РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 16.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5620/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 60337/05.05.2017 г., предявена от П.К.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК -********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецата П.К.Т. твърди, че на 29.08.2016 г.,
около 16:30 ч., в гр. Димитровград, в
района на кръстовището между ул. „Гоце Делчев“ и бул. „Благоев“, Т.С.Г., при
управление на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с per. № *******нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат
на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
автобус „Фолксваген ЛТ-35“, с per. *******, в който ищцата била пътник.
Ищцата сочи, че за описаното ПТП е бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18/29.08.2016г. По случая било
образувано досъдебно производство ДП № № 611/2016г. по описа на РУ -
Димитровград, което било прекратено с Постановление от 23.03.2017г.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП са й
причинени следните травматични увреждания: съчетано счупване на диафизите на
лакътната и лъчевата кост и счупване на лява ключица. На 30.08.2016 г., на
ищцата била извършена операция по спешност: „открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, радиус и улна“, като на 02.09.2016 г., ищцата била изписана
с дадени препоръки за ортеза на ключица за 30 дни и превръзки през 3 дни.
Ищцата твърди, че описаното ПТП й е причинило сериозни
увреждания, които променили изцяло начина й на живот. Ищцата изпитвала множество болки и страдания, процесът на
възстановяване бил изключително продължителен и болезнен. Настъпили и
съществени промени в емоционалното състояние на ищцата, която станала силно
раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитвала чести приливи на
чувство на безпокойство и страх. След ПТП ищцата станала нервна, неспокойна,
изпитвала чувство на дискомфорт и зависимост от близките си, тъй като се
нуждаела от чужда помощ при обслужването за елементарни нужди. И към момента на
предявяване на исковата молба, ищцата не можела да движи нормално лявата си
ръка, не можела да вдига тежки предмети и да извършва резки движения и изпитвала
силни болки в областта на лявата предмишница и лявата ключица.
Освен това ищцата направила разходи за лечението си в общ
размер на 2 517.60 лева, включващи 2 400 лв. - за плака, 23.20 лв. - за
потребителска такса, 50 лв. - за ортеза, 44.40 лв. - за медикаменти.
Ищцата твърди, че към датата на увреждането, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с per. № *******включително и на водача Т.С.Г..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати:
- сумата от 60 000
лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, и
- сумата от 2 517.60
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано
от 01.12.2016 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД ОЗК - З.“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва настъпването на описаното в исковата
молба ПТП, както и че към датата на ПТП е застраховал гражданската отговорност
на Т.С.Г., като водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с peг. № *******
Ответникът
оспорва исковете с възражението, че ПТП не е настъпило по вина на водача Т.С.Г..
Ответникът твърди, че в зоната на кръстовището между бул. „Димитър Благоев“ и
ул. „Гоце Делчев“, в гр. Димитровград, водачът на автобус „Фолксваген ЛТ-35“, с
peг. *******, не е намалил скоростта на
движение съобразно ограниченията за управление на МПС при градски условия, не е
пропуснал движещия се с предимство лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № *******който
бил навлязъл в платното за движение по бул. „Димитър Благоев“, и виновно е станал
причина за настъпилото ПТП.
Ответникът
заявява, че оспорва съдържанието на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 18/29.08.2016г. Освен това протоколът бил издаден от некомпетентен орган и не
по установените за това ред и форма. Ответникът твърди, че процесното ПТП е
настъпило само и единствено по вина на М.Д.М.– водач на автобус „Фолксваген
ЛТ-35“, с peг. *******, тъй като същият е управлявал МПС с превишена скорост и
при приближаване на кръстовището не е пропуснал движещия се с предимство лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № *******
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат, като
твърди, че претърпените от ищцата телесни увреждания са съпричинени от
действията на водача на автобуса, който е управлявал МПС с превишена скорост и
не е пропуснал движещото се с предимство МПС. Ответникът твърди, че и ищцата
също значително е допринесла за настъпване на последиците от процесното ПТП,
тъй като е пътувала като пасажер в автобуса без поставен обезопасителен колан.
Ответникът
оспорва и причинната връзка между процесното ПТП и описаните в исковата молба
увреждания, като твърди, че същите са получени от ищцата в резултат на битов
инцидент. Оспорва и твърдението за наличието на трайни увреждания в
здравословното състояние на ищцата вследствие на инцидента, както и че ищцата
продължава да изпитва болки и да приема медикаменти.
Ответникът
твърди и че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно завишена и е в противоречие с принципа на справедливостта, прогласен
в чл. 52 ЗЗД.
Ответникът
оспорва и настъпването на твърдените имуществени вреди. Сочи, че от
представените в тази връзка документи не се установявала връзка с процесното
ПТП.
Ответникът
моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба, ищцата излага съображения, че възраженията на
ответника са неоснователни.
В
допълнителния отговор, ответникът поддържа възраженията и доводите си за
неоснователност на исковете.
Третото лице – помагач „ЗД
Е.“ АД не изразява становище по исковете.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена
от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП –
29.08.2016 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 15.08.2016 г., във формата на застрахователна полица №
BG/23/116002186372, валидна от 15.08.2016 г.до 14.08.2017 г., ЗАД „ОЗК - З.“ АД
е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с per. №
*******включително
и на водача Т.С.Г.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ
се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 20.10.2017 г.),
а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд (л. 48 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Не
се спори по делото, че на 29.08.2016 г., около 16:30 ч., в гр. Димитровград, в района на
кръстовището между ул. „Гоце Делчев“ и бул. „Благоев“, е реализирано
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № *******управляван
от и автобус „Фолксваген ЛТ-35“, с peг. *******. Този факт
отделен, като безспорен по делото - с
определението от 20.10.2017 г., а и се установява от представените по делото писмени доказателства.
По делото е приет протокол за оглед на местопроизшествие от 29.08.2016 г.,
съставен от разследващ полицай при РУ – гр. Димитровград, в съответствие с чл. 155,
чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието. Възраженията на
ответника в тази връзка са неоснователни.
По случая е било образувано ДП № 611/2016 г. по описа на РУ – Димитровград,
пр.пр. № 1221/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Димитровград, за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление
от 23.03.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – Димитровград, производството по ДП № 611/2016
г. по описа на РУ – Димитровград, е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр.
чл. 243, ал. 1, т. 1, и чл. 199 НПК
(след като е прието, че телесните повреди по чл. 343 НК са причинени на П.К.Т.
от Т.С.Г. и след като пострадалата е направила искане за прекратяване на
наказателното производство).
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява и от представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 18/29.08.2016 г., съставен от дежурен ПТП
при ОД на МВР-Димитровград, който на 29.08.2016 г. е посетил мястото на ПТП – Х-образно
кръстовище между ул. „Гоце Делчев“ и бул. „Благоев“ в гр. Димитровград. Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Протокола за ПТП е посочено, че на
29.08.2016 г., около 16:30 ч., лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******управляван
от Т.С.Г., се е движел по Х-образно кръстовище между ул. „Гоце Делчев“ и бул.
„Благоев“, а в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“ от протокола е посочено,
че „Водачът Г. при наличие на пътен знак
Б-2 отнема предимството и реализира ПТП с движещия се по път с предимство
автобус ****В Констативния протокол е посочено, че при процесното ПТП е
пострадала П.К.Т., с увреждане: „фрактура на лява ръка“.
В
исковата молба са описани следните увреждания, настъпили в резултат на
процесното ПТП: съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост и
счупване на лява ключица.
Наличието
на съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост на ищцата, както
и извършването на оперативна процедура: „открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, радиус и улна“ е установено
от представена по делото Епикриза от 02.09.2015 г., издадена от „МБАЛ Т.“
ЕООД – гр. Стара Загора (л. 31 и 32 от делото), както и от представена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 233/16 г. (л.
30 от делото).
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р К.С., в която са посочени факти, удостоверени с приетите по
делото писмени доказателства, а именно, че при процесното ПТП ищцата П.К.Т. е
получила следните увреждания: счупване на двете кости на лява предмишница в
средната им част; счупване на лявата ключица в средна трета. При прегледа на
ищцата на 01.03.2018 г., ВЛ по СМЕ е констатирало наличието на оперативни
белези по двете страни на лява предмишница с дължина по 14 см, на нивото на
кожата, ограничени движения в лява гривнена става за сметка на повдигането
нагоре, както и ограничен обем движение в лява раменна става. Освен това, вещото
лице е посочило, че тези увреждания са причинили на ищцата поотделно и в
съвкупност трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период повече
от 30 дни. По отношение на счупването на двете кости на лявата предмишница е
проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването
и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. По отношение на счупването на
лявата ключица е проведено консервативно лечение с поставяне на обездвижваща
превръзка на двете раменни стави за 30 дни. Вещото лице е посочило, че при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване от счупването на двете кости на лява предмишница е около 6-7
месеца, а периодът на възстановяване от счупването на ключицата е около 3
месеца. Вещото лице е констатирало, че през периода на лечение ищцата е търпяла
болки и страдания, като първите 2 месеца болките са били с голям интензитет.
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.С.Г.
и Н.Ж.И..
Свидетелят
Т.С.Г. сочи, че на 29.08.2016 г. е участвал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № *******. Заявява, че на прав път, в участък на кръстовище, бил на знак
„Стоп“, като предницата на колата му била по-издадена напред, тъй като видимостта
била ограничена. Понеже колата му била с газова бутилка, погледнал към копчето
и в момента, в който си вдигнал погледа, видял автобуса, който бил в
непосредствена близост, и сблъсъкът настъпил. Свидетелят посочва, че ударът е
настъпил в негово дясно, перпендикулярно, в предната част на автомобила. По
колата на свидетеля имало ударен калник, броня, капак, гума, стъкло и малко от
вратата, а на автобуса била ударена предната част, бронята била изхвърчала или
счупена. Свидетелят Г. посочва, че в резулатат на ПТП имало пострадала жена в
автобуса, със счупена ръка.
Свидетелката
Н.Ж.И. е дъщеря на ищцата П.К.Т.. Свидетелката, след като научила за инцидента,
заедно със съпруга си отишли в Бърза помощ. Там те видели ищцата, която
излизала от рентгена в инвалидна количка, с една протеза за крак, сложена на
ръката. Свидетелката разбрала, че ищцата била с много лошо счупване и трябвало
да постъпи за операция в болницата. Свидетелката И. посочва, че майки й е била
в много тежко състояние, уплашена и с адски болки. Ищцата била настанена в
болница „Т.“ в Стара Загора, в отделение „Ортопедия и травматология“. Докато
била в болницата, можела да се движи, като травмите били само на лявата гръд и
лявата ръка. Свидетелката посочва, че ищцата е била приета на 29.08.2016 г., на
30.08.2016 г. била операцията, а на 02.09.2016 г. била изписана. След изписването
ищцата била със силни болки, не можела да се самобслужва и да изпълнява
елементарни хигиенни нужди. За нея се грижели свидетелката И. и съпруга й.
Ищцата била с ортеза, имала превръзка и конци на ръката. След изписването на
всеки три дни ходела в Димитровград на превръзка и почистване на раната. Тъй
като ключицата не зараснала, ищцата носила ортезата 60 дни вместо 30 дни, след
това ходила 10 дни на рехабилитация за раздвижване. Свидетелката посочва, че на
този етап ищцата не можела да хваща с лявата си ръка тежки предмети, не можела
да я вдигне и изпъне, ежедневно лявата ръка била вързана с еластичен бинт,
изпитвала и болки. Свидетелката заявява, че вследствие на инцидента ищцата
изпивала страх, не желаела да пътува с автобус, психически и емоционално се
променила. За лечението си, ищцата
направила разходи, които възлизали приблизително на 2 700 лева.
Съдът прецени със засилена критичност показанията на свидетелката И.
(същата е дъщеря на ищцата). След като взе предвид, че същите са последователни,
почиват на непосредствени впечатления и са дадени под страх от наказателна
отговорност, съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Т.С.Г. е действал противоправно, тъй
като е нарушил
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждаща, че участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка, както и разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ „ЗАД
ОЗК - З.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадала се явява П.К.Т. (чл. 478, ал. 2 и ал.
1 КЗ).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищцата в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпяла пострадалата, възрастта на
ищцата към датата на ПТП – 79 години, отражението, което е дало процесното ПТП
върху живота на ищцата, вкл. върху психическото и емоционалното й състояние, наличието
на белег на ръката, както и че при
промяна на времето и по-голямо натоварване, ищцата ще продължи да
изпитва болки, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и ще окажат върху начина на живот на П.К.Т., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 35 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди:
По
делото са представени следните фактури:
-
фактура № **********/02.09.2016 г., издадена от „МБАЛ Т.“ ЕООД, като доставчик
на описаната стока „скъпоструващо медицинско изделие, което НЗОК не заплаща;
Плака ЮСС Медико ООД“, с получател П.К.Т., за сумата от 2 400 лева (с
ДДС). Видно от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е била
заплатена.
-
фактура № **********/02.09.2016 г., издадена от „МБАЛ Т.“ ЕООД, като доставчик
на описаната услуга „потребителска такса“, с получател П.К.Т., за сумата от 23,20
лева (с ДДС). Видно от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е
била заплатена.
-
фактура № **********/02.09.2016 г., издадена от „Р.Б.“ ООД, като доставчик на „ортеза
за ключица“, с получател П.К.Т., за сумата от 50,00 лева (с ДДС). Видно от фискален бон от същата дата, сумата
по фактурата е била заплатена.
-
фактура № **********/02.09.2016 г., издадена от ЕТ „К. К. – К.“, като доставчик
на „Левофлоксацин; Лактофлор; Лиотон“, с получател П.К.Т., за общата сума от 37,80
лева (с ДДС). Видно от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е
била заплатена.
-
фактура № **********/07.09.2016 г., издадена от ЕТ „К. К. – К.“ за „Калциум
Фосфо“, с получател П.К.Т., за общата сума от 6,60 лева (с ДДС). Видно
от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е била заплатена.
Сборът
от така направените разходи е 2 517.60 лева.
Видно
от СМЕ, така направните разходи, общо в размер на 2 517.60 лв., са в причинна
връзка с процесното ПТП и са били необходими за проведеното лечение.
Поради изложеното, искът за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен и следва да се уважи
за сумата от 2 517.60
лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца и
водача на микробус „Фолксваген ЛТ-35“.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че вредоносният резултат – претърпените телесни повреди
от ищцата П.К.Т., е съпричинен от действията на водача на автобуса – Михаил
Добрев Минчев, който е управлявал МПС с превишена скорост и не е пропуснал
движещия се с предимство лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******,
който вече е бил навлязъл в платното за движение по бул. „Д. Благоев“. Заявява,
че ищцата също значително е допринесла за настъпване на последиците от
процесното ПТП, тъй като е пътувала като пасажер в процесния автобус без
поставен обезопасителен колан.
По
делото са приети заключенията по извършените авто-техническа експертиза (АТЕ) и
комплексна авто-техническа и съдебно медицинска експертиза (АТЕ и СМЕ), които
не са оспорени от страните и които съдът кредитира. Видно от заключението на
АТЕ, основната причина за настъпването на процесното ПТП са субективните
действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ – Т.С.Г., с органите за
управление на автобомобила, който е навлязъл в процесното кръстовище от път без
предимство в път с предимство в момент, в който микробус „Фолксваген“ е
приближавал от дясната му страна, като е навлязъл в опасната му зона за
спиране.
Анализирайки събраните по делото
доказателства и установените по делото обективни данни, вещото лице по АТЕ е
приело, че процесният микробус „Фолксваген“ се е движил по бул. „Д. Благоев“ в
дясната пътна лента с посока към кръстовището със скорост на движение 56 км/ч.
В същото време л.а. „Фолксваген“ се е движил по ул. „Гоце Делчев“,
приближавайки кръстовището от ляво на дясно спрямо посоката на движение на микробуса.
Водачът на л.а. „Фолксваген“ не е спрял пред кръстовището, за да пропусне
микробуса, и е навлязъл в кръстовището, без да спира. Преминал е през пътната
лента за насрещно движение на микробуса и е навлязъл в пътната лента, по която
се е движел микробуса, като в резултат било реализирано ПТП. Ударът е настъпил изцяло
в продължението на пътната лента, предназначена за движение на микробус
„Фолксваген“. Единствената причина, посочена от ВЛ по АТЕ за настъпване на ПТП
са субективните действия на водача на лекия автомобил.
В заключението на АТЕ е прието още, че
скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“
непосредствено преди настъпването на удара е била около 14 км/ч, а
скоростта на движение на микробус „Фолксваген“ непосредствено преди
настъпването на удара е била около 56 км/ч.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП допустимата
максимална скорост в населено място е 50 км/ч, а от представената АТЕ се
доказва, че непосредствено преди ПТП скоростта на микробуса е била 56 км/ч. Въпреки
допуснатото нарушение на правилата, установени в ЗДвП, липсват доказателства,
че при движение с максимално разрешената скорост – 50 км/ч, водачът на микробус
„Фолксваген“ би могъл да предотврати настъпването на ПТП. Напротив, по делото
са налице данни за обратното. Видно от изчисленията, направените в досъдебното
производство и възпроизведени в постановлението от 23.03.2017 г., „дори и
скоростта на микробуса да е била 50 км./ч., предприетото от водача му аварийно
спиране пак не би довело до предотвратяване на ПТП. То е било предотвратимо от
водача на лекия автомобил, чието задължение е било да спре преди кръстовището и
да пропусне движещия се по път с предимство микробус“.
Поради това и предвид изложените по-горе
съображения съдът приема, че установеното от водача на микробус „Фолксваген“ нарушение
на правилата за движение по пътищата – управлявал е микробуса със скорост 56
км/ч при разрешена скорост 50 км/ч, не се намира в причинна връзка
и не е допринесло за настъпване на вредоносните последици.
Ответникът
не доказа и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата ищца. По делото не са събрани доказателства, от които да може да
се направи категоричен извод, че ищцата е допуснала нарушение на чл. 137а, ал.
1 от Закона за движение по пътищата, тъй като при настъпване на процесното ПТП,
като пътник в МПС, което е било в движение, не е използвала обезопасителният
колан, с който процесното МПС е оборудвано.
Ищцата
е пътувала на предната дясна седалка до водача на микробуса. Видно от
заключението по комплексната автотехническа експертиза и съдебно-медицинска
експертиза (КАТЕСМЕ), след ПТП, тялото на пострадалата пътничка е политнало
напред и вляво, тъй като ударът с другия автомобил е бил от ляво под ъгъл около
90 градуса. В заключението е посочено, че ако ищцата е била с поставен
предпазен колан, то най-вероятно е нямало да получи счупване на лява ключица.
От друга страна, обаче, вещите лица са посочили, че ръката не е фиксирана от
предпазния колан и може да се увреди и при поставен колан. Посочили са също, че
е възможно уврежданията на ищцата да бъдат получени и от свободно движещи се
предмети в купето на процесния автомобил. Възражението за съпричиняване следва
да е доказано по нетърпящ съмнение начин. При липса на сигурни доказателства
кои травми не биха настъпили, ако П.К.Т. е имала предпазен колан, изводът за съпричиняване поради непоставяне
на обезопасителен колан от страна на пострадалия, би почивал на предположения,
а не на конкретно установени факти.
В
заключение съдът приема, че нито водачът на микробус „Фолксваген ЛТ 35“, нито
пострадалата ищца са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, а
направените възражения за съпричиняване са неоснователни, поради което и
определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, по делото е представено единствено писмо от ответника от 15.03.2017 г.,
с което уведомява ищеца, че отказва да изплати обезщетение за вредите от
процесното ПТП. По делото няма данни, нито какви документи е представила
ищцата, заявявайки претенцията си пред застрахователя, нито какви документи е
изискал последният Поради това и с оглед цитираните разпоредби, обезщетенията
са дължими, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2017 г., за периода от 01.12.2016
г. до 14.03.2017 г., претенциите следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата
– адв. Р.И.М.,
адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1641.74 лева, получено както следва:
(2330 лв.-по първия иск + 406.23 лв.-по втория иск) х 0.60).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
1500 лева от общо направените
разноски в размер на 3750 лева (3750 лв. х 0.40), в т.ч.: депозити за
експертизи (420 лева), депозит за свидетел (30 лв.) и 3300 лева – платено
адвокатско възнаграждение. Възражение на ищеца за прекомерност на възнаграждението, претендирано от ответника е неоснователно, тъй като е уговореното (и
заплатено) такова е близко до минимално предвидените размери в Наредба № 1
(2330 лв. (по първия иск) + 406.23 лв.-по втория иск), върху които е начислен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1680.70 лева, от
които: 1500.70 лв. - държавна такса и
180 лева – депозити за експертизи (450 лв. х 0.40), от внасянето на която
съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК
-********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.К.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 35 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от П.К.Т. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 29.08.2016 г., в гр. Димитровград, ведно със законната
лихва, считано от 15.03.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 517.60
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от П.К.Т. имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 29.08.2016 г., в гр. Димитровград, ведно със законната
лихва, считано от 15.03.2017 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432,
ал.1 КЗ, за разликата над 35 000
лева до пълния предявен от 60 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, както и претенциите за лихва за забава, за периода от 01.12.2016
г. до 14.03.2017 г.
ОСЪЖДА П.К.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК -********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1500 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК
-********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Р.И.М., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 1641.74 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК -********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1680.70 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и
депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „ЗД Е.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** - трето лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: