Решение по дело №3219/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2064
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180703219
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2064

гр. Пловдив, 04. 11. 2021 година

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 04,10,2021 г. в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОИЛ БОТЕВ

секретар Таня Костадинова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3219 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Жалбоподателят – „ Инвестпродукт“ ООД с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление в  ***, представлявано от управителя П.И. Г. оспорва Заповед № СТ-05-853/ 29.10.2020г. на Началника на ДНСК, с която е отказано издаване на разрешение за ползване и не е въведен в експлоатация строеж: „Хотелски комплекс - апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен паркинг, с подобекти: блок А, блок Б и блок В", находящи се в УПИ Х1-415.417, кв.65а-нов (16-стар) по плана на Централна градска част, град Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.521.396 по КККР, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Стефан Караджа" № 3 и ул. „Божидар Здравков" № 9, в частта относно блок „Б".

Жалбоподателят намира оспорената част от заповедта за незаконосъобразна и необоснована и моли за нейната отмяна. Претендират се разноски по делото, като се излагат и подробни писмени /л.393-402/ съображения.

Ответникът – началникът на ДНСК, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по подробни писмени / л. 351-356/  бележки.

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо правен интерес, поради което следва да се приеме за процесуално допустима.

Административен съд - Пловдив , след като обсъди становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал намира за установено от фактическа страна на следното:

   Видно от съдържанието на процесната заповед строежът е "ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС /апартаментен тип/ с ресторант - барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен паркинг", с подобекти: Блок А, Блок Б и Блок В, Местонахождение: УПИ Х1-415,417, кв.65-нов, 16-стар, по плана на Централна градска част, гр.Пловдив, /ПИ с идентификатор 56784.521.396 по КККР/, с адм. адрес в гр. Пловдив, ул."Стефан Караджа"№3 и ул."Божидар Здравков"№9, с  Възложител: „ИНВЕСТПРОДУКТ" ООД. Съгласно чл. 137, ал.1, т.3 от ЗУТ строежът е трета категория.

По делото са представени писмени доказателства: Скица №752 с виза от 31.05.2001г. за проучване и проектиране, издадена от Главния архитект на Община Пловдив; ПУП - изм. на ЗРП и КЗСП на част от кв.65-нов /16-стар/ по плана на ЦГЧ - Пловдив, одобрен със Заповед №ОА-598/30.03.2001г. текстова и графична част; ПУП - изм. на ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №13 OA 2042/13.08.2013г., Застроителен план  ; Одобрени технически инвестиционни проекти на 19.04.2002г. от Главния архитект на Община Пловдив по части: "Архитектура", "Конструкции", "ВиК", "ЕЛ", "ОВ", Геодезия и др. /одобрен архитектурен проект /; Разрешение за строеж №163/30.04.2002г., издадено от Главния архитект на Община Пловдив за строеж: "Хотелски комплекс - подобект - блок "А" по издадена скица с виза и одобрена ситуация; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво №46 от 20.05.2002г. със заверени кота изкоп и кота +-0,00м.; Геодезическо заснемане, изготвено през 2016г. ; Дневник на строежа, заверен от РДНСК .

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на искане на дружеството-жалбоподател от 06.07.2020 г. (л.97-122) за назначаване на държавна приемателна комисия и издаване на разрешение за ползване, въз основа на което искане със заповед № РД-19-613 от 10.08.2020 г. на началника на ДНСК е назначена / л. 15/  такава държавна приемателна комисия и е започнато производство по установяване годността за ползване на процесния строеж: Хотелски комплекс – апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен паркинг, с подобекти: блок А, блок Б и блок В, находящи се в УПИ ХІ-415.417, кв.65а-нов (16-стар) по плана на Централна градска част, град Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.521.396 по КККР, с административен адрес: град Пловдив, ул. „Стефан Караджа“ № 3 и ул. „Божидар Здравков“ № 9.

Въз основа на извършените проверки е издаден протокол обр.16 от 11.09.2020 г. (л.22-44), с който е отказано приемането на строежа, тъй като: 1) строежът е изпълнен в несъответствие с одобрения инвестиционен проект, които несъответствия са отразени в протокола в част архитектура, секция А, Б и В, монтираните асансьори в секция А и В не са предвидени в одобрени инвестиционни проекти; 2) има нарушения в предвижданията на действащия подробен устройствен план – ЧИЗРП с КЗСП, одобрен със заповед № ОА-598 от 30.03.2001 г., отразени в протокола в част секция Б и В; 3) неизвършени и незавършени строително-монтажни работи в секция В – кота -6,00 м в груб строеж и неизпълнена пожароизвестителна инсталация; 4) строежът е изпълнен в несъответствие с изискванията на чл.169, ал.3, т.1 ЗУТ – не е представено становище на Министерство на културата за приемателна комисия на основание чл.83, ал.3 ЗКН.

Относно  процесния подобект блок „Б" държавната приемателна комисия е констатирала и описала в протокол обр.16 от 11.09.2020г. всички несъответствия с одобрените инвестиционни проекти по съответните коти, както следва: „източната и южна фасадни стени на апартамента на кота + 3,00 м. към блок А са завишени с около 2 м. Не е изпълнен предвиденият по проект покрив под 45 градуса. Изпълнен с нов обем, който е приобщен към апартамента, в отклонение от действащия ЧИЗРП с КЗСП. На кота + 9.00 м. по одобрен инвестиционен проект е предвиден плосък покрив. В отклонение от проекта на кота + 6.00 м. е изпълнена стоманобетонна стълба до кота + 9.00 м. с 18 броя стъпала /15.7/30см./. Изпълнена е допълнителна тераса, подпряна на 7 броя колони с размери ф 0.30 м., на кота + 9.00 м. Приблизителната площ на новоизградената тераса е 84.5 м2. Извършеното пристрояване и надстрояване е извън одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж. Изпълнен е нов обем в отклонение от действащия ЧИЗРП с КЗСП. Не е представен протокол за линия и ниво със съответните заверки на кота изкоп, цокъл, корниз и кота било, поради което от председателя на комисията е изискано да се извършат геодезически замервания за проверка на кота корниз и кота било за съответните секции, но такова не е представено".

Следва да се отбележи, че в предоставеното по делото геодезическо замерване няма вертикално заснемане на коти корниз на сградата. Геодезическото заснемане, извършено през 2016г., не е одобрено, съответно чрез това заснемане дружеството не може да докаже спазването на зададените с инвестиционния проект кота корниз и кота било.

Не е представена екзекутивна документация, удостоверено с печат на съответната администрация, положен върху всички графични и текстови материали, съгласно чл. 175, ал. 2 от ЗУТ, както и одобрени проекти за гореописаните извършени промени по време на строителството по реда на чл. 154 от ЗУТ, съгласувани с 1-ва РСПБЗН и контролните органи, съобразно изискванията на чл. 143 от ЗУТ, с оглед установяване по безспорен начин съответствието на изпълнения строеж с действащото частично изменение на застроителния и регулационен план /ЧИЗРП/ и действащия кварталнозастроителен и силуетен план /КЗСП/. Не е представено положително становище на Министъра на културата за въвеждане в експлоатация на строежа по реда на чл. 83, ал. 3 от Закона за културното наследство.

Въз основа на становището на държавната приемателна комисия Началникът на ДНСК е издал и оспорената Заповед № СТ-05-853/29.10.2020г., като изцяло са възприети констатациите относно несъответствията с инвестиционните проекти в блок „Б" - строежът е изпълнен в несъответствие с одобрения инвестиционен проект и с предвижданията на действащия подробен устройствен план - ЧИЗРП с КЗСП, одобрен със заповед № ОА-598/ 30.03.2001г., строежът не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1-4 и ал. 3 ЗУТ и не може да бъде въведен в експлоатация, защото биха се създали предпоставки за застрашаване живота и здравето на ползвателите, което обуславя наличие на хипотезата на чл.14, т.1, 2 и 3 от Наредба № 2 от 2003 г. и чл.178, ал.З, т.1 ЗУТ.

В съдебната фаза  с писмо Дирекция за национален строителен контрол от 12.02.2021 г., изпращат за допълване към представената административна преписка, следните / л. 144-200/  документи:

1.  Проект за изменение на ЗРП и КЗСП на част от кв.65 /нов/, 16  /стар/ по плана на Централна градска част гр.Пловдив, ведно с извадка от ПУП, 2. Скица-виза № 752/31.05.2001 г., издадена от Главен архитект на Община Пловдив.,  3. Заповед № ОА-598/30.03.2001 г. на Кмета на Община Пловдив.,  4 Заповед № 13ОА2042/13.08.2013 г. на Кмета на Община Пловдив.,   5. Извадка от Държавен вестник брой 75, 2006 г.,  6. Разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г. на Главен архитект на Община Пловдив.,   7 Писмо № А16800498/24.09.2001 г. на Дирекция „Устройствено планиране, архитектура и благоустройство” при Община Пловдив до „Инвестпродукт” ООД.,   8. Писмо № А16800498/24.09.2001 г. на Дирекция „Устройствено планиране, архитектура и благоустройство” при Община Пловдив до Главен архитект на район „Централен” при Община Пловдив.,  9. Хигиенно становище изх. № 7714/21.08.2001 г. на ХЕИ – гр.Пловдив.,  10. Оценка за противопожарна осигуреност на строеж с изх. № 464/17.08.2001 г. на Първа районна служба за пожарна и иварийна безопасност., 11 Разрешително за проектиране на ВиК отклонения с изх.№ 1603/15.06.2001 г.,  12 Становище изх.№ 2114/10.07.2001 г. на „Електроразпределение – Пловдив” ЕАД.  и  13. Нотариален акт за отстъпване на вещно право на ползване № 30, том II, рег. № 4412, дело № 149/15.12.2000 г.

В молба   на процес.представител на жалбоподателя / л. 201/  са формулирани въпроси за СТЕ, както и ответника да представи надлежно заверено копие на заповедта за назначаване и длъжностната характеристика на арх.И.Н., инж.М.Д.и инж.Д.С., обхващащи периода от 10.08.2020 г. – 29.10.2020 г., както и I да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане лицата: 1. инж.И.Ч.– проектант на част „Конструкции за процесната сграда; 2. арх.Д.Р.и арх.Г.Ш.– проектанти по част „Архитектура“ за процесната сграда.

Съдът  е допуснал извършване на съдебно-техническа експертиза, с в.л инж. Р., чието заключение е прието по делото / л.251/  и съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Съдът установи, че за процесния „Хотелския комплекс" са издадени общо 4 броя разрешения за строеж от главен архитект на община Пловдив, за всеки един от подобектите му, както следва:

1.           Разрешение за строеж № 163/30.04.2002 г. на главен архитект на община Пловдив за строеж: "Хотелски комплекс" - подобект - блок "А".

2.           Разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г. на главен архитект на община Пловдив за строеж: "Хотелски комплекс", подобект - блок "Б" - представляващ по същество преустройство на съществуваща сграда в УПИ.

Разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г. е допълнено със Заповед № 26/20.03.2014 г. на главен архитект на община Пловдив с правно основание по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, във връзка с нови инвестиционни намерения.

3.           Разрешение за строеж № 102/07.05.2003 г. на главен архитект на община Пловдив за строеж: "Хотелски комплекс" - подобект - блок "В".

4.           Разрешение за строеж № 160/08.06.2005 г. на главен архитект на общинаПловдив за строеж: "Хотелски комплекс" - подобект - блок "Г".

Разрешения №№ 102 и 160 са  допълнени по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, във връзка с нови инвестиционни намерения.

След изграждането на четирите подобекта, същите са отразени в КККР на град Пловдив, като четири самостоятелни сгради, както следва:

Блок "А" - изграден на основание Разрешение за строеж № 163/30.04.2002 г. на главен архитект на община Пловдив, представлява сграда с КИ 56784.521.396.4 по КККР на град Пловдив.

Блок "Б" - преустройство на съществуваща сграда на основание Разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г. на главен архитект на община Пловдив и Заповед № 26/20.03.2014 г. на главен архитект на община Пловдив, представлява сграда с КИ 56784.521.396.5 по КККР на град Пловдив.

Блок "В" - изграден на основание Разрешение за строеж № 102/07.05.2003 г. на главен архитект на община Пловдив и Заповед № 25/20.03.2014 г. на главен архитект на община Пловдив, представлява сграда с КИ 56784.521.396.6 по КККР на град Пловдив.

Блок "Г" - изграден на основание Разрешение за строеж № 160/08.06.2005 г. на главен архитект на община Пловдив и Заповед № 27/20.03.2014 г. на главен архитект на община Пловдив, представлява сграда с КИ 56784.521.396.7 по КККР на град Пловдив.

За всяка една от четирите самостоятелните сгради /подобекта по разрешенията за строеж/, изградени със самостоятелно разрешение за строеж, са съставени самостоятелни актове и протоколи по време на строителството /Акт образец 14, Акт образец 15 и т.н./, съгласно изискването на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, искане за назначаване на ДПК за издаване на разрешение за ползване се прави от възложителя или от упълномощено от него лице до ДНСК.

В случая  не е имало пречка заявленията за трите подобекта - Блок "А", Блок "Б" и Блок "В" да бъдат обективирани в едно искане , но  по изрично разпореждане на ДНСК са заплатени по банковата сметка на ДНСК три отделни държавни такси, за издаване на разрешение за ползване за всеки един от трите обекта - Блок "А", Блок "Б" и Блок "В", съгласно Тарифа № 14 за таксите които се събират в системата на МРРБ и от областните управители.

Процесното разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г. на главен архитект на община Пловдив Е ЗА ПРЕУСТРОЙСТВО НА СЪЩЕСТВУВАЩА СГРАДА.

Както се каза по-горе блок "Б" представлява  съществуваща сграда и се намира между блок "А" и блок "В" и за нея е издадено горното Разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г. на главен архитект на община Пловдив, с което е разрешено  преустройство на съществуваща сграда.

В процесната заповед / л. 11/ за блок „Б“ се твърди , че държавната приемателна комисия е констатирала и описала в протокол обр.16 от 11.09.2020г. всички несъответствия с одобрените инвестиционни проекти по съответните коти, както следва: „източната и южна фасадни стени на апартамента на кота + 3,00 м. към блок А са завишени с около 2 м. Не е изпълнен предвиденият по проект покрив под 45 градуса. Изпълнен с нов обем, който е приобщен към апартамента, в отклонение от действащия ЧИЗРП с КЗСП. На кота + 9.00 м. по одобрен инвестиционен проект е предвиден плосък покрив. В отклонение от проекта на кота + 6.00 м. е изпълнена стоманобетонна стълба до кота + 9.00 м. с 18 броя стъпала /15.7/30см./. Изпълнена е допълнителна тераса, подпряна на 7 броя колони с размери ф 0.30 м., на кота + 9.00 м. Приблизителната площ на новоизградената тераса е 84.5 м2. Извършеното пристрояване и надстрояване е извън одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж. Изпълнен е нов обем в отклонение от действащия ЧИЗРП с КЗСП. Не е представен протокол за линия и ниво със съответните заверки на кота изкоп, цокъл, корниз и било.

Ответната страна твърди , че в представеното по делото геодезическо замерване няма вертикално заснемане на коти корниз на сградата, както и че не е представена екзекутивна документация, удостоверено с печат на съответната администрация, положен върху всички графични и текстови материали, съгласно чл. 175, ал. 2 от ЗУТ, както и одобрени проекти за гореописаните извършени промени по време на строителството по реда на чл. 154 от ЗУТ, съгласувани с 1-ва РСПБЗН и контролните органи, съобразно изискванията на чл. 143 от ЗУТ, с оглед установяване по безспорен начин съответствието на изпълнения строеж с действащото частично изменение на застроителния и регулационен план /ЧИЗРП/ и действащия кварталнозастроителен и силуетен план /КЗСП/. Твърди се и че не е  представено положително становище на Министъра на културата за въвеждане в експлоатация на строежа по реда на чл. 83, ал. 3 от Закона за културното наследство.

Въз основа на становището на държавната приемателна комисия Началникът на ДНСК е издал оспорената Заповед № СТ-05-853/29.10.2020г., като изцяло са възприети констатациите относно несъответствията с инвестиционните проекти в блок „Б" - строежът е изпълнен в несъответствие с одобрения инвестиционен проект и с предвижданията на действащия подробен устройствен план - ЧИЗРП с КЗСП, одобрен със заповед № ОА-598/ 30.03.2001г., строежът не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1-4 и ал. 3 ЗУТ и не може да бъде въведен в експлоатация, защото биха се създали предпоставки за застрашаване живота и здравето на гражданите.

 В хода на съдебното производство  по искане на жалбоподателя , са приети по делото заповеди за назначаване, заповеди за преназначаване, болнични листове и  длъжностни характеристики /л. 333-343/.

Съдът установи, че в процесната заповед е цитирана Заповед № РД-19-697 от 03.09.2020г. на началника на ДНСК, с която е удължена работата на Държавната приемателна комисия /ДПК/, назначена със Заповед № РД-19-613 от 10.08.2020г. на Началника на ДНСК .

            За председател на комисията е назначена инж. М.Д.на длъжност Началник на РДНСК-Пловдив. За заместник-председател е назначена инж. Д.С. на длъжност старши инспектор в отдел „Въвеждане в експлоатация“ /ВЕ/-РДНСК-Пловдив.

          От приетите по делото заповеди за назначаване и длъжностни характеристики се установи, че към момента на издаване на Заповед № РД-19-613 от 10.08.2020г. на Началника на ДНСК /л. 15/., към момента на подписване на Протокол за установяване годността за ползване на строеж -11.09.2020г. и към момента на издаване на оспорената заповед 29.10.2020г. , заместник-председателят на ДПК инж. Д.С. не е заемала длъжността старши инспектор в отдел „Въвеждане в експлоатация“-РДНСК-Пловдив, а е заемала длъжността старши инспектор в отдел „Строителен контрол“ – РДНСК-Пловдив, съгласно Заповед № РД-15-11 от 14.02.2020г. От приетата по делото длъжностна характеристика инж. Д.С. няма право да участва в ДПК.

          По-късно със Заповед № РД-15-767 от 20.11.2020г. на Началника на ДНСК Д.С. е назначена на длъжност старши инспектор в отдел „Въвеждане в експлоатация“-РДНСК-Пловдив като вече в длъжностната характеристика за новата длъжност е вменено задължението да участва и ръководи провеждането на ДПК за установяване на годността на строежите за въвеждане в експлоатация.

          Относно председателя на ДПК инж. М.Д.се установи от приетата по делото Заповед № РД-15-1315 от 01.07.2019г. на началника на ДНСК и Длъжностна характеристика, че към датата на подписване на протокола същата няма право да участва в състава на ДПК.От т.5.10 от длъжностната характеристика  става ясно, че Д. упражнява  организационни, ръководни и контролиращи функции по подадени искания за издаване на разрешения за ползване, но няма изрични правомощия, вменени с длъжностната характеристика да бъде член на ДПК, а и би било алогично да ръководи и контролира собствените си действия и актове.

          Съгласно чл. 21 от Устройствения правилник на ДНСК, служителите на ДНСК осъществяват своята дейност в съответствие със ЗУТ и устройствения правилник и в рамките на определената функционална и териториална компетентност на структурното звено, към което принадлежат, под ръководството на непосредствения си ръководител.

        Според чл. 16, ал. 1 от Устройствения правилник на ДНСК, единствено и само служителите назначени на длъжност в Дирекция/Отдел "Въвеждане в експлоатация" имат права и задължения да изпълняват дейностите по въвеждането в експлоатация на строежите, съответно да участват и председателстват назначена ДПК.

           При това положение нито инж. Д.С., заемала длъжността старши инспектор в отдел „Строителен контрол“ – РДНСК-Пловдив, съгласно Заповед № РД-15-11 от 14.02.2020г., нито инж.Д. са имали правомощия да бъдат председател, съответно заместник-председател на ДПК, още повече, че съгласно чл. 17, ал. 2 от Устройствения правилник на ДНСК правомощия по въвеждането на строежите не са предоставени на служителите на РДНСК, а единствено и само на служителите на Дирекция/Отдел "Въвеждане в експлоатация".

           При това положение Съдът установи, че Протоколът за установяване годността за ползване на строеж е подписан от председател и заместник-председател, които не притежават съответните правомощия за това, съгласно приложените длъжностни характеристики и разпоредбите на Устройствения правилник на ДНСК.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице Я.Р., неоспорена от страните, която Съдът кредитира, ведно с приложенията, като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена.

При приемането на заключението , неоспорено от страните експерта е заявил допълнително , че от приложеното геодезическо заснемане на изпълненото строителство поръчано от възложителя се установяват абсолютни коти на корниз и било, които съответстват на допуснатите по КЗСП. Не се променят, проектанта е съобразил това в заповедта си. Това изправяне е допуснато от проектанта, което е съобразено да не се нарушат котите, т.е не е нарушено.

Инж. Р. е посочила още , че в проекта има част архитектура, част конструкции, която е текстова част и част отопление и вентилация. Те касаят тези промени по плочите, които произтичат от инсталацията на соларните панели. В акт 14 няма данни да са правени промени по време на строителството. За пожароизвестяването отговаря РСПБЗН и експерта от тази служба в приемателната комисия не е имал забележка.

От установеното от вещото лице , както и от другите доказателства приети по делото съдът приема за установено, че покрива на апартамента е изпълнен по проект и посоченото отклонение важи за апартамента до стълбището на блок „В" на покрива на който е монтирана соларна инсталация за което е изготвен отделен инвестиционен проект , съгласно  издадена Заповед № 26/20.03.2014 г. на главен архитект на община Пловдив с правно основание по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, във връзка с нови инвестиционни намерения за допълване на издаденото преди това Разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г. на главен архитект на община Пловдив.

Относно стълбата  обслужваща площадките от соларната инсталация между кота + 6.00 и + 9.00 видно от лист - 2 към одобрения инвестиционен проект, съдът приема , че стълбата е изпълнена по одобрения проект към горепосочената Заповед № 26/20.03.2014 г. на главен архитект на община Пловдив, допълваща издаденото преди това Разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г.

Като несъстоятелна съдът приема и твърдяната  констатация за надстрояване и пристрояване, без наличието на строителни книжа . Такива доказателства  няма дори и в приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните.

Съдът обсъди и твърдението за  представяне на положително становище от министъра на културата за въвеждане на строежа в експлоатация. В  случая  такова не е необходимо, тъй като след законодателната промяна на ЗКН с ДВ, бр. 52/2016 г., такова се изисква само когато обекта, който подлежи на въвеждане в експлоатация е единична културна ценност. По делото няма доказателства , че обекта подлежащ на въвеждане  е единична културна ценност.

В случая  Разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г. е допълнено със Заповед № 26/20.03.2014 г. на главен архитект на общината, във връзка с нови инвестиционни намерения и  няма спор, че последната е влязла в законна сила и че тя предвижда и допълнително строителство, различно от първоначално определеното с Разрешение за строеж № 331/21.09.2001 г.

От правна страна Съдът следва да изложи следното:

 Процедурата за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България е предмет на регламентация в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. /ДВ бр. 72 от 15.08.2003 г.//Наредбата/

 Съгласно чл. 17, ал.1 от Наредбата началникът на ДНСК или упълномощено от него лице в срок до 5 работни дни от представянето на протокол обр. 16 на ДПК: 1. издава разрешение за ползване; 2. отказва издаване на разрешение за ползване на строежа с мотивиран писмен отказ.

Съгласно чл. 18, ал.1 от Наредбата Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице отказва издаването на разрешение за ползване: 1. при условията на чл. 14; 2. при съставен протокол обр. 16 с решение за отказ за приемане на строежа;

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, но в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал 2, т. 4 от АПК и в противоречие с материално правните норми, целта на закона и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Както по-горе се посочи в своята заповед административният орган / стр.втора от заповедта , л.11 от делото/   е  посочил установените отклонения от проекта , като липсват конкретни мотиви в какво се изразява точно неизпълнението по предвижданията на проекта, не е ясно има ли установени съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти и в какво се изразяват те. Тази празнота не се преодолява и от съдържанието на съставения мотивиран доклад от 03.09.2020г. /л. 19 по делото/, който е цитиран в мотивите на заповедта, тъй като същият също не съдържа конкретни мотиви относно това, дали допуснатите отклонения от одобрения инвестиционен проект са съществени или не по смисъла на чл.154, ал.2 от ЗУТ.

 По смисъла на  чл. 154, ал. 2 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които: 1) нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2) нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; 3) са несъвместими с предназначението на територията; 4)нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания;  5)променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; 6) нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2;   7) променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения;  8) променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.

       По аргумент от ал. 3 всички отклонения извън посочените са несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и не могат да бъдат основание за отказа по чл. 19в, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г.

       Обстоятелството, че е съставен Протокол за установяване годността за ползване на строеж от ДПК на основание чл. 14 от Наредбата  не игнорира изискването за мотивиране на административния акт, още повече, че  според разпоредбата на чл. 17, ал.1,т.2 от Наредбата началникът на ДНСК или упълномощено от него лице в срок до 5 работни дни от представянето на протокол обр. 16 на ДПК отказва издаване на разрешение за ползване на строежа с мотивиран писмен отказ.

         Освен това от приетата по делото СТЕ и от обясненията, дадени в съдебно заседание, се установи, че всички параметри които са одобрени в одобрения проект са запазени. Параметрите по отношение на площта на сградата и по отношение на височините са спазени. Налице са несъществени изменения вътре в сградата  с преместени вътрешни прегради - разместени стаи, както и във връзка с промяна на нормативната уредба има изискване за стая за инвалиди и такава е направена. Тези несъществени отклонения са допустими, тъй като не попадат в обсега на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ. Има промени по фасадите, плъзгащи врати, които са несъществени и са допустими. Те са отразени в  екзекутивите, представени от жалбоподателя пред общинската администрация. От приетата СТЕ се установи, че тези изменения представляват само вътрешни преустройства като всички други параметри са запазени.

         Съдът формира извод, че изложените констатации в оспорената част от заповедта не отговарят на доказателствата по делото. Не са изложени ясни мотиви, не са анализирани конкретни обстоятелства по изтъкнатите нарушения, които да бъдат предмет на съдебен контрол.

         Съдът установи и  че протоколът за установяване годността за ползване на строеж е подписан от председател и заместник-председател, които не притежават съответните правомощия за това, съгласно приложените длъжностни характеристики, извършени са действия в противоречие на изискванията на чл. 21, ал. 2 от ЗДСл и разпоредбите на Устройствения правилник на ДНСК, които по-горе съдът анализира.

        Съгласно чл. 18, ал.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти началникът на ДНСК или упълномощено от него лице отказва издаването на разрешение за ползване: 1. при условията на чл. 14; 2. при съставен протокол обр. 16 с решение за отказ за приемане на строежа.

     В случая редовно съставеният протокол /Образец 16/ е абсолютна предпоставка за издаването на законосъобразна заповед. Такъв не е налице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта в оспорената й част.

         Това налага отмяната на заповедта в оспорената част и на основание чл. 173, ал. 3 от АПК, връщане на преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

           По делото е направено искане от страните в процеса за присъждане на съдебни разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Като се има предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева, за платената държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева, 585 лева-внесен депозит за изготвяне на СТЕ или общо 1935 лева на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

       Съдът не намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер с оглед фактическата и правна сложност на делото, обоснована и от необходимостта за назначаване на СТЕ.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив,  V състав

Р Е Ш И:

        ОТМЕНЯ Заповед № СТ-05-853/ 29.10.2020г. на Началника на ДНСК, с която е отказано издаване на разрешение за ползване и не е въведен в експлоатация строеж: „Хотелски комплекс - апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен паркинг, с подобекти: блок А, блок Б и блок В", находящи се в УПИ Х1-415.417, кв.65а-нов (16-стар) по плана на Централна градска част, град Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.521.396 по КККР, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Стефан Караджа" № 3 и ул. „Божидар Здравков" № 9, в частта относно блок „Б".

      ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

      ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на "ИНВЕСТПРОДУКТ" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.И. Г., сумата в размер на 1935 лв. / хиляда деветстотин тридесет и пет лева/.

        Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/