РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Царево, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20232180100084 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
адв. Д. В. М., Адвокатска колегия *****, с адрес на кантора и съдебен
адресат: *********, в качеството на пълномощник на И. А. А., ЕГН:
**********, с адрес: *****, съдебен адресат по делото: : ********, против:
"*******" **, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:******,
представлявано от Н. Й. С., И. Ц. К., Я. Б. Я., с която се иска от съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ищеца не дължи
сумата от ***лева, представляваща допълнителна услуга дължима въз основа
на сключения ******* ***** № *****/*****г. сключен с „****“ **,
вземанията по който са прехвърлени на „*****“ ****, тъй като ******** №
*****/ ******г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Да заплати на ищеца
направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил исковата молба и е депозиран писмен отговор в
срок.
В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по *** ****** № *****/
1
*****год. подписан с дружество ***** **, като съгласно чл. 2 от договора за
паричен заем, ищцата трябва да върне сумата по кредита в размер на ***лева,
при ГПР ***%, годишен лихвен процент ***%, при срок на кредата от
**погасителни вноски. Сочи се, че ведно с томи договор, ищцата сключила и
*****№ *****/ ****год. подписан с дружество ******, като съгласно
Договора за допълнителни услуги, ищцата следва да заплати и сумата в общ
размер на ****лева, разпределена на **вноски. Исковата претенция се
основава на нищожност на така сключения договор за допълнителни услуги
към договора за заем. Изложени са подробни съображения. Твърди се, че
процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Счита, че поради
накърняване принципа на добрите нрави се достига до нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение. Излагат се доводи, че
процесният договор е нищожен и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, който
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Договорът за
допълнителни услуги е неравноправен по смисъла на чл. 143, ат. 5 ЗЗП,
защото същият предвижда заплащането на необосновано висока сума, тъй
като в полза на кредитора се уговаря заплащането на още едно допълнително
възнаграждение в размер равен на размера на отпуснатия кредит. Договорът
за допълнителни услуги заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК като
с уговорките за заплащане на разходите за допълнителни услуги се нарушава
изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и евро. Твърди се, че процесният договор е
недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като в него е посочена само абсолютната стойност на ГПР, без да става
ясно по какъв начин е формирано годишното оскъпяване на кредита.
Претендира разноски.
Исковата молба е приета от съда и изпратена на ответника.
Ответника оспорва твърдението, че договорът противоречи на добрите
нрави. Сочи, че Допълнителните услуги носят реална полза за
кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима, същата
предоставя на потребителя право да получи услуга, която не е свързана с
дейността на кредитора по кредитиране, а е свързана с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Според ответника,
Договорът за допълнителни услуги не е неравноправен по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същият не съдържа уговорки за заплащане на
обезщетение или неустойка, нито е неравноправен по смисъла на останалите
хипотези на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Според ответника, твърдението на ищцата,
че договорът за предоставяне на допълнителни услуги цели постигане на
неоснователно обогатяване на заемодателя, е неоснователно. Твърди се, че не
са основателни и твърденията, че са налице нарушения на чл. 21, ал. 1 ЗПК
чрез заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като чл. 11, т. 10 ЗПК не
изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се
2
изчислява ГПР. Според отговора на исковата молба, таксата за допълнителни
услуги е начислена в съответствие с ЗПК, където е уредена възможността
кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани е договора за потребителски кредит.
В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени
становища по делото.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и се установява от приложения като доказателство
****** № *****/ ****год. подписан с дружество ******, че ищеца е страна по
договора, като съгласно чл. 2 от договора за паричен заем, ищцата трябва да
върне сумата по кредита в размер на ****лева, при ГПР ****%, годишен
лихвен процент ****%, при срок на кредата от **погасителни вноски.
Няма спор, че ведно с ****, ищцата е сключила и **** № ***/ ***год.
подписан с дружество *****, като съгласно ****, ищцата следва да заплати и
сумата в общ размер на ****лева, разпределена на **вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за
допълнителни услуги към договор за заем поради противоречие със закона,
който е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а,
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради неравноправност – с правно
основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
По допустимостта на исковете:
Предявените искови претенции в условията на евентуалност са
допустими, като неоснователно се явява възражението за недопустимост
направено от ответника в отговора на исковата молба. Съгласно правната
доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда
при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде
както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и
признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да
възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал
между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В
случая е налице гражданско правен спор, който е безспорно е подведомствен
на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск,
възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита,
процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост
на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка
за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна
процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице
кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на договор е
3
установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост- като
беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В случая, според съда
такъв правен интерес е налице, като същия произтича от качеството на ищеца,
който е страна по договора за възлагане на поръчителство и при въведени
съмнения за действителността да договора, при което правното му положение
е смутено. При това положение се налага извода, че при всяко положение,
когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице,
като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува, респ. не
съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е
допустим и подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай са
налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава,
поради което настоящия съд приема, че предявените искове са процесуално
допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.
Основателността на исковете за нищожност на договора за
допълнителни услуги към договора за заем предполага наличие на сочените
от ищеца основания за нищожност на договора, които следва да бъдат
установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.
Сключеният между страните по делото договор за заем, има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗПК, а договорът за допълнителни услуги към договора за заем има своето
правно основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е сключен между
заемодателя и заемателя въз основа на договор за потребителски кредит и има
за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на
заемателя във връзка с отпуснатия кредит. Договорът за допълнителни услуги
има акцесорен характер, тъй като не може да съществува без предварително
сключен между същите страни договор за потребителски кредит. Поради това
неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния
закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите
изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но
същите следва да са уговорени в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2
и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие,
както и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и
точно определено в договора.
Договорът за допълнителни услуги, който е сключен между страните,
вменява в тежест на заемателя да заплати на заемодателя едновременно с
дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената
4
в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си
представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, присъщи са на кредитирането и би следвало да са
безплатни за заемателя. Поради това същият противоречи на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и
в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като
нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от
което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по
допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща
за ползването им. В този смисъл клаузите противоречат на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, поставяща изискване видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
Видно от съдържанието на договора за допълнителните услуги същият
е пряко свързан с договора за заем. Клаузите му са били известни на
кредитора към момента на сключване на договора за заем, тъй като договорът
за допълнителни услуги е сключен едновременно с договора за заем. Поради
това дължимите за тях възнаграждения представляват разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в
договора за кредит ГПР и води до значително, дори драстично увеличение на
тежестта на задължението на заемателя. По този начин се стига до
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, особено като се има
предвид, че уговореният в договора за заем ГПР е в размер на *** %, като в
тази стойност не е включено възнаграждението за допълнителните услуги.
Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Поемането
на задължение от страна на заемателя да заплати възнаграждение за
допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно
събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя. То увеличава
неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по договора за заем, внася значително неравноправие в
правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Срещу
правата "предоставени" с договора за допълнителни услуги, по правило
потребителят разполага и без изричното им уговаряне. Касае се за
5
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически от
другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на
възнаграждение за допълнителни услуги третира неравноправно
икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът на материални
средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за
посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето изискват
потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а
не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза се преценява към
датата на сключване на договора, поради което последващото ползване на
една или повече от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща
неравноправната клауза в равноправна. В случая възнаграждението се дължи
само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги, без към
момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези услуги
ще бъдат реално ползвани от потребителя. Възможно е въпреки заплащането
на услугите, на практика те изобщо да не бъдат реализирани- по делото не са
налице данни ищцата да се е възползвала реално от предоставената
допълнителна услуга.
Самата Тарифа за допълнителни услуги на "*****" **, която е съставена
едностранно от търговеца, накърнява основните принципи в гражданските и
търговските отношения и съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е съставена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. На практика тарифата лишава потребителя от
възможността да изпълни задължението си за погасяване на месечните вноски
без да заплати допълнителна такса. При това добросъвестността изисква
таксата да се заплаща за реално извършено от търговеца действие и
стойността й да съответства на разходите, които търговецът би понесъл за
извършването му. В случая не става ясно заплащането например на таксата за
внасяне на вноска по кредит в офис на търговеца, чиито размер е обвързан с
размера на внасяната сума, за какво точно действие от страна на търговеца се
дължи и каква е неговата себестойност, при положение, че двустранният
характер на заемното правоотношение задължава кредитора да получи от
длъжника надлежно престираната сума под угрозата от забава на кредитора
по смисъла на чл. 95 от ЗЗД.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на договора за допълнителни
услуги са нищожни, тъй като по делото не е установено да са индивидуално
уговорени, а и липсват твърдения в тази насока. Напротив от начина, по който
е представено съдържанието на договора, може да се предположи, че същият
е бил изготвен предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на
6
потребителя. Поради това, когато е сключвал договора, потребителят не е
имал реална възможност да влияе върху съдържанието му.
С оглед изложеното съдът приема, че ******** е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК поради
противоречие с императивни законови разпоредби, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 143,
ал. 1 поради неравноправност.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като ****** бъде обявен за
нищожен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, пълномощника на ищеца има право
да му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на ****лева за
заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза
на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на ****лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН ********** №*****/ ******г. поради
противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с 10а, чл.
11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
неравноправност – чл. 143, ал. 1 от ЗПК, поради което и И. А. А., ЕГН:
********** не дължи сумата от ****лева, представляваща допълнителна
услуга, дължима въз основа на сключения ******№ *****/******г. сключен с
„****“ **.
ОСЪЖДА "******" ***, ЕИК: *****, да заплати на адв. Д. В. М.,
Адвокатска колегия ****, сумата в размер на ***лева, представляваща
направените разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА "******" **, ЕИК: ****, да заплати на адв. Д. В. М.,
Адвокатска колегия ****, сумата в размер на ****лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7