РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга Петрова и в присъствието на
прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1119 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от адв.Е.М. в качеството й на пълномощник на Т.А., гражданин на РТурция,
против Наказателно постановление № 38- 0000557 от 15.05.2019 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с
което за административни нарушения по чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр
и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.І
т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., чл.8§2 изр.2 вр.
чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., 8§2
изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995
г., са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.93 б
ал.VІІ т.3 от ЗАвПр- глоба в размер на 1500 лв., на основание чл.93 б ал.VІІ
т.3 от ЗАвПр- глоба в размер на 1500 лв., на основание чл.93 б ал.VІІ т.2 от
ЗАвПр- глоба в размер на 500 лв., на основание чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр-
глоба в размер на 1500 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението
като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът по жалбата счита същата за
неоснователна.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е гражданин на РТурция и
правоспособен водач на МПС.На 14.05.2019 г., около 22.50 часа, управлявайки
товарен автомобил „Волво” с полуремарке и турски регистрационни номера,
жалбоподателят се намирал в гр.Русе, в района на ГКПП „Дунав мост”, изход от
РБългария.В изпълнение на служебните си задължения св.К.Ц.- инспектор при ОО
„Автомобилна администрация” Русе, извършил проверка на лицето, като установил,
че се касае до осъществяван международен обществен превоз на товар от РТурция
за Румъния.Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф.Чрез използване
на лицензиран софтуер за визуализиране на данните, съхранени в паметта на
дигиталната карта на жалбоподателя и в паметта на тахографа, било установено,
че водачът не е спазил изискванията за дневна почивка, като дневният период на
почивка за дата 22.04.2019 г. е с 348 минути по- кратък от очакваното, дневният
период на почивка за 23.04.2019 г. е със 158 минути по- кратък от очакваното,
дневният период на почивка за 26.04.2019 г. е с 81 минути по- кратък от
очакваното и дневният период на почивка за 01.05.2019 г. е с 241 минути по-
кратък от очакваното.По тези констатации било прието, че от жалбоподателя са
осъществени четири отделни административни нарушения, всяко квалифицирано в
хипотезата на чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент
561 AETR ДВ 28 от 1995 г., чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3
от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., чл.8§2 изр.3 вр. чл.78 ал.І т.1 от
ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., 8§2 изр.2 вр. чл.78
ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г.Въз основа на
него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените
административни наказания.В производството пред въззивната инстанция се твърди,
че постановлението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени
процесуални нарушения.Твърди се, че има непълнота и неяснота при описанието на
нарушенията и посочването на относимата правна квалификация.
Приетото за установено се доказва от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН №
264826 от 14.05.2019 г., разпечатка от карта на водача, акт за назначаване на
преводач, писмо от ОО „АА” Русе във връзка с въведен лицензиран софтуер за контрол,
показанията на св.Ц., които следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
кореспондират с писмения доказателствен материал.
Жалбата, като депозирана от лице,
притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения.АН и НП притежават всички изискуеми
от закона реквизити, като обстоятелствата на нарушението са също достатъчно
точно отразени, така че да е възможно съотнасянето им към възприетата правна
квалификация и събрания доказателствен материал, при обезпечаване правото на
защита.
По същество извършването на всяко от
нарушенията е правилно установено.За достигане до констатациите за неправомерни
действия е ползвана информация, извлечена от монтирания в превозното средство
тахограф и картата на водача. Известно е, че това устройство се ползва за запис
на скорост, разстояние и изпълнявана от водача дейност при различни режими,
които могат да бъдат задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите
при определени обстоятелства, като например режим „почивка”. Известно е също
така ,че тахографското устройство се активира автоматично, когато превозното
средство е в движение.В смисъла на изложеното,
проверяващите лица, не биха могли да въздействат върху данните, които се
извличат от него, доколкото те следва при нормалното му функциониране да се
генерират автоматично.Конкретно няма данни устройството да не е функционирало,
т.е.то е съхранявало показания. Така, в случая нарушенията са установени с
помощта на лицензиран софтуер, който е разчел данните от движението на
автомобила и дейностите на водача. Видно от приложената разпечатка на л.7 от
делото, самата софтуерна програма е отграничила дати и периоди, за които са
налице фактически нарушения на изискванията на различни видове почивки на
водача на превозното средство и в частност- намаляване на периодите на почивки,
които изисквания са въведени от Спогодбата AETR
и Регламент 561.Разпоредбите на Спогодбата са хармонизирани чрез Регламента така, че
основните разпоредби на последния се прилагат чрез AETR.Проверяващият е ползвал
тази информация, за да заключи за наличието на конкретните нарушения. В случая
съдът намира, че няма спор по естеството на нарушенията от гледна точка на
фактическите им обстоятелства.Водачът неколкократно на съответните дати е
намалил почивките си неправомерно, като с това е нарушил разпоредбите на
Спогодбата, които възпроизвеждат разпоредбите на Регламент 561.Известно е
обстоятелството, че РТурция е договаряща страна по Спогодбата, поради което
конкретно приложението на последния акт е факт.
Наложените административни
наказания са индивидуализирани в хипотезата на чл.93 б ал.VІІ т.3 и т.2 от
ЗАвПр, според който текст водач, който не спазва изискванията относно дневното
време за управление, определени в
Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на дневното време за
управление, като в случай на превишение с над 2 часа и 30 минути, наказанието е
глоба в размер на 1500 лв., а от 1 до 2 часа- с глоба в размер на 500 лв.
Наказващият орган се е произнесъл
обосновано и законосъобразно, като не са налице основания за изменение на
постановлението и в тази му част.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН
съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
38- 0000557 от 15.05.2019 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с
което на Т.А., гражданин на РТурция, роден на *** г., за административни нарушения по чл.8§2 изр.2
вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., чл.8§2
изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995
г., чл.8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ
28 от 1995 г., 8§2 изр.2 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561
AETR ДВ 28 от 1995 г., са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр- глоба в размер на 1500 лв., на основание
чл.93 б ал.VІІ т.3 от ЗАвПр- глоба в размер на 1500 лв., на основание чл.93 б
ал.VІІ т.2 от ЗАвПр- глоба в размер на 500 лв., на основание чл.93 б ал.VІІ т.3
от ЗАвПр- глоба в размер на 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен съдия: