Определение по дело №458/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260124
Дата: 6 ноември 2020 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20203000500458
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

260124./06.11.2020

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно гр. дело № 458/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* против решение № 37/29.06.2020г. на ОС – Разград, постановено по т.д. № 45/2019г. в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на Н.А.А., ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие претърпяно на 26.08.2016г. ПТП, причинено от водача на л.а.“Фолксваген голф“, рег. № РР 3945 ВС Д. Х., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ за горницата над 10 000 лева до присъдените 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2019г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че определеният от съда размер е значително завишен, не кореспондира на понятието „справедливост“ по см. на чл.52 ЗЗД, на характера и степента на причиненото при процесното ПТП телесно увреждане, респ. на интензитета и продължителността на действително претърпените и доказани болки и страдания. Сочи се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, неправилно е приел за доказани, че са претърпени психически и емоционални страдания /страх, безпокойство, нестабилност/, както и не е отчел установеното в процеса съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който сам признава такова в размер на 25 %. Твърди се още, че в нарушение на процесуалните правила липсва произнасяне по направени с отговора на исковата молба доказателствени искания /поставени въпроси към СМЕ/ и не е допуснал провеждане на повторна СМЕ въпреки оспорването на заключението по изслушаната такава в с.з. Излагат се доводи по съществото на спора. Счита, че справедлив размер на следващото се обезщетение е сумата от 10 000 лева, която сочи, че е заплатил след постановяване на решението, ведно със законната лихва върху нея за периода 17.08.2019г. – 06.08.2020г. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с което предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен за горницата над 10 000 лева до уважените 40 000 лева, евентуално да бъде присъден по-нисък размер на обезщетението, ведно със съответно преизчисление на следващите се такси и разноски.

В жалбата е направено и доказателствено искане, обосновано с разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК – назначаване на СМЕ, с друго вещо лице, което да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Н.А., с  който жалбата са оспорва като неоснователна.

В частта, в която исковата претенция е уважена до размер на сумата от 10 000 лева и в частта, в която искът за горницата над 40 000 лева до предявения размер от 50 000 лева е отхвърлен, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.

По направеното от въззивника доказателствено искане съдът, след като съобрази предмета на спора, очертан с исковата молба и депозирания от ответника отговор, както и извършените пред първоинстанционния съд процесуални действия, намира, че не са налице основанията на чл.266 ал.3 ГПК. Действително, поставените в отговора на исковата молба въпроси към СТЕ не са възпроизведени в задачата на допуснатата такава от съда по начина, по който са формулирани. Но тези въпроси, с изключение на въпроса по т.2 б.“б“, се обхващат от по-обширно поставените от съда /какви са получените увреждания, механизма на получаване на травматичните увреждания, какви манипулации и изследвания са проведени, какво лечение е предписано и кое е проведено, налице ли е документация за отказ от предписано лечение, какво е здравословното състояние на ищеца към момента и налице ли са трайни последици в здравословното състояние, които да са в следствие на получените травматични увреждания/. Направеното оспорване при изслушване на заключението не се основава на възражения за необоснованост на заключението, а за непълнота на същото поради това, че в задачата не са били включени въпросите, формулирани от ответното дружество. В същото време, в с.з., процесуалният представител е поставил конкретни въпроси на вещото лица вр. обстоятелствата по здравословното състояние на ищеца, посочени във въпросите му в отговора на исковата молба, на които вещото лице е отговорило. Същите са намери отражение и дадените със самото заключение на вещото лице отговори.

Съдът не е длъжен при всяко оспорване да назначи повторна или допълнителна експертиза, а само когато с оглед конкретните обстоятелства по делото направи преценка, че същото е непълно, неясно или необосновано, което поражда съмнения в неговата правилност.

Що се отнася до въпроса, формулиран в т.2 б.“б“ – възможно ли е травматичните увреждания да са получени при удар от пострадалия с „огромна енергия на засилване“ в спряло превозно средство, съдът намира, че към настоящия момент същият е неотносим към предмета на спора, предвид задължителния характер на постановената в наказателния процес присъда и влязлата в сила част от първоинстанционното решение.

Не е основание за уважаване на доказателственото искане и направеното едва във въззивната жалба оплакване за наличието на основания за отвод на вещото лице. Обстоятелството, че същото е извършвало преглед на ищеца няколко дни след ПТП не е основание за съмнение в неговата безпристрастност, както се твърди.   

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за провеждане на СМЕ с посочената във въззивната жалба задача.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.01.2021.от 09:15. часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.