Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1759 15.12.2020 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен
състав,
На тридесети ноември две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 1686 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.Н.Н. с ЕГН **********, с
адрес: ***, против заповед № 8- Z-924/29.07.2020
г., издадена от кмета на община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж – „заведение за хранене“, находящ се в поземлени имоти с
кадастрални идентификатори №№ 67800.504.449, 67800.504.381 и 67800.504.308 в
гр. Созопол.
С жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Правят се възражения, че обектът,
предмет на заповедта представлява преместваем такъв, за което има издадено
разрешение за поставяне от община Созопол. Жалбоподателката счита, че
неправилно е посочена като адресат на заповедта, тъй като част от обектите
предмет на същата се намират в съседни на нейния собствен имот. Изложени са
съображения, че целият обект е изграден преди същата да стане собственик на
имот с № 67800.504.449. Иска се съдът да отмени оспорената заповед и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител- адв. Ц., поддържа жалбата. Ангажира допълнителни
доказателства.
Ответната страна - кмет на община Созопол, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага съображения, че обектът на заповедта по своите характеристики
представлява строеж. Представя административната преписка. Претендира разноски,
като наред с това прави и възражение за прекомерност на разноските, заявени от
жалбоподателя.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбоподателката А.Н.Н. е собственик на имот с
идентификатор № 67800.504.449 по КК и КР на гр. Созопол, с адрес на ПИ: гр.
Созопол, ул. „Ропотамо“ № 27, с площ от 456 кв.м., урбанизирана територия с
начин на трайно ползване – ниско застрояване /10м./, съгласно договор за
доброволна делба, вписан в Агнеция по випсванията- гр. Бургас с вх. Рег. №
15639, том 4, № 128 от 20.11.2015 г. Съгласно споразумение от 11.11.2015 г.
/нотариално заверено/ А.Н. е учредила право на преминаване през собствения си
недвижим имот с идентификатор № 67800.504.449 на Н. С. Н., до започване
реализацията на инвестиционен проект за застрояване на имота или до
урегулирането на ПИ с идентификатор № 67800.504.381. Посочено е още, че
учредителката предоставя възможност на Н.да захрани бъдещия търговски обект
изграден в собствения му имот с ток и
вода от пицария „Хавай“. Правото на достъп е уредено и в сключения договор за
доброволна делба от 20.11.2015 г.
Въз основа на нотариален акт № 172, том 22, дело №
4112 от 23.06.2018 г. Н. Н.продава на Й.
Г.собствените си идеални части от недвижим имот с идентификатор № 67800.504.381
в гр. Созопол, представляващи 75 кв.м. от имота, а с нотариален акт № 186, том
22, дело №4128 от 22.06.2018 г. Н.дарява на Г.и собствените си 3,66 кв.м. от
същия поземлен имот.
Съгласно електронна справка от Агенция по вписванията-
гр. Бургас поземлен имот с идентификатор № 67800.504.308 в гр. Созопол е с
предназначение – Обществен селищен парк, градина и целият е с площ от 607 кв.м.
Административното производство е започнало по повод на
постъпила жалба в община Созопол от Й. Г.във връзка с извършено незаконно
строителство в собствения му имот с идент. № 67800.504.381 в гр. Созопол. По
повод на това на 27.05.2020 г. служители от дирекция „УТСК“ към община Созопол
са извършили проверка на строеж – „заведение за хранене“, с административен
адрес: гр. Созопол, ул. „Ропотамо“ № 27, находящ се в поземлени имоти с
идентификатори №№ 67800.504.449, 67800.504.381 и 67800.504.308. Обектът е
квалифициран като строеж от V-та категория. Установено
е при проверката, че собственик на ПИ № 67800.504.449 е А.Н., същата е посочена
и като собственик на проверявания обект. Не са посочени собствениците на другите
два засегнати поземлени имота. При проверката е установено, че строежът
представлява изградена масивна сграда павилионен тип, представляваща обект
„заведение за хранене“ с приблизителна площ от 105 кв.м., находящ се в южната
част на ПИ 67800.504.449. Посочено е, че към източната част на обекта, върху 17
кв.м. площ от ПИ 67800.504.381 и 4 кв.м. от ПИ 67800.504.308, са изградени
открит бар плот, тоалетна с коридор и част от кухня. Проверката е установила,
че обектът е изграден от дървена конструкция, частични тухлени зидове и дървен
покрив, като е трайно закрепен към терена, и е изграден без строителни книжа –
разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Резултатите от
проверката са обективирани в констативен акт № 60/27.05.2020 г., в който е
посочено, че същият служи за започване на производство по премахване на
незаконен строеж и е определен срок за подаване на възражения. Констативният
акт е връчен на А.Н. на 12.06.2020 г., видно от известие за доставяне ИД PS 8130 003DGG 5, и на лицето подало жалба – Й. Г.– на 08.06.2020 г.,
видно от известие за доставяне ИД PS 8130 003DEV 1. В предоставения
срок, възражение е постъпило от А.Н., в което се твърди, че обектът предмет на
констативния акт представлява преместваем обект, поставен въз основа на
надлежно издадено разрешение за поставяне № 17/10.05.2018 г. Посочено е и, че
обектът е изграден преди същата да стане собственик на поземлен имот №
67800.504.449, както и че обектите изградени в останалите два имота не са нейна
собственост. Поискано е прекратяване на административното производство.
По преписката са представени разрешение за поставяне №
17/10.05.2018 г., ведно с решение № 28/19.07.2018 г., за поправка на разрешение
№ 17/10.05.2018 г., идадени от кметана община Созопол, с което на основание чл.
56 от ЗУТ на жалбоподателката е разрешено поставяне на преместваем обект –
„павилион и дървени навеси за търговска дейност – ЗОХ“, с площ на павилиона
29.25 кв.м. и площ на дървените навеси – 178.75 кв.м., в собствения ѝ
имот с № 67800.504.449. Определен е срок на разрешението за поставяне – 6
години. За издаване на разрешението Н. *** – схема на разположение на павилион
и дървени навеси, конструктивно становище, обяснителна записка и виза за
проектиране от 2016 г. Представената схема за разположение на павилиона и
навеса е одобрена от гл.архитект на община Созопол на 27.04.2018 г.
При тези данни, кметът на община Созопол е издал
оспорената заповед № 8- Z-924/29.07.2020 г., като
изцяло е възприел данните посочени в констативен акт № 60 от 27.05.2020 г. и е
приел за неоснователно възражението на А.Н.. Със заповедта на основание чл.
225, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да бъде
премахнат незаконен строеж- „завдедение за хранене“, находящ се в поземлени
имоти с кадастрални идентификатори №№ 67800.504.449, 67800.504.381 и
67800.504.308 в гр. Созопол. Жалбоподателката е посочена като адресат на
заповедта по повод на доброволното ѝ изпълнение, както и при липсата на
такова – разноските по проведено принудително изпълнение, са посочени също за
нейна сметка. Заповедта е връчена на А.Н. на 05.08.2020 г., видно от ИД PS 8130 003IGG A.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета
служебно назначена съдебно-техническа експертиза. Съдът намира заключението на
вещото лице А. за безпристрастно и обективно, поради което го кредитира изцяло.
В заключението е посочено, че при извършен оглед на място е установено, че в ПИ
67800.504.449 са монтирани панелен павилион с предназначение – кухня, и дървен
навес, изпълнен около павилиона, в които са разположени помещения, обслужващи
кухнята (павилиона), като над тези обекти е изграден общ покрив от дървена
конструкция и ПДЧ плоскости, а в ПИ 67800.504.381 по КК на гр. Созопол са
изградени тоалетни, които не са функционално свързани с обект „панелен павилион
и дървени навеси за търговска дейност- ЗОХ“. Според заключението, самият обект
представлява павилион – сглобяема панелна постройка, монтирана върху
стоманобетонова настилка, дървен навес, изграден от дървени колони 14/14
поставени върху настилка от цепени каменни плочи, на места с планки, греди,
талашитови плоскости ПДЧ по стени и покрив, изградена е и водопроводна,
канализационна електро инсталации. Посочено е, че за обекта няма одобрен
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, както и че в община
Созопол не са внасяни документи за узаконяване на същия. Вещото лице е
установило, че за обекта има издадени предходни книжа – разрешение за поставяне
и монтаж № 72/29.07.2004 г. на името на З.С.Н.и Н. С. Н. – за поставяне
(монтиране) на панелен павилион за пицария в УПИ V -1020, кв. 85 по плана на
гр. Созопол, съгласно издадена виза от гл. архитект на община Созопол от
10.06.2004 г. и удостоверение № 28/29.07.2004 г. за ползване на строеж (обект)
по предназначение „Панелен павилион за пицария“ в същия имот с възложител Н. С.
Н.. Съобразно обяснителна записка към проекта от 2004 г., вещото лице посочва,
че обектът обхваща преустройство на съществуващ панелен павилион с размери
4,50/6,50 м. – предназначен за кухня, а в пристроената част се предвижда
разположение на мокри барове, битови и складови помещения, санитарни възли и
навеси с места за консумация, а съобразно конструктивното становище –
съществуващият павилион е изграден от сглобяеми стоманобетонови елементи, а
пристройката се реализира като дървена конструкция от греди 14/14, ребра 6/12 и
дъсчена обвивка, като част от нея (съгласно архитектурен проект- разпределение
и ситуация) попада в УПИ VІ. Вещото лице е констатирало, че за ПИ 67800.504.449
има издадено разрешение за поставяне № 17/10.05.2018 г. на „Павилион и дървени
навеси за търговска дейност – ЗОХ“, на името на А.Н.. Съобразно обяснителна
записка и конструктивно становище, изготвени за издаване на посоченото
разрешение, вещото лице е посочило, че павилионът следва да е с размери
4,50/6,50м. с площ от 29,25 кв.м. и площ за дървения навес 178.75 кв.м., като в
павилиона се помещава кухнята, а останалите помещения са обособени под навеса,
долепени до южната страна на павилиона, павилионът следва да бъде изграден
върху съществуваща стоманобетонова плоча. Вещото лице е установило, че схемата
за поставяне на обекта от 2018 г. по местоположение не съответства на схемата
към разрешение № 72/2004 г., т.е. реализираният на място обект не съответства
на одобрената схема към разрешение за поставяне № 17/10.05.2018 г. В тази
връзка е уточнено, че дървеният навес частично е изграден на уличната
регулационна линия, а не с цялата широчина; обектът – павилион и дървен навес
отговаря по местоположение по плана от 2004 г., като по схемата от 2018 г. е
реализирано само разширение на дървения навес – на запад, без да достига до
регулационната улична линия. Конкретизирано е, че панелният павилион и
дървеният навес, функционално свързан с кухнята, са изградени преди 2004 г. и
за тях е издадено удостоверение за ползване на строеж (обект) по предназначение
за пицария, а част от дървения навес (по разрешението за поставяне №
17/10.05.2018 г.) – през 2018 г. В съдебно заседание уточнява, че павилионът е
съществувал и преди 2004 г., като проектът от 2004 г. представлява
преустройство – отворена е врата от павилиона към обграждащия го дървен навес.
Вещото лице дава заключение, че обектът е стабилно
поставен върху терена- павилионът върху стоманобетонова плоча, а дървеният
навес върху дворищната настилка, като поради техните размери е невъзможно да
бъдат преместени на друго място без да бъдат разглобени. Посочено е, че предвид
предназначението - обект за обществено хранене, като строеж същият би бил V-та
категория по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за видовете строежи, а като преместваем
обект - не може да се квалифицира, тъй като тези обекти не са предмет на чл.
137 от ЗУТ и Наредба № 1 за видовете строежи.
В заключението е посочено, че ПУП за ПИ 68700.504.449
по КК на гр. Созопол предвижда ниско застрояване с височина до 10м. в
урбанизирана територия.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в
оспорената заповед не е направено разграничение между изграденото 2004 г. и
2018 г., а обектът се разглежда като цяло. Уточнява, че съобразно представеното
удостоверение за ползване, обектът изграден през 2004 г. е приет за строеж.
Посочва още, че съобразно разрешението за поставяне от 2004 г., постройката
навлиза и в ПИ 67800.504.381, където са изградени тоалетни от тухлена зидария,
като към настоящия момент функционалната връзка между сградите в двата
поземлени имота е прекъсната. Уточнява, че поради липса на отбелязване на място
на трайни регулационни линии не може да се установи, каква част от обекта
навлиза в другите два парцела. По отношение на ПИ 67800.504.308 и 67800.504.381
посочва, че са били с предназначение за озеленяване, като по-късно са станали
частна собственост.
При
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване. Този извод се налага във връзка със следните мотиви:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице имащо правен
интерес от оспорването, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок (заповедта е
връчена на жалбоподателката на 05.08.2020 г., а жалбата срещу нея е подадена на
19.08.2020г., т.е. в предвидения 14-дневен срок), поради което съдът намира, че
същата е процесуално допустима.
Нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Съгласно нормата
на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметовете на общини са овластени да издават заповеди
за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Със
оспорената заповед обектът е приет за строеж от V-та категория, съгласно
номенклатурата за видовете строежи. В изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, вещото лице посочва, че обекти, представляващи строеж и с
характеристиките на настоящия се квалифицират именно като V-та категория на
основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за видовете строежи. При тези
данни, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, но при неизяснена фактическа
обстановка, т.е. при допуснато нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Производството по
чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ за установяване на незаконно строителство се развива
между съответния административен орган (в случая кмета на община Созопол) и
адресата на заповедта за премахване. Адресат на заповедта за премахване на
незаконно строителство е извършителят на строежа или неговия собственик, ако първият
не е установен. Следва да се посочи, че действително собственикът на терена,
върху който е изграден строежа, също може да бъде адресат на заповедта, но само
в случай, че извършителят и собственикът на строежа са неизвестни. При тази
хипотеза собственикът на терена се счита за собственик на обекта по приращение до
доказване на противното.
От данните по
делото - договор за доброволна делба, вписан в Агенция по вписванията- гр.
Бургас с вх. Рег. № 15639, том 4, № 128 от 20.11.2015 г., както и представената
справка от Имотния регистър, се установява по безспорен начин, че именно А.Н.Н.
е собственик на ПИ 67800.504.449. Административният орган е приел, че същото
лице е и собственик на обекта, предмет на оспорената заповед. За тази
констатация не са налице категорични данни. Представените документи -
споразумение за предоставяне право на преминаване, с което Н. се е съгласила да
предостави на Н. Н.право да захранва с ток и вода бъдещият си обект в ПИ
67800.504.381 именно от пицария „Хавай“ (представляваща обект на оспорената
заповед), договор за отдаване под наем на обекта на трето лице, както и разрешение
за поставяне № 17/10.05.2018 г., чиито адресат и възложител, съгласно
представените към него конструктивно становище, обяснителна записка, схема за
разположение, както и издадената скица-виза за поставяне на обекта предмет на
цитираното разрешение, е Н., не представляват годен титул за право на
собственост върху обекта. Действително в представеното пред органа възражение,
същата не оспорва, че е собственик на обекта, но твърди, че в нейна собственост
е единствено обекта предмет на разрешение за поставяне № 17/10.05.2018 г.,
посочва също така, че изграденото/поставеното в чуждите имоти (ПИ 67800.504.381
и ПИ 678.504.308) не е нейна собственост, както и посочва, че не тя е извършила
тази част от строителството. Единствено твърдението на жалбоподателката не е
достатъчно, за да се приеме, че именно тя е собственик на обекта, предмет на
заповедта, още повече, че тя въвежда възражения, че не е собственик на целия
обект.
От данните по
делото, в частност изготвената съдебно-техническа експертиза, се установява, че
издаденото на името на Н. разрешение за поставяне № 17/10.05.2018 г. не съответства
на действителното разположение на установения обект – ситуацията на павилиона
не отговаря на действителното му местоположение в имота. Вещото лице е
констатирало, че описаният в заповедта обект е изграден в установения на място
вид още преди 2004 г., като единствено въз основа на издаденото разрешение за
поставяне от 2018 г. на името на А.Н. е изградена малка част от навеса в
западната част на имота. Със заключението са представени удостоверение за
разрешаване ползването на обекта по предназначение и разрешение за поставяне и
монтаж от 2004 г., видно от които възложители на обекта са Н. С. Н. и З.С.Николов.
Вещото лице категорично посочва, че установеният на място към момента на
проверката обект съвпада с архитектурния проект, въз основа на който е издадено
посоченото разрешение поставяне и монтаж на преместваем обект. Посочва още, че
този проект обхваща реконструкция на вече съществуващ обект, поради което дава
заключение, че обектът е извършен още преди 2004 г. Това се потвърждава и от
посочените в удостоверение № 20/29.07.2004 г. договори с „Електроразпределение-
Стара Загора“ ЕАД и „ВиК“ АД, които са с дата от 2001 г. Така установените от
вещото лице данни водят до извод, че процесният обект, поне в по-голямата му
част, е извършен от Н. Н.и Златко Николов, при това още преди 2004 г.
Административният орган е имал възможност да събере доказателства и да извърши
действия, чрез които да установи фактите от значение за процесния случай, още
повече, че документите относно обекта са издавани именно от него. След
направеното възражение от страна на Н., че не тя е извършила част от строежа,
органът е имал задължение да провери и събере доказателства, които да оборят
това твърдение или да го потвърдят. Допълнително доказателства от страна на
органа не са събирани, тъй като такива не бяха представени с административната
преписка. Не са събрани доказателства дори за собствениците на ПИ 67800.504.381
и 678.504.308, относно които се твърди, че са обхванати от незаконното
строителство. Последното е от съществено значение, доколкото строителството в
чужд имот е допустимо единствено със съгласието на неговия собственик, а това
има отношение към допустимостта на извършеното строителство без строителни
книжа към момента на извършването му.
В случая,
административният орган е изчерпал констатациите си единствено с описанието на
обекта и приемането, че жалбоподателката е собственик на ПИ 67800.504.449 и
процесния обект, въз основа на което Н. е определена като адресат на заповедта.
Това обаче не е достатъчно за изясняване на фактическата обстановка – органът е
длъжен с всички допустими средства да установи извършителя на строежа и едва
ако това е невъзможно да насочи заповедта към собственик на обекта (в този смисъл
решение № 13996/12.11.2020 г., постановено по адм.д. № 2730/2020 г. по описа на
ВАС). От посочените по-горе данни се установява, че възложители по проекта от
2004 г. са били Н. С. Н. и З.С.Н.и като такива същите се явяват собственици на
процесния обект, доколкото липсва категоричен титул за собственост на обекта от
страна на Н., като ползването на дадения имот не я прави негов собственик. Още
повече, че жалбоподателката твърди, че частта от обекта, описан в заповедта,
попадащ в чужди поземлени имоти (67800.504.381 и 67800.504.308) не е нейна
собственост. Като не е установил и не е събрал доказателства установяващи
извършителя на строежа, както и като не е посочил основанието на което приема,
че именно Н. е собственик на процесния обект, административният орган е
допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а
именно не са спазени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Отделно от това,
в хода на административното производство не е изяснен момента на изграждане на
обекта, което е от съществено значение с оглед приложението на §16 от ДР на ЗУТ
или §127 от ПР на ЗУТ, доколкото в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно данни от които да се направи извод, че обектът е монтиран още преди
2004 г. и е съществувал или е изграден 2001 г.
На следващо място
направен е извод от ответника, че обектът не е преместваем, но не са изложени мотиви.
Доколкото в хода на административното производство са въведени твърдения и е
представено доказателство – разрешение за поставяне на обект № 17/10.05.2018
г., то органът е имал задължение да събере относимите в тази връзка
доказателства и да обоснове конкретни мотиви защо приема, че е налице строеж, а
не преместваем обект. В допълнение, не са изследвани и представените от вещото
лице книжа, предоставени от община Созопол, във връзка с процесния обект, а
именно – разрешение за поставяне и монтаж № 72/29.07.2004 г. и удостоверение №
20/29.07.2004 г. за ползване на строеж (обект) по предназначение. Видно от
разрешението за поставяне и монтаж, същото не е издадено със срок на действие,
а съобразно изготвената експертиза установеният към момента на проверката обект
отговаря на този предмет на цитираното разрешение. Доколкото са налице данни,
че по отношение на обекта е проведена разрешителна процедура, при това
приключила с влязъл в сила акт на Общината, то органът на още по-голямо
основание е имал задължение да посочи защо не приема, че същият представлява
преместваем обект, както и не е изложил мотиви защо е приел, че за целия обект
няма строителни книжа. Съдът намира, че и в тази връзка е допуснато съществено
нарушение на административните правила – не е изяснена в цялост фактическата
обстановка, представляващо нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и
заповедта не е мотивирана.
Преценката за
законосъобразно упражняване на правомощията по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се
осъществява според фактическите основания, които определят предмета на проверка
и на доказване в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното
приложение на материалния закон от страна на административния орган. В
настоящия случай органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение
за случая, не е положил усилия за служебно събиране на доказателства, както го
задължава чл. 9, ал. 2 от АПК и въпреки направените възражения от страна на
жалбоподателката и въведените от нея твърдения в противоречие с приетото в
констативния протокол. Не е изложил мотиви относно направените изводи, че
именно Н. е собственик на обекта и защо същият не е преместваем. Макар, че по
делото се събраха данни относно – извършителя на обекта, то недопустимо е съдът
да извежда предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения
от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък
излагането на заместващи мотиви. Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
По изложените съображения, съда намира оспорената заповед
№ 8- Z-924/29.07.2020 г., издадена от кмета на
община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „заведение
за хранене“, находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори №№
67800.504.449, 67800.504.381 и 67800.504.308 в гр. Созопол, за незаконосъобразна,
поради което същата следва да се отмени.
Предвид изхода от спора право на разноски в настоящото
производство има жалбоподателката, на която следва да се присъди сумата от 1 160.00
лева, представляваща 10 лева – платена държавна такса, 900 лева – адвокатско
възнаграждение (платени в брой, съобразно представено адвокатско пълномощно) и
250 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза. Неоснователно е
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя, доколкото същото представлява
минимално предвиденият размер за дела от вида на настоящото посочено в чл. 8,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на А.Н.Н. с ЕГН **********,
с адрес: ***, заповед № 8- Z-924/29.07.2020 г.,
издадена от кмета на община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж – „завдедение за хранене“, находящ се в поземлени имоти с
кадастрални идентификатори №№ 67800.504.449, 67800.504.381 и 67800.504.308 в
гр. Созопол.
ОСЪЖДА
Община Созопол да заплати в
полза на А.Н.Н. с ЕГН ********** сумата от 1 160 лева (хиляда сто и
шестдесет лева) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: