Определение по дело №1979/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………/ ………….10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията т.дело №1979/2019г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба №265819/14.09.2020г. на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, чрез адв.А.Т. от САК, за изменение на постановеното от ВОС решение по т.дело №1979/2019г., в частта за разноските, с присъждане на ответното дружество пълния размер на сторените по двата предявени иска разноски в общ размер от 9 036 лева с ДДС.  С постановеното решение съдът е присъдил на страната сумата от 6 395.64 лева разноски като е отхвърлил за разликата до претендираните 9 036 лева. Твърди се, че решението в тази част е неправилно като съдът не е взел предвид, че възнаграждение за пълномощника се дължи по всеки от предявените обективно съединени искове. Твърди се, че съдът следва да присъди претендираните в минималните размери адв.възнаграждения съгласно Наредба №1/2004г. за всеки от обективно съединените искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД, а именно за главница в размер на 46 040.94 лева и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 13 198.30 лева, за периода от 01.02.2017г. до предявяване на иска на 02.12.2019г. ; съответно главница по втория иск от 143 040.28 лева и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 41 004.95 лева, за посочения вече период. Прави се довод, че съгласно Наредбата, адв.възнаграждение се определя от материалния интерес по делото /цената на иска/, който се определя и от броя искове и цената на всеки един от тях, по арг. от т.18 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното, молителят претендира изменение на решението и присъждане на допълнително адв.възнаграждение съобразно минималните размери по всеки един от исковете: по първия иск възнаграждение в размер на 2 772 лева и по втория иск – 6 264 лева.

В срока за отговор на молбата по чл.248 ГПК не е постъпило становище по искането от насрещната страна УП-БЪЛГАРИЯ 6 ЕООД, редовно уведомени на 15.10.2020г.

Съдът намира депозираната молба за допустима – същата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, в преклузивния срок.

По същество на молбата съдът намира следното: С решение по т.дело №1979/2019г. съдът е отхвърлил предявените от УП БЪЛГАРИЯ 6 ЕООД, ЕИК *********, София, срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва: 1. 46 040.94 лева с ДДС, представляваща дължима от ответното дружество преф. цена за произведената и доставена ел.енергия от възобновяем източник за м.ноември 2016г., на основание чл.79 ЗЗД ведно със сумата 13 198.30 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 01.02.2017г. до предявяване на иска на 02.12.2019г. както и законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 2. сумата от 143 040.28 лева с ДДС, представляващи преф. цена за произведена и доставена, но незаплатена ел.енергия за месец декември 2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху тази главница, в размер на 41 004.95 лева, изчислена за периода от 01.02.2017г. до подаване на иска на 02.12.2019г., а така също и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, основани на Договор за изкупуване на ел.енергия от възобновяем източник /вятър/ №95/26.08.2009г., на основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. С решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество сторените по делото разноски в размер на 6 395.64 лева, на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за МРАВ. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК, ответникът е претендирал адв.възнаграждение в размер на 9 036 лева /на л.152 по делото/. Въз основа на възражение за  прекомерност от насрещната страна, съдът е намалил възнаграждението до 6 395.64 лева.

Съдът констатира, че присъденият в полза на страната размер на адв.възнаграждение от 6 395.64 лева отговаря на минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба за минималните размери на адв.възнаграждения, изчислен въз основа на материалния интерес по делото. За да определи последния съдът е взел предвид стойността на всеки един от предявените обективно съединени искове – както за двете главници, така и за двете мораторни обезщетения. При определяне на интереса съдът е приложил изчислението по чл.7 от Наредбата върху сборът на исковете. Освен това съдът е съобразил и направеното възражение от насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение.

Съдът не намира основание за промяна на постановеното решение в коментираната част за разноските. От една страна е налице уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което изисква преценка на съда и предпоставя съобразяване правната и фактическа сложност на спора. От друга страна е налице съобразяване на материалния интерес по делото и предвидените в Наредбата за МРАВ минимални размери на адв.възнаграждения. В този смисъл е налице и съобразена от съда съдебна практика по чл.274, ал.3 ГПК, в определение №29/20.01.2020г. по т.дело №2982/2019г. на Второ т.о. на ВКС. Съгласно цит.определение, приложимата разпоредба за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Когато обаче с една искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото.

Въз основа на горното съдът намира молбата по чл.248 ГПК за неоснователна.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№265819/14.09.2020г. на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, чрез адв.А.Т. от САК, за изменение на постановеното от ВОС решение по т.дело №1979/2019г., в частта за разноските, с присъждане на ответното дружество Енерго про Продажби АД пълния размер на сторените по предявените обективно съединени искове разноски в общ размер от 9 036 лева с ДДС. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване препис на страните с ЧЖ пред ВнАС.

СЪДИЯ: