№ 312
гр. Русе, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202596 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П.Б. против електронен фиш серия К № 2521370 от
08.04.2018 г. за налагане на глоба, издаден от ОД на МВР-Русе, с който на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП била
наложена „Глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на електронния фиш,
доколкото местонарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен, както и че
изтекла давността за административнонаказателно преследване. В тази насока се моли
обжалваният електронен фиш да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като
вместо това представя молба, в която е посочил, че поддържа наведените с жалбата
съображения касателно незаконосъобразността на обжалвания електроен фиш и желае
да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
1
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – Б. е
получил електронния фиш на 24.11.2021 г., а жалбата е подадена на 07.12.2021 г.,
касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 08.04.2018 г., в 12:57 часа, в гр. Русе, на бул. „България“, до бензиностанция
Лукойл, движейки се в посока ГКПП – Дунав мост, с АТСС – стационарна видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Sitraffic ERS 400”,
фиксираща скорост, дата и час, е заснела МПС – лек автомобил Фолксваген Голф, с
рег. номер Р9600РС, собственост на П.Б.. Установено било, че горепосоченото МПС се
движи 81 км/ч при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч за движение в
населеното място, което представлява превишение от 31 км/ч.
За така констатирното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на 31.01.2019 г. е издаден електронен фиш
Серия К № 2521370 от ОД на МВР-Русе, с който на жалбоподателя, в качеството му на
собственик на лек автомобил Фолксваген Голф, с регистрационен номер Р9600РС, е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
На 18.05.2020 г. електронният фиш е върнат на АНО, като в обратната разписка
е отбелязано, че пратка е непотърсена. На 24.11.2021 г. процесният електронен фиш е
бил връчен на жалбоподателя.
Стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип „Sitraffic ERS 400” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване на 06.10.2009 г., със срок на валидност до 06.10.2019 г.
Процесната стационарна система с идентификационен № 10Е15В9А01080027 е
преминала проверка на 05.12.2019 г. в Отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Български институт
по метрология, като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия
е ± 3%, за което е съставен и Протокол № 235-С-ИСИ/05.12.2017 г.
Стационарната система е била поставена с място на контрол – гр. Русе, бул.
2
„България“, до бензиностанция Лукойл.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно
електронен фиш серия К № 2521370 от 08.04.2018 г. ведно със снимка, Протокол №
235-С-ИСИ/05.12.2017 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823, разпечатка от СУ АНД с отразена дата на съставяне/връчване на фиш и
отразена дата на прекъсване на давностен срок и обратна разписка от п.к.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От приложената към електронния фиш снимката се установява нарушението,
индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост и регистрационен
номер на автомобил.
От приложените удостоверения се установява техническата годност на
процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип.
От представените писмени доказателства се установява и датата на съставяне на
електронния фиш – датата, на която процесният електронен фиш е съставен –
03.02.2019 г., датата, на която същият е бил изпратен на жалбоподателя – 15.05.2020 г.,
като пратката се е върнала като непотърсена на 18.05.2020 г., и датата, на която
електорнният фиш е бил връчен на жалбоподателя - 24.11.2021 г.
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалния,
така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените
технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни.
Единственото изискване при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно
тези данни, посочени в нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, а именно
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното заплащане. В процесния случай съдът констатира
3
следното:
Електорнният фиш е издаден въз основа на извършена проверка с АТСС.
Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизирани технически средства и системи се
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Видно от приложения по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 09.10.4823 процесното АТСС се явява стационарно АТСС по смисъла на
т. 65, б „а“ от ДР на ЗДвП, като съдът счита, че при използването му не са допуснати
нарушения на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От представените и приобщени по делото писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че на 08.04.2018 г., в 12:57 часа, в гр. Русе, на бул. „България“, до
бензиностанция Лукойл, движейки се в посока ГКПП – Дунав мост, МПС – лек
автомобил Фолксваген Голф, с рег. номер Р9600РС, собственост на П.Б., е било
управляван от последния със скорост от 81 км/ч. При определяне на скоростта АНО е
съобразил с разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологиче контрол, като от реално измерената скорост
е приспаднал допустимата техническа грешка от 3 км/ч. Нарушението е извършено в
населено място по смисъла § 6, т. 49 от ЗДвП, доколкото горепосоченият пътен участък
попада в обхвата на територията на гр. Русе. Последното е изрично посочено в
електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в рамките на
населено място за ППС от категорията B, каквото е и процесното, е въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч. Видно от посоченото е налице превишение на
разрешената скорост от 31 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или лицето, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното от него
нарушение. От приложената по делото снимка /л. 9/ АНО е установил регистрационния
номер на процесното МПС, с което е извършено нарушението, като П.Б. не се е
възползвал от възможността, която му дава чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП, да посочи,
ако е предоставил на друго лице управлението МПС-то по време на нарушението,
4
поради което и следва да бъде санкциониран с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Наложеното наказание – глоба в размер на 400 лева, е законосъобразно
индивидуализирано, доколкото разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда
фиксиран размер на наказанието „Глоба“ за случаите на превишение на скоростта от 31
до 40 км/ч, а именно 400 лева.
Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя, че в процесния случай е
изтекла давността за наказателно преследване. Легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена
и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магните или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това следва че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка,
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. В тази насока съдът споделя
изложеното от жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери
приложение по отношение на електронния фиш, доколкото тя е свързана само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН.
Същевременно, макар ЗАНН да не предвижда изрична регламентаиция на института на
давност за погасяване на административнонаказателното преследване (извън сроковете
за съставяне на АУАН и издване на НП), предвид указанията дадени с Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС № 1/27.02.2015 г., в производството по издаване и
обжалване на ЕФ следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В
случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, като
същата по силата на чл. 81, ал. 2 от НК се прекъсва с всяко действие по преследването,
а абсолютната – 4 години и шест месеца. Видно от датата на извършване на
нарушението – 08.04.2018 г., дори и към настоящия момент не е изтекъл нито един от
двата срока, доколкото с предприетите действия по връчването е започнал да тече нов
срок на обикновена давност, считано от 15.05.2020 г.
В тази насока е и Решение № 134 от 26.05.2021 г., постановено к.а.н.д. №
100/2021 г. на Административен съд – Русе.
На следващо място съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражение,
че в електронния фиш не е посочено по ясен начин местонарушението. Съдът
констатира, че не само местонарушението е ясно индивидуализирано, а и че същото
попада в обхвата на АТСС, доколкото в процесния случай същото е от стационарен
5
тип.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, то съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва да се потвърди, а
жалбата да се остави без уважение.
По разноските:
Страните не се направили искания за присъждане на разноски и не са
представили доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2521370 от 08.04.2018 г. за
налагане на глоба, издаден от ОД на МВР-Русе, с който на П. Т. Б., с ЕГН: **********,
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП била наложена „Глоба“
в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Русе
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6