№ 2795
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100101882 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. П. Т., с
ЕГН:********** и съдебен адрес: гр. София, ул. „****, срещу М. П. Н., с ЕГН:**** и адрес:
гр. София, жк.“ ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 55900,00лв., представляваща невърната сума по договор за заем от 2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че се познават с ответницата М. П. Н., тъй като са колеги. През 2018г.
ответницата помолила ищеца да изтегли кредити, средствата от които да и бъдат
предоставени в заем, който да използва за закупуване на жилище. Ответникът обещал на
ищеца да обслужва кредитите и да връща същите. Страните били в добри колегиални
отношения, поради което ищецът решил да помогне. Страните не са сключвали писмен
договор. Ищецът получил кредити от следните банки, които предал на ответника, а именно:
1.от „У.Б.“ АД -30 000/тридесет хиляди/ лв.
2.от „ П.Б.“ АД -28 000 / двадесет и осем хиляди/лв.
3.от „Е.Б.“ АД - 39 500 / тридесет и девет хиляди и петстотин/ лв.
4.от „Д.К.“ 20 000/ двадесет хиляди/ лв.
От горепосочените суми ищецът превел по банков път на ответника сумата от
59000лв., за които са представени доказателства и които са предмет на настоящето
производство.
Ищецът твърди, че след ноември 2019г. ответницата е преустановила да връща
получения заем.
В законоустановения срок ответникът М. П. Н. не е депозирал отговор на исковата
1
молба.
В съдебно заседание ответникът М. П. Н. ответникът оспорва иска по основание и
размер, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът оспорва наличието на
договорно правоотношение с ищеца.
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се
произнесе по съществото на иска.
По основателността:
Видно от заключението по ССчЕ на в.л. И. Д., неоспорено от страните, ищецът е
извършил три банкови превода по банкови сметки на ответника, както следва:
1.на 17.05.2018 г., с вальор 17.05.2018 г., с банкова референция 236FTRQ18137LZU, с
час на постъпване/въвеждане в системата 16:38:34, час на осчетоводяване/оторизиране
16:38:34, за сумата 25 700 лв., с описание на транзакцията „Вътрешнобанков превод FC”, с
посочена сметка на контрагент 70001523277084 и име на контрагент В. П. Т., посочено
основание „захранване на сметка“. Описаният вътрешнобанков трансфер от системата на
У.Б. АД е в потвърждение на доказателствата представени на лист 5 и лист 6 от делото-
платежно нареждане и авизо по платежно нареждане.
2.на 23.05.2018 г., с вальор 23.05.2018 г., с банкова референция
236FDRQ18143MW2Q, с час на постъпване/въвеждане в системата 15:28:01, час на
осчетоводяване/оторизиране 15:28:01, за сумата 20 200 лв. с описание на транзакцията
„Вътрешнобанков превод FC”, с посочена сметка на контрагент 70001523277084 и име на
контрагент В. П. Т., посочено основание „захр. на с-ка“. Описаният вътрешнобанков
трансфер от системата на У.Б. АД е в потвърждение на доказателството представено на лист
7 от делото-платежно нареждане.
3.на 21.05.2018г. с вальор 21.05.2018г., с банкова референция 800B2P118141XSGG, с
час на постъпване/въвеждане в системата 10:19:37, час на осчетоводяване/оторизиране
10:19:37, за сумата 10 000 лв., с описание на транзакцията „Получен междубанков превод”,
посочена сметка на контрагент **** и име на контрагент В. П. Т., посочено основание
„захранване“. Описаният междубанков трансфер е във връзка с представения документ по
делото по лист 4, както и в потвърждение на представени снимки от ищеца от банковата му
сметка в ОББ АД.
При иск с правно основание чл.240 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на
валидно правоотношение по договор за заем и предаване на ответника на паричните суми, а
ответникът връщане на заетите средства.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че както от
представените по делото платежни нареждания, така и от изготвената съдебно счетоводна
експертиза, трите процесии банкови превода са с основание „захранване“ и „захранване на
сметка“. Ищецът не ангажира каквито и да е доказателства относно твърдението си за
сключен между страните договор за заем.
Съгласно трайната и непротИ.речива практика на ВКС при иск за установяване на
вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на
2
ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото
сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое
задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и др. (така
Решение № 180 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 4345/2018 г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№524/28.12.2011 год. по гр.д. №167/2011 год., на ВКС, IV г.о.; Решение №52/22.5.2009г. по
гр.д.№695/2008 г. на ВКС, I т.о.; Решение №>390/20.5.2010 г. по гр.д.№134/2010 г. на ВКС,
IVг.о.; Решение №837/13.12.2010 г. по гр.д.№1727/2009 г. на ВКС, IVг.о.; Решение №я 244
от 21.01.2020 г. по гр. д. № 983 / 2019 г. на ВКС, 3-то гр. отделение; и др).
В Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 2519/2014г. на ВКС се приема, че не
съществува законова презумпция, която да замести доказването на основанието, на което
сумата е преведена. Доколкото ищецът твърди, че това основание е договор за заем следва
да установи в процеса не само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на
договора за заем , но и другите му елементи , а именно поето насрещно задължение за
връщане на сумата от ответника и други условия на договора ако има такива / срок на
връщане, лихва и пр/“. Аналогично е разрешението и в Решение № 361 от 11.11.2015 г. по
гр. д. № 1864/2015г. на Върховен касационен съд, IV г.о.; „ В случай, че предаването на
парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не
може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като
задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от
задължението да установи наличието на заемно правоотношение като източник на
задължението с допустимите от закона доказателствени средства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е доказал както наличието на
валидно заемно правоотношение между страните по делото, така и основанието, на което е
превел процесните суми на ответника, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
Ответникът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 6156,00лв., като
е представил и доказателства за изплащането им на адв. С. по договор за правна защита и
съдействие от 14.12.2022г.
Ищецът обаче е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
3
възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че съдебното производство е
приключило в две съдебни заседания. Поради това и съдът намира, че настоящето
производство се характеризира с нормална фактическа и правна сложност.
Предвид гореизложеното съдът намира за основателно възражението за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 6156,00лв., на основание чл. 78, ал.
5 от ГПК, като същото следва да бъде намалено до 5122,00лв., което е и минималния
предвиден размер по НМРАВ.
При опреД.е на отговорността за разноски съдът взе предвид минималния размер на
адвокатското възнаграждение по НМРАВ, след актуализацията на минималните размери,
обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната съдебна практика
приложимият за страните материален закон към договора за правна помощ е материалния
закон към момента на сключване на договора за правна помощ. Същият материален закон е
релевантен и за отговорността за разноски за насрещната страна. В процесния случай
договорът за правна защита и съдействие е от 14.12.2022г.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от В. П. Т., с
ЕГН:********** и съдебен адрес: гр. София, ул. „****, срещу М. П. Н., с ЕГН:**** и адрес:
гр. София, жк.“ ****, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55900,00лв.,
представляваща невърната сума по договор за заем от 2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. П. Т., с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр. София, ул. „****, да
заплати на М. П. Н., с ЕГН:**** и адрес: гр. София, жк.“ ****, сумата от 5122,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4