№ 4076
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20241100510318 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5581/28.03.2024 г., постановено по гр.д. № 22249/2023 г. по описа
на СРС, 67 състав, съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. “Г. М. Димитров” № 1,
да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” №
3, на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 2 287,03 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранции” за
неизпълнение на гарантирани задължения по договор за възлагане на обществена
поръчка № С24867 от 17.12.2021 г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Същият твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е възприел, че изпълнителят е уведомил
възложителя за настъпването на непреодолима сила едва два месеца след настъпването
й, а именно на 28.01.2022 г. и поради тази причина изпълнителят не можело да се
ползва от последиците на непреодолимата сила. Излага доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като Правилата за търговия с електрическа
енергия били обнародвани в ДВ с бр. № 110 от 24.12.2021 г., а уведомлението било
получено от възложителя с вх. № 22008677/28.01.2022 г., т.е не два месеца, а един
месец след обнародването на промените. На следващо място в обнародваният акт било
предвидено, че обединените с общ финансов сетълмент до влизане в сила на
правилата комбинирани и стандартни балансиращи групи следвало да бъдат
1
приведени в съответствие с тях до 01.02.2022 г., т.е. промените щели да започнат да се
прилагат от 01.02.2022 г. Поддържа, че било безспорно установено по делото, че
изпълнителят по договор за обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г. – „Енергийни
Иновативни Технологии“ ЕООД бил уведомил възложителя по договора – ИА „Главна
инспекция по труда“ в подходящ срок, а именно на 28.01.2022 г. – 5 дни преди
нормативните промени да влязат в сила. В процесния случай били налице всички
изискуеми предпоставки, за да е налице „непреодолима сила“, а именно: сключен
договор за обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г.; след сключването на договора,
с ДВ бр. № 110 от 24.01.2021 г. били обнародвани приетите промени в Правилата за
търговия с електрическа енергия, които били непредвидими и непредотвратими и била
налице причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение. Поддържа, че
горното обстоятелство на основание чл. 20, т. 2 от РазделV от Общите условия на
застраховка „Гаранции“, представлявало изключен риск и в процесният случай
застрахователят не следвало да отговаря, съответно ответникът правилно и
мотивирано бил отказал изплащането на обезщетение.
По-нататък във въззивната жалба въззивникът изразява несъгласие с приетия от
СРС извод за виновно неизпълнение от страна на „Енергийни Иновативни
Технологии“ АД. След като изпълнителя бил изпратил уведомление до възложителя за
настъпването на „непреодолима сила“, в което предложил прекратяване на сключения
договор, и след множество неуспешни опити за комуникация в тази насока,
изпълнителят получил уведомление от възложителя за разваляне на договора на
основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от същия, в което бил даден 15-дневен срок за започване на
изпълнение. Дружеството-изпълнител, въпреки, че щяло да търпи загуби, изпратило
писмо до ИА „Главна инспекция по труда“ с искане за среща и за потвърждение на
идентификационните кодове на местата за доставка на електрическа енергия, но
отговор на писмата не бил получен. Поддържа, че тези обстоятелства изключвали
виновното неизпълнение, тъй като застрахованото лице е било поставено в обективна
невъзможност за изпълнение на договора, въпреки желанието си. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в
срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага
доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Твърди, че процесното събитие нито било
непредвидимо, нито било непредотвратимо, за да бъде квалифицирано като
непреодолима сила. Сочи, че преди да настъпят промените в Правилата за търговия с
електрическа енергия, новият им проект е бил публикуван за обществено обсъждане и
през периода 01.11.2021 г.-15.11.2021 г. течали обществени консултации. Налична била
и съгласувателна таблица от 307 страници, постъпили възражения и предложения по
проекта, както и мотиви на КЕВР за приемане/отхвърляне на същите. Поддържа, че
дружеството-изпълнител е било наясно с предстоящите промени още преди
подписване на договор № С24867 на 17.12.2021 г. Отбелязва, че по повод отменената
разпоредба на чл. 56 в, ал. 6 от ПТЕЕ, която ответникът сочи за причина за
възникване на непреодолима сила за изпълнителя, било налице произнасяне от страна
на КЗК. В свое решение № 326/30.03.2023 г. КЗК била приела, че: „отмяната на
възможността за обединяване на стандартни балансиращи групи с общ финансов
сетълмент – 56 в, ал. 6 (отм.) от ПТЕЕ не ограничават конкуренцията между
2
координаторите на балансиращи групи на пазара на балансиране на търговските
участници при сделки с електрическа енергия. Твърди, че за същият период, за който е
исковата претенция, снабдяването на обектите на ИА „ГИТ“ с електрическа енергия е
осъществявано от ЧЕЗ „България“, за което са издадени съответните фактури.
Отбелязва още, че от публикуваните новини през януари, февруари и март 2022 г. от
БНЕБ, ставало ясно, че през процесния период били отбелязани рекорди в търгуваните
количества с електрическа енергия. Абсурдно било твърдението за наличието на
непреодолима сила, при положение, че горните стопанските субекти по същество
осъществявали една и съща дейност, като участвали в пазара с търговия на
електрическа енергия и било нелогично единият търговец да няма пречка за доставка
на електрическа енергия, а пък за другият да е била налице непреодолима сила. С
оглед изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „Енергийни Иновативни
Технологии“ АД не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото доказателства, въззивният съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск по чл. 429, ал. 1, т 2 от КЗ,
във вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно общата разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят може да се задължи да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие; и може да се задължи да покрие в границите на определената в
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за неизпълнение на
негово договорно задължение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по
безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по
време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната
отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4.
3
застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което
означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на
застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите
условия на договора. Застраховка "Гаранция за изпълнение" е форма на застраховката
гражданска отговорност. Същата е предвидено като възможност в Глава XIII, Раздел I
от ЗОП, чл. 111 от ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да изиска от
определения изпълнител да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на
договора за обществена поръчка и/или на авансово предоставените средства по
договора. Предвидената гаранция за изпълнение и нейният процент се посочват в
обявлението/поканата за откриване на процедурата, като участникът, избран за
изпълнител, сам определя формата, в която да я представи на възложителя /парична
сума, банкова гаранция, застраховка/. При застраховката "Гаранция за изпълнение" се
застрахова риска от финансови загуби и/или допълнителни разходи във връзка с
неизпълнението по конкретен, посочен в застрахователната полица гаранционен
договор. Гарантира се изпълнението на договорните задължения на отговорното лице
по договора, като гаранцията за изпълнение служи и като неустойка при пълно или
некачествено изпълнение, в зависимост от договореното между страните в договора.
Не е спорно между страните наличието договор за застраховка „Гаранции“ от
14.12.2021 г., сключен между ответника, в качеството му на застраховател, и третото
лице-помагач – Енергийни иновативни технологии“ ЕООД, в качеството му на
застраховащ, обективиран в застрахователна полица № BG050121000002291, с който се
гарантира обезпечаване изпълнението на сключен договор по възлагане на обществена
поръчка с № С24867 от 17.12.2021 г. с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна
електрическа енергия на ниско напрежение и избор на координатор по балансираща
група за нуждите на ИА „ГИТ“, подписан между ищеца, в качеството му на
възложител, и третото лице помагач, в качеството му на изпълнител.
С този договор ответникът е поел задължение да покрива рисковете от виновно
неизпълнение на договорни отношения между застрахования и бенефициента или от
съответната законова уредба, от която възниква задължение за плащане на
гарантираните суми в полза на бенефициента /Раздел “Общи положения”, т. 13 от
Общите условия на ответното дружество/, като съгласно т. 18 от ОУ обхватът на
застрахователното покритие зависи от характера на задължението по гаранция на
застрахования. Застрахователната сума е в размер на 9 950,00 лева. Не се спори и че на
19.05.2022 г. ищецът е отправил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, която ответникът не е уважил.
Основните спорни между страните въпроси, във връзка с които са и всички
наведени доводи във въззивната жалба, е въпросът относно наличието на втората
предпоставка, а именно - осъществен по време на действие на застраховката предвиден
и покрит застрахователен риск, изразяващ се във виновно неизпълнение на задължение
по договор по възлагане на обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г. от страна на
изпълнителя “Енергийни Иновативни Технологии” ЕООД.
В първоинстанционното производство е представено предложение с вх. №
22008677/28.01.2022 г. от “Енергийни Иновативни Технологии” ЕООД до ИА „ГИТ“ за
прекратяване на договор № С24867/17.12.2021 г. по взаимно съгласие, в което се
излагат мотиви, че предвид икономическата ситуация в страната и решение на КЕВР
от 17.12.2021 г., с което е прието изменение на “Правилата за търговия с електрическа
енергия”, е в категорична невъзможност да изпълни поетите с договора задължения,
включително да доставя електрическа енергия по цената и при условията, определени
4
в договора, поради което отправя до ищеца-възложител предложение за прекратяване
на договора по взаимно съгласие, считано от 01.02.2022 г., поради настъпването на
непреодолима сила за изпълнителя.
С писмо с изх. № 22005501/02.02.2022 г. възложителят е отговорил, че не става
ясно в какво се състои непреодолимата сила за изпълнителя по договора.
Впоследствие, с писмо вх. № 22016433/25.02.2022 г., адресирано до ИА „ГИТ“,
изпълнителят посочва, че са налице основанията за прекратяване на договора,
съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 ЗОП, която разпоредба предвижда, че възложителят
прекратява договора за обществена поръчка или рамковото споразумение в
предвидените в закон, в договора или в споразумение случаи, или когато е необходимо
съществено изменение на поръчката, което не позволява договорът или рамковото
споразумение да бъдат изменени на основание чл. 116, ал. 1, съгласно която
разпоредба договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да
бъдат изменяни, когато промените са предвидени в документацията за обществената
поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за
изменение на цената или опции; обхватът и естеството на възможните изменения или
опции, както и условията, при които те могат да се използват, не трябва да води до
промяна в предмета на поръчката или на рамковото споразумение.
С писмо с изх. № 22016530/24.03.2022 г. ищецът-възложител уведомява
изпълнителя , че във връзка с неизпълнението на поетите от него задължения по
договор № С24867/17.12.2021 г., ищецът е принуден да потребява електрическа
енергия, доставена от доставчик от последна инстанция, като в този случай
ценообразуването на реално потребената енергия се извършва съобразно методика,
приета от КЕВР, а не в съответствие със среднопретеглената месечна цена за 1 MWh,
съгласно Българската независима енергийна борса на пазарен сегмент “Ден напред”,
както е уговорено в договора. В резултат на последваща разменена кореспонденция
между възложителят и изпълнителят, се стига до писмо с изх. № 22023556/13.04.2022
г., с което ищецът-възложител изразява становище за мнима активност от страна на
изпълнителя, като уведомява последния, че сключеният между тях договор №
С24867/17.12.2021 г. е развален поради неизпълнение от страна на изпълнителя.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните и преценено по реда на
чл. 202 от ГПК следва да се кредитира, като пълно и обосновано. Същото е било
изготвено въз основа на данните за цените и количествата закупена електрическа
енергия за всеки част от периодите за месеците януари, февруари и март 2022 г.,
публикувани на сайта на Българска независима енергийна борса. Изводът на вещото
лице е, че платената от ищеца Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” в
повече сума, отколкото би било платено по договор по възлагане на обществена
поръчка № С24867/17.12.2021 г. за периода от м. 01.2022 г. – м. 03.2022 г., възлиза на 5
215,19 лева с ДДС. От представените преводни нареждания от 14.02.2022 г., 11.03.2022
г. и 31.05.2022 г. /л. 114, 115 и 116/ се установява стойността на доставената от ДПИ и
заплатена от ищеца електрическа енергия по фактури № **********/31.01.2022 г., №
**********/28.02.2022 г. и № **********/31.03.2022 г. От приетото по делото
уведомление за щета по застраховка “Гаранции” с вх. № 1993/19.05.2022 г. по
безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил и задължението си за
уведомяване на ответника, в качеството му на застраховател, за настъпване на
застрахователното събитие. Ищецът претендира сума в размер на 2 287,03 лева, която
не надхвърля стойността на застрахователната сума.
5
В първоинстанционното производство третото лице-помагач не е представило
отговор на исковата молба, но взема становище в о.с.з., в което заявява, че за
дружеството е била налице непреодолима сила, поради решението на КЕВР, както и че
изпълнителят се е опитвал да бъде съвестен доставчик и при опитите си за
кореспонденция с дружеството възложител не е имал обратна връзка на запитванията
си.
По отношение на правилността на решението в обжалваната част, във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора, настоящият
състав на въззивния съд намира следното:
СРС е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите
по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност
нарешението, съдът намира следното:
Неоснователно е твърдението на въззивника–ответник, че първоинстанционният
съд неправилно бил възприел, че изпълнителят е уведомил възложителя за
настъпването на непреодолима сила едва два месеца след настъпването й, а именно на
28.01.2022 г. и поради тази причина изпълнителят не можело да се ползва от
последиците на непреодолимата сила. В представения по делото договор за
обществена поръчка с № С24867/17.12.2021 г. се съдържа разпоредба, инкорпорирана
в чл. 14, ал. 2 от същия, в която срока за уведомяване на възложителя при възникване
на невъзможност за изпълнение на договора от страна на изпълнителя е тридневен.
Ответникът не е успял да установи при условията на чл. 154, ал.1 от ГПК при пълно и
главно доказване, че изменението на ПТЕЕ има характер на непредвидимо събитие от
извънреден характер за изпълнителя по договора. В подкрепа на горното е и заявеното
и неоспорено от въззивника обстоятелство, наведено в отговора на въззивната жалба,
че новият проект за ПТЕЕ е бил поставен за обществено обсъждане и е бил достъпен
на портала за обществени консултации от 01.11.2021 г., което предхожда подписването
на договора с възложителя. Следователно не се установява наличието на
обстоятелство от извънреден характер, които да са в причинна връзка с
неизпълнението по договор № С 24867/17.12.2021 г.
За да бъде обективно невъзможно изпълнението на задължението на
въззивника-ответник, следва да е налице конкретно препятствие, възникнало след
сключване на договора, което е практически или правно непреодолимо и поради своя
случаен и непредвидим характер не може да бъде вменено във вина на длъжника /в
този смисъл решение № 168 от 29.02.2012 г. по т. д. № 506/2010 г., т. к., ІІ Т.О на ВКС
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Съобразно с граматическата формулировка на понятието непреодолима сила –
чл. 306, ал. 2 от ТЗ следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието,
извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение
или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка.
Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в
невъзможността при сключването на търговската сделка страните да са допускали
настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение.
Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но
последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за
изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само
6
към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на
длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл
грижата на добрия търговец по чл. 302 от ТЗ е от значение за отговорността на
длъжника и при настъпването на събитие, което би могло да се квалифицира като
непреодолима сила. Доказването на обстоятелствата, на които се основава
възражението за невъзможност за изпълнението /което не може да се вмени във вина
на длъжника/, поради настъпването на непредвидимо или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на договора, несъмнено следва да
бъде установено при условията на чл. 154, ал.1 от ГПК при пълно и главно доказване.
Грижата на добрия търговец - чл. 302 ТЗ, е тази, която добрият, почтеният и
опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията
за извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и
включва определена степен на старание, внимание, както и несъмнено знания, умения
на професионалиста в съответната област. Касае се за абстрактен модел - изхожда се
не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и
качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър търговец
от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към добрия търговец
са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД - чл. 63 ал. 2, именно
защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от
нетърговеца при извършване на дейността по занятие и работи срещу печалба и на
свой риск. Той носи отговорността при по-строги условия отколкото нетърговеца -
законът е по-строг към него, отколкото към другите длъжници.
В този смисъл настоящата въззивна инстанция напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд, относно пълното неизпълнение по договора от страна на
изпълнителя.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на отговорността по чл. 429, ал. 1, т. 2 от
КЗ във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ, а доколкото с въззивната жалба не са въведени
възражения относно размера на обезщетението, то искът се явява изцяло основателен.
Първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде изцяло потвърдено.
По отговорността за разноските, съдът намира следното:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 1 ГПК право на
разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, на която въззивникът
дължи да заплати сумата 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът няма право на разноски за настоящото производство.
С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението на въззивният съд не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5581/28.03.2024 г., постановено по гр. д. №
22249/2023 г. по описа на СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
7
инспекция по труда“, ЕИК *********, сумата от 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8