№ 2712
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509629 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, срещу
отказа на ЧСИ М.К. с рег. № 863 на КЧСИ, обективиран в съобщение с вх. №
ЧСИ – 8251/04.08.2022 г. /изх. № 6043/03.08.2022 г./, да намали приетите с
постановление от 21.07.2022 г. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, по изп. дело
№ 20227880400556. Твърди, че във връзка с получена покана за доброволно
изпълнение с вх. № ЧСИ – 7922/26.07.2022 г. е подадено от длъжника
възражение с изх. № ЧСИ – 7922/29.07.2022 г. за прекомерност на
определеното адвокатско възнаграждение, като е поискано да бъде намалено
до размера, посочен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело. Посочва, че със съобщение с изх. №
6043/03.08.2022 г. ЧСИ е оставил без уважение възражението за намаляване
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя. Поддържа, че приетото от страна на ЧСИ М.К. адвокатско
възнаграждението е незаконосъобразно изчислено, тъй като надвишава
сумата от 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело, като включва и
1
сума съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно – за водене на
изпълнително дело и за извършване на действия с цел – удовлетворяване на
парични вземания. Твърди, че възнаграждението по т. 2 на чл. 10 от
Наредбата се дължи в случаите, когато са налице двете кумулативно дадени
предпоставки – извършено процесуално представителство, защита и
съдействие от страна на упълномощения представител на взискателя по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане, каквито в случая не са били извършвани от процесуалния
представител на взискателя. Счита, че длъжникът не следва да отговаря за
разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени. Поддържа, че единственото действие, извършено от
процесуалния представител на взискателя, е депозиране на молба от
длъжника за образуване на изпълнително дело, като вземането на кредитора е
удовлетворено от страна на длъжника в срока за доброволно изпълненение,
без да са били необходими последващи действия от негова страна. Твърди, че
посочените обстоятелства налагат извода, че извършеното от процесуалния
представител на взискателя не надвишава действия по „образуване на
изпълнителното дело“, за което в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно постановлението по изп.
дело № 20227880400556 по описа на ЧСИ М.К., с което е постановен отказ за
намаляване на адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а по отношение на пропроционалните такси и таксата по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ да бъде решен въпроса по същество. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – взискателят „К. 99“ ООД е подал възражение в
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което поддържа становището, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Счита, че действията,
които адвокатът може да извърши с цел удовлетворяване на едно парично
вземане, следва да се считат за извършени, ако са направени съответните
искания за извършването им. Твърди, че в случая в молбата за образуване на
изпълнителното дело е поискано извършването на всички действия, които са
2
нужни за събиране на процесното вземане – налагане на запор на банковите
сметки на длъжника и плащането на съответните такси за това от
процесуалния представител на взискателя. Счита, че адвокатско
възнаграждение се дължи дори и при доброволно плащане от длъжника – по
арг. от чл. 35, ал. 5 ЗА и чл. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Поддържа, че в
случая претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на минимума,
определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а в т. 3 oт ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС
изрично е посочено, че адвокатското възнаграждение може да бъде намалено
поради прекомерност най – много до минималния размер, определен в
Наредба № 1/09.07.2004 г. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Претендира разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.К. е изложил мотиви, в които
поддържа становището, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в
жалбата доводи, възражението на взискателия и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20227880400556 по описа на ЧСИ М.К. е
образувано по молба с вх. № 3748/21.07.2022 г. от взискателя „К. 99“ ООД,
ЕИК: *******, въз основа на изпълнителен лист от 11.07.2022 г., издаден по
гр. д. № 42075/19 г. по описа на СРС, 66 състав, на основание решение №
20022893/20.03.2022 г. по гр. д. № 42075/19 г. по описа на СРС, 66 състав, и
определение № 20039379/01.06.2022 г. по гр. д. № 42075/19 г. по описа на
СРС, 66 състав.
С постановление от 21.07.2022 г. ЧСИ М.К. е приел на основание чл. 78
във вр. с чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното производство, както следва:
разноски по изпълнителното дело – 400 лв. – адвокатско възнаграждение,
такси по Тарифата към ЗЧСИ – 225,08 лв., от които: обикновени такси – по т.
1 – 1 бр. – 24,00 лв. с ДДС, по т. 5 – 1 бр. – 24,00 лв. с ДДС, по т. 9 – 1 бр. –
18,00 лв. с ДДС; пропорционална такса по т. 26 върху събраната сума в
размер на 153,08 лв. с ДДС и допълнителни разноски по т. 31 – за банкови
такси и комисионни – 6,00 лв.
На 21.07.2022 г. ЧСИ М.К. е изпратил до „Т.С.“ ЕАД по изпълнително
дело № 20227880400556 покана за доброволно изпълнение с изх. №
3
5718/21.07.2022 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното
дело възлиза на 1569,74 лв., от които: 944,66 лв. – присъдени разноски, 400
лв. – разноски по изпълнителното дело, и 225,08 лв. – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 04.08.2022 г. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 26.07.2022 г.
На 29.07.2022 г. по пощата е постъпило възражение от длъжника „Т.С.“
ЕАД за прекомерност на посочените в поканата за доброволно изпълнение с
изх. № 5718/21.07.2022 г. разноски за адвокатско възнаграждение.
На 03.08.2022 г. по изпълнителното дело е постъпило становище с вх. №
4170 от взискателя „К. 99“ ООД, в което се поддържа, че възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК от длъжника „Т.С.“ ЕАД е неоснователно.
С разпореждане от 03.08.2022 г., обективирано в съобщение с изх. №
6043/03.08.2022 г., ЧСИ М.К. е оставил без уважение възражението с вх. №
3946/01.08.2022 г. за намаляване на претендираното адвокатско
възнаграждение.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, като е насочена срещу извършени от съдебния
изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК -
разноски по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство,
минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл.
10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията на нормата, която е била действаща към датата
на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на
извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. В
посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от
Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над
4
1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 /чл. 10, т.
2 от Наредбата/.
В случая, длъжникът дължи минималния размер на адвокатското
възнаграждение за извършването на процесуални действия по образуване на
изпълнителното дело, а именно – сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Това е така, тъй като към момента на изпращане на поканата
за доброволно изпълнение с изх. № 5718/21.07.2022 г. от ЧСИ М.К. до
длъжника „Т.С.“ ЕАД единствените действия, които са били извършени от
процесуалния представител на взискателя, са били свързани с образуване на
изпълнителното дело, като други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г., насочени към удовлетворяване на паричното вземане, не са
били извършвани. Обстоятелството, че в молбата за образуване на
изпълнителното дело е възложено на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ да
извърши необходимите действия за събиране на предявените суми не води до
друг извод, тъй като посочването на начин за изпълнение е елемент от
редовността на молбата /арг. от чл. 426, ал. 2 и 3 ГПК/.
Ето защо, отказът на съдебния изпълнител М.К., обективиран в
съобщение с изх. № 6043/03.08.2022 г. по изпълнително дело №
20227880400556, да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е
възложил в тежест на длъжника по изпълнението до минималния размер,
предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, като вместо това следва да бъде постановено намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до размера
на сумата от 200 лв. Като следствие от намаляването на разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалена от ЧСИ и таксата по чл.
26 ТТР към ЗЧСИ.
Предвид изхода на спора взискателят следва да бъде осъден да заплати
на длъжника сумата от 75 лв., представляваща разноски по делото – за
държавна такса /25,00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 27 НЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ и с район на
действие – СГС по изпълнително дело № 20227880400556, обективирано в
съобщение с изх. № 6043/03.08.2022 г., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, за намаляване на
размера на определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното
производство в размер на 400,00 лв. до сумата от 200,00 лв, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя „К. 99“ ООД, ЕИК: *******, по изпълнително дело №
20227880400556 по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ и с район на
действие – СГС, от сумата в размер на 400,00 лв. до сумата в размер на 200,00
лв.
ОСЪЖДА „К. 99“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. *******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 75,00 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6