Решение по дело №56076/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3528
Дата: 18 април 2022 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20211110156076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3528
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110156076 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът претендира сумата от 733,44 лв., представляваща размер на нанесените
имуществени щети в резултат на настъпилото ПТП, както и сумата от 363.09 лв.-
мораторна лихва за забава върху същата главница, за периода 14.06.2016 г. до 28.09.2021 г.,
и законната лихва върху главницата, от момента на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения, в който оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира следното:
От представения по делото протокол за ПТП и съдебно техническа експертиза се
установи, че Лек автомобил „....” с per. № СА .... РК 5, управляван от М М Ш при движение
по АМ Тракия по посока от Бургас към София при км.296+000 м губи контрол над МПС и
се отклонява вдясно по посока на движението си, причинява ПТП и нанася увреждания на
4,5 л. м. СПО и на 8 л. м. предпазна метална мрежа от инфраструктурата на
автомагистралата.
Вещото лице по приетата без възражения от страните САТЕ посочва, че всички
увреждания по предпазната ограда /мантинела/ и другите пътни детайли, съставляващи
"пътна принадлежност", от техническа гледна точка се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие, като поради естеството на съоръжението
/отговарящо за безопасността при пътуване/ е невъзможна поправка на същото, като е
задължителна подмяната с ново /т. е. поставяне на нова мантинела/.
1
Впоследствие е извършено възстановяване на СПО и на предпазната метална
ограда, като първоначално е демонтиран увредения участък чрез газопламенно рязане,
къртене и транспортиране на отпадъка, като разходите за
С писмо от 28.06.2016г. ответникът е поканен да заплати стойността на
имуществената щета по настъпилото застрахователно събитие и образуваната щета.
Съставена е количествено-стойностна сметка, в която са описани причинените ни
действителни щети, изразяващи се в описаните увреждания с общата стойност на щетата в
размер на 733,44 лв. Съдът като взе предвид съдебно авто- техническата експертиза и
съобрази доказателствата по делото и на основание чл. 162 ГПК намира, че искът е
основателен за сумата от 733,44 лв., който е размера на реланата причинена вреда.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие отговорността на
виновния водач е била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила и ответното дружество,която е описана в
констативния протокол. Всички посочени обстоятелства не се спорни между страните.
Вината на водача на процесния лек авгтомобил се предполага до доказване на
противното, тъй в случая се установи че именно негово противоправно поведение е довело
пряко до причиняване вреда на ищеца. Ответника не е оборил вината на водача.
Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск "Гражданска отговорност"
към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на
застраховател на виновния за произшествието водач на МПС, във връзка с чието
неправомерно управление са причинени имуществени вреди на ищеца в качеството му на
юридическо лице, на което е възложено управлението на републиканските пътища, към
които се числи АМ "Тракия " в посочения участък, предявения осъдителен иск за
заплащането на обезщетение за тяхната обезвреда, се явява основателен.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На увреденото лице се дължи
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ.
В конкретния случай несъмнено уврежданията по стоманените предпазни огради,
ограничителната система и стоманените стълбчета при процесното застрахователно
събитие, представляват такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /да се приведе увредената пътна принадлежност в предишното й
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел, респ. вече платена от ищеца за
възстановяването на пътната инфраструктура. Размерът на тази парична сума следва да се
2
определи съобразно пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с
присъщите разходи за страната към деня на увреждането. В тази връзка и предвид
изложеното от в. л. категорично становище, че увредената мантинела не подлежи на
поправка, а е задължителна нейната подмяна, според съда неотносима по делото се явява
установената от в. л. стойност на увреденото имущество.
Следва да се съобрази Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, в което
е посочено, че за вложените нови материали при отстраняване на повредите по застраховка
"ГО" не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на обезщетението,
макар повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието известна
амортизация. В този смисъл съдът намира, че от размерът на щетите не следва да се
приспада овехтяването на увредените материали, като в подкрепа на това са и
постановените по реда на решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о,
решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., и др., поради което
възражението на ответника в тази посока е неоснователно.
Частично е основателно възражението на ответника за погасяване на вземането за
лихва, тъй като същото се погасява с 3 годишна давност, с оглед което съдът приема, че се
дължи лихва за забава върху главницата само за периода за периода от 29.09.2019г. до
28.09.2021г.
Следователно искът по чл. 432 КЗ е изцяло основателен и следва да се уважи, ведно
с мораторната лихва, в размер на 149.06 лв. за периода от 29.09.2019г. до 28.09.2021г., както
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (29.09.2021г.)
до окончателното заплащане на присъдената сума.
По разноските по делото
На ищеца следва да му се присъдят съразмерно с уважената част разноски в размер
на 380 лв.
На ответника съразмерно с отхвърлената част му се дължат разноски в размер на 50
лв.
Така мотивиран, съдът





РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ ЗД „ОЗК З” АД с ЕИК: .... дължи на АПИ”-
Областно управление-Ямбол, с Булстат 0..... сумата от 733,44 лв., представляваща размер
3
на нанесените имуществени щети в резултат на настъпилото на 14.06.2016г.
застрахователно събитие на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва от
29.009.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 149.06 лв.,
лихва за забава, за периода от 29.09.2019г. до 28.09.2021г. на основание чл. 86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 86 ЗЗД сумата над 149.06 до 363.09 лв. за периода от 14.06.2016
г. до 28.09.2019 г.

ОСЪЖДА ОЗК З” АД с ЕИК: .... дължи на АПИ”- Областно управление-Ямбол, с
Булстат 0..... сумата от 380 лв., представляваща разноски по делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.

ОСЪЖДА АПИ”- Областно управление-Ямбол, с Булстат 0..... да плати на ОЗК З”
АД с ЕИК: .... сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4