Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 153
20.07.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на шести юли две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 744 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх. № 4474/02.03.2020г., подадена от И.Ф.О., чрез пълномощника адв. Камен Крайчев, с която
се обжалва Решение № 201 от 01.11.2019г., постановено по гр. д. № 1191/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
С обжалваното решение първоинстанционния
съд е отхвърлил предявения от И.Ф.О., ЕГН ********** ***, заявен чрез
пълномощника адв. Камен Крайчев от АК – Сливен, с посочен съдебен адрес:***, иск против Ф Ф М, ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
като майка и законен представител на малолетното им дете А. И О., ЕГН **********,
иск за намаляване размера на присъдената месечна издръжка от определения размер
от 240 евро до допустимия от закона минимум, като неоснователен.
С обжалваното решение И.Ф.О. с ЕГН **********
***, е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС – Несебър
държавна такса в размер на 154 лева.
С депозираната въззивна жалба се твърди,
че първоинстанционното решение е неправилно, като са изложени съображения за
неправилна преценка на доказателствата, свързани с размер на доходите на бащата
от страна на първоинстанционния съд. Сочи се, че материалното състояние на
същия е влошено и води до невъзможност да бъде заплащана издръжка в размер на
240 евро, но това обстоятелство не е било взето предвид от първоинстанционния
съд. Оспорва се извода на съда за недопустимост на представените от въззивника
писмени доказателства – трудова книжка и заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, с оглед настъпила преклузия за представянето им, предвид
влезлите в сила решения на Районен съд – Несебър и Окръжен съд – Бургас, по
силата на които е бил определен размера на присъдената издръжка. В същото време съдът игнорирал другите
доказателства, свързани с размера на доходите и материалното състояние на
ищеца, а именно представените годишни финансови отчети за 2017г. и декларация
по чл.38, ал.9 от ЗСч, от които се установявало, че дружеството е с
преустановена дейност. На следващо място
се твърди, че представените от особения представител на ответницата писмени
доказателства относно осъществени от страна на въззивника разпореждания с
недвижим имот са неотносими, тъй като същият представлявал дворното място, в
което е построено жилището, което обитавал с родителите си. С оглед на това
сочи, че недвижимия имот нито някога е бил, нито може да бъде източник на
доходи. В тази връзка напълно необосновано било позоваването от страна на
особения представител на въззиваемата страна на Постановление № 5 от 16.XI.1970г. на Пленума на ВС. Признава задължението си за
издръжка към сина си, но заявява, че постановения от съда размер от 240 евро е
непосилен за него, предвид материалното му състояние. С тези доводи се
претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да
бъде уважен предявения иск. Не се ангажират доказателства.
Въззивната жалба е подадена от лице,
легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него.
Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 от ГПК.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв. Женета Иванова – БАК, назначена за особен
представител на малолетното дете А. И О., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното
решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със
събраните по делото доказателства. Твърди се, че ищецът не е представил
доказателства, които да установят изменение на обстоятелствата, настъпили след
първоначалното определяне на размера на издръжката, нито пък такива, които да
установят, че възможностите на ищеца да заплаща издръжка в определения размер
са намалели и това намаляване е трайно обстоятелство. Твърди се, че през 2017г.
въззивника е работил в Република Б, а от м. септември 2017г. и във Ф Р Г, като
междувременно е развивал и търговска дейност на територията на Република
България, осъществявана чрез “А. 2015” ЕООД с ЕИК *********, посредством която е реализирал
значителен доход. Оспорва се затрудненото финансово състояние на ищеца, с
аргумента, че при липса на доходи същият не би дарил с Нотариален акт № *** на
СВ, гр. Несебър, собствените си 9/14 идеални части от ПИ с
идентификатор № 51500.501.274 На
следващо място се твърди, че в случая е приложимо правото на Ф Р Г, с оглед
обстоятелството, че там е обичайното местопребиваване на детето. Прави се
възражение за липса на компетентност на българския съд да разгледа настоящия
спор, с оглед обстоятелството, че обичайното местопребиваване на детето е в
Германия, като се посочва, че е компетентен германския съд.
Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение, а в условията на евентуалност – обезсилване на постановеното решение и
прекратяване на производството по делото. Не се ангажират доказателства.
В
съдебно заседание въззивника И.О. не се явява. Същият се представлява от процесуалния
си представител – адв. К., който поддържа депозираната въззивна жалба по
изложените в нея съображения. Не претендира разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата А.О.,
действаща, чрез своята майка и законен представител Ф.Ф.М., не се явява.
Представлява се от назначения особен представител адв. Иванова, която поддържа
доводите изложени в отговора към въззивната жалба. Акцентира отново върху
липсата на компетентност на българския съд да се произнесе по съществото на
спора.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Производството пред Районен съд – Несебър
е образувано по искова молба на И.Ф.О., против Ф Ф М, като майка и законен
представител на малолетното им дете А. И О., за изменение на определената по
гр. дело № 727/2017г. на РС - Несебър и в.гр.д.***, издръжка в размер на
240 евро. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е безработен,
считано от 15.04.2017г. и няма никакви доходи, живее при родителите си и те са
поели изцяло неговата издръжка. Сочи, че няма възможност да заплаща издръжка в
посочения размер, тъй като поради настъпили междувременно усложнения изпитва
сериозни затруднения в личен и финансов план. Заявява, че по финансови причини
не се е явявал и не е могъл да ангажира процесуален представител във връзка с
делата, по които е бил осъден да заплаща дължимата издръжка. С тези доводи моли
дължимата от него издръжка да бъде намалена до 130лв. В подкрепа на твърденията
си представя писмени доказателства – копие от Заповед № 42/15-04-2017г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение и копие от трудовата си книжка. Не прави доказателствени
искания.
Предявен е иск с правна квалификация
чл.150 СК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил
отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответната страна, с който е сторено възражение за липса на компетентност на
българския съд да разгледа настоящия спор с позоваване на Регламент (EО) № 4/2009г., чл.2, т.10, чл.3, б. “а” и б. “б”, тъй като обичайното
местопребиваване на майката и детето е във Ф Р Г.
По същество претенцията се оспорва като
неоснователна по следните съображения: на първо място се сочи,
че ищецът се позовава на прекратяване на трудовия му договор от 15.04.2017г.,
т.е. на факти настъпили по време на предходния процес по гр.д. № 727/2017г. по описа на РС – Несебър и в. гр. д. № 314/2018г. по описа на ОС – Бургас приключило с Решение № IV-25/03.04.2018г., поради което
и преклудирани и неотносими към настоящият такъв. На следващо място се сочи, че
от м. септември 2017г. ищецът е работил във ФР Г, като е имал и собствен бизнес
на територията на Р Б, от който също е реализирал значителен доход, а именно
чрез “А. 2015” ЕООД с ЕИК *********, на което е управител и едноличен
собственик на капитала. Така от ГФО на това дружество за 2017г. то приключило
тази календарна година с печалба от 18000,00 лв. и неразпределена печалба от
23000,00 лв., които не били разпределени под формата на дивиденти. От
счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2017г. се установявало, че същото
разполагало по касова наличност и сметка в страната със сумата от 46000,00 лв.
Независимо, че за 2018г. дружеството е подало декларация по чл.39, ал.9 от ЗСч,
то видно от Протокол 01/29.03.2018г. печалбата за
2017г. не била разпределена, от което се правил извод и че е налична. На
следващо място ответникът заявява, че при вярност на сочената от ищеца липса на
доходи, вместо да реализира доходи от свой имот, той сам се е поставил в
невъзможност да дава издръжка на детето си, като е извършил дарението на
собствените си 9/14 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 51500.501.274 на трето лице с нот.акт. № ***на СВ при РС – Несебър. С тези доводи се оспорват
твърдените в исковата молба фактически обстоятелства довели до твърдяната от
ищеца невъзможност да дава определената от съда издръжка и да поиска
намаляването й. Сторено е възражение по приемането на представената от ищеца
заповед № 42/15.04.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение
и копие от трудова книжка, с аргумент за неотносимост към предмета на
доказване, тъй като установяват факти и обстоятелства, вече преклудирани от
влезлите в сила решения. В подкрепа на изложените съображения са ангажирани
множество писмени доказателства: Извлечение от ТР за “А. 2015” ЕООД; ГФО за 2017г. на “А. 2015” ЕООД; Протокол № 01 от
29.03.2018г. на “А. 2015” ЕООД; Декларация по чл.38,
ал.9 от ЗСч за 2018г.; Справка по лице от АВ –
Имотен регистър; Дюселдорфската таблица
за 2019г. Ответникът е направил искане за служебно изискване от АВ – Имотен
регистър на цитирания в отговора нотариален акт за дарение; за служебна справка в НАП за регистрирани трудови
договори на името на ищеца, трудово възнаграждение и осигурителен доход за
периода от 01.01.2018г. до датата на справката, както и на препис от годишна
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г. за ищеца; Справка от Агенция по заетостта, дали има извършена регистрация от
01.01.2018г. до датата на справката от името на ищеца.
С Определение № 911 от 19.08.2019г.
Районен съд – Несебър са били допуснати до събиране приложените към исковата
молба и отговора към нея писмени доказателства. Направените от ответника
доказателствени искания са били уважени в цялост.
Фактите по делото, които са установени от
първоинстанционния съд от събраните писмени доказателства и не са спорни между
страните са, че от брака си, въззивника и въззиваемата имат едно малолетно дете – А., роден на ***г. Последното се установява и от
приетото като доказателство по приложеното гр. дело № 6022/2017г. на Несебърски районен съд заверено копие от
удостоверение за раждане № *** на името на А.И.О., съставено на 09.04.2013г.,
въз основа на акт за раждане № ***. от длъжностно лице по гражданско състояние
в гр. Бургас, 2-ро Кметство.
Безспорен е и факта, че по силата на
съдебно решение № 186/30.11.2017г. по гр. д. №
727/2017г. по описа на Районен съд- Несебър и Решение № IV-25/03.04.2018г. по в. гр. д.
№ 314/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас, въззивника е
осъден да заплаща на Ф Ф М като майка и законен представител на въззиваемата А.
месечна издръжка в размер на 240 евро.
При така установеното от фактическа страна,
с обжалваното решение Районен съд – Бургас е отхвърлил предявения иск за
намаляване на дължимата от ищеца издръжка до претендирания размер от 130 лева
месечно. За да постанови този резултат е приел, че представените от ищеца с
исковата молба заповед № 42/15.04.2017г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение и копие от трудова книжка за
неотносими към предмета на доказване по делото, предвид това, че установяват
факти, настъпили по време на предходния процес по гр. д. № 727/2017г. по описа на Районен съд- Несебър и Решение № IV-25/03.04.2018г. по в. гр. д.
№ 314/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас. При липса на
други обезпечени с доказателства фактически данни, касаещи имотното и семейно
положение на ищеца – въззивник в настоящия процес, първоинстанционния съд е
приел, че не може да бъде направен извод, че е налице една от алтернативно
предвидените предпоставки, визирани в правната норма на чл.150 СК, а именно
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, която да обуслови необходимост
от изменение размера на присъдената издръжка.
По допустимостта на производството:
Преди да разгледа възраженията и доводите
на страните касаещи основателността на претенцията, съдът намери за нужно да
обсъди възражението на въззиваемата относно липсата на международна
компетентност на Районен съд – Несебър, обуславяща правния интерес на
въззивника. Възражението е било направено своевременно от особения представител
на въззиваемата още с отговора на исковата молба, но не е било коментирано от
първостепенния съд. За своята международна
компетентност съдът следи служебно,
независимо от това дали тази компетентност
се урежда от регламент на ЕС, от двустранен
договор със страна-нечленка на ЕС,
от международна конвенция, приета от
Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими
други международни актове.
В случая международната
компетентност на
българския съд се урежда от Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка от
18 декември 2008г. В конкретния казус не са налице условия за международна
компетентност на българския съд, посочени в чл.3-чл.6 от Регламента. Съгласно
разпоредбите на чл.3 от този регламент е налице алтернативна компетентност,
като настоящия случай не попада под нито една от хипотезите, при които
българският съд би бил компетентен да разгледа иска за издръжка с обичайно
местопребиваване на територията на Ф Р Г – обичайно местопребиваване на
ответника, на взискателя, при иск за гражданско състояние, когато искът за
издръжка допълва този иск и при компетентност на съда по иск за родителска
отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск.
Съгласно чл.2, т.10 от цитирания регламент
качеството “взискател” има всяко физическо
лице, на което се дължи или за което се твърди, че му се полага издръжка. На
дефиницията за взискател, както и тази на ответник по иска отговаря именно
детето А., за което към момента на предявяване на иска се установява от
събраните по делото доказателства, че пребивава, заедно с майка си във Ф Р Г.
Съдът приема, че обичайно местопребиваване
по смисъла на закона е мястото, където детето обичайно живее или се е намирало
най-малко 3 месеца преди подаване на исковата молба. В случая детето и майката
от години са се установили и трайно пребивават в Г. Следва да се съобрази
решение на съда на ЕС /III състав/ от 02.04.2009 год. По дело C-523/07 по преюдициално запитване, където е посочено, че понятието “обичайно местопребиваване” е мястото, свързано с интеграцията на детето в социалната и семейна среда.
Позицията на съда на ЕС относно “обичайното
местопребиваване” в същата насока е
утвърдена и с решение С-497/2010г., в което съдът
заявява, че понятието “обичайно
местопребиваване” се тълкува като
мястото, отразяващо определена интеграция на детето в социална и семейна среда.
В случая съдът не може да изследва и
дадената в чл.4 от Регламент (ЕО) 4/2009г. на Съвета възможност
за избор на съд от страните, тъй като този член, съгласно ал.3 не се прилага
при спор за издръжка на ненавършило 18 годишна възраст дете. Не може да бъде
приложен и чл.5 от Регламента, намиращ субсидиарно приложение в случаите,
когато сезираният съд не е компетентен съгласно разпоредбите на регламента, но
ответникът се е явил пред него и не е оспорил компетентността му, доколкото
възражението на въззиваемата страна за липса на международна компетентност е
направено своевременно, още с отговора на исковата молба пред първата
инстанция. С оглед на тези съображения, настоящия съд следва служебно да
прогласи, че не е компетентен да разгледа този иск, а първоинстанционното
решение на Районен съд – Несебър следва да бъде обезсилено като недопустимо.
В тази насока правни доводи се черпят и от
постановеното Решение на Съда (първи състав) от 15 февруари 2017г. по дело C-499/15г. постановено по преюдициално запитване,
съгласно което чл.3 от Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета от 18
декември 2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със
задължения за издръжка, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай, че в
главното производство съдилищата на държавата членка, са постановили решение,
което е придобило сила на пресъдено нещо и се отнася до задълженията за
издръжката му, вече не са компетентни да се произнесат по искане за изменение
на съдържащите се в това решение разпоредби, ако обичайното местопребиваване на
детето се намира на територията на друга държава – членка. Компетентни да се
произнесат по такова искане са съдилищата на последната държава членка.
От материалите по гр. д. № 727/2017г. пред Районен съд – Несебър, което е приложено в
цялост по процесното дело, се установява, че на 14.11.2016г. А.О., действаща
чрез своята майка и законен представител Ф О. е подала молба по чл.56 от
Регламент (ЕО) 4/2009г., чрез Министерство на правосъдието Г до
Министерство на правосъдието на Р България, с която е инициирала исково
производство пред българския съд с цел постановяване на решение, с което да
бъде осъден И.О. за заплащане на месечна издръжка в нейна полза в размер на 240
евро. Изминалият значителен период от
време от образуване на цитираното дело и липсата на данни за завръщане на
майката и детето в страната обосновава
извод, че не се касае за епизодично и еднократно пътуване на детето извън
пределите на страната, а за създаване на лингвистични познания, семейна и
социална интеграция в Г. С оглед характера на производството, от значение за
определяне на компетентния съд е обичайното местопребиваване на А.О. в Г и
нямат релевантно значение нейния постоянен и настоящ адрес.
Съдът съобразява също и че провеждането на
производство по предявения в Р Б иск за издръжка, при положение, че съгласно
Регламент (ЕО) 4/2009г., българският съд не се явява компетентен да
разгледа предявените права, би довело до постановяване на решението, което не
би било признато от съдилищата на друга държава –членка, като самият ищец не би
могъл да се ползва от правата, които съдебното решение би му предоставило. Това
води и до извод, че предявяване на иска пред съд, който не е компетентен да
разгледа спора се явява и лишено от правен интерес.
Съгласно чл.10 от приложимия регламент,
когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той по силата на
настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на друга
държава – членка, той служебно се обявява за некомпетентен.
Поради изложените съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо, поради липса на
международна компетентност на българския съд и същото следва да бъде
обезсилено, а производството по делото прекратено.
В хода на въззивното производство въззиваемата
се е представлявала от особен представител, в полза на когото следва да бъде
изплатена сумата в размер 150 (сто и петдесет) лева представляваща внесения от въззивника по сметка
на БОС депозит за осъществено процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.270,
ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 201/01.11.2019г. по гр. дело №
1191/2018г. по описа на РС – Несебър, с което е отхвърлен
предявения от И.Ф.О., ЕГН ********** ***, заявена чрез пълномощника адв. Камен Крайчев
от АК – Сливен, с посочен съдебен адрес:***, иск против Ф Ф М, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като майка и
законен представител на малолетното им дете А. И О., ЕГН **********, за
намаляване размера на присъдената месечна издръжка от определения размер от 240
евро до допустимия от закона минимум, като НЕДОПУСТИМО
поради липса на международна компетентност.
ОБЯВЯВА на основание чл.10 от Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебните
решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка от
18 декември 2008г., че българският съд НЕ
Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от И.Ф.О., ЕГН **********,***, срещу Ф
Ф М, ЕГН **********,*** 9, в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете А. И О. с ЕГН **********, иск за
изменение на присъдената месечна издръжка, определена по гр. дело № 727/2017г. на Районен съд – Несебър и в. гр. д. № 314/2018г. на Окръжен съд – Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от И.Ф.О., ЕГН **********,***,
срещу Ф Ф М, ЕГН **********,*** 9, в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете А. И О. с ЕГН **********, иск
за изменение на присъдената месечна издръжка, определена по гр. дело № 727/2017г. на Районен съд – Несебър и в. гр. д. № 314/2018г. на Окръжен съд – Бургас.
Да се изплати на адв. Женета Димитрова Иванова
от БАК, назначена за особен представител на въззиваемата страна Ф Ф М по в. гр.
д. № 744/2020г., внесеното по сметка на Окръжен съд – Бургас от
въззивника възнаграждение от 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: