№ 95
гр. ***, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря КГИ
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №71/22.02.2025г., постановено по гр. д. № 1948/2022г. на
Районен съд-***, е уважен предявеният от /*** против Н. Я. Н., ЕГН:
**********, В. Я. Н., ЕГН: **********, Ц. С. Ж., ЕГН: **********, Н. С. Ж.,
ЕГН: **********, С. К. Д., ЕГН: ********** и Д. К. С., ЕГН: ********** иск,
като е прогласен за нищожен Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.06.1993 г., сключен
между Председател /Зам. председател/ на ИК на Общински съвет с. *** в
качеството му на продавач и НЖВ - бивш жител на с. ***, починала на
14.11.1962 г. в качеството й на купувач. Ответниците са осъдени да заплатят на
/***, ЕИК: *** и разноски по делото в общ размер 1130.00 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ответниците, които твърдят във въззивната жалба, че същото е неправилно
и необосновано. Излага се, че по делото е било установено, че в процесния
договор няма дописвания, подправяния, интервенции или каквито и да било
други отметки, напротив, договорът е попълнен от един и същ човек, с една и
1
съща химикална паста, което прави същият автентичен. Сочи се, че бланката
на договора не съответствала на тази, валидна към датата на издаване на
договора. Договорът за покупко - продажба на недвижим имот по реда на
отменената Наредба за недвижими имоти бил формален - законът изисква
писмена форма при сключването на договора, която е спазена, и договорът
бил редовен и валиден. Касаело се за реституция по реда на ЗВСНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ и другите реституционни закони, действали към 1993 година.
Тази реституция била приключила със сключването на процесният договор,
чиято бланка е ползвана от общинската администрация към 1993г., но това
било по почин на общинската администрация, която сега черпела права от
неправомерното си поведение. Сочи се, че от доказателствата е установено,
че имот - УПИ XIII- 336 в кв.45 по регулационния план на с. *** от 1925г. бил
отчужден, като мероприятието, за което е извършено отчуждаването не е
изпълнено, видно от издадените удостовеР.я от община - *** през 1993 година
и за 625 кв. метра от целия имот собствеността е възстановена на
наследниците на НЖВ. Съобразно действащото към 1993 година
реституционно законодателство, реституцията настъпва след връщане на
сумата, получена като обезщетение, което било установено.
Сочи се в жалбата още, че имотът е бил предмет на реституция, т.е.
неизползваната част от него била възстановена на собственика, респективно
на неговите наследници, а не е бил предмет на продажба по реда на НДИ. Тези
обстоятелства не били обсъдени от съда в обжалваният съдебен акт, като
съдът постановил необосновано и неправилно съдебно решение, в
противоречие с материалния закон.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноските пред
двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна /***.
Сочи се, че в жалбата не се излагат никакви основания за отмяна на
постановеният първоинстанционен съдебен акт.
Правилни, се излага, че са изводите на съда по отношение на факта, че
неспазването на формата и изискванията на закона по отношение на
процесния договор го правят нищожен.
2
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
***ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба на /*** против Н. Я. Н., ЕГН:
**********, В. Я. Н., ЕГН: **********, Ц. С. Ж., ЕГН: **********, Н. С. Ж.,
ЕГН: **********, С. К. Д., ЕГН: ********** и Д. К. С., ЕГН: ********** иск,
за прогласяване нищожността на Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.06.1993 г., сключен
между Председател /Зам. председател/ на ИК на Общински съвет с. *** в
качеството му на продавач и НЖВ като купувач. Поддържа се от ищеца, че в
договора липсва ясна и точно описание на имота, липсва размер -квадратура
на имота и местонахождение. Като купувач на имота е посочена НЖВ *** ***,
която е починала на 14.11.1962 година. В т. 1 от договора е посочено, че се
продава на „н-те” на НЖВ *** ***, като думата „н-те” е явно добавена с друг
почерк вероятно и химикал. Не е посочено решението или заповедта на
Общински съвет с.***, с което се продава имота на купувача, респ.
купувачите. Не е посочен размера на имота и не е посочено дали е празно
място или застроено, има ли сграда или не. На втората страница на договора е
посочено в точка 3 „При прекратяване на трудовия договор по негова вина
преди уговоР.я срок, договорът за покупко-продажба на жилището може да
бъде развален.” Датата на сключване на договора също е явно поправена и е
неясна 08.06.199... последната цифра е неясна, т.е договора няма достоверна
дата. Имотът, предмет на договора е понастоящем кметство *** прилежащ
терен към кметството, площад и улица, т.е имотът представлява публична
общинска собственост. В договора липсват подписи на купувачи.
Ответниците в отговора сочат, че в исковата молба не е посочено
правното основание, нито правната квалификация на предявения иск. Правят
възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като не е представен акт
за общинска собственост, което не легитимирало ищеца като собственик на
имота и същият нямал правен интерес от завеждането на иска, тъй като с
представения договор не се засягат негови права и законни интереси.
Оспорена е и основателността на иска, като се твърди, че със заповед
3
№1297/07.06.1960г. е изменена утвърдената регулация в кв.45 по
регулационния план на селото, като парцел XIII - 336 собственост на НЖВ е
отреден за нуждите „ ЗА СЕЛКООП”. Имотът не се ползвал по
предназначение - същият към момента на издаване на удостовеР.ето
15.02.1993г. се ползва за двор на кметството и градинка - 625 кв. м. а
останалата част се ползва за улица и площад асфалтирани и се ползва по
предназначение, като удостовеР.ето е издадено на К С. П от с.*** да послужи
за възстановяване собствеността върху дворното място от 625 кв. метра.
С удостовеР.е №Ф-197/28.06.1993г. на кметство с.*** е установено, че парцел
ХШ-336 в кв. 45 по регулационния план на с.*** от 1925г., съставлява имот пл.
№568 в кв.47, записано в разписният лист към плана на името на НЖВ, б.ж.
с.***, е оценено за сумата от 668,50 лева, а частта, която ще се върне на
наследниците на НЖВ е 625 кв.м., по 0,70 лева или общо 437,50 лева. Сумата
и изплатена на /*** с приходна квитанция №342477 от 05.07.1993г.,
представена по делото, след което е сключен процесният договор за покупко-
продажба на държавен имот от 08.06.1993г„ с който на наследниците на НЖВ
са продадени от общината процесиите 625 кв.м. от имот пл. №568 в кв.47,
записани в разписнят лист към плана на с.***.
Описаният имот в Договор за покупко-продажба на държавен имот от
08.06.1993г. е възстановен на наследниците на НЖВ - ответници в настоящето
производство, които са станали собственици на част от ПИ с планоснимачен
номер 568, кв.47 по кадастралния план на с. ***. общ. ***, общ.*** от 1967г. с
площ 625 м2, /съгласно Договор за продажба от 08.06.1993г./ Тъй като
процесният имот не е нанесен на кадастралната карта на с.***, ответниците са
ангажирали "***" ЕООД, което е направило замерване /заснемане на имота на
20.06.2022г / и е установено, че имота съществува в квадратурата, в която е
посочена в договора за покупко - продажбата му. Със заявление с вх.№ Ф-
1750/11.07.2022г, ответниците поискали от кмета на /*** да издаде заповед за
на изменение на кадастралния план на с. ***. общ. *** - отразяване на частен
имот с проектен планоснимачен номер 1073 /идентичен с Урегулиран парцел
УПИ ХIII-336, кв.45 по план от 1925г./ , но такава не била издадена .
Сочи се, че Договорът за покупко — продажба на недвижим имот по
реда на отменената Наредба за недвижими имоти е формален - законът
изисква писмена форма при сключването на договора, а не бланка.В случая е
4
налице тази писмена форма, т.е. договорът е редовен и валиден, ясно е описан
имота по регулационния план на селото, като купувачи са записани
наследниците на НЖВ, думата «н-те» не е добавена с друг почерк, вероятно и
с химикал. Извършена е реституция въз основа на издадените 2 бр.
УдостовеР.я - удостовеР.е изх. №78/15.02.1993г. на ОбН Съвет - ***, Кметство
с.*** и удостовеР.е изх. №Ф-197/28.06.1993г. Възстановяването е извършено
но реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти, като процедурата е осъществена, както е описана в
удостовеР.ята и със заплащане стойността на част от 625 кв. метра от имота.
Излага се, че ответниците се легитимират като собственици на описания
имот, за което са налице писмени доказателства по делото. От същите се
установява по несъмнен и категоричен начин правото им на собственост
върху имота, който е реституиран , възстановяването му е извършено по
възмезден начин с договора за покупко - продажба, предмет на настоящият
спор, а имота е деклариран пред общинската администрация още през 1998г .
С оглед фактическите твърдения и доводите на страните, Съдът намира
от фактическа страна за установено следното :
Не се спори, че с процесния договор ответниците, като наследници на НЖВ,
са се легитимирали като собственици и са поискали от кмета на /*** издаване
на заповед за изменение на кадастралния план на с. ***. общ. *** , като бъде
отразен имота с проектен планоснимачен номер 1073 /идентичен с Урегулиран
парцел УПИ ХIII-336, кв.45 по план от 1925г. , съгласно удостовеР.е изх. №Ф-
197/28.06.1993г/в част от ПИ с пл.№ 27 по действащия кадастрален план на
с.***, общ-.***, като въложител на проекта е посочена НЖВ. Не се спори по
делото, и че същата е починала на 14.11.1962 г. Липсва спор, и че
представеният нотариално заверен препис от Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
08.06.1993 г, представлява предварително напечатана непопълнена бланка,
като реквизитите на договора са попълнени с черна химикална паста. В
договора е посочено, че между подписаните Председател /Зам. председател/
на ИК на Общински съвет с. *** и купувача /купувачите/ НЖВ - б. жител на с.
*** се сключва договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти. Не се спори и относно реквизитите на
Договора, в който е посочено, че се продава на наследниците на НЖВ
5
недвижим имот пл. № 568 в кв. 47, собственост на държавата, находящ се в с.
***, парцел пл. № 568 в кв. 47, при съседи на имота от две страни улица,
кметство *** за сумата от 437.50 лева заплатена напълно от купувачите. От
договора се установява, че не е посочен номер и дата на Заповед на Общински
съвет - с. ***, въз основа на която се продава описания в договора имот. В
предварително напечатаната бланка на договора е посочено, „При
прекратяване на трудовия договор по негова вина преди изтичане на уговоР.я
срок, договорът за покупко-продажба на жилището може да бъде развален“. В
реквизит „продавач“ е положен подпис, като е записано до подписа П. ***. В
реквизит „купувач“ е положен само един подпис, без посочване на лицето,
което е положило подписа. Установено е от съдебно - графическа експертиза,
назначена с оглед оспорване истинността на договора, че върху първоначално
изписаният щрих в годината на сключването на договора /1993/ е
допълнително написан цифровият знак „3“, с една и съща химикална паста.
Буквеният знак „б.“ в началото на пети ред и сло***ъчетанието „н-те“ на
девети ред са допълнително написани с една и съща химикална паста от един
и същи човек. Ръкописно написания текст, с който са попълнени реквизитите в
изследвания Договор, както и допълнително написаният буквен знак „б.“ и
сло***ъчетанието „н-те“ са изпълнени от един и същи човек, с една и съща
химикална паста.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. Съгласно задължителните указания
и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
6
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се
произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната
допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно
правилността на същото -само за приложението на императивни материално
правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото или за определени категории уязвими лица, като по останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния
съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 26, ал.2, предложение 3 от
ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС-***, а по конкретно наведените във въззивната
жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Самият въззивник в жалбата сочи, че имотът е бил предмет на реституция, т.е.
неизползваната част от него била възстановена на собственика, респективно
на неговите наследници, а не е бил предмет на продажба по реда на НДИ,
което твърдение потвърждава извода, че договорът за покупко продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ, е нищожен. Доводите, изложени
във въззивната жалба, както и в отговора на исковата молба касаят защитата
на правото на собственост, каквито искови претенции не са предявени нито от
ищеца , нито от ответниците.
Неоснователен е довода за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес, тъй като нищожността е най-тежкият порок на договора ,тя е
абсолютна /важи за всички и всеки може да се позове на нея/, изначална е и не
7
може да бъде санирана. Предметния обхват на настоящия спор, е дали
процесният договор за прехвърляне право на собственост отговаря на
предписаната от закона форма.
Съгласно чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица , за да
се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. В случая не
може да се направи извод за създадена връзка, тъй като липсва посочване на
купувач/и , и договорът е подписан от едно /неизвестно / лице, което означава ,
че липсва автор на волеизявлението /дори и да се предположи, че е един от
наследниците на починалата преди датата на договора НЖВ. Безспорно, за да
има съглашение, следва да има страни, които могат да бъдат идентифицирани,
които да постигнат такова.
Неотносими са доводите, че договорът не бил договор, а отмяна на
отчуждаване по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБнМ, ЗДИи ЗС , тъй
като от съдържанието на процесния договор не може да се направи такъв
извод, липсват категорични доказателства за проведена процедура по отмяна
на отчуждаването, а и това възражение е извън предмета на делото.
Дори същият имот да е бил отчужден, каквито доказателства са събирани в
производството, за да бъде отменено отчуждаването, то следва да са налице
предпоставките за това в чл. 1-3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБнМ, ЗДИи
ЗС , следва да е проведена процедура по отмяната и да има решение на
компетентния орган, които факти и обстоятелства не са предмет на делото.
Неоснователни са доводите на въззивника, че признавайки нищожността на
договора само на формално основание е дал възможност на въззиваемата
страна да черпи права от неправомерното си поведение. При разглеждане на
делото, Съдът е длъжен да се произнесе по заявеното от страните искане,
поради което и се е произнесъл по иска за нищожност. От ответниците не са
заявени претенции в производството, поради което и такива не са разгледани.
С оглед изложеното , неоснователно е оплакването , че от
първоинстанционния съд не били обсъдени обстоятелствата, свързани с
отмяната на отчуждаването, което както бе отбелязано, не е въведено като
предмет на делото, и няма отношение към установяването и прогласяването
нищожността на процесния договор.
С оглед горното съдът счита, че изводите на *** в обжалваното решение са
правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което
8
същото следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя не се следват
разноски. Насрещната по жалбата страна е направила искане за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция, представила е списък на разноски по
чл.80 от ГПК, и е представила доказателства за направени такива, поради
което следва да бъдат присъдени 700.00 лева адвокатко възнаграждение,
видно от ДПЗС 08.05.2025г. и платежно нареждане за плащане от бюджета от
15.05.2025г.
Воден от горното, ***ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №71/22.02.2025г., постановено по гр. д. №
1948/2022г. на Районен съд-***.
ОСЪЖДА Н. Я. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. ***, ул. „***“ № 4,
В. Я. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „*** бл. ***, Ц. С. Ж., ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, обл. ***, ул. „***“ № 55, Н. С. Ж., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, С. К. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *, ул. „***“ № *** и Д. К. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ж.к.
„***“, бл. *** да заплатят на /*** ЕИК: ***, представлявана от *** - кмет, с
адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № 88 разноски по делото за
адвокатско възнаграждение пред *** в размер на 700.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9