№ 912
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20221100502885 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по жалба на „П.“ЕООД,
взискател по изпълнението, срещу резолюция от 14.12.2021 г. на ЧСИ Г.Д., с която са
прекратени изп.дело N 20167810400021 и изп.дело N 20167810400959. Според
жалбоподателя резолюцията за прекратяване на изпълнителните дела е нищожен акт, защото
следва да се постанови от съдебния изпълнител постановление по чл.433 ал.1 или
разпореждане по чл.433 ал.2 ГПК. Освен това се сочи, че случаят по чл.638 ал.4 ТЗ не е
включен в списъка по чл.433 ал.1 ГПК, поради което съдебният изпълнител няма право да
прекрати на това основание изпълнението. Поддържа се, че нормите на чл.638 ал.1 и ал.4 ТЗ
се отнасят до конкретни изпълнителни действия, а не до изпълнителното производство,
както и че тези норми се прилагат само по отношение на имуществото, включено в масата
на несъстоятелността. Навежда се довод, че нормата на чл.735 ал.2 ТЗ допуска да не се
прекратява изпълнителното производство, когато изпълнителните действия са насочени
срещу имущество на трето лице, с което е обезпечен кредитор в качеството на взискател, а в
случая е висящо исково производство по предявен от жалбоподателя иск с правно основание
чл.135 ЗЗД за недействителност на извършен от длъжника „М.И.“ ЕООД апорт в капитала
на „А..Д.“ ООД, а имотът на „А..Д.“ ООД не е включен в масата на несъстоятелността.
Излагат се съображения, че ищецът по иска с правно основание чл.135 ЗЗД има качеството
на обезпечен кредитор, поради което следва да се приложи правилото на чл.735 ал.2 ТЗ.
Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният акт на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство.
Ответникът по жалбата „М.И.“ ЕООД- в несъстоятелност е подал отговор, с който оспорва
жалбата с довода, че е без значение по какъв начин е озаглавен актът на съдебния
1
изпълнител за прекратяване на изпълнението. Сочи се, че е налице основание по чл.638 ал.4
ТЗ за прекратяване на изпълнението, както и че нормата на чл.735 ал.2 ТЗ се отнася за
производството по несъстоятелност, а не за изпълнителното производство.
ЧСИ Г.Д. е изложил мотиви, в които сочи, че длъжникът по изпълнението е в открито
производство по несъстоятелност, поради което на основание чл.638 ал.4 ТЗ
изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
Изп.дело N 20167810400021 на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на „П.“ЕООД въз основа
на изп.лист от 24.04.2012 г. на СГС по т.дело N 119/10 г., с който „М.И.“ ЕООД е осъден да
заплати сумата от 5 202,95 лв. и изп.лист от 27.01.2012 г. на САС по т.дело N 1766/2011 г. за
присъждане на сумата от 6 876,12 лв., сумата от 2314,54 лв., сумата от 29 632,01 лв., 1703,20
лв. и 31920,96 лв.
С разпореждане от 01.09.2021 г. изпълнителното дело е било спряно на основание чл.638
ТЗ.
С резолюция от 13.12.2021 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание
чл.638 ТЗ.
Изп.дело N 20167810400959 на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на „П.“ЕООД въз основа
на изп.лист от 09.11.2016 г. на СГС по т.дело N 8526/13 г., с който „М.И.“ ЕООД е осъден да
заплати сумата от 76 679,69 лв., сумата от 7 667,96 лв. и сумата от 4 870 лв.
По молба N 00081/02.01.2018 г. двете изпълнителни дела са съединени.
След извършена от съда служебно проверка за вписванията в ТР по партидата на „М.И.“
ЕООД- в несъстоятелност се установи, че на 03.06.2020 г. е вписано решение № 767 от
01.06.2020г. по т.дело № 199/2020 г. на СГС, с което е открито производство по
несъстоятелност.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е акт на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Според съда жалбата по същество е неоснователна. Това е така, защото към
постановяване на обжалвания акт на съдебния изпълнител са били налице визираните в
хипотезата на чл.638 ал.4 ТЗ факти, които са основание за прекратяване на изпълнителното
производство.
Изпълнителното производство е прекратено от съдебния изпълнител с акт от 14.12.2021 г.,
в който не се съдържа титулна част, която да го означава като „постановление“,
2
„разпореждане“ или по друг начин. Това обстоятелство няма никакво значение за
валидността на акта и за неговата законосъобразност, доколкото актът съдържа волята на
органа по изпълнение за прекратяване на изпълнителното производство. По правни
последици обжалваният акт на съдебния изпълнител има качеството на постановление по
чл.433 ал.1 ГПК.
С обжалвания акт изпълнителното производство е прекратено на основание чл.638 ал.4
ТЗ, а в този случай актът на съдебния изпълнител има чисто констативен характер. Това е
така, защото прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.638 ал.4 ТЗ
настъпва по силата на закона – с осъществяване на визираните в хипотезата на нормата
юридически факти. Прекратителният ефект на чл.638 ал.4 ТЗ не е обусловен от
постановяване на нарочен акт от съдебния изпълнител.
Нормата на чл.638 ал.4 ТЗ предвижда, че спряното изпълнително производство се
прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693. От извършена
от съда служебно проверка за вписванията по партидата на длъжника се установи, че след
образуване на двете изпълнителни дела е било вписано в ТР на 03.06.2020 г. решение за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника в изпълнението,
както и че на 20.07.2021 г. в ТР е обявен списък на приетите вземания на кредиторите, в
който са включени вземанията на взискателя, за събирането на които са образувани
изпълнителните дела. С определение от 21.08.2021 г. на СГС по т.дело N 199/20 г. списъкът
на кредиторите е одобрен с изменения, които не касаят вземанията на взискателя, а
определението е обявено в ТР на 26.08.2021 г.
При тези факти съдът намира, че още на 26.08.2021 г. по силата на закона е настъпило
прекратяване на изпълнителното производство. Това е така, защото от 26.08.2021 г.
вземанията на взискателя са придобили качество на „приети“ вземания по смисъла на чл.693
ТЗ, доколкото не се спори, че не е бил предявен отрицателен установителен иск по чл.694
ТЗ.
След като вземанията на взискателя имат качеството на „приети“ вземания по смисъла
чл.693 ТЗ, тяхното удовлетворяване по принудителен ред следва да се извърши единствено
и само в производството по несъстоятелност в неговата фаза по осребряване на имущество
от масата на несъстоятелността. Недопустимо е за удовлетворението по принудителен ред
на едни и същи вземания да се развиват две паралелни принудителни производства –
1.индивидуално и 2. универсално по несъстоятелност. При наличието на висящо
производство по индивидуално принудително изпълнение и на висящо универсално
производство по несъстоятелност индивидуалното производство подлежи на прекратяване
по силата на чл.638 ал.4 ТЗ. Това е така, защото универсалното производство по
несъстоятелност го „поглъща“ с оглед неговите особености на изпълнение срещу цялото
имущество на длъжника за удовлетворение на всички кредитори.
Прекратяването на производството по индивидуално принудително изпълнение е
предвидено в закона, за да не се допусне предпочитание на отделен кредитор и
удовлетворението му за сметка на останалите кредитори в несъстоятелността. При
3
конкуренция на универсално принудително изпълнение с паралелно висящо производство
по индивидуално принудително изпълнение, законът е предвидил преимущество на
универсалното производство по несъстоятелност, за да могат да се удовлетворят съразмерно
всички кредитори на длъжника. Този законодателен подход е с оглед постигане на
преследваната в производството по несъстоятелност цел - удовлетворяване на всички
кредитори на длъжника. Преследваният от закона краен резултат не би могъл да се постигне
при наличие на висящо принудително изпълнение по ГПК, в което удовлетворение от
имуществото на длъжника ще получи само взискателят, но не и останалите кредитори в
несъстоятелността.
При наличие на открито производство по неъстоятелност законът не допуска взискателят
по индивидуалното принудително изпълнение да получи удовлетворение, защото това е
допустимо само в производството по несъстоятелност, в което той ще се конкурира с всички
кредитори. Единственото изключение е визирано в нормата на чл.638 ал.3 ТЗ, и то по
отношение на конкретно имущество, но случаят не е такъв.
В нормата на чл.433 ал.1 ГПК не е посочен изчерпателен списък на хипотезите, в които
изпълнителното производство подлежи на прекратяване, защото то подлежи на
прекратяване при наличие и на други посочени в закона случаи – чл.638 ал.4 ТЗ.
Нормата на чл.735 ал.2 ТЗ, на която се позовава жалбоподателят, е абсолютно
неприложима в случая. Това е така, защото тази норма урежда хипотеза, при която е налице
пречка за прекратяването на производството по несъстоятелност, но няма никакво
отношение към индивидуалното принудително изпълнение.
Наличието на висящо производство по предявен от жалбоподателя взискател иск с правно
основание чл.135 ЗЗД не е визирано в закона като пречка за прекратяване на производството
по принудително изпълнение. Следва да се спомене, че изпълнението по прекратеното
производство по принудително изпълнение не е било насочено срещу имота, който е бил
прехвърлен с атакувания по реда на чл.135 ЗЗД апорт, защото този имот до момента е извън
имуществото на длъжника. Висящността на делото по иска с правно основание чл.135 ЗЗД
няма никакво отношение към наличието на предпоставките по чл.638 ал.4 ТЗ за
прекратяване на изпълнителното производство.
Молбата по чл.307 ГПК срещу решението за откриване на производство по
несъстоятелност е оставена без разглеждане с определение на ВКС по т.д. N 2456/21 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „П.“ЕООД срещу акта от 14.12.2021 г. на ЧСИ
Г.Д., с който са прекратени изп.дело N 20167810400021 и изп.дело N 20167810400959.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5