Решение по дело №4813/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 Председател: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при секретар Цветелина Добрева- Кочовски,            

като разгледа докладваното от съдия КЮРКЧИЕВ гр. д. № 4813 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищцата Ж.Р.Х. твърди, че е претърпяла значителни неимуществени, както и имуществени вреди, представляващи необходими разходи за лечение на травмите, които й били причинени в резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие на 29.09.2020г. в гр. София. Според ищцата, пътният инцидент бил причинен от противоправното поведение на водача на тролейбус с марка „Икарус“, модел „28092“ с инв. № ******, който по време на движение по маршрута на линията осъществил маневра, която предизвикала падане на ищцата в пътническия салон на тролейбуса. В резултат на настъпилото произшествие, ищцата получила диагноза „счупване на други части бедрената кост (диафизарна спираловидна фрактура на лява бедрена кост в диастална трета на ляво бедро), като травматичните увреждания наложили хоспитализация и влошили качеството й на живот. Доколкото към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на процесното моторно превозно средство била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ОЗК –З.“ АД - на 12.01.2021г. ищцата отправила към застрахователното дружество претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, с цел доброволно уреждане на спора. Понеже до изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя - ответникът не се произнесъл по претенцията и не заплатил на ищцата претендираното от нея застрахователно обезщетение – по аргумент от чл. 497 от КЗ, ответникът изпаднал в забава на 12.04.2021г. и за него възникнало задължение да изплати застрахователно обезщетение. При така изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лева, да й заплати застрахователно обезщетение за понесените имуществени вреди в размер на 2 316,71 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2021г. - датата на изтичане на срока по чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, до окончателното изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора ищцата претендира и за присъждане на направените в производството разноски.

След надлежно връчване на препис от исковата молба и приложенията, ответникът „ОЗК –З.“ АД не е депозирал отговор в срока по чл. 367 ГПК. Ответникът не изпраща представител в насроченото открито съдебно заседание, за което е редовно призован и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В проведеното открито съдебно заседание на 16.06.2022г. ищцата сезира съда с изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Посочените обстоятелства и представените с исковата молба доказателства  мотивират необходимия извод за вероятна основателност на твърденията, на които се основава иска, а именно:

На 29.09.2020 г. около 08:00 ч. в гр. София тролейбус, управляван от Владимир Росенов Радев, осъществява ПТП. Пътният инцидент бил причинен от противоправното поведение на водача на тролейбус с марка „Икарус“, модел „28092“ с инв. № ******, който при движение осъществил маневра, която предизвикала падане на Ж.Р.Х. в пътническия салон на тролейбуса.

В резултат на настъпилото произшествие, ищцата получила диагноза „счупване на други части бедрената кост – диафизарна спираловидна фрактура на лява бедрена кост в диастална трета на ляво бедро“, като травматичните увреждания наложили хоспитализация и влошили качеството й на живот. Същата направила разходи за лечение в размер на 2 316, 71 лева.

Към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на процесното моторно превозно средство била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ОЗК –З.“ АД.

На 12.01.2021г. ищцата отправила към застрахователното дружество претенция по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ за доброволно уреждане на спора. Към датата на предявяване на иска - 13.04.2021 г. тримесечния срок за произнасяне на застрахователя е изтекъл, без „ОЗК –З.“ АД да се е произнесъл.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при условията на чл. 238 - 239 от ГПК. Доколкото ищцата е сезирала съда с изрично искане за постановяване на неприсъствено решение - съдът следва да се произнесе именно по този процесуален ред, при наличието на споменатите по- горе особени процесуални предпоставки. При това съдът отчете, че комплексната оценка на представените с исковата молба доказателства обосновава необходимия и достатъчен     (в тази особена  процесуална хипотеза) извод - за вероятна  основателност на предявените претенции.

По отношение на претенцията за присъждане на съдебните разноски:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и сумата за направените от нея съдебни разноски. При проверка на съдържанието на представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, с оглед задължителните указания на ВКС в ТР № 6/2012г. на ОСГТК съдът приема, че разноските възлизат общо на сумата от 1 849, 50 лева включващи сумата от 1 799, 50 лева разходи за адвокатско възнаграждение и сумата от 50 лева разходи за заплатена държавна такса (в частта, в която ищецът не е освободен).

С оглед обстоятелството, че на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата е била освободена от предварително заплащане на съдебни разноски, понесените от съдебния бюджет разходи за съдебно- медицинска и съдебно- автотехническа експертиза, които са в общ размер на 650 лева следва да бъдат заплатени по бюджета на съдебна власт по сметка на Софийски градски съд на основание 78, ал. 6 от ГПК. На същото основание, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Софийски градски съд и сумата от 1642, 67 лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, в частта от чието заплащане ищцата е била освободена.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ж.Р.Х. с ЕГН ********** и адрес: *** 5, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ - сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 2 316, 71 лева (две хиляди триста и шестнадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, които са били понесени в следствие на противоправното поведение на водача на тролейбус с марка „Икарус“, модел „28092“ с инв. № ****** при ПТП от 29.09.2020г., както и на основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ – да заплати законната лихва върху посочените по- горе суми, считано от 12.04.2021г. до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ж.Р.Х. с ЕГН ********** и адрес: *** 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 1 849,50 лева (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и петдесет стотинки) за съдебни разноски, които са направени пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото, от които ищцата е била освободена от предварително заплащане и сумата от 1642, 67 лева (хиляда шестстотин четиридесет и два лева и шестдесет и седем ст.), представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове,  за която ищцата е била освободена от предварително заплащане.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, но ответникът може да поиска неговата отмяна от Апелативен съд – София, до изтичане на едномесечен срок от връчването на препис от съдебния акт.                                                                  

 

СЪДИЯ: