О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 370
град Шумен, 20.11.2017 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател Константин Моллов
Членове: 1.Румяна Райкова
2. Йордан Димов
при секретаря Анелия Атанасова като разгледа докладваното от съдията в. ч. т. д. №162 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по възражение с вх. №3617/11.08.2017 г. на ШОС, подадено от Т.С.Г., ЕГН-**********,*** против заповед за изпълнение №293/24.02.2017 г., издадена по ч. гр. д. №482/2017 г. по описа на ШРС. В молбата и допълнението към нея сочи, че жалбоподателката не е била уведомена надлежно за заведеното заповедно производство. Твърди, че е узнала за издадената заповед на 11.07.2017 г. при връчване на уведомление по изпълнителното дело. Сочи, че с посоченото уведомление и е връчен изпълнителен лист, но не и заповедта. Сочи, че не е уведомена на адреса на който живее – гр. Шумен, ул. „...” №31, а единствено на адрес, който и е постоянен и настоящ – гр. Шумен, ул. „” №2А. Твърди, че уведомлението за заповедта е получено на адреса в гр. Шумен, ул. „...” №2А и е получено от лице, което е неин племенник. Твърди, че не живее на този адрес от 15 години и със своя племенник били в лоши отношения и за това последният не я е уведомил за връчването. Излага и твърдения по същество на спора, че дължимите суми са погасени по давност, както и че не е солидарен съдлъжник, тъй като имота по отношение на който се претендират сумите е наследствен и тя следва да отговаря само а сумите съобразно частта и в наследството. Моли да бъде върнато делото на ШРС за продължаване на процедурата от връчването на съобщение за възможността да предяви възражнеие по чл.422 от ГПК – предвидено в чл.415 от ГПК. Моли да и бъдат присъдени направените разноски.
От страна на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, представлявано от управителя К.М.е депозирано становище в даденият от съда срок. Намира подаденото възражение за неоснователно. Сочи, че в рамките на заповедното производство има достатъчно доказателства, за да се приеме, че е налице едно редовно уведомяване на молителят в производството и длъжник в заповедното токова. Сочи се, че съобщението е получено на постоянният и настоящ адрес на длъжницата от друго лице, но това е редовен способ за уведомяване по ГПК. Моли да бъде оставено без уважение процесното възражение.
В съдебно заседание молителката Т.Г. се явява лично и с адв. Б.З.от АК - Шумен. Те поддържат възражението и се придържат към посочените в него аргументи. Сочат, че длъжницата в заповедното призводство не е била известена на адреса си в гр. Шумен, на който живее. Моли да бъде прието, че е налице хипотезата на чл.421, ал.1, т.3 от ГПК. За „Ви К – Шумен” ООД се явява главен юрисконсулт Д.К.. Тя поддържа подаденият по делото отговор. Твърди, че е налице напълно редовно уведомяване на длъжника съобразно с нормите предвидени в процесуалният закон, моли възражението да бъде оставено без уважение.
От данните в производството се констатира следното от фактическа страна: На 23.02.2017 г. е било заведено ч. гр. д. №482/2017 г. по описа на ШРС като Заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заявител в производството е „Ви К – Шумен” ООД и длъжник молителката в настоящото производство Т.С.Г., ЕГН-**********. Във връзка с подаденото заявление е издадена Заповед №293/24.02.2017 г. по силата на която длъжницата Г. е била осъдена да заплати солидарно на заявителя сумата от 458.95 лв. главница за консумирана и неплатена вода по партида №516414 за имот в гр. Шумен, ул. „...” №2А, 216.86 лв. – мораторна лихва за период от 12.04.2010 г. – 22.02.2017 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.02.2017 г., както и направените разноски по делото от 29 лв. Предвид обстоятелството, че се касае за производство по реда на чл.410 от ГПК при издаването на заповедта не е бил издаден и изпълнителен лист, а е пристъпено към уведомяване на длъжника за издадената заповед. Била е изготвена и приложена към заповедното производство справка, която установява, че постоянният и настоящ адрес на Т.С.Г. ***. Съобщението за Т.С.Г. на посоченият адрес е било получено на 02.03.2017 г. от племенника на длъжницата С.В.С., със задължение да предаде призовката. Предвид това, като е приел, че това е редовно уведомяване на длъжницата първоинстанционният съд с разпореждане от 20.03.2017 г. (изписано на гърба на посоченото съобщение) е указал да бъде издаден изпълнителен лист срещу длъжницата Г.. Изпълнителен лист е бил издаден единствено против Т.С.Г., тъй като другият солиддарен длъжник е подал своевременно възражение по реда на чл.414 от ГПК срещу заповедта и е започнало производство по реда на чл.422 от ГПК. С оглед представеното от молителката доказателство – уведомление по изпълнително дело може да се установи, че против нея въз основа на посоченият изпълнителен лист, издаден на 20.03.201 7г. е започнало изпълнително производство по дело №2017...0403403 на ЧСИ с №... на КЧСИ и район на действие – района на ШОС. Видно е, по това изпълнително дело на длъжницата Г. е връчена ПДИ на 11.07.2017 г. В уведомлението е изрично записано, че с уведомлението е приложен и препис на подлежащият на изпълнение акт.
С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: настоящото производство е такова по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК с искане за признаване на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Това може да се извлече от твърденията в жалбата и не може да се сподели виждането, че става въпрос за хипотезата на чл. 421, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото никъде в жалбата не се твърди, че длъжникът не е узнал за воденото производство поради наличието особени, непредвидени обсотятелства. С оглед нормата на чл.423, ал.1 от ГПК, за да може да оспори задълженията си длъжникът следва да отправи възражението в месечен срок от узнаването за наличието на изчерпателно изброените хипотези за водене на производството, описани в чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК. С оглед на наличните в производството данни следва да се приеме, че ответникът е бил редовно уведомен за заповедта за изпълнение още в рамките на заповедното производство. Видно е, че първоинстанционният съд стриктно е спазил процедурата за уведомяване на длъжника за издаване на заповедта, изискана е служебна справка за постоянен и настоящ адрес на длъжницата. Консаттира се, че постоянният и настоящ адрес на длъжницата съвпада с посоченият в заповедта. Лицето е било уведомено именно на този адрес - гр. Шумен, ул. „...” №2А. На този адрес съобщението е било получено редовно. Действително съобщението не е връчено лично на молителката, а на друго лице живеещо на адреса – неин племенник, което е подписало съобщението и по този начин се е съгласило да предаде съобщението на адресата му – чл.46, ал.2 от ГПК. Лицето е солидарен длъжник по делото, но не е наспрещна страна по смисъла на чл.46, ал.2, изр.2 от ГПК. Подобно действие е правомерно и е в съответствие с изискванията на процесуалният закон. Т.е. законът приема подобно уведомяване за законосъобразно.
Не се споделя от съда виждането на жалбоподателят, че е следвало заповедта да му бъде връчена лично. Явно е, че в хипотезата на призоваване по чл.46 от ГПК няма връчване лично на документи, а става въпрос за връчване на посочения в заповедта, както и на постоянен и настоящ адрес (които в настоящата хипотеза съвпадат). Не е резонно възражението, че следва длъжницата да бъде призовавана на адресът на който действително живее. Законът изисква от съда проверка на постоянният адрес на длъжника още при образуване на изпълнителното производство – чл.411, ал.1, изр. 1 от ГПК. Според този текст подсъдноста на заповедното производство е по постоянен адрес на длъжника. Т.е. обстоятелствата какъв е адресът на длъжника се проверяват от съда служебно. Освен това общите правила за призоваването и по специално чл.47, ал.1 от ГПК предвиждат призоваване на посоченият по делото адрес – в случая посоченият по заповедта и едва ако там лицето не бъде открито, уведомяване по постоянен и/или настоящ адрес. Както се вижда в заявлението е посочен същият адрес, който е едновременно постоянен и настоящ за лицето. Това заповедният съд е установил служебно непосредствено след образуване на производството и преди издаване на заповедта за изпълнение. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателката, които почиват на твърдението, че тя от 15 години не живеела на посоченият адрес в гр. Шумен, ул. „...” №2А, а на друг отново в гр. Шумен, но на ул. „...” №31. Очевидно е, че няма как този адрес да е бил известен на заявителят, нито пък е могъл да стане известен на заповедният съд. Това от една страна. От друга според Закона за гражданската регистрация – чл.99, ал.2 от ЗГР лицето има задължение да заяви промяна на настоящия си адрес до 30 дни след изменението на това обстоятелство. Това според закона е административно нарушение и се санкционира с глоба от 50 до 300 лв. – чл.116, ал.2 от ЗГР. Т. е. в настоящата хипотеза молителката иска да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Предвид това възражението по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на 423
от ГПК. образувано е по възражение с вх. №3617/11.08.2017 г. на ШОС, подадено
от Т.С.Г., ЕГН-**********, с адрес *** против
заповед за изпълнение №293/24.02.2017 г., издадена по ч. гр. д. №482/2017 г. по
описа на ШРС.
Определението не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.