РЕШЕНИЕ
Гр. София, 27.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 13720 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на В.Д.П. – длъжник по изпълнително дело
№ 20198520400110 по описа на ЧСИ К.П.срещу Постановление от 23.08.2019 г. за
определяне на разноски в изпълнението.
Жалбоподателят поддържа,
че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил такси, както и 300
лева – адвокатско възнаграждение. Поддържа, че сумата от 120 лева е общ сбор,
като не са посочени поотделно какви такси са определени, сумата от 535,54 лева
– неправилно определена такса. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Моли обжалваното постановление да бъде отменено
изцяло.
Взискателят в С.В.Б.оспорва
жалбата като поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното
постановление. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител К.П.е представил подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството
изпълнително дело № 20198520400110 по описа на ЧСИ К.П.е образувано по молба от
С.В.Б.(като изпълнителното производство продължава на основание чл. 427, ал. 5 ГПК изп.д. № 30305/2013 г. по описа на СИС при СРС и изп.д. № 20199210400285 по
описа на ЧСИ С.П.), въз основа на изпълнителен лист от 26.09.2013 г. по гр.д. №
897/2009 г. по описа на СРС, 92 състав, с който е определено, че бащата С.В.Б.има
право да вижда и взема детето С.С.Б.всяка първа и трета събота от месеца от
09.00 часа до 17.00 часа, както и 30 дни през лятото, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката В.Д.П..
С молба
от 05.08.2019 г. за образуване на изпълнително производство взискателят е
представил Договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. К.М., с който
страните са уговорили възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено, че
сумата е платена в брой при сключване на договора.
С
Постановление от 23.08.2019 г. съдебният изпълнител е определил разноските в
изпълнението, които са за сметка на длъжника В.Д.П., а именно: 300 лева – приет
по делото хонорар на един адвокат, 120 лева – такси, платени от взискателя,
535,54 лева – такса върху публично
вземане на държавата в размер на 5328,58 лева или общо 955,54 лева. Съобщение
за постановлението е връчен на длъжника на 17.09.2019 г.
Съдът намира
от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.
Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на
надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за
разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния
съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление
от 23.08.2019 г., по изпълнително дело № 20198520400110 по описа на ЧСИ К.П..
Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Направените от
взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение
са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са
представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е
внесено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по
искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за
адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 4 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело, които има за предмет действия, които не са свързани със събиране
на парично вземане или въвод във владение или опразване на недвижим имот,
възнаграждението е в размер на 200 лева. Следователно определеното и платено от
взискателя адвокатско възнаграждение не надвишава установения минимум. Освен
това, с оглед фактическата сложност на делото – предаване на дете, то не се
явява и прекомерно.
Жалбата се явява
основателна в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител при
определяне на дължимите обикновени и пропорционални такси от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни
изпълнители. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в Раздел
І от нея са определени размерите на дължимите от длъжника обикновени такси.
С обжалваното
постановление съдебният изпълнител е определил дължими обикновени такси в
размер на 120 лева, като изрично е посочено, че те са платени от взискателя. В
изпълнително дело № 20198520400110 не се съдържат актове на съдебния
изпълнител, от които да се установи как са определени дължимите такси и за
какви действия са били дължими таксите. Определянето на общата сума води до
невъзможност, както за длъжника, така и за съда да прецени дали те са
законосъобразно определени.
На следващо място,
настоящият съдебен състав намира, че таксата в размер на 535,54 лева,
определена по т. 26 от ТТРЗЧСИ е недължима. Изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20198520400110 е образувано по чл. 528 от ГПК за изпълнение
на задължение за предаване на дете. В това производство не се прилага
разпоредбата на чл. 458 от ГПК – присъединяване на държавата, тъй като не се
касае за изпълнение на парично задължение. Присъединяването на взискатели в
това производство – по молба или служебно е недопустимо.
Предвид на изложеното и определената такса в размер на
535,54 лева е неправилно определена за събиране.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на В.Д.П. - длъжник по изпълнително дело № 20198520400110
по описа на ЧСИ К.П., Постановление от 23.08.2019 г.,
с което са определени за събиране в изпълнителното производство такси
обикновени такси в размер на 120 лева и пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 535,54 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата в останалата й част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.