№ 47692
гр. София, 29.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110110035 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от Ю.К ЕООД срещу М. И. М., ЕГН: **********, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 1437,50 лева главница, 58,52
лева мораторна лихва за периода 28.08.2023 г. - 14.02.2024, 239,62 лева административна
такса за уведомления за просрочени задължения, 39,60 лева - такса на основание чл. 8.6 от
рамково споразумение, което не е индивидуализирано и не е представено на съда, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 2002.2024 г.
Процесното вземане е за задължения по договор за потребителски кредит №
L326174/03.07.2023 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411, ал.2,
т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за
служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от рамковото
споразумение към договора за кредит, което рамково споразумение не е представено от
заявителя, а именно чл.8.6 и чл. 14.1.2.
Съгласно чл.8.6 – кредитополучателят дължал еднократна такса от 39,60 лв.,
представляваща възнаграждение, изчислено на база отпуснатата главница като заявителят
не сочи за каква точно услуга се дължи таксата. В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Следователно визираната клауза попада в забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е вероятно свързана с усвояването на сумата от потребителя,
респективно е свързана с основното задължение на кредитора по договора - да предостави
заемната сума.
Съгласно чл. 14.1.2 – клиентът дължи административни такси за уведомления за
1
просрочени. Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Следователно клаузата
е нищожна вр. чл.33, ал.1 ЗПК. Законът не допуска начисляване по договор за
потребителски кредит на разходи за такси или други задължения при забава на потребителя.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от
вземането.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 178 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 55683/20.02.2024 г., подадено от „Ю.К“ ЕООД, В ЧАСТТА, с която се
иска длъжникът М. И. М., ЕГН: **********, да плати сумата от 239,62 лв. –
административна такса за уведомления за просрочени задължения, 39,60 лв. – такса на
основание чл. 8.6 от рамково споразумение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2