№ /12.02.2020 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА
и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕВГЕНИЯ БАЕВА к. адм.
д. № 155 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационната жалба на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна срещу Решение № 2182/28.11.2019 година
на Районен съд - Варна, ХІІІ наказателен състав по НАХД № 4687/2018 година, с което е отменено
Наказателно постановление № 03-007667/25.05.2017 година на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на „Изолации“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Варна е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева, на основание чл. 413, ал. 2, от Кодекса на труда,
вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2).
В жалбата касаторът излага, че решението е незаконосъобразно, като
постановено при нарушаване на материалния закон. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, не изпраща представител. В писмено
становище от 31.01.2020 година оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение,
с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районният съд е образувано по жалбата на „Изолации“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 03-007667 от 25.05.2017 година на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500 лева, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, вр. чл. 61 от
Наредба № 2 затова, че на 15.05.2017 година в строителен обект – в гр. Варна,
ул. „*****“ № **, бл. *, в качеството си на работодател не е обезопасил в
опасната зона излята плоча на кота +3,40 с помощта на горно и междинно перило
за ръка и бордова лента за крака или с помощта на друго еквивалентно
алтернативно решение.
С Решение № 2182 от 28.11.2019 година, постановено по
НАХД № 4687/2018 година състав на Районен съд – Варна е отменил наказателното
постановление. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че
наказателното постановление е издадено при допуснато нарушение на материалния
закон. Приел е, че дружеството на което е наложена имуществената санкция няма
качеството на строител, поради което не е адресат на задължението по чл. 61 от
Наредба № 2.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на административнонаказателната преписка и събраните пред въззивната
инстанция доказателства настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното :
На 15.05.2017 година служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна извършили проверка на строителен обект, находящ се
в гр. Варна, ул. „*******“ № **, бл. *. С Акт за спиране от 15.05.2017
година главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е спрял
строителството в обекта, тъй като строежът не е обезопасен. В обстоятелствената
част на акта е посочено, че са излети плочи на кота + 3,40, + 6,20 и + 9, които
не са обезопасени в опасната зона. Видно от констативен протокол от 15.05.2017
година К.А. Х., С. Ц. С. и Р. Ц. С. са дали сведения, че са в трудово
правоотношение с „Изолации“ ЕООД и работят в обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„******“ № **. Р. Ц. С. е
потвърдил дадените сведения с показанията си в с.з. на 27.02.2019 година. В хода на съдебното производство
пред въззивния съд е представен договор от 11.12.2015 година, от който е видно,
че „Изолации“ ЕООД гр. Варна е възложило строителството на жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „*******“ № ** на „Смарт – Строй 2015“ ЕООД. Видно от
представеното споразумение от 01.08.2016 година „Изолации“ ЕООД, в качеството
си на главен изпълнител на строителството и „Смарт – Строй“ ООД, в качеството
си на подизпълнител съвместно осигуряват здравословните и безопасни условия на
труд. Видно от
представените пред въззивната инстанция Наказателни постановления № № 03-007668
и 03-007669 от 25.05.2017 година отговорността на
„Изолации“ ЕООД гр. Варна е ангажирана за необезопасяване на излети плочи на
кота + 6,20 и на кота + 9,00.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление се съдържа точно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено.
Настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното и
въззивното производство са установени относимите факти.
Безспорно установено е, че „Изолации“ ЕООД гр. Варна има
качеството на работодател.
Работодателят е длъжен
да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, арг. чл. 4, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд.
С Наредба № 2 се определят минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на временните и подвижните строителни
площадки. Чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 възлага на възложителя или
упълномощеното от него лице да определи координатори по безопасност и здраве,
като на етапа на изпълнението на строежа това е един строител или строител,
който наема подизпълнител/и. В случая координатори по безопасност и здраве са
„Изолации“ ЕООД и „Смарт – Строй“ ООД, видно от споразумение от 01.08.2016
година, поради което не може да се сподели извода на въззивния съд, че
жалбоподателят няма качеството на строител. Жалбоподателят има
качеството на строител и качеството на работодател. Именно на строителя-работодател
е вменено задължението да предотврати паданията от височина чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко
от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за
ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, арг. чл. 61 от Наредба № 2.
Наредбата не съдържа легално определение на понятието „строителна
площадка“, поради което приложение следва да намери определението, дадено в §. 5, т. 37 от Допълнителните разпоредби на Закона за
устройство на територията. „Строителна площадка“ е теренът, необходим за
извършване на строежа и определен с инвестиционния проект или с границите на
поземления имот, в който се извършва строителството. С оглед на дадената
дефиниция съдът прави извод, че строителният обект на ул. „*******“ № **, бл* следва да
се определи като строителна площадка, на която не е обезопасена в опасната зона
излята плоча на кота + 3,40.
Съдът не споделя изложеното в мотивите на
решението, постановено по КНАХД № 850/2019 година, че на жалбоподателя са
съставени три акта за установяване на едно и също административно нарушение и въз
основа на тях са издадени три наказателни постановления в нарушение на чл. 17 от ЗАНН.
В конкретния случай са установени три
административни нарушения, извършени на една строителна площадка – обект ул. „******“ № **, бл. *. Всяко
необезопасяване на излята плоча осъществява състава на административното
нарушение по чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, вр. чл. 61 от Наредба № 2.
Съобразно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН когато едно лице извърши няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно.
С оглед на горното съдът намира, че административнонаказаващият орган
правилно е ангажирал отговорността на работодателя за неизпълнение на задължението по чл. 61 от
Наредба № 2 и му е наложил санкцията по чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда.
По изложените съображения проверяваното решение следва да се отмени, като вместо него следва
да се постанови друго, с което наказателното
постановление следва да се потвърди.
На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на
размер на 80 лева, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 година,
постановено по тълкувателно дело № 5/2009 година на Върховния административен
съд на Република България тълкуване, вр. чл. 23е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2182/28.11.2019 година,
постановено по НАХД № 4687/2018
година по описа на Районен съд - Варна, ХІІІ наказателен състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 03-007667 от 25.05.2017 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, с което на „Изолации“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „******“ № **, бл. *,
магазин *, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл. 413,
ал. 2 от Кодекса на труда, вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА „Изолации“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. *******, ул. „********“ № **, бл. *,
магазин *, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.