№ 67
гр. ***, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20233300500078 по описа за 2023 година
С Решение от 16.09.2022г. постановено по гражданско дело № 956 по
описа за 2020 година на Районен съд – ***, съдът е постановил следното:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*********** по КККР на
град ***, община ***, област ***, с административен адрес град ***, улица
„****** с площ от 627 кв.м./шестстотин двадесет и седем квадратни
метра/, начин на трайно ползване: Ниско застояване, номер по предходен
план: квартал ***, съседи: №**********, №**********, №*********,
№********, №*********. При права: за Т. Ц. Ц., ЕГН********** - 7/12
идеална част, за В. Ц. Р., ЕГН********** и В. Т. Р., ЕГН********** в режим
на СИО - 4/12. идеална част, за В. Ц. Р., ЕГН********** - 1/12 идеална част
ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна с идентификатор
№***********.1 по КККР на град ***, община ***, област ***, с
административен адрес град ***, улица „****** със застроена площ 91
кв.м./деветдесет и един квадратни метра/брой етажи 2, построена в
поземлен имот с идентификатор ***********, номер по предходен план:
квартал ***, съседи: №**********, №**********, №*********, №********
и №*********. При права: За Т. Ц. Ц., ЕГН********** - 56/91 идеални части,
съставляваща 62,80 % от общите части на сградата, за В. Ц. Р.,
ЕГН********** и В. Т. Р., ЕГН********** в режим на СИО - 25/91 ид.ч.
съставляващи 37,20% ид.ч. от общите части на сградата.
1
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор №***********.3 по
КККР на град ***, община ***, област ***, с административен адрес град
***, улица „****** със застроена площ от 12 кв.м./дванадесет квадратни
метра/ брой етажи 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
***********, номер по предходен план: квартал ***, съседи: имоти с
идентификатори: №**********, №**********, №*********, №******** и
№*********. При права: За Т. Ц. Ц., ЕГН********** - 1/6 идеална
част, за С. Н. Д., ЕГН********** - 4/6 идеална част, за В. Ц. Р., ЕГН
********** -1/6 идеална част
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор №***********.4 по
КККР на град ***, община ***, област ***, с административен адрес град
***, улица „****** със застроена площ от 92 кв.м./деветдесет и два
квадратни метра/ брой етажи 1, построена в поземлен имот с
идентификатор ***********, номер по предходен план: квартал ***, съседи:
№**********, №**********, №*********, №******** и №*********. При
права: За Т. Ц. Ц., ЕГН********** - 1/6 идеална част, С. Н. Д.,
ЕГН********** - 4/6идеална част, за В. Ц. Р., ЕГН**********- 1/6 идеална
част
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Т. Ц. Ц., ЕГН********** против С. Н.
Д., ЕГН**********, В. Ц. Р., ЕГН**********, В. Т. Р., ЕГН**********, за
признаване на установено по отношение на ответниците, че е единствен
собственик по давностно владение на: Селскостопанска сграда /навес/ с
идентификатор ***********.3 със застроена площ 12кв.м./дванадесет
квадратни метра/, построени в ПИ с идентификатор №*********** с
административен адрес гр.***, ул.******, с площ 627 кв.м. в кв.*** съседи:
имоти с идентификатори: №**********, №**********, №*********,
№******** и №*********., като неоснователен.
Препис от решението е връчено на жалбоподателя Т. Ц. Ц., чрез
пълномощника му адвокат Е. И. С. от АК – ***, на 19.09.2022г.
Срещу това решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 260947 от
05.10.2022г. по описа на РС - ***, подадена от Т. Ц. Ц., чрез пълномощника
му адвокат Е. И. С. от АК – ***. Жалбоподателят сочи, че обжалва решението
като необосновано и неправилно, но моли да му се даде възможност да
изложи подробни съображения, след като съдът се произнесе по цялото му
искане, предмет на гр.д. № 965/2020г. по описа на РРС.
Жалбоподателят е депозирал пред РРС и искане с вх. № 260948 от
05.10.2022г. по описа на РРС, с което моли съда да се произнесе по всичките
негови искания, които са предмет на гр.д. № 956/2020г. Сочи, че видно от
мотивите към Решение от 16.09.2022г. е че съдът е обсъждал всички негови
искания, но няма изричен диспозитива за всяко едно от тях. Сочи, че едва
след произнасянето по това искане ще може да изложи и съображения по
въззивната жалба.
С молба с вх. № 260129 от 06.03.2023г. по описа на РРС
2
жалбоподателят е посочил, че оттегля искането си за допълване на съдебното
решение, но поддържа въззивната си жалба.
С Разпореждане № 260010 от 07.03.2023г. по гр.д. № 956/2020г. по
описа на РРС, съдът е върнал искането за постановяване на допълнително
решение с вх. № № 260948 от 05.10.2022г. по описа на РРС. Като
необжалвано разпореждането е влязло в сила на 21.03.2023г.
С молба с вх. № 260991 от 20.10.2022г. по описа на РРС,
жалбоподателят е депозирал допълнителна въззивната жалба, в която е
посочил, че първоинстанционното решение е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.
Сочи, че съдът неправилно е приел, че дворното място, ведно с построените в
него сгради представляват СИО на Ц. Д. и С. Д.. Този неправилен извод на
съда е довел и до погрешно определяне на правата на съделителите. Излага
подробни съображения и моли първоинстанционното решение да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което исковата
претенция бъде уважена.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещните по жалбата страни - С. Н.
Д., В. Ц. Р. и В. Т. Р., всички действащи чрез пълномощника си адвокат М. Р.
М. от АК-***, депозират отговор. Намират жалбата за допустима, но
неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено и
претендират разноски. Излагат подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивникът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Е. И. С. от АК
– ***, която поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения и
претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемите страни не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат М. Р.
М. от АК – ***, който поддържа отговора на въззивната жалба и излага
подробни съображения.
***СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно - не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията -
3
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му.
Обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, поради
следните съображения:
С протоколно определение от 03.08.2021г. по гр.д. № 956/2020г. по
описа на Районен съд – ***, съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК
производството по делото по съгласие на страните /л. 220 РС/. Съдът изрично
е указал на страните, че ако в шест месечния срок от спирането на делото,
никоя от страните не поиска възобновяването му, делото ще бъде прекратено.
Определението е постановено в присъствието на пълномощниците на
страните и е влязло в сила като необжалвано на 11.08.2021г.
Шестмесечен срок от спирането му изтекъл на 03.02.2022г. /четвъртък
– присъствен ден/. В този срок никоя от страните не е поискала
възобновяване. Първоинстанционният съд обаче не прекратил
производството, на осн. чл. 231, ал.1 ГПК.
Едва след изтичането на шестмесечния срок от спирането – на
11.02.2022г., с молба с вх. № 260155/11.02.2022г. ищецът Т. Ц. Ц., чрез
пълномощника си адвокат Е. И. С. от АК – ***, поискал делото да бъде
възобновено, на осн. чл. 230, ал.1 ГПК /л. 221 РС/. Въз основа на молбата, с
определение № 11 от 14.02.2022г. първоинстанционния съд възобновил
производството, на осн. чл. 230, ал.1 ГПК /л. 222 РС/. В последствие съдът
постановил сега обжалваното решение.
По въпроса относно момента, от който започва да тече шестмесечният
срок по чл. 231, т. 1 ГПК, е налице непротиворечива практика на ВКС.
Съгласно определение № 536/18.12.2009 г. по ч. гр. д. № 460/2009 г. на ВКС,
II г. о., последиците от спиране на производството настъпват от момента
на постановяване на определението по чл. 229 ГПК. От този момент
започват да текат и установените в процесуалния закон срокове за
извършване на определени действия от съда и страните в случаите, в
които това е изрично предвидено, включително и срокът по чл. 231, ал. 1
ГПК. Разпоредбите на новия ГПК имат за цел установяване на процесуална
дисциплина и в хипотези, при които едно процесуално действие е извършено
по искане на страните, последните имат задължението да се запознаят с
постановения от съда акт и да следят за изтичането на процесуалните
срокове, които произтичат от това и обуславят настъпването на съответните
правни последици, които законът свързва с тяхното процесуално поведение.
Да се приеме противното, би означавало възобновяването на производството
да се обвърже и от времетраенето на процедурата по обжалване на
определението за спиране, с което на практика ще се създаде предпоставка за
различна продължителност на периода, в който производството по различните
дела може да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, което е в
противоречие с целта на закона да ограничи периода, в който производството
4
по делото е спряно и по него не могат да се извършват процесуални действия,
освен изрично предвидени от закона. Възприемането на противната теза води
и до нелогичния извод, че до влизане в сила на определението за спиране,
страните не биха могли да искат възобновяване на производството по делото,
тъй като няма да е започвал да тече срокът, в който може да се направи
искането за възобновяване /Определение № 374 от 15.05.2014 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1221/2014 г., I т. о., ТК/. Така и Определение № 60398 от 16.11.2021 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2267/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 186 от
10.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2339/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 161
от 28.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 107/2012 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 231, ал. 1, изр. 1 ГПК спряното по съгласие на страните
производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя
от страните не е поискала възобновяването му. В случая ищецът е подал
молба за възобновяване на спряното производство на 11.02.2022г. след като
шестмесечния срок от спиране на производството е изтекъл на 03.02.2022г.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и молбата за
възобновяване на спряното производство е подадена преди да е влязло в сила
определението за прекратяване на производството по делото, е без правно
значение, след като страната не е упражнила правото си на възобновяване на
производството по делото в предвидения в закона срок. Така и Определение
№ 569 от 9.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 486/2014 г., I т. о., ТК.
Практиката последователно и еднозначно приема и ВКС многократно
в свои актове е посочвал, че процесуалните срокове са периоди от време, през
които съществува правото да се извърши определено процесуално действие,
като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се
извърши действието /чл. 64, ал. 1 ГПК/. В случая страните в рамките на
срока до изтичането му не са поискали възобновяването на спряното по общо
съгласие на страните производство. Искането на възобновяване е направено
след изтичането на срока. Това процесуално действие, като извършено
след изтичане на срока не се взема предвид от съда. Така и Определение №
124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 747/2021 г., III г. о., ГК. В този
смисъл и Решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 5255/2015 г. на ВКС,
ІV г.о., ГК, Определение № 6 от 03.01.2014 г. ч. гр. д. № 6044/2013 год. на
ВКС IV г.о., Определение № 498 от 15.10.2010 г. ч. гр. д. № 485/2010год. на
ВКС III г.о., Определение № 590 от 19.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
580/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 11716 от 24.11.2006 г. на ВАС по адм.
д. № ***07/2006 г., IV о.
Тъй като срока е преклузивен и с изтичането му се преклудират
правата на страните да поискат възобновяване на производството и
същото се прекратява, с изтичане на дадения срок от съда, в който страните
са пропуснали да упражнят правото си да поискат възобновяване, това тяхно
право се е преклудирало и те следва да понесат санкцията предвидена в
нормата на чл. 231, ал. 1 ГПК. Вж. и Определение № 453 от 17.09.2011 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 395/2011 г., III г. о., ГК.
5
Тъй като в шестмесечен срок от спирането на производството никоя от
страните не е поискала възобновяването му, то първоинстанционният съд е
следвало да прекрати производството, на осн. чл. 231, ал.1 ГПК, а не да го
възобновява и постановява решение по делото. Ето защо, постановеното
решение се явява недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, когато решението
е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Поради
изложените съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт и на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 във вр. чл. чл. 231, ал.1 ГПК обжалваното
решение следва да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо, а
производството по делото – прекратено.
Така мотивиран съдът, на осн. чл. 270, ал.3 ГПК,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение от 16.09.2022г. постановено по гражданско
дело № 956 по описа за 2020 година на Районен съд – *** и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, на осн. чл. 231, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6