Решение по дело №2277/2019 на Окръжен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№          01.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова в.гр.д.№2277 по описа на ВОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, подадена от Д.Н.Н.,  чрез адв.И.А. -ВАК, длъжник в изпълнителния процес, срещу действие на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, с район на действие – района на ВОС, по изп.д. №20198950402053: отказ, постановен на 19.09.2019г. за възлагане на разноските по изпълнителното дело на взискателя. В жалбата се твърди, че отказът е  неправилен и незаконосъобразен поради това, че преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е заплатил доброволно с две платежни нареждания дължимата сума за главница, лихва и разноски, като поради грешка в изчисленията са останали неизплатени 5 лв. главница и 0,05лв. лихва. За този незначителен остатък, взискателят е образувал изпълнително дело, по което в тежест на длъжника, жалбоподател в настоящото производство, са възложени разноски в размер на 265,65лв., от които 200лв. адвокатско възнаграждение и 60,60лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. Поради това, че остатъкът от дълга е незначителен и доброволното плащане на част от дълга, жалбоподателят счита, че изпълнителното производство е образувано с цел обогатяване на взискателя с деловодни разноски. Счита, че е налице злоупотреба с права, като извършените от взискателите процесуални действия ощетяват законните интереси на длъжника. Предвид недобросъвестното упражняване на процесуални права, взискателят следва да понесе тежестта на разноските за процесуално представителство и същите не следва да се възлагат на длъжника.

  Въззиваемите Т.В. и П.В. – взискатели по изпълнителното дело са изразили становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на разноските за въззивно производство

ЧСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.

       За да се произнесе, съдът съобрази следното:

       Изпълнително дело №20198950402053/2019г. е образувано от ЧСИ Станев на 04.09.2019г., по молба на Т.С.В. и П.Е.В., чрез пълномощника адв. Д.П. въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. № 4843/2018 г. на РС-Варна, за заплащане от Д.Н.Н. на сума в размер на 2000лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2018г. до окончателното изплащане на главницата и 342,50лв., представляваща съдебни разноски. В молбата е посочено, че на 20.08.2019г. длъжникът е заплатил част от задължението, но не е погасил напълно дълга си.

      За осъществяваните в изпълнителното производство представителство и защита взискателите са представили пълномощно за адвокат Д.М.П., договор за правна защита и съдействие и разписка, от която е видно, че заплатения на пълномощника хонорар е в размер на 200лв.

      Видно от преписката по изпълнителното дело, ЧСИ е образувал изпълнително дело и е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, в което е посочил конкретно размерите на задълженията /неолихвяеми суми, разноски по изпълнителното дело – адвокатски хонорар и такси/. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 12.09.2019г.

С молба от 12.09.2019г. длъжникът е заявил, че е заплатил доброволно почти цялата сума по изпълнителния лист, като е останала неплатена съвсем незначителна сума и  е поискал ЧСИ да възложи разноските по изпълнителното дело на взискателя, поради злоупотреба с права от негова страна.

С разпореждане от 18.09.2019г. ЧСИ е оставил без искането без уважение.

       От данните по делото се установява, че на 20.08.2019г. длъжникът е изплатил на взискателите по посочена от тях в исковата молба банкова сметка ***,55лв., с посочено от него основание – главница и лихва по гр.д.№4843/2018г. и сумата от 342,50лв. – разноски по същото делото.  Към датата на образуване на изпълнителното дело са останали дължими и незаплатени задължения в размер на 5лв. – главница и 0,05лв. законна лихва.

     ЧСИ е определил размера на останалата незаплатена част от задължението, както и разноските по изпълнението и размера на таксата, дължима по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Жалбата е допустима: Подадена е в срок, от лице легитимирано да обжалва изпълнителните действия, с качеството на длъжник в производство, срещу акт на ЧСИ, с който той се е произнесъл по направено искане за възлагане на разноски в изпълнителното производство, като е отказал да възложи същите на взискателя.

Разгледана по същество тя е неоснователна, предвид следните съображения:

Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Следователно ако с плащане преди започване на изпълнителното производство е изпълнено задължението, за принудителното изпълнение на което е образувано изпълнителното производство./ чл.433, ал.1, т.1 ГПК/, разноските по изпълнението и за представителство на взискателя са за сметка на взискателя. В настоящия случай, видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът не е заплатил задължението си в цялост преди издаване на изпълнителния титул и образуване на изпълнителното производство. Не са налице и останалите, предвидени в разпоредбата на чл.79 ГПК предпоставки за възлагане на разноските по изпълнението за сметка на взискателя – изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или отмяната им от съда; направени разноски за изпълнителни действия, които не са приложени. Настоящият състав на съда намира за неоснователни оплакванията за незаконосъобразност на постановлението в частите, с които е разпоредено, че жалбоподателят дължи тези разноски, тъй като не са представени доказателства, от които да се установява, че длъжникът добросъвестно и доброволно е погасил изцяло установеното с влязло в сила решение задължение преди издаването на изпълнителен лист или преди образуването на производството по изпълнителното дело, поради което и същият дължи на взискателя сторените разноски по образуване на делото.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията за недобросъвестност на взискателите и злоупотреба с права, тъй като не се спори между страните, а и от данните по изпълнителното дело се установява, че длъжникът не е заплатил изцяло задълженията си. Неплащането на дълга, представлява основание за предприемане на действия за принудително му събиране, като ниския размер на сумата на дълга не може да обоснове, че образуването на изпълнително производство представлява злоупотреба с права.

По изложените съображения, жалбата  е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемите страни, сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., съгласно представените писмени доказателства, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Воден от изложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на Д.Н.Н.,  чрез адв.И.А. -ВАК, длъжник в изпълнителния процес, срещу действие на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, с район на действие – района на ВОС, по изп.д. №20198950402053: отказ, постановен на 19.09.2019г. за възлагане на разноските по изпълнителното дело на взискателя.

ОСЪЖДА Д.Н.Н. ЕГН ********** да заплати на Т.С.В., ЕГН ********** и П.Е.В., ЕГН ********** сумата от 200 лвева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: