№ 1103
гр. Перник, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720101958 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 8689/19.04.2024г.,
подадена от В. Г. Г., чрез адв. Е. Й., против Н. Р. И. за заплащане на сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие причинената средна телесна повреда на В. Г., чрез
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето му , изразяваща се в счупване на
лявата скулна кост с кръвонасядане и оток под лявото око, реализираща
медикобиологичния признак- счупване на челюст, довело до трайно затруднение
движението - дъвчене и говорене за срок по- голям от един месец, оздравителен
период повече от 2 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес,
по вина на Н. Р. И. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 22.04.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира и на осн.
чл. 86 от 33Д ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 8124.19 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 15000 лева за периода от 22.04.2019 г до подаване на исковата молба в съда.
Ищецът излага в исковата молба, че с влязла в сила присъда №
20143142/21.06.2021г., постановено по н.о.х.д.№ 4915/2020г. по описа на СРС, НО, 110
състав ответникът е признат за виновен за това, че на 22.04.2019 г. около 23.00 часа в
гр. ****, в казино „*****”, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В.
Г. Г. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна
кост с кръвонасядане и оток под лявото око, реализираща медико- биологичния
признак- счупване на челюст , като е осъден на Лишаване от свобода за срок от една
година/, като на осн. чл. 66 ал. I НК изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода е отложено за срок от три години /. Твърди, че вседствие действията на
ответника ищецът е търпял силни болки в продължение на период по - голям от един
месец, бил е приет за оказване на спешна медицинска помощ и задължителна
оперативна намеса, опериран, лекуван и изписан за продължаване на лечението в
1
домашни условия. Излага още, че почти два месеца не е могъл да се храни нормално,
изпитвал е силно затруднение при отваряне на устата си, дъвчене и говорене. С цел
намаляване интензитета на болките приемал силни обезболяващи, като е имал нужда и
от грижи, който полагала приятелката му за него. Твърди още, че било силно
затруднено и неговото придвижване, тъй като отслабнал драстично поради липсата на
възможност на нормален прием на храна. Изложеното довело до претърпени
значителни битови неудобства и социални ограничения, предвид неговото семейно
положение, липса на близки, които да се грижат за него и естеството на травмата. В
тази връзка моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва изцяло исковата молба като
неоснователна. Моли съда да отхвърли така предявения иск, като излага подробни
съображения за неоснователност, както и несъразмерност на претендираното вземане,
като намира същото за завишено. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди,
че същото е било отчетето от наказателния съд. Претендира разноски.
С протоколно Определение от 28.10.2024г. производството по делото е
прекратено в частта по отношение на предявения иск за сумата от 8124.19 лева -
представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 22.04.2019г. до подаване на исковата молба.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.
2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Съгласно Присъда № 20143142/21.06.2021 г. по НОХД № 4915/2020 г. по описа
на СРС, 110 с-в – влязла в сила на 07.06.2023 г. ответникът Н. Р. И. е признат за
виновен в това, че на 22.04.2019г., около 23:00 часа, в гр.****, в казино “*****", чрез
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В. Г. Г., му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и
оток под лявото око, реализираща медико-биологичния признак: счупване на челюст,
поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, при условията на чл.54
от НК, като е ОСЪДЕН с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, което на осн.чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година, е отложено с три години
изпитателен срок.
В мотивите към постановения съдебен акт наказателният съд е установил, че
се счита за доказано по несъмнен начин, че на дата 22.04.2019г., около 23:00 часа, в
гр.****, в казино “*****" подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 129, ал.2 от НК, чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на лицето на В. Г. Г. подсъдимият Н. Р. И. му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с
кръвонасядане и оток под лявото око - престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК, като настъпилият противоправен резултат стои в пряка причинно-следствена
връзка с действията на подсъдимия. Причинените телесни увреждания на пострадалия
са довели до медикобиологичния признак: „счупване на челюст“. Установено, е от
субективна страна, че подсъдимият е извършил престъплението умишлено, при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е действал съзнателно и
целенасочено. Като не е установено по делото подсъдимият И. да е причинил средната
телесна повреда на пострадалия Г., нито в състояние на физиологичен афект, нито при
условията на неизбежна отбрана.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
2
виновността на дееца, като наказателният съд е установил деянието, което причинява
противоправния резултат – счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане
и оток под лявото око, реализираща медико-биологичния признак: счупване на челюст.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
медицинска екпертиза, изготвена от вещото лице К. А. С., което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадена, от което се установява, че при процесния инцидент,
В. Г. Г. е получил счупване на лявата скулна /ябълчна/ кост с кръвонасядане и оток под
лявото око. Увреждането има травматичен характер. Медикобиологичната
характеристика на увреждането е СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ, довело до трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. След
провеждането на оперативното лечение, прогнозата на увреждането е оптимистична.
При нормално протичане на възстановителния период, без усложнения, срока на
възстановяване е около 2 месеца. Неудобствата, които търпи пострадалия през периода
на възстановяване, са свързани със затруднения при хранене и говорене. През периода
на лечение, ищеца е търпял болки и страдания, за период от около 2 месеца, като
първите 30 дни, болките са били с по - голям интензитет.
Установените травматични увреждания, които са причинени на ищеца са
предизвикали както физически, така и психо-емоционални болки и страдания, който и
от събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. Лариса Г.а се установява, че не е
могъл да се грижи сам за себе се, приемал е обезболяващи, имал е световъртеж, не е
могъл да си отваря устата, нито да говори нормално, като е приемал само пасирана
храна и се хранел със сламка.
По делото е изслушан и св. Валентин Тачев, който заявява, че познава
ответникът И., с който са били колеги в казино „***** Бет“, в квартал „Левски“ в гр.
София. Посочва, че е присъствал на инцидент, в който е участвал Н. И. с посетител на
казиното, като е станало спречкване, а клиентът бил видимо пиян или употребил
други субстанции. Започнал да спори къде са му парите и вдигнал скандал. Н. му
направил забележка, клиента станал от стола, тръгнал към него агресивно и след това
Н. го ударил. Видимо клиента нямал кръв по лицето след нанесения от Н. удар.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД, е необходимо да бъде
установено, че е налице увреждане, което да е причинено виновно и да е налице
противоправно поведение, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат.
Установи се, че с Присъда № 20143142/21.06.2021 г. по НОХД № 4915/2020 г. по
описа на СРС, 110 с-в – влязла в сила на 07.06.2023 г. ответникът Н. Р. И. е признат за
виновен в това, че на 22.04.2019г., около 23:00 часа, в гр.****, в казино “*****", чрез
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В. Г. Г., му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и
оток под лявото око, реализираща медико-биологичния признак: счупване на челюст,
поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, при условията на чл.54
от НК, като е ОСЪДЕН с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, което на осн.чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година, е отложено с три години
изпитателен срок.
С поведението си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.
129, ал.2 от НК, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В. Г. Г.
подсъдимият Н. Р. И. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и оток под лявото око - престъпление
по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като настъпилият противоправен резултат стои в
3
пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. При така
ангажираните доказателства се установя наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 45, ал . 1 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид всички конкретно установени обективно съществуващи
обстоятелства за характера и степента на увреждането, видът и продължителността на
търпените болки и страдания, установени от показанията на разпитаните свидетели.
Свидетелят Л. Г.а, имаща преки наблюдения върху състоянието на ищеца преди и след
инцидента сочат, че след събитието ищецът не е могъл да се грижи сам за себе се,
приемал е обезболяващи, имал е световъртеж, не е могъл да си отваря устата, нито да
говори нормално, като е приемал само пасирана храна и се хранел със сламка. При
съобразяване на посочените обстоятелства размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост в размер на 8 300 лева,
като до тази сума е основателен искът за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева
следва да се отхвърли. Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху
присъдената сума от датата на увреждането 22.04.2019 г. до окончателното изплащане
по аргумент от разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По делото не се установява съпричиняване до колкото няма данни ищецът с
поведението си да е предизвикал възникването на травматичните увреждания. В
мотивите си наказателният съд подробно е изследвал и категорично възприел, че от
съществено значение за изхода на делото има въпросът дали подсъдимият И. е
причинил средна телесна повреда на пострадалото лице, действайки в условията на
неизбежна отбрана или не. Налице ли е непосредствено противоправно нападение от
страна на ищеца Г., срещу личността или правата на ответникът И., като е възприел, че
от събраните доказателства, условно разделени на две групи, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, си противоречат. Посоченото е дало основание на
наказателния съд да приеме, че ищецът Г. не е предизвикал ответникът И., като не е
установено да го е заплашвал или удрял, поради което и направеното възражение за
съпричиняване настоящият състав намира за неоснователно.
При този изход на спора на осн.чл. 78 ГПК на страните се следват сторените по
делото разноски съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 996.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 982.66 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Перник сумата от 682.00 лева за държавна такса и
депозит вещо лице.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл.45 ЗЗД Н. Р. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр.***** да
заплати на В. Г. Г. с ЕГН: **********, с съд. адрес: гр. ***, сума в размер на 8 300
/осем хиляди и триста/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди
болки и страдания от увреждане, причинено на 22.04.2019г., около 23:00 часа, в
4
гр.****, в казино “*****", чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето с
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна
(яблъчна) кост с кръвонасядане и оток под лявото око, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 22.04.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
15 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Р. И. с ЕГН: ********** да
заплати на В. Г. Г. с ЕГН: ********** сума в размер на 996.00 лева, представляваща
направени разноски по делото, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Г. Г. с ЕГН: ********** да заплати
на Н. Р. И. с ЕГН: ********** сума в размер на 982.66 лева, представляваща
направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК Н. Р. И. с ЕГН: ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС Перник сумата от 682.00 лева –
съдебно деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5