№ 142
гр. Дряново, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20224220100055 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц.,
чрез пълномощник адв. В. Г. от САК, съдебен адрес гр. ***, против М. Т. М. от ***, се
излага, че на 29.06.2018 г. между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер на абоната 17020219001, с който потребителят добавил за ползване
мобилен номер *** по избран тарифен план Smart XL, с месечна абонаментна такса в
размер на 31,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
За използваните от ответника услуги били издадени следните фактури: фактура №
**********/08.03.2019 г. за отчетен период 08.02.2019 г. - 07.03.2019 г., в която е
начислена сума за използвани услуги в размер на 60,46 лв с ДДС, платима в срок до
25.03.2019 г., от която ответникът дължал незаплатен остатък в размер на 31,02 лв. с
ДДС; фактура № **********/08.04.2019 г. за отчетен период 08.03.2019 г. - 07.04.2019
г., в която е начислена сума за незаплатена услуга в размер на 58,44 лв. с ДДС, платима
в срок 25.04.2019 г.; фактура № **********/08.05.2019 г. за отчетен период 08.04.2019
г. - 07.05.2019 г., в която е начислена сума за незаплатена услуга в размер на 59,06 лв. с
ДДС, платима в срок до 25.05.2019 г.; фактура № **********/08.06.2019 г. за отчетен
период 08.05.2019 г. - 07.06.2019 г., в която след приспадане на отстъпките е начислена
лихва за забавено плащане в размер на 0,31 лв., платима в срок до 25.06.2019 г.
Тъй като ответникът не заплатил ползваните мобилни услуги за периода от
м.03.2019 г. до м.06.2019 г., мобилният оператор прекратил едностранно договора на
1
ответника, като деактивирал абонамента му на 26.06.2019 г., която дата се генерирала
автоматично при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове.
След едностранното прекратяване на договора, мобилният оператор издал крайна
фактура № **********/08.06.2019 г., платима в срок до 23.06.2019 г., с начислена обща
сума за плащане, включително и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, която не е предмет на иска.
За периода от 08.02.2019 г. до 07.06.2019 г. ответникът потребил и не заплатил
мобилни услуги в размер от 148,83 лв.
С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането спрямо ответника М. Т. М. било
прехвърлено от “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на “С. Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК *********, което от своя страна прехвърлило вземането на “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, с договор за цесия от 10.03.2020 г. Към исковата молба било приложено
уведомление за двете цесии, поради което с връчването на исковата молба на
длъжника, същият следвало да се счита за надлежно уведомен за цесиите.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 457/2021 г. на ДРС била издадена
заповед за изпълнение. След постъпило възражение от длъжника е предявен
настоящият иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че М. Т. М. дължи на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 148,83 лв.,
представляваща главница за потребени и неплатени далекосъобщителни услуги по
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17020219001, сключен на
29.06.2018 г. между М. Т. М. и “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски в
размер на 205 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е
представил писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим, но го оспорва
по основание и размер. Счита, че по делото няма безспорни данни задълженото лице да
е уведомено, че задълженията му към БТК са прехвърлени на друг кредитор. Искането
е съдът да произнесе съдебния си акт въз основа на всички представени от ищеца
писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2018 г. между “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 17020219001, за ползване на мобилен номер *** при условията на
2
абонаментен план Smart XL, за срок от 24 месеца до 29.06.2020 г., с месечна
абонаментна такса в размер на 31,99 лв. с ДДС.
От представените с исковата молба фактури и приложените към тях извлечения-
детайлизирана справка от потреблението на абоната, се установява, че с фактура №
**********/08.03.2019 г., за отчетен период 08.02.2019 г. - 07.03.2019 г., операторът е
начислил абонаментна такса в размер на 31,99 лв. с ДДС и потребени услуги в размер
на 28,47 лв. или общо сумата от 60,46 лв. с ДДС, платима в срок до 25.03.2019 г. От
горната сума ищецът претендира незаплатен остатък от 31,02 лв. с ДДС
С фактура № **********/08.04.2019 г. за отчетен период 08.03.2019 г. - 07.04.2019
г. операторът е начислил абонаментна такса в размер на 31,99 лв. с ДДС и потребени
услуги в размер на 26,45 лв. или общо сумата от 58,44 лв. с ДДС, платима в срок до
25.04.2019 г.
С фактура № **********/08.05.2019 г. за отчетен период 08.04.2019 г. - 07.05.2019
г., операторът е начислил абонаментна такса в размер на 31,99 лв. с ДДС и потребени
услуги в размер на 26,45 лв. или общо сумата от 58,44 лв. с ДДС, платима в срок до
25.05.2019 г. Във фактурата е включена и сумата от 0,62 лв. - лихва за забавено
плащане.
С фактура № **********/08.06.2019 г. за отчетен период 08.05.2019 г. - 07.06.2019
г. са приспаднати отстъпки от 0,79 лв. Във фактурата е включена и сумата от 1,10 лв. -
лихва за забавено плащане.
С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането спрямо ответницата М. Т. М. е
прехвърлено от “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на “С. Г.
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, което от своя страна прехвърлило вземането на “ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, на 10.03.2020 г., посредством Анекс към договор за цесия от
01.10.2019 г.
По делото е представено уведомително писмо от “Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД до ответника, с което последният е уведомен за извършените цесии. Не
са представени доказателства писмото да е изпратено и получено от ответника.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 457/2021 г. по описа на ДРС в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 180/24.11.2021 г. за следните
суми: 148,83 лв. - главница, представляваща незаплатени суми по договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17020219001 от 29.06.2018 г. и 36,23 лв.
– мораторна лихва за забава за периода от 24.06.2019 г. до 16.11.2021 г., както и
разноски от 205,00 лв.
С оглед връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК е предявен
настоящият иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
3
правна страна:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
процесуално допустим, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет
посочено в заповедта за изпълнение вземане. Успешното му провеждането предполага
установяване от страна на ищеца наличието на валидно облигационно отношение, че
по него ответникът е останал задължен за процесните суми, които са били изискуеми
към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са надлежно прехвърлени
на ищеца от стария кредитор, за което ответникът е уведомен. Ищецът се явява
материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по
заповедта за изпълнение, тъй като с цесия от 16.10.2018 г. вземането спрямо
ответницата М. Т. М. е прехвърлено от “Българска телекомуникационна компания“
ЕАД в полза на “С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, което от своя страна е прехвърлило
вземането на “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, на 10.03.2020 г. с Анекс към договор за
цесия от 01.10.2019 г. За да се прояви действието на договора за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента на постигне на
съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от
него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Приемането на
цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо, но за да има действие спрямо него цесията следва му бъде съобщена от
предишния кредитор – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже
длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му. Към исковата молба е представено уведомително
писмо от “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД до ответника, с което е
уведомен за извършените цесии, като по делото липсват доказателства уведомителното
писмо да е изпратено и получено от ответника. Съгласно Решение № 3/16.04.2014 г. по
т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, с достигане на исковата молба и уведомителното писмо до
длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД и
последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. В случая по
делото нито се твърди, нито се доказва длъжникът да е платил на стария кредитор или
на овластено от него лице, преди да му е връчен препис от исковата молба, т. е. преди
да е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, поради което към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се
приеме, че ищецът е титуляр на процесното вземане, както и че прехвърлянето на
вземането е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.
По делото безспорно се установи, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
4
услуги, сключен на 29.06.2018 г., при условията на абонаментен план Smart XL с
месечен абонамент от 31,99 лв. с ДДС. Ищецът е изпълнил задължението си да осигури
достъп на ответника до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни
услуги, което е породило насрещното задължението на ответника да заплати
дължимите за това месечни такси по тарифния план, както и цената на допълнително
използваните услуги, които не са включени в него.
В случая се претендира сума за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
периода от 08.02.2019 г. до 07.06.2019 г. в общ размер от 148,83 лв.
Както беше посочено и по-горе за периода 08.02.2019 г. - 07.03.2019 г. общата
стойност на абонаментната такса и потребени услуги е 60,46 лв., от които се
претендира незаплатен остатък от 31,02 лв. За периода от 08.03.2019 г. - 07.04.2019 г.
общата стойност на абонаментната такса и потребени услуги е 58,44 лв. За периода от
08.04.2019 г. - 07.05.2019 г. общата стойност на абонаментната такса и потребени
услуги е 58,44 лв. За периода от 08.05.2019 г. - 07.06.2019 г. е приспадната сумата от
0,79 лв.
Следователно общо дължимата сума за периода от 08.02.2019 г. до 07.06.2019 г. е
в размер от 147,11 лв. Поради изложеното искът следва да бъде уважен в този размер.
За разликата до пълния претендиран размер от 148,83 лв., а именно за сумата от 1,72
лв., включваща лихва за забавено плащане от 0,62 лв., начислената във фактура №
**********/08.05.2019 г. и лихва за забавено плащане от 1,10 лв., начислената във
фактура № **********/08.06.2019 г. искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, доколкото тази сума не представлява незаплатена услуга, а
лихва за забава, каквато претенция не е предявена.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер от 505,00 лв., от които: 25,00 лв.
държавна такса, 300,00 лв. за особен представител и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение, изплатено в брой. С оглед направеното искане и изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 499,16 лв., съразмерно с уважената част от иска. Настоящият
установителен иск е предявен единствено за главницата от 148,83 лв. по заповед №
180/24.11.2021 г. по ч. гр. д. № 457/2021 г. по описа на ДРС, като шщецът изрично е
заявил, че за него не представлява интерес установяването на вземането за мораторна
лихва за забава от 36,23 лв. по издадената заповед. С оглед изхода на делото по
установителния иск ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 457/ 2021 г. на ДРС в
общ размер от 162,96 лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Т. М., ЕГН **********, от
***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., с
пълномощник адв. В. Г. от САК, съдебен адрес гр. ***, СУМАТА от 147,11 лв. (сто
четиридесет и седем лева и единадесет стотинки), представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.02.2019 г. до 07.06.2019 г. по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17020219001, сключен на 29.06.2018 г. между “Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и М. Т. М., като с цесия от 10.03.2020 г. вземането е прехвърлено на
„ЮБЦ“ ЕООД, за която сума е издадена Заповед № 180/24.11.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 457/2021 г. по
описа на ДРС, като отхвърля иска за разликата над 147,11 лв. до пълния претендиран
размер от 148,83 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., с пълномощник адв. В. Г. от САК, съдебен
адрес гр. ***, СУМАТА от 499,16 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева
шестнадесет стотинки), представляваща направените в исковото производство по гр. д.
№ 55/2022 г. на ДРС разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, както и СУМАТА от 162,96 лв. (сто шестдесет и два лева и деветдесет и
шест стотинки), разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 457/2021 г. по
описа на ДРС.
След влизане в сила на решението, препис да се приложи по ч.гр.д. № 457/2021 г.
по описа на ДРС.
Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6