор „гражданска отговорност“, по което не се
спори, ответното дружество следва да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него вреди. Ищецът е предявил пряк иск против застрахователя по
чл. 432 КЗ, който дължи обезщетение за причинените вреди. Поради това искът е
доказан по основание.
Размерът на
неимуществените вреди съдът следва да определи по справедливост в приложение на
чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на
обезщетението съдът се съобразява с ППВС № 4/68 г. и № 17/63 г., както и с
константната съдебна практика на съдилищата при сходни сходни случаи и
съблюдава следните критерии в тази връзка: възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди съдът определя съвкупно за
цялостните претърпени от ищеца болки и страдания. В случая съдът отчита
доказаните по делото увреждания – мозъчно сътресение; счупване на двете ключици; разклащане
на двата предни централни резеца ; оток и охлузване зад дясната ушна мида. Съдът намира, че липсват по делото
надлежни доказателства основани на денталната медицина, поради което приема за недоказано наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и падането на двата предни
резеца. Съдът съобразява и възрастта на ищеца – ок. 47 години към датата на
ПТП, общия лечебен ефект, възстановителния период за ок. два месеца и половина,
отсъствието на негативни последици, както и обществено-икономическите условия
към датата на ПТП. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че справедливата
обезвреда за претърпените неимуществени вреди следва да е в размер от
19 000 лв., като в останалата част искът се отхвърли.
Съдът не приема за доказано направеното от
ответника възражение за съпричиняване. При съобразяване с доказателствата и
заключението на вещото лице следва да се приеме, че въпроса за поставянето или
не на предпазен колан е без значение, тъй като коланът е неефективен при удар
отзад, какъвто е случая. Поради това определения размер на обезщетението не
следва да се намалява.
Основателно е възражението по отношение искът
за лихви. Отговорността на застрахователя е предпоставена от отговорността на
прекия причинител на увреждането.
Деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането, но съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Искането е постъпило при застрахователя на
14.01.2019 г., като последния е поискал допълнителни доказателства с отговор си
от 13.02.2019 г. В случая застрахователя не е имал основание по закона да иска
допълнителни доказателства към искането, тъй като към същото са били
представени всички необходими документи според приложението. При това положение
лихва върху присъденото обезщетение се дължи от 14.02.2019 г., когато
застрахователят по същество е отказал да плати обезщетение, до изплащането.
Поради това искът за лихви следва да се отхвърли за времето от датата на ПТП
27.05.2018 г. до 13.02.2019 г.
При това
разрешение на спора и на осн. чл. 78 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски, каквито са поискани, съобразно уважената част от иска. Разноски за
адвокат са поискани на осн. чл. 38, ал., т. 1 от ЗА и съответната наредба . В
случая, предвид уважената част от предявения иск, адвокатския хонорар е в
размер на 725 лв., за каквато сума ответника следва да се осъди да заплати на
адвоката. Предвид освобождаването на ищеца от заплащане на държавната такса,
същата следва да се заплати от ответната страна на осн. чл. 78, ал.6 ГПК в
размер на 2 600 лв., за каквато сума да се осъди да заплати по сметка на
съда
Като се води от
тези мотиви съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК *********, представлявано от адв.
Маргарита Събева – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1 да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН **********,
представляван от адв. Стоян Петров – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Св. П.
Евтимий № 67 сумата 65 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от
пътно-транспортно произшествие от 27.05.2018 г. на основание застраховка
„гражданска отговорност“ по полица № BG/03/118000175226
със срок на покритие от 06.01.2018 г. до 05.01.2019 г., ведно със законна лихва
от 14.02.2019 г. до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 19 000 лв. до
претендирания размер от 65 000 лв., както и иска за лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 27.05.2018 г. до 13.02.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК *********, представлявано от адв.
Маргарита Събева – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1 да заплати на адв. Стоян Петров – БАК,
съд. адрес гр. Бургас, ул. Св. П. Евтимий № 67 сумата от 725 лв. на осн. чл.
38, ал.1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК *********, представлявано от адв.
Маргарита Събева – БАК, съд. адрес гр. Бургас, ул. Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1 да заплати на Бургаски окръжен съд сумата от 2 600 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: