№ 3692
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110211100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Т. Иванов, с ЕГН ********** срещу
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4415438 на отдел „Пътна полиция“ към
Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), с който на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин)
лева.
В жалбата се твърди, че издаденият ЕФ бил неправилен и
незаконосъобразен, защото направените в него фактически констатации не
отговаряли на обективната истина и в него липсвали задължителни реквизити.
Сочи се, че в оспорения ЕФ не е посочено мястото на извършване на
нарушението, което е нарушение на чл. 57, ал.1, т.5, пред. 2 от ЗАНН. Никъде
в съдържанието на ЕФ не е посочено, че е имало изменение на ограничението
за движение. Прави се искане за отмяна на ЕФ и разноски по делото.
В съдебните заседания, жалбоподателят С. Т. Иванов, редовно
призован, не се явява. Получени са три писмени становища, от упълномощен
представител – адв. К. Б., в които жалбата се поддържа. Претендират се
присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Съдът, като служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени
1
материали, съобрази законовите разпоредби и приема следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Процесният електронен фиш е издаден за това, че на 20.01.2021 г. в
10:10ч., жалбоподателят С. Т. Иванов управлявал лек автомобил марка
"Фолксваген", модел „Пасат“ с регистрационен номер **** и се движил в гр.
София, по бул. „Околовръстен път“, с посока на движение от кв. Горубляне
към бул. „Св. Климент Охридски“ до № 257, като при ограничение на
скоростта в населено място – 50 км/ч, автомобилът посочен по-горе, е засечен
да се движи с 85 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с
допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 82 км/ч,
т. е. установено е превишение на разрешената скорост с 32 км/ч. В
електронния фиш е посочено, че нарушението било установено с техническо
средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M с № 575, записваща
дата, час, място, скорост и регистрационен номер. Приложени са
доказателства, че същото техническо средство е било вписано в Регистъра на
„одобрен тип” средства за измерване на Българския институт по метрология
под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г. На съдебния състав е
служебно известно, че видео-радарните системи подлежат на задължителна
2
първоначална и последващи проверки на една година, като в случая е
представен 1 бр. протокол от проверка № 5-38-20 от 01.09.2020 г., от който е
видно, че мобилната система с TFR-1M № 4835 е преминала ежегодна
проверка, като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до
100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч.
За констатираното нарушение - превишение на разрешената скорост с
32 км/ч. - и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
издаден ЕФ и на жалбоподателя С. Т. Иванов е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева
Посоченият ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 20.06.2021 г, след
което с жалба от 25.06.2021 г. ЕФ е обжалван пред СРС.
Според извадката от информационната система на ОПП-СДВР
собственик на въпросното превозно средство е С. Т. Иванов.
По делото са събрани следните доказателствени материали: писмените
доказателства, приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК: справка от
АИС-КАТ за собственост на автомобила, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.
на министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № -38-20 от
01.09.2020 г., удостоверение № 10.02.4835 за „одобрен тип” средство за
измерване (СИ), протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) от 20.01.2021 г, списък с намерени фишове,
ежедневна форма за отчет от 20.01.2021 г., писмо вх. № 3286р-
12416/12.03.2022 г. от Главна дирекция „Национална полиция“, писмена
кореспонденция с Агенция „Пътна инфраструктура“ и Столична община, 3
бр. писмени становища от адв. К. Б., 1 бр. договор за правна защита и
процесуално представителство, 1 бр. пълномощно както и веществените
доказателства: 1 (един) бр. фотоснимки.
Въпреки изложеното съдът намира, че описаната в електронния фиш
фактическа обстановка не е доказана, тъй като по делото липсва снимка от
автоматизираното техническо средство, съдържаща информация за заснетия
автомобил и скоростта на движение, която е била отчетена по отношение на
него. По делото единствено е налице снимка на самото техническо средство.
Също така въпреки неколкократните опити на съда да изиска от АПИ и
Столична община схема на процесния пътен участък и поставените знаци за
скорост с оглед преценка за действащите ограничения и правилната правна
квалификация на твърдяното в ЕФ нарушение, такава информация не беше
предоставена на съда. След неколкократни указания до АПИ за представяне
на схема на конкретния пътен участък на хартиен носител, за пореден път от
АПИ беше изпратен диск, който не се отвори на компютъра в съдебната зала,
което е удостоверено в съдебния протокол, а след поредното указание до
АПИ да изпълни предходните такива, беше получен отговор, че АПИ не
отговаря за процесния пътен участък, а за него отговаря Столична община.
След изискване на схема на пътния участък от Столична община, по делото е
3
депозиран отговор, че Столична община не разполага със схема и данни за
поставени знаци по отношение на действащи ограничения на скоростта по
отношение на процесния пътен участък.
По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай
няма относими гласни доказателства.
Видно от предоставените писмени доказателства, по делото не могат да
се установят времето и мястото на извършване на нарушението, нито дали на
посочения участък има знак за ограничение на скоростта, както и
установената с техническото средство скорост на автомобила.
По изложените съображения съдът намира, че фактическата обстановка,
описана в електронния фиш остава недоказана. Тъй като тежестта на
доказване в административнонаказателните производства е на
административнонаказващия орган, при извод за недоказаност на
административнонаказателното обвинение, електронния фиш следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на сумата от 300 лв. на
основание чл. 63д от ЗАНН.
Ето защо на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразен и неправилен Електронен
фиш сер. К № 3107035 на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя С. Т. Иванов, с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63 от ЗАНН, ОПП-СДВР да заплати на С.
Т. Иванов, адвокатски разноски по делото, в размер на 300 лв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4