№ 99
гр. Свищов, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело №
20234150100392 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на Г. К. И., ЕГН: **********, гр.
*****, чрез адв. М. М., със съд. адрес: гр. ******, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с
който се иска да се приеме за установено по отношение на „Вивус.БГ“ ЕООД (със
предходна фирма: „4финанс“ ЕООД), ЕИК: *********, гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, че физическото лице (ФЛ) не дължи на ЕООД сумата от 190.63 лв.,
представляваща такса за бързо разглеждане в следствие на сключен Договор за кредит №
**********/16.09.2021 г., тъй като клаузата на чл. 4.1 от същ. дог. била нищожна поради
противоречие с добрите нрави: чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради това че е клаузата противна на
императивните правни норми, в частност тя била неравноправна: чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, съотв. уговорена в противоречие с чл. 21, ал. 1 ЗЗП.
В исковата молба (ИМ) на Г. И. се твърди, че на 16.09.2021г. страните били сключили
Договор за кредит №**********/16.09.2021г., по силата на който „Вивус.БГ“ (със
предходна фирма: „4финанс“) ЕООД е предоставил на ФЛ кредит в размер на 1 200 лв.
Начислена е договорна възнаградителна лихва в общ размер на 40.43 лв. Г. И. се е задължил
да ползва и върне кредита съгласно условията на сключения договор за 30 дни. В договора е
вписана такса за бързо разглеждане в размер на 190.63 лв. Тази клауза ищецът счита за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Освен
това тя била и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП;
като неравноправна договорката също била нищожна: чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Най-сетне,
въпросната уговорка била нищожна и като противна на императивното правило на чл. 21,
ал. 1 ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Прочее ФЛ моли Свищовския районен съд (СвРС)
приеме за установено по отношение на ЕООД, че ФЛ не дължи на ЕООД сумата от 190.63
лв., представляваща такса за бързо разглеждане в следствие на сключен Договор за кредит
№ **********/16.09.2021 г., тъй като клаузата на чл. 4.1 от същ. дог. била нищожна поради
противоречие с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП; и чл. 21, ал. 1
ЗЗП. Претендира разноски. Представят доказателства и не се правят други доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД (предишна фирма: „4финанс“
ЕООД) е подал отговор на ИМ (ОИМ), с който оспорва иска. Условията, според дружество,
на ЗПК и ЗЗП са били спазени, клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане, не е била
нищожна. Моли СвРС да отхвърли така предявеният установителен иск (УИ). – В края на
1
отговора е изписана претенция, че с настоящия отговор и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК
моли съда да постанови решение, с което да установи вземането им в размер на 1 415.15 лв.,
включващо главница от 1 200 лв., договорна лихва от 40.43 лв. и наказателна лихва от
174.72 лв. срещу ищеца по Договор за кредит №**********/16.09.2021 г., което било
изискуемо. С Опр. № 260/20.06.2023 г. по гр. д. № 392/2023 г. на СвРС това искане не е
прието за съвместно разглеждане в настоящия процес, поради което съдът не дължи
произнасяне по него.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, СвРС намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По така предявения УИ първоначално е било образувано гр. д. № 177/2022 г. на
СвРС, по което дело е постановено Решение № 110/13.07.2022. г. Това решение е било
обжалвано и по-късно – обезсилено с Решение № 293/14.06.2023 г. по в. гр. д. № 16/2023 г.
на ВТОС, тъй като СвРС се е бил произнесъл по непредявен иск: Вместо да приеме, че ФЛ
не/дължи на ЕООД сумата от 190.63 лв., СвРС е прогласил уговорката на чл. 4.1 от
процесния договор, в която била уговорена това вземане на ЕООД, за нищожна. Прочее
делото е било върнато от въззивния съд на нов състав в първоинстанционния съд, който да
се произнесе по действително предявения иск (петитум). Производството пред настоящия
състав на съда е продължило от етапа на чл. 140 и сл. ГПК.
ПО ФАКТИТЕ:
Страните не спорят, че на 16.09.2021 г. между Г. К. И. и „4финанс” ЕООД (със
сегашно наименование „ВИВУС.БГ“ ЕООД) е бил сключен Договор за кредит №
**********/16.09.2021 г. По силата на този договор ответното дружество е дало в заем на
ищеца сумата от 1 200 лв., която последният е получил. Начислена е договорна
възнаградителна лихва в общ размер на 40.43 лв. Ответникът се е задължил да ползва и
върне кредита съгласно условията на сключения договор за 30 дни с крайна падежна дата
16.10.2021 г., заедно с договорна лихва и такса за бързо разглеждане, като последната е в
размер на 190.63 лв. Страните се споразумели, че общата сума за изплащане от страна на
ищеца е в размер на 1431.06 лв., а уговореният фиксиран ГЛП в размер на 40.97 %, при ГПР
от 49.65 %. В чл. 4.1 от общите условия (ОУ) на договора за кредит е посочено, че
кредитополучателят може да заяви бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на
кредит, при което получава разглеждане на заявката и получаване на становище до 15 мин.
след подаване на предложението за сключване на договор за заем. – Всички тези факти са
безспорни и се доказват от приложените писмени доказателствени средства по делото:
Договор за кредит № 984703202014/16.09.2021г., ОУ, Искане за отпускане на кредит, копие
на лична карта, разписка за извършено плащане.
ПО ПРАВОТО:
СвРС намира, че е сезиран с отрицателен УИ на Г. К. И., ЕГН: **********, гр. *****,
чрез адв. М. М., със съд. адрес: гр. ******, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се
иска да се приеме за установено по отношение на „Вивус.БГ“ ЕООД (със предходна фирма:
„4финанс“ ЕООД), ЕИК: *********, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че
физическото лице (ФЛ) не дължи на ЕООД сумата от 190.63 лв., представляваща такса за
бързо разглеждане в следствие на сключен Договор за кредит № **********/16.09.2021 г.,
тъй като клаузата на чл. 4.1 от същ. дог. била нищожна поради противоречие с добрите
нрави: чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради това че е клаузата противна на императивните правни
норми, в частност тя била неравноправна: чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, съотв.
уговорена в противоречие с чл. 21, ал. 1 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
2
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника (потребител) да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) от страна на небанковата финансова институция са използвани за
цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143-147б
ЗЗП, в т. ч. и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно с оглед на служебното му задължение да приложи правните норми (по арг. от чл. 5
ab initio и в частност от новелата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).
Нормата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно: предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Съгласно чл.
21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е (абсолютно) нищожна (срвн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД).
В конкретния случай таксата за бързо разглеждане, уговорена в чл. 4.1 от ОУ на процесния
Договор за кредит от 16.09.2021 г., представлява действие по усвояване и управление на
кредита във времево отношение. Ето защо уговорката, предвиждаща заплащане на такса за
бързо разглеждане на документи пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същевременно, с допълнителното
плащане на „такса за бързо разглеждане“ се покриват разходи във връзка със задължението
за предоставяне на сумата, които следва да бъдат включени в ГПР, при което ГПР би
възлизал не на 49.65 %, както е посочено в договора, а на 65.54 %. При това положение
същият би надхвърлил законовото ограничение, съобразявайки сегашния му размер и
съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. В този смисъл с
уговарянето на такса за бързо разглеждане се нарушава императивната забрана на чл. 19, ал.
4 ЗПК, която допуска ГПР да бъде не по-голям от петкратния размер на законната лихва,
която е 10 % (вж. ПМС № 426/18.12.2014 г.), а в случая ГПР е 65.54 %, т. е. уговорения ГПР
превишава допустимия императивен максимум.
Подобно съдържание на клаузата, с която е била уговорена дължимостта на таксата,
накърнява изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя – чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, като при това
се стига и до незаконно присвояване на добавена стойност от кредитора, която не му се
полага. Освен това подобна клауза накърнява добрите нрави, доколкото размерът на таксата
е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора – същата
възлиза на около 16 % от заемната сума (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД).
С оглед на изложеното съдът намира, че Г. К. И. не дължи на „4финанс” ЕООД (със
сегашно наименование „ВИВУС.БГ“ ЕООД) сумата от 190.63 лв., представляваща такса за
бързо разглеждане, уговорена в чл. 4.1 от ОУ на Договор за кредит №
**********/16.09.2021 г., тъй като същата е нищожна поради противоречие с императивните
правни норми на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.
4-5 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, и с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. При
този правен извод съдът намира, че отрицателния УИ е основателен и следва да бъде
уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото право на разноски има ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК) в размер
на 50 лв. за държавна такса пред СвРС на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК; 480 лв. (с вкл. ДДС) за адвокатско възнаграждение
по гр. д. № 392/2023 г. на СвРС, 400 лв. (без ДДС, тъй като такова не е претендирано) за
адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 16/2023 г. на ВТОС, и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение по гр. д. № 177/2023 г.; възнагражденията са определение на основание чл.
38, ал. 2, във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения № 1/01.07.2004 г. на ВАдвС (последното адвокатско
3
възнаграждение е определено с оглед на действащата към момента на сключване на Договор
за правна защита и съдействие от 20.01.2022 г. редакция на наредбата на ВАдвС, обн. в ДВ
№ 68/31.07.2020 г., а останалите са определени съгласно с изм. и доп. на тарифата, обн. в ДВ
№ 88/04.11.2022 г.); или всичко в размер на 1 180 лв. за адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Свищовският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. К. И., ЕГН: **********, гр. *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
„ВИВУС.БГ“ ЕООД (със предходна фирма: „4ФИНАНС“ ЕООД), ЕИК: *********, гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че Г. К. И. не дължи на „ВИВУС.БГ“ ЕООД
(„4ФИНАНС“ ЕООД) сумата от 190 (СТО И ДЕВЕТДЕСЕТ) ЛЕВА И 63 СТ.,
представляваща такса за бързо разглеждане, уговорена в чл. 4.1 от Общите условия на
Договор за кредит № **********/16.09.2021 г., тъй като клаузата, с която е уговорено това
вземане за такса, е нищожна поради противоречие с императивните правни норми – чл. 26,
ал. 1, пр. 1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4-5 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, и с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК „ВИВУС.БГ“ ЕООД („4ФИНАНС“ ЕООД) да
заплати на Г. К. И. сумата от 50 (ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА за държавна такса в
първоинстанционното производство на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, и сумата от 1 180 (ХИЛЯДА СТО И ОСЕМДЕСЕТ)
ЛЕВА за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв и
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения № 1/01.07.2004 г.
на ВАдвС.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4