№ 2
гр. Нова Загора, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20222220200462 по описа за 2022
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от И. Г. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес:
****адрес за връчване на призовки,съобщения и книжа-гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски" №
13, ет. 2, офис 5- чрез адв. С. С. от Адвокатска колегия- Сливен против НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/№ 22-0306-000218 от 15.04.2022г., издадено от ВПД НАЧАЛНИК
СЕКТОР В ОДМВР- СЛИВЕН РУ - НОВА ЗАГОРА.
В жалбата се твърди,че с обжалваното от наказателно постановление ВПД НАЧАЛНИК
СЕКТОР ОДМВР СЛИВЕН , РУ- НОВА ЗАГОРА е наложил на И. Г. Д. от ****, глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на
10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 632124 от 31.03.2022г., съставен от Н. М. М.- мл.
автоконтрольор при РУ- Нова Загора, ОДМВР Сливен.
Видно от обстоятелствената част на оспорваното наказателно
постановление,жалбоподателят на 31.03.2022г. около 16:35ч. в гр. Нова Загора на ул.
„Патриарх Евтимий" до автосалон „ Антониони" управлявал специален автомобил „Форд
Транзит“ с per. номер ****, собственост на С.Д.Г. от *** като превозва купе черно на цвят с
незначителни неизправности по укрепването му, тоест- товарът е укрепен и обезопасен с два
бр.колани с пристягащи лебедки, които са без стикери за качество, пригодност и
товароносимост, но коланите са с разкъсвания и единият от тях е без кука осигуряваща
захващането към платформата и превозваща автомобила,не представя контролен талон към
1
СУМПС и СУМПС.
Според административно наказващия орган, водачът И. Г. Д. виновно е нарушил чл.
177, ал.4, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Оспорва се наказателното постановление в частта, в която на И. Г. Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за виновно нарушаване
на чл. 177, ал.4, т.1 от ЗДвП, като се твърди, че в оспорваната част наложеното наказание е
материално и процесуално незаконосъобразно, по следните съображения:
В издаденото НП на водачът на специален автомобил Форд Транзит с рег.номер **** е
вменено нарушение на чл.127, ал.4, от ЗДвП изразяващо се в това, че на посочената дата и
място е управлявал Специален автомобил Форт Транзит с Per номер **** със значителни
неизправности по укрепване на товара.
В предвидения от закона срок, като засегнат от издаденото наказателно постановление
го ОБЖАЛВА в ЧАСТТА, в която на И. Г. Д. е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 /петстотин/ лева като счита, че е налице МАТЕРИАЛНА И
ПРОЦЕСУАЛНА НЕЗАКОАОСЪОБРАЗНОСГ на следните основания:
Обезопасителните средства, които се използват за обезопасяване на товарите, трябвало
да предпазват от накланяне или преобръщане на товара и да издържат на сили произтичащи
от ускорявания или забавянията на превозното средство съгласно чл. 7 ал 1 от наредба № 7
от 27. 04. 2018г за укрепване на превозваните товари. Същите не трябвало да застрашават
безопасното управление на превозното средство и останалите участници в движението,
както и живота, и здравето им. В чл.7 ал.4 на същата наредба били регламентирани методите
на укрепване на товарите. В случая е осъществен метода на превързване към лебедка, като
наредбата не посочвала, дали това да е с кука или пряко завързване . Водача се е
презастраховал с втори колан, по които има следи от разкъсвания , но и единият е
достатъчен за да осигури безопасното превозване на товара.
В случая товара бил с обем, височина и тегло, за който не е имало опасност от
накланяне или преобръщане на товара и в този смисъл не е било необходимо специално
укрепване. Въпреки това е бил обезопасен с колани, които според наказващия орган не
отговаряли на изискванията на наредбата, с което жалбоподателя не е съгласен, тъй като
същият не е бил изместен, не е бил извън габаритите на платформата и не е имало опасност
от изпадане и са осигурявали достатъчна сигурност на товара и безопасност на другите
участници в движението.
Моли съда да постанови решение,с което, ДА СЕ ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0306-000218/ 15.04.2022г., издадено от ВПД Началник сектор
ОДМВР Сливен РУ Нова Загора, в обжалваната част, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
АНО-ОД МВР Сливен не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура Сливен не изразява становище по жалбата.
В откритото с.з.се явява единствено адв.С.С.,процесуален представител на
2
жалбоподателя,който заяви,че поддържа жалбата на изтъкнатите в същата основания.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 31.05.2022 г., около 16.35 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил "ФОРД
ТРАНЗИТ",специален автомобил, с рег. №****,собственост на С.Д.Г. с ЕГН**********, от
*** в гр. Нова Загора, по ул.“Патриарх Евтимий“,до автосалон „Антониони“,в посока запад-
изток, като превозвал купе за лек автомобил,черно на цвят с незначителни неизправност по
укрепването му-„товарът е укрепен и обезопасен с два броя колани с пристягащи
лебедки,които са без стикери за качество,пригодност и товароносимост,но коланите са с
разкъсвания и единият от тях е без кука,осигуряваща захващането към платформата на
превозващия автомобил.Водачът не представил СУМПС и КТ към СУМПС“.Водачът бил
спрян за проверка от служителите на ОД МВР-Сливен,РУ Н.Загора-свидетелят Д.П. и
Н.М.,които приели, че водачът е нарушил изискванията на Наредба № 7/27.04.2018г.във
връзка с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, поради което съставили срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA
№6321124/31.03.2022г.Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на същата дата
му бил връчен препис от него. Срещу акта не постъпило възражения в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН,от нарушителя.
В откритото с.з.бе разпитан като свидетел и Г.А.,който твърдеше,че товара е бил добре
обезопасен и овързан към платформата и че имало надписи по коланите.Товара бил
привързан и с метално въже.
Въз основа на така съставения АУАН ВПД Началник сектор към ОД МВР,РУ Н.Загора
издал НП № 22-0306-000218/15.04.2022г., с което на основание чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП
на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП,/както и още две наказания по чл.183,ал.1,т.1 и т. 2
от ЗДвП в размер на по 10 лева/. НП е било връчено на 28.09.2022 г.,а жалбата е подадена
на 05.10.2022г.по пощата.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Д.П. и Г.А., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК. Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата
констатации се установяват от показанията на свидетелите, на които съдът даде вяра, като
последователни и логични. Те съответстват и на обстоятелствата посочени в жалбата, които
не оспорват фактическата обстановка,с изключение на начина на закрепването на товара, а
се излагат твърдения, че същият е бил достатъчно добре укрепен. Събраните по делото
доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са
еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
3
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността
на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по
силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с цитираната в
НП заповед.
В АУАН и обжалваното НП деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 177, ал.
4, т. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба по същество не е с чисто санкционен характер, тъй като
описва и състав на нарушение, чиито съставомерни елементи съвпадат с тези, уредени в чл.
127, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което допуснатото нарушение на съдопроизводствените
правила би могло да се приеме, че не е от категорията на съществените, тъй като не е
препятствало нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. Във фактическия
състав на нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП се сочи,че „Който управлява пътно
превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127,
ал. 4, се наказва с глоба от:
1. петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при укрепването на
товара;
Съдът счита,че в случая е необходимо да бъдат посочени допълнителни обективни
елементи на нарушението и необходимото описание от фактическа страна,които липсват в
нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 1
от ЗДвП е с бланкетна диспозиция, доколкото препраща към конкретни нарушени
изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г.
за укрепване на превозваните товари (Наредбата). В този подзаконов нормативен акт са
разписани конкретни правила и изисквания за укрепване на товарите, както и методите за
оценка дали същите са спазени, като бланкетната норма на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП е
налагала нейната диспозиция да бъде запълнена, като се опишат именно тези правила и
изисквания от Наредбата, които са били нарушени с конкретния превоз. Това обаче не е
сторено нито от актосъставителя, нито от АНО. Още повече, че не е описано как е следвало
да бъде обезопасен товарът, за да може да се извърши и преценка за степента на риска на
неизправностите, свързани с укрепването, класифицирани със съответните им
характеристики в чл. 9, ал. 5 от Наредбата като незначителна, значителна и опасна.
Последното обстоятелство е елемент от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя
нарушение, като санкцията в чл. 177, ал. 4 от ЗДвП е диференцирана именно спрямо
констатираната от контролните органи степен на опасност.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила,но само в обжалваната част.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има право на
4
разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателя, като видно от
представения договор за правна защита и съдействие удостовереното възнаграждението в
размер на 300 лв. е платено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение е в
минимално предвидения такъв в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на
въззиваемата страна за неговата прекомерност е неоснователно. Претендираният размер на
адвокатското възнаграждение е съобразен с предмета на делото, неговата фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения интерес,
поради което следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0306-000218/15.04.2022
г., издадено от ВПД Началник сектор към ОД МВР-Сливен,РУ Н.Загора, В
ЧАСТТА,с която на основание чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП на И. Г. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес: ****, *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение на чл. 177,
ал. 4, т. 1 от ЗДвП,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПОТВЪРЖДАВА
постановлението в ОСТАНАЛАТА му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес: ****, *** сумата в размер от 300 /триста/
лева, представляваща сторените разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Сливен в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5