Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.06.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 15347 по описа на ВРС за 2020 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***К.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която са предявени обективно съединени
искове, както следва: 1) иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на
извършеното със Заповед № 4/26.08.2020г. на управителя на ответното дружество
уволнение за незаконно и неговата отмяна; 2) иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за
заплащане на сумата от 3900 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода от 6 месеца, считано от
26.08.2020г., 3) иск по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 3549,26
лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м.
януари 2020г. до м.август 2020г., формирана както следва: 114,63 лева за м.
януари 2020г., 504,39 лева за м. февруари 2020г., 504,39 лева за м. март
2020г., 504,39 лева за м. април 2020г., 504,39 лева за м. май 2020г., 504,39
лева за м. юни 2020г., 504,39 лева за м. юли 2020г. и 408,29 лева за м. август
2020г.; 4) иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 190,42 лева,
представляваща сбор от законна лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения за периода от падежа на всяко от тях до 25.11.2020г., от която
сума: 9,52 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.януари 2020г. в
размер на 114,63 лева за периода от 01.02.2020г. до 25.11.2020г.; 37,83 лева
върху дължимото трудово възнаграждение за м.февруари 2020г. в размер на 504,39 лева
за периода от 01.03.2020г. до 25.11.2020г.; 33,49 лева върху дължимото трудово
възнаграждение за м.март 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от
01.04.2020г. до 25.11.2020г.; 29,28 лева върху дължимото трудово възнаграждение
за м.април 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 01.05.2020г. до
25.11.2020г.; 24,94 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.май 2020г.
в размер на 504,39 лева за периода от 01.06.2020г. до 25.11.2020г.; 20,74 лева
върху дължимото трудово възнаграждение за м.юни 2020г. в размер на 504,39 лева
за периода от 01.07.2020г. до 25.11.2020г.; 16,39 лева върху дължимото трудово
възнаграждение за м.юли 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от
01.08.2020г. до 25.11.2020г.; 18,23 лева върху дължимото трудово възнаграждение
за м.август 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 26.08.2020г. до
25.11.2020г. В условията на евентуалност при отхвърляне на претенцията за
отмяна на незаконното уволнение ищецът предявява иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 305,27 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 работни
дни от 2020г. и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7,80 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 305,27 лева за периода от 26.08.2020г. до
25.11.2020г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че ищецът е работил при ответното дружество по силата на трудов договор №
3/27.01.2020г., като е заемал длъжността „главен счетоводител“. Трудовото
правоотношение било в условията на
външно съвместителство с работно време от 4 часа на ден. Уговорено било месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева, платими в брой. Пoради обявеното в страната извънредно положение във
връзка с пандемията от COVID-19 през м.
март страните се договорили ищецът да извършва своята работа от вкъщи при
условията на работа от разстояние. През м. септември докато подготвял ведомости
за трудовите възнаграждения за предходния месец, ищецът установил, че трудовото
му правоотношение е прекратено на 26.08.2020г., за което не бил уведомен.
Опитал се да осъществи контакт с ответното дружество, но не успял. На
02.10.2020г. получил по пощата Заповед № 4/26.08.2020г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа.
Заповедта била датирана като получена на 17.09.2020г., без да е положен подпис
на ищеца. На същия не били искани обяснения, нито бил изслушван преди
дисциплинарното уволнение. Ищецът оспорва дисциплинарното уволнение като
незаконосъобразно поради неспазване на процедурата по чл.193 от КТ . Оспорва
заповедта като немотивирана съгласно изискванията на чл.195 от КТ като твърди,
че в същата не се посочва кога и при какви обстоятелства е извършено
нарушението и липсват мотиви. Прави възражение и за изтекла погасителна давност
за налагане на дисциплинарното наказание съгласно чл.194 от КТ. Оспорва да е
извършил дисциплинарното нарушение – неявяване на работа. Твърди, че е
извършвал работа от разстояние, като е бил на разположение на работодателя през
работното си време. Ищецът твърди още, че за целия период на трудовия договор,
а именно от м. януари 2020г. до м. август 2020г. не му е заплащано трудово
възнаграждение, което е в общ нетен размер от 3549,26 лева. Падежът на заплащанията
на месечните възнаграждения бил в първо число на следващия месец. Ищецът твърди
още, че за 2020г. не е използвал 12 дни платен годишен отпуск, поради което при
прекратяване на трудовото правоотношение му се дължи обезщетение в размер н
а305,27 лева, което също не му е заплатено.
В законоустановения срок ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Извън срока за отговор от ответника е
депозирано становище, с което се оспорват предявените искове като
неоснователни. Оспорва се твърдението на ищеца, че сключеният между страните
трудов договор е бил при условията на външно съвместителство, както и
твърдението за договорка между страните ищецът да извършва работа от
разстояние. Твърди, че ищецът е получил в пълен размер полагаемите му се
трудови възнаграждения на ръка, за което се е подписвал по ведомост в офиса на
дружеството. Твърди още, че ищецът постоянно отсъствал от работа и затова му
била изпратена по куриер покана от 24.07.2020г.
за даване на писмени обяснения в 14-дневен срок във връзка с извършените
от него нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в системно неявяване
на работа. Поканата била получена лично от адресата на 27.07.2020г., след което
било наложено дисциплинарното наказание. Твърди се, че от м. август ответникът
ползва услугите на счетоводна фирма и при поискване на документацията е
установено, че същата липсва и без съгласие на управителя е изнесена от главния
счетоводител (ищеца), поради което липсват фактури, ведомости за заплати,
досиета и др. За посоченото била сезирана прокуратурата.
С писмена молба,
депозирана преди съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и моли за уважаване на обективно съединените искове.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, а и се
установява от представения договор, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника, като по силата на трудов договор № 3/27.01.2020г. е заемал
длъжността „главен счетоводител“. Трудовият договор е сключен при условията на
чл. 111 от КТ /допълнителен трудово договор при друг работодател/, като е
отбелязано, че е взето съгласие от работодателя по основния трудов договор. За
място на извършване на работата е определено гр. Варна, ул. „Георги Бенковкси“.
Договорът е за неопределено време при 4-часово работно време на ден. Уговорено
е месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, както и платен годишен
отпуск в размер н 20 работни дни.
Съд заповед № 4/26.08.2020г. на управителя на
ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, считано от
26.08.2020г. Посочени са причини са прекратяване на трудовия договор:
дисциплинарно уволнение поради системно неявяване на работа. Вписано е, че
заповедта е връчена на лицето на 17.09.2020г., но липсва подпис на служителя С.Н.А..
Заповедта е изпратена по пощата на 29.09.20г. и получена от ищеца на
02.10.2020г., видно от представените от страните копие от плик и копие от
обратна разписка.
От ответника е представена и Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № 14/24.08.2020г.. В същата е посочено, че управителят Г.М.
Статева въз основа на сигнали с вх. № 1/10.04.2020г. и с вх. № 2/30.06.2020г.,
подадени от Ц.М.В., технически ръководител в дружеството, е извършил проверка,
при която е установено, че С.Н. А. системно не се е явявал на работното си
място за повече от два работни дни за периода 27.01.2020-24.07.2020, поради което на основание чл.188, т.3 във вр.
с чл.190, ал.1, т.2 от КТ и чл.193, ал.3 му е наложено наказание дисциплинарно
уволнение. На следваща страница са положени три подписа за свидетели,
удостоверяващи отказа на служителя да подпише заповедта.
Представена от ответника е и покана за даване на
обяснения по чл.193, ал.1 от КТ от 24.07.2020г., с която ищецът е поканен в
14-дневен срок от получаване на поканата да се яви в гр. София, бул. „****за
изслушване пред работодателя или даване н а писмени обяснения относно извършени
нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2, изразяващо се в
системно неявяване на работа без представяне на оправдателен документ за
периода 27.01.2020-24.07.2020. Към поканата е приложена нечетлива разписка от
куриер „Еконт“, на която има подпис на С.Н..
Представени са и докладни записки № 1/10.04.2020г. и №
2/30.06.2020г., изготвени от Ц.М.В., технически ръководител водоснабдяване и
канализация, с които управителят на „К.В.“ ЕООД е уведомен за извършени
проверки, при които е установено, че С.Н.А. е отсъствал от работа без
предупреждение или писмена молба в продължение на повече от два дни в периода
03.02-05.02.20, 09.02.20, 17.02-21.02.20, 28.02.20, 04-06.03.20, 17.03.20,
20.03.20, 23-25.03.20, 01.06-03.06.20, 05.06.20, 08.06-10.06.20, 12.06.20,
15.06-19.06.20, 22.06-26.06.20. И в двете докладни е записано, че С.Н.А. не
желае да се запознае с докладната и отказва да положи подпис
Представена от ответника е и Заповед №
10/13.03.2020г., издадена от управителя на ответното дружество, с която предвид
обявеното извънредно положение работното време
в офиса е определено, както следва: С.Н.А. да продължи да бъде на
4-часов работен ден с месторабота гр. София, бул. „В.В. № **, като ще ползва
помещението за обработка на фирмена документация в часовете 11-15 часа; Ц.М.В.да
има достъп до офиса, находящ се в гр. София, бул. „****в часовете 8,30-9,30
часа и 17-18 часа; Б.В.А.да продължи на 4-часов работен ден и да се явява
според график, изготвен от техническия ръководител директно на строителния
обект в час, посочен от прекия му ръководител. Изрично е записано по отношение
на С.Н.А., че в случай, че не може да стигне до посочения адрес своевременно е
длъжен да уведоми ръководството на фирмата писмено или по имейл, за да му бъде
осигурен достъп до същото така, че да няма друг човек в офиса или график за
работа вкъщи.
Представени от ищеца са 8 броя фиша за заплати за
месеците януари – август 2020г., съгласно които са му начислени заплати с нетен
размер, както следва: 114,63 лева за м. януари 2020г., 504,39 лева за м.
февруари 2020г., 504,39 лева за м. март 2020г., 504,39 лева за м. април 2020г.,
504,39 лева за м. май 2020г., 504,39 лева за м. юни 2020г., 504,39 лева за м.
юли 2020г. и 408,29 лева за м. август 2020г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – Ч.В., който е
бил служител на ответника. Съгласно показанията му заедно са работили в
ответното дружество, като свидетелят е следвало да предава документи на ищеца в
качеството му на счетоводител. С.първоначално от началото на февруари до към
края на м. март изпълнявал длъжността си в офиса на дружеството, находящ се в
гр. София, бул. „В.В. № **. Идвал и през април месец, но нередовно. Имало
издадена заповед заради пандемията свидетелят и другият служител на дружеството
да работят до обяд в офиса, а ищецът – следобед. Ключове от офиса имали само
св.Виденов и ищеца. Тъй като Виденов получавал СМС при всяко изключване на
СОТ-а в офиса и от това съдел, че ищецът не е влизал в офиса в някои дни. Сочи,
че ищецът е идвал в офиса 3-4 пъти месечно. Заявява, че ведомостите на
дружеството са изчезнали и че ги е взела ищеца, тъй като той бил единственото
лице, което имал ключ от офиса освен самия свидетел. За случая с ведомостите
Виденов бил викан да дава обяснения в полицията.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест ответникът следва да установи законосъобразното
провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и
наличието на материалните предпоставки за налагане на същото.
Преди разглеждане законността на уволнението следва да се
отбележи обстоятелството, че от представените
доказателства се установи, че на ищеца със заповед
№ 14/24.08.2020г. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, след което е издадена и заповед № 4/26.08.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на
основание чл.330, ал.2, т.6 от
КТ. Определяща особеност на заповедта за дисциплинарно
уволнение е, че същата представлява не само акт
на налагане на дисциплинарно наказание, но и акт, с който се
прекратява трудовото правоотношение. Следователно издаването
на последваща заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение е лишена от правно основание
и не поражда никакво действие, доколкото правоотношението вече е прекратено. В този смисъл съдът ще разглежда
законосъобразността на заповед № 14/24.08.2020г.
Ищецът с исковата молба е навел възражение, че не е
спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, за която съдът
следва да следи и служебно.
На първо място, следва да се установи дали е спазено
изискването на чл.193, ал.1 от КТ за изслушване на работника или служителя или
за приемане на писмените му обяснения. С оглед на посочената разпоредба
работодателят е длъжен да поиска обяснения относно извършените от работника
дисциплинарни нарушения. Обясненията следва да са дадени пред работодателя в
рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод, както и да се
отнасят за същите нарушения, които са предмет на заповедта за дисциплинарно
наказание. В настоящия случай с покана от 24.07.2020г. обяснения са поискани от
ищеца, като изрично е посочено, че същите се изискват на основание чл.193, ал.1
от КТ, но от формулировката на същите не става ясно какво точно е вмененото
нарушение на служителя, доколкото най-общо е посочено системно неявяване на
работа без представяне на оправдателен документ за период
27.01.2020-24.07.2020, който период на практика изчерпва цялото време от
постъпване на служителя на работа до датата на поканата за даване на обяснения,
без да се посочват конкретни дати/периоди,
за които работодателят има данни, че служителят не се е явил на работа. Отделно
от това остана недоказано обстоятелството, че поканата за даване на обяснения е
достигнала до ищеца. Единствено представено в тази връзка доказателство е
разписка от куриер „Еконт“, която е абсолютно нечетлива и от същата по никакъв
начин не става ясно какво, от кого и до кого е изпратено и съответно на коя дата
е получено.
По гореизложените съображения съдът намира, че дисциплинарното
наказание е наложено в нарушение на законоустановената процедура, с оглед на
което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това
основание.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да
отбележи, че от материалноправна страна не се установи по категоричен начин
извършеното нарушение. В самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание
не са посочени конкретни дати, на които според работодателя ищецът не се е явил
на работа, но заповедта препраща към два броя докладни записки/сигнали/,
изготвени от служителя Ч.В.. Същите са представени по делото и в тях са
посочени конкретни дати, с оглед на което може да се приеме, че наказанието е
наложено именно във връзка с неявяване на ищеца на работа на отразените в
докладните дати. В самите докладни
записки не се сочи кое е работното място, на което ищецът не се е явил, такова
не е посочено и в заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение. В
обясненията, които са поискани по чл.193 от КТ, се сочи, че това е офиса на
дружеството в гр. София, бул. „В.В. № **. Това място на работа е посочено и в Заповед
№ 10/13.03.2020г. на работодателя за работното време във връзка с извънредното
положение. Съгласно свидетелските показания на Ч.В. също става въпрос за офиса
на гр. София, бул. „В.В. № **. Следва да се има предвид, че с трудовия договор
между страните е уговорено място на работа в гр. Варна, ул. „Г.Б.“. Липсват
данни по делото за уговорка между страните за промяна на мястото на работа на
ищеца, доколкото съгласно чл.118, ал.1 от КТ работодателят или работникът/служителят
не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен
в случаите и по реда, установени в закона. В този смисъл, за да е налице
промяна на мястото на работа, следва същото да е уговорено изрично и писмено
между страните, предвид че мястото на работа е част от съдържанието на трудовия
договор, който следва да бъде винаги в писмена форма. Предвид изложеното съдът
намира, че неявяването на работа на ищеца в офиса на дружеството в гр. София,
бул. „В.В. № **, дори и да се приеме, че е налице за конкретните дати, не
съставлява дисциплинарно нарушение, предвид че не е доказано задължението му да
се явява на работа именно в този офис.
На следващо място съдът намира, че двете докладни
записки, в които са посочени датите на неявяване на работа представляват частни
документи, които не обвързват ищеца, предвид които същите могат да се ценят
единствено в съвкупност с останалите доказателства по делото. Единствените
ангажирани други доказателства в тази насока са показанията на св. Виденов,
които съдът намира за неубедителни, доколкото същият е посочил, че съди за
това, че ищецът не се е явил на работа от обстоятелството, че не е получавал
смс-и за изключване на СОТ-а в офиса (поради разделното работно време във
връзка с пандемията от COVID-19), а не
твърди лично да го е търсил и да е извършвал проверки на определени дати, както
е посочено в двете докладни, при които да е установил, че ищецът не е на
работното си място. В допълнение следва да се посочи, че макар и ищецът да не
доказа изрична уговорка да изпълнява работата си от вкъщи, следва да се вземе
предвид, че такава възможност е предвидена в Заповед № 10/13.03.2020г. на работодателя
по отношение на служителя С.Н.А..
По всички изложени съображения, съдът намира, че искът
за отмяна на уволнението като незаконно се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ
Съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищецът
е останал без работа в процесния период,
както и че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ
уволнението е в размер 650 лева, което се установява и от представения фиш за
работна заплата за м.юли 2020г. Предвид изложеното дължимото обезщетение за
период от 6 месеца е в размер на 3900 лева, поради което искът се явява
основателен.
По исковете по чл.128, т.2 от КТ
Не е спорно, че в релевирания от ищеца период същият е
работил по трудово правоотношение с ответника. От трудовия договор се
установява, че уговореното месечно брутно трудово възнаграждение на служителя е
650 лева. Ищецът е представил фишове за работни заплати за всеки от процесните
месеци, съобразно които са му начислени нетни трудови възнаграждения, както
следва: 114,63 лева за м. януари 2020г., 504,39 лева за м. февруари 2020г.,
504,39 лева за м. март 2020г., 504,39 лева за м. април 2020г., 504,39 лева за
м. май 2020г., 504,39 лева за м. юни 2020г., 504,39 лева за м. юли 2020г. и
408,29 лева за м. август 2020г. Фишовете не са оспорени от ответника.
Претенцията на ищеца изцяло съвпада с начислените суми.
Ответникът не оспорва размера на дължимите суми, но
твърди, че същите са платени. Следва да се има предвид, че възражението за
извършено плащане на претендираните суми е направено извън срока за отговор. На
следващо място, същото не е подкрепено с доказателства. Единствено ангажирано
доказателство са показанията на св. Виденов, които в частта за конкретни
извършени на ищеца плащания на работна заплата са недопустими. Възражението, че
ищецът е отнел ведомостите на работодателя си, поради което същите не могат да
бъдат представени, също е направено извън срока за отговор и се явява
преклудирано, с оглед на което не следва да бъде разглеждано.
По гореизложените съображения, съдът намира, че искът
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.86 от ЗЗД
С оглед уважаването на главния иск основателен се
явява и акцесорния иск за лихва за забава. Предвид, че не се установи уговорена
падежна дата за плащане на трудовото възнаграждение, следва да се приеме, че
същото е дължимо най-късно на последния ден от месец, като от първо число на
следващия месец работодателят изпада в забава. Съгласно изчисления с лихвен
калкулатор сборът
от мораторните лихви за забава върху главниците за всяко неизплатено трудово
обезщетение в общ размер от 3549,26 лева за периода от м.януари
до м.август 2020г., дължими за периода от първо число на месеца, следващ месеца
на дължимото плащане до 25.11.2020г. е 190,42
лева.
Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен изцяло.
Предвид че искът по чл.224 от КТ
е заявен в условията на евентауалност в случай на отхвърляне на иска по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, съдът не следва да се произнася по същия.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 427,97 лева,
от които 80 лева по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, 156 лева по иска по
чл.344,ал.1, т.3 от КТ, 141,97 лева по иска по чл.128, т.2 от КТ и 50 лева по
иска по чл.86 от ЗЗД.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И
ОТМЕНЯ уволнението на С.Н.А., ЕГН **********, извършено със Заповед
№ 14/24.08.2020г. и издадена въз основа на същата Заповед №
4/26.08.2020г. на Управителя на „К.В.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА
„К.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на С.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3900 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода 26.08.2020г. до 26.02.2021г., на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА
„К.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на С.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3549,26
лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода от м. януари 2020г. до м.август 2020г., формирана както следва: 114,63
лева за м. януари 2020г., 504,39 лева за м. февруари 2020г., 504,39 лева за м.
март 2020г., 504,39 лева за м. април 2020г., 504,39 лева за м. май 2020г., 504,39
лева за м. юни 2020г., 504,39 лева за м. юли 2020г. и 408,29 лева за м. август
2020г., на основание чл.128, т.2 от КТ, както и сумата от 190,42 лева,
представляваща сбор от законна лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения за периода от падежа на всяко от тях до 25.11.2020г., от която
сума: 9,52 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.януари 2020г. в
размер на 114,63 лева за периода от 01.02.2020г. до 25.11.2020г.; 37,83 лева
върху дължимото трудово възнаграждение за м.февруари 2020г. в размер на 504,39
лева за периода от 01.03.2020г. до 25.11.2020г.; 33,49 лева върху дължимото
трудово възнаграждение за м.март 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от
01.04.2020г. до 25.11.2020г.; 29,28 лева върху дължимото трудово възнаграждение
за м.април 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 01.05.2020г. до
25.11.2020г.; 24,94 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.май 2020г.
в размер на 504,39 лева за периода от 01.06.2020г. до 25.11.2020г.; 20,74 лева
върху дължимото трудово възнаграждение за м.юни 2020г. в размер на 504,39 лева
за периода от 01.07.2020г. до 25.11.2020г.; 16,39 лева върху дължимото трудово
възнаграждение за м.юли 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от
01.08.2020г. до 25.11.2020г.; 18,23 лева върху дължимото трудово възнаграждение
за м.август 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 26.08.2020г. до
25.11.2020г., на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„К.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на С.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 700 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „К.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 427,97
лева
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: