РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900079 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. К. М. от
гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, с която е предявен иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД да заплати на Н. К. М. сумата от 75000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания и емоционални страдания, в резултат на настъпило ПТП на 01.03.17г., причинено
от Р. П. Р., при управление на МПС – т.а.Мерцедес Спринтер с рег.№ *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 01.03.17г., в гр.Варна при управление на
т.а.Мерцедес Спринтер с рег.№ *******, водачът Р. П. Р. нарушил правилата за движение и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищ.Н. К. М., изразяваща се в
счупване на 1-ви поясен прешлен на гръбначния стълб и счупвания на 8 и 9 леви ребра,
охлузвания по ръце, колена и глава. Излага, че по НАХД №2598/20г. по описа на ВРС Р. П.
Р. е признат за виновен в осъществяването на състава на престъпление по чл.343а, ал.1, б.а
вр. чл.343, ал.1, б.б вр. чл.342, ал.1 НК, като е освободен от наказ.отговорност. Сочи, че към
момента на ПТП т.а.Мерцедес Спринтер с рег.№ ******* е имал действащ договор за
застраховка ГО с отв.дружество, валидна от 31.07.16г. до 01.08.17г. Твърди, че вследствие
1
на ПТП ищецът е постъпил в МБАЛ Св.Анна, където претърпял оперативно лечение и
престоял в болницата от 01.03.17г. до 10.03.17г. Твърди, че в продължение на 45 дни не
можел да ходи сам до банята и тоалетната, изпитвал болки при спане, за периода от
20.03.17г. до м.септември носел Хесингов корсет за обездвижване на гърба, а впоследствие
6-7 месеца ходел с бастун. Изпитвал постоянни болки в гърба, като и досега имал
епизодични остри спазми. Около година изпитвал и страх да не го удари кола. Твърди, че
отправил претенция за заплащане на причинените му неимущ.вреди, като не приел
предложеното от застрахователят обезщетение. С допълн.искова молба оспорва изложените
в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск за
неимущ.вреди по основание и размер. Прави възражение за наличие на съпричиняване от
страна на постраД., като твърди, че последният неправилно е пресичал пътното платно на
необозначено място, без да се огледа и да съобрази поведението си с другите участници в
движението, както и че е удължил процеса на пресичане на пътното платно неоснователно
дълго и е навлязъл внезапно на пътното платно. Оспорва вида и характера на вредите и
тяхната продължителност. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимущ.вреди, който бил завишен. Оспорва претенцията за лихва. С допълнителения
отговор поддържа възраженията си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото НАХД №2598/2020г. на ВРС, с решение
№260248 от 15.10.20г., в сила от 31.10.20г., Р. П. Р. е признат за виновен в това, че на
01.03.17г. в гр.Варна, при управление на МПС-товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег.
№*******, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Н. К. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
тялото на 1-ви поясен прешлен, обусловило затруднение в движенията на снагата за период
от около 10-11 месеца, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на постраД.- престъпление по чл.343а, ал.1, б.А вр. чл.343, ал.1, б.Б във вр.
с чл.342, ал.1 НК, поради което и чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е
наложено админ.наказание глоба в размер на 1000лв.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че т.а. Мерцедес
Спринтер с рег.№*******, управляван от Р. П. Р., е бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, към датата на ПТП.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Р.Маринова
и св.Р.Р., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
2
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза,
кредитирано от съда, се установява, че към момента при ищеца се отчитат данни за наличие
на посттравматична симптоматика, повишена тревожност и депресия, нарушен сън и
хранене, свързани с последствията от преживяния инцидент. Вещото лице сочи, че в
периода след катастрофата престоят в болницата, продължителният постелъчен режим и
нуждата от чужда помощ са предизвикали неудобство, а към момента последствията от
инцидента предизвикват страх, тъга, промяна на настроението при напомняне за събитието,
повишена раздразнителност, спомени, които нарушават съня.
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се
установява, че при ПТП ищецът е получил фрактура на първи поясен прешлен и фрактури
на осмо и девето леви ребра. Вещото лице сочи, че за фрактурата на прешлена е проведено
оперативно лечение-вертебропластика, а възстановителният период е от 3-4 месеца при
липса на усложнения, като през първата половина на този период постраД.т следва да е
имобилизиран / най-често чрез корсет/, да спазва щадящ към физич.натоварвания режим и
придвижването да е с помощни средства. Фрактурата на двете ребра обуславя затруднения в
движението за около 3-4 месеца. Сочи, че наличието едновременно на фактурите в двете
области може да забави възстановяването на обичайните движения за по-дълъг от посочения
период. Сочи, че при ищеца са възстановени самостоятелните движения, като се установява
леко ограничена възможност за пълното сгъване и усукване двустранно на тялото в поясната
област. Вещото лице установява, че поради усещането за нестабилност в поясната област
постраД.т използва еластичен колан. Сочи, че придружаващите заболявания не показват
изявени затруднения в зрителния и слухов анализатор и нарушения в ориентацията и
движенията, които да се свържат с невъзможността му да възприеме движещия се
автомобил.
Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се
установява, че в зона от 100м от точката на ПТП няма налични пешеходни пътеки. Вещото
лице установява, че видимостта на постраД. не е била ограничена, а тази на водача е била
ограничена от типа на автомобила. Дава заключение, че пешеходецът е предприел
пресичане на пътното платно от дясно на ляво за посоката на мА.рата заден ход,
изпълнявана от автомобила. Сочи, че скоростта на движение на автомобила е била до 20
км/ч. Дава заключение, че липсват данни пешеходецът технически да е затруднявал
движението по пътното платно, както и че водачът е имал възможност да възприеме
пешеходеца в дясно странично огледало, а пешеходецът е имал техническа възможност да
възприеме автомобила, приближаващ от дясната му страна. Вещото лице сочи, че причина
за настъпилото ПТП е поведението на водача, предприел движение на заден ход при
частично ограничена видимост, и поведението на пешеходеца, несъобразил движението на
автомобила с личните си възможности.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за
3
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане
по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата
на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” за т.а. Мерцедес Спринтер с рег.№*******,
сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната
материалноправна легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с решение №260248 от 15.10.20г., по
НАХД №2598/2020г. на ВРС, в сила от 31.10.20г., Р. П. Р. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.А вр. чл.343, ал.1, б.Б във вр. с чл.342, ал.1
НК, за което на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказ.отговорност. По аргумент от
разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът намира, че с влязлото в сила решение обстоятелствата
относно авторството, противоправността и вината за извършеното от деликвента
престъпление на 01.03.17г., при което са причинени посочените в решението увреждания са
безспорно установени /така Решение №47/23.04.12г. по т.д.№340/11г. на ВКС/.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност”
на автомобилистите между застр.лице - причинител на вредата и ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, съдът
намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя
за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на постраД.; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
4
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на постраД., при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, вследствие
на нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП –
фрактура на първи поясен прешлен и фрактури на осмо и девето леви ребра / съгласно
заключението на СМЕ /. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
ищецът се е възстановявал 4-5 месеца след излизането си от болницата, като се нуждаел от
чужда помощ, тъй като трудно ставал. Св.Маринова сочи, че дълго време се придвижвал с
бастун, използвал корсет и колан, като болките продължавали и постоянно се мажел с
лекарства. Свидетелства, че след инцидента ищецът се затворил вкъщи и три месеца не
излизал, като изпитвал страх да не му се случи нещо, а и започвало да го боли като стои
прав. Свидетелката сочи още, че не можел да спи без сънотворни. Видно от СМЕ към
момента са възстановени самостоятелните движения и се установява леко ограничена
възможност за пълното сгъване и усукване двустранно на тялото в поясната област, като при
засягане на костни структури може да се изпитва постоянна, не силна болка, за
продължителен период от време или такава да се проявят при натоварване и промяна в
климатичните условия. Същевременно вещото лице по СПЕ установява към момента
наличие на посттравматична симптоматика, повишена тревожност и депресия, нарушен сън
и хранене, свързани с последствията от преживяния инцидент.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара от
автомобила, характера на телесното увреждане, продължителността на възстановяването на
постраД., обстоятелството, че към настоящият момент се наблюдават отделни нарушения в
двигателните функции на тялото, както и факта на преживения стрес, съдът намира, че
сумата от 75000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като пешеходецът неправилно е пресичал
пътното платно на необозначено място, без да се огледа и да съобрази поведението си с
другите участници в движението, както и че е удължил процеса на пресичане на пътното
платно неоснователно дълго / чл.113, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП/ и е навлязъл внезапно на пътното
платно /чл.114, т.1 ЗДвП/. Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по реда
на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г.
5
по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на постраД., с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Видно от изложеното от вещото лице в с.з. тъй като ПТП не е било запазено
данни за посоката на движение на пешеходеца се черпят от типа падане, а съобразно
последното вещото лице извежда обоснования извод, че пешеходецът е пресичал пътното
платно от дясно на ляво. Показанията на св.Табаков не опровергават констатациите на
вещото лице, още повече, че същите установяват факти, настъпили след ПТП. От събраната
по делото САТЕ се установи, че на местопроизшествието няма налични пешеходни пътеки,
като най-близкото място за пресичане било края на улицата. Предприемайки пресичане на
пътното платно на необозначено място е очевидно, че постраД.т е създал опасност за
движението по платното. От САТЕ се установи още, че видимостта на пешеходеца не е била
технически ограничена и същият е можел да възприеме автомобила, приближаващ от дясната му
страна, което обстоятелство предполага същият да съобрази движението си с това на
приближаващия автомобил, още повече в случая на предприето пресичане на пътното
платно на нерегламентирано за целта място. Като не е изпълнил тези свои задължения, то
безспорно пешеходецът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП.
По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението за допуснато от страна на
ищеца нарушение на чл.114, т.1 ЗДвП. С оглед на така събраните доказателства, съдът приема,
че гореописаното нарушение на правилата за движение от страна на пешеходеца, е допринесло за
настъпването на така установените по-горе телесни повреди на последния при процесното ПТП /
т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат/, поради което и
възражението на отв.дружество за съпричиняване се явява основателно. Съобразявайки
изложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 20%,
доколкото преимуществено за настъпването на ПТП вина има водача, който е нарушил
задълженията, регламентирани в чл.40, ал.2 от ЗДвП.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.432, ал.1
от КЗ се явява основателен до размер от 60000лв, до който размер следва да бъде уважен,
като за разликата до претендирания размер от 75000лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 11.02.22г. до оконч.изплащане.
Макар и ищецът да е заявил искане за присъждане на разноски, доказателства
за извършени такива в производството не са представени.
Във връзка с отговорността за разноски от ищеца е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение на отв.страна. От приложените
доказателства е видно, че заплатеното от ответника адв.възнаграждение възлиза на 4200лв с
ДДС. В конкр.случай с оглед цената на иска съгласно чл.7, ал.2, т.4 от наредбата
минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 2780лв без ДДС или
6
3336лв с ДДС. При тези данни, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че така договореното адв.възнаграждение, не се явява прекомерно завишено,
поради което и не е налице основание за намаляване на адв.възнаграждение на основание
чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо на основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, на ответника се дължат разноски по делото, съобразно представените доказателства
и съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 940лв-адв.възнаграждение и
депозити за експертизи.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 2400лв, определена съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и
направените по делото разноски в размер на 355,60лв– възнаграждение за съдебни
експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. М., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна, ул.**** № **, СУМАТА от 60000лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания и емоционални страдания, в резултат на настъпило ПТП на 01.03.17г., причинено
от Р. П. Р., при управление на МПС – т. а. Мерцедес Спринтер с рег.№ *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-11.02.22г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над
60000лв до пълния му размер от 75000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд
СУМАТА от 2400лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважената част от иска, както и СУМАТА от 355,60лв (триста
петдесет и пет лева и 60ст.), представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за
вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.**** №**, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, СУМАТА от 940лв /деветстотин и четиридесет
лева/, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8