Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1604 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът С.Х.Х. (частично освободена от задължението за
внасяне на дължимата държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК – л. 44
от делото) излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция:
настъпило на 23.01.2020 г. в гр. София ПТП по вина на водача на автомобил Мерцедес
Е 220 с ДК № СА ****СК – Ж.Д. *** с посока от бул. Константин Величков към бул.
Христо Ботев при несъобразяване с правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП; причинена смърт на нейния съпруг М.М.К.; причинени й от загубата на
съпруга й, с който е създала дом и сплотено семейство и е бил нейна опора, болки,
страдания и психическа травма – тревожност, потиснато настроение и безпокойство,
справедливото обезщетяване на които възлизало на 200000 лева; наличие задължителна
застраховка ГО при ответника за виновния водач и предявяване на претенция пред
него на 27.03.2020 г. Претендира посочената сума, заедно със законната лихва от
27.07.2020 г. и разноските по производството.
Ответникът З.Л.И. АД е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва исковете, възразявайки че: липсвали
доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач поради
осъществяване на друг механизъм на произшествието, а и отсъствала причинна връзка
на ПТП-то с настъпилия летален изход на съпруга на ищеца С.Х. и с твърдените от
нея вреди, тъй като ищецът С.Х. и не се е намирала в близка връзка с починалия;
съпричастност в настъпването на произшествието и на водача на автомобил Мазда 6
с ДК № СВ ****КС – Й.М.К., който управлявал в нарушение на правилата за
движение по пътищата относно скорост и дистанция, маневри, сигнали и
преминаване през кръстовище; съпричиняване на вредоносния резултат от починалия
М.К.поради липса на поставен обезопасителен колан и завишаване на размера на претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
С определение от 14.10.2021 г. (л. 93 от делото), на
основание чл. 220 във вр. с чл. 218 от ГПК, като трето лице помагач на страната
на ответника З.Л.И. АД е конституиран Ж.Д.З., който оспорва предявените искове.
Така постановеното определение, на основание чл. 253 от ГПК, следва да бъде отменено,
а производството по отношение на Ж.Д.З. – прекратено. В молбата му от
08.10.2021 г. (л. 83 от делото), а и в проведеното съдебно заседание, същият не
обосновава легитимен интерес, за което са и наведени изрични възражения от
ищеца, за обвързването му с ответника от приетото в мотивите на съдебния акт по
настоящото исково производство, чрез възможност за реализирането на евентуални
регресни права по чл. 429, ал. 3 и чл. 500 от КЗ. Не са изложени никакви
обстоятелства като конкретни фактически твърдения, които да обосновават
възможност за възникване на регресно право за ответника на някое от посочените
в чл. 429, ал. 3 и чл. 500 от КЗ основания. Претенция по чл. 429, ал. 3 от КЗ
не е и относима към предмета на исковото производство, тъй като законната лихва
за забава върху застрахователното обезщетение се претендира от ищеца от
изтичането на срока по чл. 496 от ГПК – 27.07.2020 г., поради което за лицето и
ответника няма да има правна значимост установеното в мотивите на решението при
уважаване на исковата претенция. Само възможността от участие в хода на
съдебното дирене и при инстанционния контрол на постановените при разглеждане
на спора съдебни актове, не водят до интерес от конституирането на лицето като
помагач на ответника по производството.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
следното:
По делото се установява от
представения констативен протокол № К-40 от 23.01.2020 г., съставен от дежурен
полицейски инспектор ПТП при отдел ПП на СДВР, че на 23.01.2020 г., около 12.40
часа, в гр. София автомобил Мерцедес с ДК № СА ****СК, който бил управляван от Ж.Д.
*** с посока от бул. Константин Величков към бул. Христо Ботев и в района на
кръстовището с ул. Опълченска участва в ПТП с попътно движещия се от ляво автомобил
Мазда 6 с ДК № СВ ****КС, управляван от Й.М.К., като от удара автомобил Мазда
се отклонява в ляво и се удря в тротоарната площ в дясно на ул. Опълченска,
като при настъпилото произшествие починал пътникът от автомобил Мазда – М.М.К..
От съставителя на протокола е констатирано и че за водача на автомобил Мерцедес
е налице сключена към релевантния момент със З.Л.И. АД застраховка ГО по полица
№ BG/22/1190011617809 със застрахователно покритие от 23.06.2019 г. до
22.06.2020 г., като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между
страните. Протоколът по своята правна същност представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което обективираните в
него обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата,
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Приложени са по делото и
материали от досъдебно производство № 11028/2020 г. по описа на РТП на ОР при
СДВР, пр. пр. № 484/2020 г. по описа на СГП, включващи протокол за оглед на местопроизшествие
и изготвените към него скица и фотоалбум и СМЕ на труп № 79/2020 г. С представянето
на последната е представена и справка от наблюдаващия досъдебното производство
прокурор за неговия ход и за липсата на привлечен обвиняем по производството (л.
79 – 82 от делото).
За установяване на
обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани и свидетелите Т.Р. и М.Н. – пътници в автомобил
Мерцедес. Същите свидетелстват, че пътували заедно в автомобил, управляван от Ж.З.,
като се движили в посока Лъвов мост и на кръстовището на бул. Сливница с ул.
Опълченска усетили удар от лявата страна на автомобила. Забелязали, че от
дясната страна на другия автомобил излязъл млад мъж, който по-късно разбрали,
че е бил управлявал автомобила, взел от багажника инвалидна количка, като през
това време се отворила и вратата от лявата страна на другия автомобил от възрастен
мъж в автомобила, който в последствие св. Т.Р. видял поставен на настилката. Веднага
след произшествието се обадили се на тел. 112, което направили и други хора,
като няколко минути след произшествие двамата се опитали да спрат и преминаваща
на близо линейка. Съдът намира, че в тази си част показанията на свидетелите са
непротиворечиви и съответстват на установените обективни данни от съставяните
за произшествието документи от разследващите органи, поради което и ги
възприема за достоверни. В останала им част относно липсата на предприета
маневра от автомобила, в който са пътували, и неговата скорост и описаното
движение на друг автомобил, показанията се опровергават от установените
увреждания в различните части на автомобилите, участвали в произшествието, и
тяхното местоположение след настъпването му, въз основа на които са направени и
фактическите изводи на заключенията по автотехническите експертизи.
Въз основа на тези свидетелски
показания и обективните данни от проведеното разследване на произшествието, по
делото са приети заключения на първоначална автотехническа експертиза, комплексна
експертиза и повторна и допълнителна автотехническа експертиза. Настоящият
съдебен състав възприема фактическите изводи на повторната експертиза, пояснени
при изслушването на вещото лице в съдебно заседание, тъй като те са направени
обективно и компетентно от него въз основа на анализ на всички събрани в хода
на съдебното дирене доказателствени средства, включително и свидетелски
показания на Т.Р. и М.Н.,*** община проекти за организация на движението и светофарната
уредба в района на кръстовището, където е настъпило произшествието, а и изводите
на заключението по тази експертиза в по-голямата си част и за релевантните за
спора обстоятелства потвърждават тези на основната и комплексна експертизи. Установява
се от заключението на повторната и допълнителна експертиза, пояснено при
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, че процесното ПТП е реализирано
гр. София, през светлата част на денонощието и в условия на ненамалена видимост
от метеорологични фактори - ясно, слънчево и сухо време, в района на
кръстовището между бул. Сливница и ул. Опълченска на прав участък от пътното
платно с покрие от асфалт – сух към момента на огледа и без данни за наличие на
неравности, наклони и равнини криви - хоризонтални и вертикални, и при висока
интензивност на пътните потоци, изведена от мястото на настъпването на ПТП -
основна пътна артерия свързваща западните с централните квартали на гр. София,
и данните от снимковия материал от фотоалбума, изготвен към момента на извършване
на огледа на местопроизшествието. Според заключението ширината на пътния участък
по бул. Сливница е 14.30 м, разделен на четири пътни ленти за движение в посока
към бул. Хр. Ботев, като три са отделени една от друга с единична непрекъсната
линия - пътна маркировка M1 и с ширина съответно двете средни по 3.50 м, а най
лявата с ширина 3.80 м. Последната лента (най-дясната по посока на огледа) е
отделена с „двойна непрекъсната линия - пътна маркировка M2” и е с ширина 3.50
м. Пътният участък в обхвата на ул. Опълченска е разделен на две платна с ширина
по 11.00 м, които са разделени едно от друго с разделителен остров с ширина 7.00
м. Организацията на
движение на пътните потоци в мястото на произшествието е било организирано чрез
светлинно светофарно регулиране работещо в „нормален” режим, като вертикалната
сигнализация, действаща за и към мястото на настъпване на произшествието е реализирана
чрез пътни знаци, които дублират хоризонталната надлъжна пътна маркировка.
Според заключението анализът на
установените обективни данни за увреждания в различните части на автомобилите,
участвали в процесното ПТП, мястото, на което те са установени в състояние на
покой, и тяхното положение към този момент след произшествието, установява
скоростта на същите и механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, участвалите автомобили в което са се движили по бул. Сливница в
посока от бул. Константин Величков към бул. Христо Ботев. Според заключението
автомобил Мерцедес ДК № СА ****СК се движил по бул. Сливница в третата лента
(от общо четири) в посока към бул. Христо Ботев със скорост около 54 км/ч, като
в зоната на кръстовището с ул. Опълченска, движещ се със скорост около 67 км/ч
и в крайната лява лента за движение, се е намирал автомобил Мазда с ДК СВ ****КС,
който поради по-високата си скорост настига попътно движещия се и в дясно на
него автомобил Мерцедес. Водачът на автомобил Мерцедес предприел действия за
отклоняване на управлявания от него автомобил в посока „наляво“, като по този
начин навлязъл в коридора на движение на автомобила Мазда и поради пресичане на
коридорите на движение на двете превозни средства настъпил контакт между тях. Автомобил
Мерцедес при своето движение ударил с предна лява част намиращия се отляво на
него автомобил Мазда в неговата предна дясна част. Водачът на автомобил Мазда въздействал
върху кормилния кръг на автомобила, като предприел отклонението му в посока „наляво“.
Поради скоростта си на движение и отклонението на управляемите колела в посока
„ляво“ автомобилът навлязъл в обхвата на ул. Опълченска и извършвайки
криволинейно движение се възкачва върху тротоарната площ, където е настъпило увреждане
на двигателя и ходовата част на автомобила, оставяйки следа от „задиране и
гориво-смазочни материали“ и в последствие реализирал и контакт с предпазна
ограда на моста на река Владайска, след което се отклонява и се установява в
покой, а автомобил Мерцедес се придвижил в посока „напред“, намалявайки
скоростта си. След зоната и времето на контакта между автомобилите, същите
спирайки отминават мястото на удара и се установяват в състояние на покой.
Автомобил Мазда се е отклонил на ъгъл около 24°-25° и в посока наляво, а автомобил
Мерцедес – около 12°-13° и в посока наляво, а в последствие - на ъгъл около 22°-23°
и в посока надясно. Изяснява се от заключението, че мястото на удара е
локализирано изцяло в най-лявата лента за движение на автомобили, която е част
от четирилентовото пътно платно на бул. Сливница, като спрямо ориентира,
представляващ пресечната точка на първия бордюр на ул. Опълченска и третия
бордюр на бул. Сливница, граничещ с пътното платно, мястото на удара е в
надлъжно направление на около 40 – 41 м в посока наляво, а в напречно направление
– около 12 - 13 м в посока напред.
Установява се от заключението,
че причините за настъпването на произшествието е пресичане на коридорите на
движение на автомобилите в конкретен времеви момент и те са изцяло от субективен
характер, касаещ поведението на субектите – водачите на автомобил Мерцедес и
автомобил Мазда, като водачът на автомобил Мерцедес е предприел навлизане в
лявата на него лента от съседната такава. Това навлизане е извършено в
непосредствена близост пред автомобил Мазда, а водачът на автомобил Мазда не е
имал време да предприеме действия, за да предотврати настъпването на удара.
Според заключението пълният спирачен път на автомобила Мазда или неговата
„Опасна зона за спиране” при движението му с определената по-горе скорост от 67
км/ч е 49.67 м, а на автомобил Мерцедес – 35.41 м. От заключението
на тази експертиза и заключението на комплексната експертиза, преценени в
тяхната съвкупност и установените въз основа на тях обективни данни по делото, се
установява, че водачът на автомобил Мерцедес е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, тъй е можел да възприеме автомобил Мазда от задната му
страна през лявото странично огледало за обратно виждане и да не навлиза върху
лявата пътна лента преди да е преминал автомобил Мазда от лявата му страна.
От приетото заключението на
съдебно-медицинската експертиза и комплексната експертиза, изготвени и въз
основа на представените медицински документи, се установява, че на пострадалия М.К.,
който към момента на настъпване на произшествието е бил на 69 години, е поставена
диагноза (при извършения оглед и аутопсия): тежкостепенна коронаросклероза (до
80-90 %); генерализирана атеросклероза; хипертрофия на сърцето (лява камера с
дебелина 2.5 см, дясна камера – 0.8 см); състояние след ампутация на десния
крак; счупвания на гръдната кост на ниво 3-то – 4-то междуребрие; счупване на
3-то – 5-то ребра по предна мишнична линия двустранно, без кръвонасядания на
околните меки тъкани; оток на мозъка и белите дробове. При тези данни за причина
за смъртта му е приета остро нарушение на коронарното кръвообращение, развило се
на фона на тежки болестни изменения на сърцето и съдовете, които го хранят, и
довело до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност. Според заключението
установените счупвания поради липсата на кръвонасядания водели до извод, че те
са послесмъртни и най-вероятно са получени при извършените реанимационни мероприятия,
като травматични увреждания от произшествието, които да са причинили смъртта
му, пострадалият не е получил. Вещото лице изяснява в заключението на
медицинската експертиза, включително и при изслушването му в съдебно заседание,
че тежките емоции могат за предизвикат мощни физиологични отговори, които
понякога могат да предизвикат внезапна и неочаквана смърт, като емоционалният
стрес и страхът могат и имат ефект върху сърцето - водели до значително увеличение
в сърдечната честота и кръвно налягане, което предизвиквало до повишена
потребност от кислород на миокарда. Реакцията към тази потребност можела да
предизвика фатална аритмия, особено при хора със значителни сърдечни
заболявания, като тежка атеросклероза на коронарните критерии или сърдечна
хипертрофия, каквито има в конкретния случай при пострадалия, и по тази
механизъм да настъпи смъртен изход. При тази изрично установена от вещото лице
възможност емоционалният стрес да доведе до мощен физиологичен отговор, който
да предизвика внезапна и неочаквана смърт, преценена заедно с несъмнено
установените релевантни факти за преживяното от пострадалия М.К.произшествие,
свързана със силен емоционален стрес - нормална за всеки човек, и осъществените
от него действия, непосредствено след произшествието, възприети от пътниците в
другия автомобил и свидетелствали по делото, съдът не възприема дадения от вещото
лице извод за отсъствие на причинно-следствена връзка на произшествието с
настъпилия вредоносен резултат.
Пред настоящата съдебна
инстанция са събрани и гласни доказателствени средства за установяване на
претърпените неимуществени вреди от ищеца С.Х., която видно от представените
удостоверения за граждански брак и за наследници е била съпруга на пострадалия М.К.,
чрез разпита на свидетелката М.К.– дъщеря на ищеца и пострадалия М.К.. От свидетелските
й показания се установява, че отношенията между родителите й били много добри,
били задружни, а след като пораснали с брат й те станали още по-сплотени. Преди
катастрофата баща й имал здравословни проблеми – ампутиран крак, сърдечни
проблеми и проблеми с кръвното налягане, за които приемал предписаните му медикаменти.
Майка й приела изключително тежко внезапната загуба на баща й – затворила се в
себе си и непрекъснато плачела, което продължавало и понастоящем. Поставила
негови снимки навсякъде в дома им, като си говорела с него и много често им казвала
как той би ги посъветвал в конкретна ситуация. Чувствала се самотна след
загубата му, въпреки че двете живеели заедно. Съдът цени тези показания на
свидетелката при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни
по делото, като отчита възможната им заинтересованост от изхода на спора. Доколкото
обаче така изложеното от нея почива на непосредствените й възприятия и не се
опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже
вяра.
На 27.03.2020 г. ищецът С.Х. е
предявила претенция пред З.Л.И. АД.
Други относими доказателства не
са ангажирани в предвидените срокове.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ
и акцесорната претенция за законна лихва.
За възникването на
имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, исковата
претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради
наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл.
496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност
между делинквента и ответника.
Когато пострадалият е починал,
увредени лица се явяват най-близките му лица, кръга на които е посочен в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и
допълнен с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, като в този кръг е включен и съпругата. Следователно ищецът С.Х.
е материално легитимирана да иска и получи обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на неин близък и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на делинквента.
По делото се установи по
несъмнен начин от съвкупната преценка на събраните доказателствени средства, че
при настъпилото на 23.01.2020 г. ПТП водачът на автомобил Мерцедес – Ж.З., е
извършил противоправно деяние поради допуснато от него нарушение на регламентираните
в чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП правила за избор на скорост и предприемане
на маневра за навлизане в съседна пътна лента. При управлението на автомобил Мерцедес
с неразрешена за населено място скорост – 54 км/ч, и предприемайки маневра за
навлизане в друга съседна пътна лента, по която се е движел автомобил Мазда,
без да го пропусне, но при възможност да го възприеме от задната му страна през
лявото странично огледало за обратно виждане, водачът е причинил произшествието
с автомобил Мазда, който преди контакта помежду им също поради по-високата от
разрешената за населено място скорост – 67 км/ч, настига попътно движещия се и
в дясно на него автомобил Мерцедес. Следователно осъщественото от водача на
автомобил Мерцедес поведение несъмнено обосновава извод за наличие на извършено
от него противоправно деяние, противно на наведените от ответника възражения в
обратния смисъл. Виновното му извършване съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага, като тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с
обратно доказване от ответника.
Основният спорен въпрос между
страните е относно следващия елемент от фактическия състав на отговорността, а
именно наличието на причинна връзка между процесното произшествие и вредоносния
резултат – настъпилата смърт на пострадалия М.К.. Причинна връзка между противоправното
деяние и вредите е налице, когато последните са преки и непосредствени вреди от
деянието. Тя е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на
вредите, а последните са следствие на конкретно действие или бездействие на
делинквента, което може да не е единствена причина за вредоносния резултат. Затова
всяко действие или бездействие, което оказва влияние върху даден вредоносен резултат,
е фактор на този резултат, като за последния може да е налице връзка с няколко
фактора (причини). Правна значимост за причинната връзка на деянието и
вредоносния резултат имат не само действията или бездействията, които превръщат
реалната възможност от настъпване на вредата в действителност, но и тези, които
създават тази реалната възможност. В този смисъл решение № 945 от 15.03.2010 г.
по гр. дело № 3026/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 196 от 10.11.2017 г.
по т. дело № 396/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., ТК, решение № 9 от 02 февруари
2018 г. по гр. дело № 1144/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., и други
В случая съвкупната преценка на
събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установи
по несъмнен начин и че смъртта на съпруга на ищеца С.Х. – М.К., е в причинно-следствена
връзка с противоправно поведение на водача на процесния автомобил Мерцедес. Доказаните
по несъмнен и категоричен начин правнорелевантни факти за преживяното от пострадалия
М.К.произшествие, свързана със силен емоционален стрес - нормална за всеки човек,
довела до фаталната за него аритмия поради наличието на значителни те му сърдечни
заболявания – тежка атеросклероза на коронарните артерии и сърдечна хипертрофия,
обосноват извод за доказаност на причинна връзка между процесното ПТП, съответно
получената от него остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, и настъпилата
непосредствено след произшествието смърт на съпруга на ищеца С.Х. – М.К..
Действително деянието на делинквента – водача на автомобил Мерцедес, причинил
ПТП, не е единствената причина за вредоносния резултат, но е създало реална възможност
за настъпването смъртта, като тя е настъпила и поради наличието на значителни
за неговото здравословно състояние сърдечни заболявания, налични към датата на
ПТП. Фактът, че леталният изход е настъпил непосредствено след произшествието,
видно от свидетелските показания за предприети действия от пострадалия след
установяване на автомобил Пежо в покой, протокола за оглед на местопроизшествието
и изготвения към него фотоалбум и заключението на съдебно-медицинската експертиза
за възможност емоционалният стрес да доведе до мощен физиологичен отговор,
който да предизвика внезапна и неочаквана смърт, свидетелства в разглеждания за
непрекъснатата причинно-следствена зависимост между ПТП и леталния изход. Той е
настъпил в конкретния момент не само от значителните сърдечни заболявания на
пострадалия, а при взаимодействието между заболяванията й и силния емоционален
стрес и резултата от него. Следва да се има предвид, че когато вредата е предпоставена
от съвкупното въздействие на няколко фактора (явления/събития), един от които е
посоченото в процеса за вредоносно събитие, това не изключва отговорността за деликт,
а само определя нейния обем, като за целта се преценява връзката на всички фактори
с настъпването на вредата. Изложеното предпоставя за определяне на отговорността
на делинквента, съответно на застрахователя по застраховка Гражданската
отговорност, да се отчете фактическото допринасяне за настъпването на вредоносния
резултат на другия причинен фактор – заболяванията на ищеца, като обезщетението
следва да се намали с този каузален принос. В тази хипотеза не се касае за съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, което предпоставя човешко поведение, а за
причинен процес извън такова поведение, и за последиците от които ответникът не
отговаря. В каузалния причинен процес всяко от гореизложените условия разкрива
наличието на причинна връзка по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, но
допринасянето им за крайния резултат (леталния изход в случая) е в различна степен.
В случая приносът на сърдечните заболявания на пострадалия М.К., предвид техния
характер и тежест, за настъпилата му внезапна смърт поради остра дихателна и сърдечна
недостатъчност, непосредствена причина за настъпването й, е преобладаващ и съдът
приема, че възлиза на 80 %, поради което на репарация от ответника подлежат 20 %
от вредите, които ищецът е доказал.
Доказа се по делото наличието и
на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав,
обуславящ правото на вземане на ищеца С.Х. срещу ответника З.Л.И. АД, а именно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска
отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл.
493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили
вреди на трети лица, при управлението на автомобил Мерцедес. Този правнорелевантен
факт е безспорен между страните, а и се доказа от представените протокол и
справка.
Налице са следователно всички
материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу
застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Претърпените от ищеца С.Х.
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
В резултат на
пътно-транспортното произшествие, станало на 23.01.2020 г. е починал съпругът
на ищеца С.Х.. Установи се, че към датата на процесното произшествието
починалият е бил на 69-годишна възраст, а съпругата му – ищеца С.Х., на 61
години. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел (дъщеря
на ищеца и пострадалия), степента на родство, емоционалната близост и житейска
гледна точка, че в резултат на това ищецът С.Х. е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на своя (дългогодишен) най-близък
човек, които вреди несъмнено са в пряка причинно-следствена връзка с виновното
противоправно деяние на водача, управлявал процесния автомобил Мерцедес.
Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което
прави вредите от настъпването от една страна невъзвратими, а от друга –
най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква
скала, то за такова житейско събитие следва да се определи по справедливост
размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени
вреди от телесни увреждания, които не са довели до слагане на край на живота.
Тъй като по делото безспорно се установи, че между ищеца С.Х. и пострадалия е
поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство, уважение и
подкрепа като между съпрузи и отчитайки внезапната му и неочаквана смърт, а
като такава и съпроводена с изживяване, различно от посрещане на смъртта на
близък след негово продължително боледуване, с невъзможност от преодоляване на
тази загуба и към настоящия момент поради силната привързаност, която са имали,
съдът намира, че справедливостта изисква на ищеца С.Х. да бъде определено
обезщетение в размер на 150000 лева. Тя е останала завинаги лишена от близостта
на своя дългогодишен партньор в живота, с когото са създали дом, семейство и са
отгледали децата си и все по-дълбоко с годините са съпреживявали различните си
ежедневни емоции, проблеми и сполуки заедно, разчитайки на споделяне с другия и
неговата подкрепа. След редуциране на определеното с приетия от
съда процент каузален принос на заболяванията на пострадалия М.К.,
обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца С.Х. възлиза в размер на
30000 лева. За този размер на обезщетението прекият иск срещу застрахователя следва
да се уважи, а за разликата над него до пълния предявен размер от 200000 лева –
да се отхвърли.
В тази насока следва да се
отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на процесните неимуществени вреди поради непоставяне
на предпазен колан от пострадалия М.К.. Ответникът, който в разглеждания случай
има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи
от събраните доказателствени средства – свидетелските показания и приетото
заключение на комплексната експертиза, пострадалият от произшествието, като
пътник в автомобил Мазда, със своите действия да е нарушил правилото за
движение по пътищата относно използването на обезопасителен колан по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП с непоставяне на такъв през време на движението на автомобила,
както и с него той да е съпричинил настъпването на вредоносния резултат. Заключението
на комплексната експертиза категорично установява, че пострадалия е бил с
поставен предпазен колан, който дори и няма значимост за настъпилата му смърт.
Намаляване на отговорността на
застрахователя не се обоснована и от твърдяното от него независимо
съизвършителство на резултата и от водача на автомобил Мазда. Правилото на чл.
50 от ЗЗД придава на задължението за обезвреда, когато увреждането е причинено
от неколцина, солидарен характер, поради което и твърдяното от него независимо
съизвършителство не само не изключва, а и не намалява търсената от него
отговорност. Този извод се обоснова и със специалната разпоредба на чл. 499,
ал. 7 от КЗ, даваща аналогично разрешение и приложима в разглеждания случай.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл.
493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата
за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само
за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая частичната
основателност на главния иск в посочения размер води до основателност и на
акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие,
настоящият съдебен състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване
на застрахователната претенция от ищеца С.Х. – 27.03.2020 г., до окончателното
изплащане на дължимото й обезщетение, но предвид диспозитивното начало в
гражданския процес същата следва й да се присъди от 27.07.2020 г.
Ищецът С.Х. на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК е освободена частично от заплащане на такси по производството.
Заплатената от нея държавна такса от 600 лева, представлява част от дължимата
държавна такса от 1200 лева върху уважената част на иска, поради което и същата
следва да й се присъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК изцяло. Следва да й се
присъди с решението и сумата 96 лева, представляваща заплатени разноски за
възнаграждения на вещи лица, определени съразмерно на уважената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 586.50 лева, представляваща
разноски по производството за възнаграждения за вещи лица и свидетел и за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и на съда на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК остатъка от
дължимата върху уважената част на иска държавна такса от 600 лева (1200 лева –
600 лева).
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение от 14.10.2021 г. по чл. 220 във
вр. с чл. 218 от ГПК за конституиране на Ж.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
като трето лице помагач на страната на ответника З.Л.И. АД по предявения от С.Х.Х.
срещу застрахователя иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от
200000 лева, представляваща обезщетение
за причинени й неимуществени вреди от настъпила смърт на нейния съпруг М.К.в
резултат на пътнотранспортно произшествие на 29.01.2020 г. в гр. София, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1604/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-29
състав, по отношение на Ж.Д.З..
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Х.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** ****, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 30000 лева, представляваща дължимо обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния съпруг М.М.К.
в резултат от осъществено на 23.01.2020 г., около 12.40 часа, в гр. София в
района на кръстовището на бул. Сливница с ул. Опълченска пътнотранспортно произшествие
по вина на водача на автомобил Мерцедес с ДК № СА ****СК – Ж.Д.З., чиято
деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска
отговорност със З.Л.И. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 27.07.2020
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
разликата над уважения размер от 30000 лева до пълния предявен размер от 200000
лева.
ОСЪЖДА
З.Л.И. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 696
лева, представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА
С.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ****, да заплати на З.Л.И. АД, ***, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 586.50 лева, представляваща разноски
по производството.
ОСЪЖДА
З.Л.И. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски
градски съд на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК сумата 600 лева, представляваща остатъка
от дължимата държавна такса върху уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова