Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 30.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 18 септември…..…………………………………… през две
хиляди и деветнадесета година……….…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 821 по описа за 2018г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 643 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, гр. София твърдят,
че на 10.01.2017 година между тях и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който е прехвърлено вземане към ответника, възникнало на 23.09.2014
година. Вземането произтича от договор за паричен заем CREX-10935656.
Твърдят, че в изпълнение на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия е направено уведомление до ответника, изпратено по „Български
пощи”, което уведомление е върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена.
По силата на сключения между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД договор за паричен заем, с подписване на договора на ответника е предадена
сумата от 769.00 лева, която последният следвало да върне на 9 месечни погасителни вноски.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения, ищците предявили правата си в заповедно производство –
ч.гр.643/2018 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 428.86 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до
окончателното й изплащане, 162.74 лева лихва за забава за периода 21.10.2014 г.
– 07.08.2018 година. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява
настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено
по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира
осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.С.Г. чрез назначения му особен
представител адв. М.М. *** моли съда да остави без уважение така предявения
иск, като неоснователен, необоснован и недоказан. Оспорва извършената цесия и
съобщаването й на длъжника. Прави възражение за настъпила погасителна давност
по отношение на лихвата за забава.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по
назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа на събраните в хода
на производството доказателства, съдът намира за установено следното :
Безспорно се установи в
производството, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
сключен договор за паричен заем на 23.09.2014 година в размер на 769.00 лева.
Заетата сума следвало да бъде върната на 9 месечни вноски, всяка в размер на 97.29
лева. Ответникът приел, че заетата сума следва да бъде върната, ведно с лихвите
в размер на 29.30 %, като заплатил първоначална вноска от 49.00 лева. Със
сключване на договора ответникът се задължил и със сумата от 57.60 лева,
представляваща застраховка „Сигурност на плащанията”. От заключението на вещото
лице е видно, че ответникът направил общо 2 погасителни вноски, с които платила
сума в общ размер на 207.00 лева. Вноските са правени в рамките на действие на
договора, но не непременно на падежните дати. С договор за цесия от 10.01.2017
година вземането на кредитора било прехвърлено на ищеца в производството.
Последният предявил правата по прехвърленото вземане в заповедно производство,
където на 23.08.2018 година по ч.гр.д.643/2018 година по описа на РС –
Берковица, съдът издал заповед за изпълнение за сумата 428.86 лева главница,
ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до окончателното й
изплащане, 162.74 лева лихва за забава за периода 21.10.2014 г. – 07.08.2018
година.
От представените по – горе писмени доказателства и експертно
заключение, съдът обосновава извод, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД на 23.09.2014 година е възникнало облигационно отношение по повод
предоставен потребителски кредит. Отношенията са подчинени на общите правила на
Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Ищецът в производството пък
черпи правата си по силата на извършена цесия.
Съдът не приема направеното възражение от особения представител на
ответника, че цесията няма действие, тъй като е съобщена не лично на длъжника,
а на особения представител. Съдебната практика последователно приема, че уведомлението
за извършеното прехвърляне може да бъде направено и в рамките на съдебното
производство с връчване на съдебните книжа по ИМ, а съдът е длъжен да вземе
предвид този факт като осъществен до приключване на разглеждане на делото. Най
– новата практика на ВКС приема, че обявяването на предсрочната изискуемост е
допустимо да бъде направена с ИМ по осъдителен иск, връчена на особен
представител (Р 198/18.01.2019 година по т.д.193/18г). Настоящият състав
приема, че след като е допустимо по отношение на едно вземане да възникне
изискуемост чрез обявяването му на особен представител, то с още по – голямо
основание може да се приеме, че уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД може да се
счита редовно чрез връчването му на особен представител.
Съдът не констатира клаузи, които да обосновават извод за
недействителност, в каквато насока са налице възражения от страна на особения
представител на ответника – при склщчване на договора на последния е
предоставена преддоговорна информация, с която последният се е запознал, видно
от положения подпис; договорът съдържа ясни клаузи по отношение на основното
задължение, падежа и размера на отделните вноски; лихвеният процент е в рамките
на допустимото от закона. Налице е валиден договор, породил права и задължения
за страните по него.
Както бе посочено по – горе, ответникът не е изпълнил задължението си
да върне предоставената му сума. Според заключението на вещото лице тя е в
размер на 619.08 лева. Доколкото обаче ищецът черпи права от договор за цесия,
то с последния му е прехвърлено вземане в размер на 428.86 лева главница.
Именно такава сума претендира и именно в този размер следва да бъде уважен
предявеният установителен иск.
Претендирана е и лихва за забава за периода 21.10.2014 година до
07.08.2018 година. Посочената като начална дата за дължимост на лихвата за
забава е датата, следваща падежа на първата вноска по крдита, доколкото
установените 2 броя плащания са направени на по – късен етап. Обезщетението за
забава е дължимо до деня на предявяване на вземането – в случая 23.08.2018
година, но е претендирано до 07.08.2018 година. По отношение на периода на
дължимост на обезщетението е направено възражение за давност. Съгласно
разпоредбата на чл.111, б „а” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Следователно
направеното възражение е основателно за сумата, претендирана за периода преди
23.08.2015 година. В случая се дължи обезщетение за периода 23.08.2015 –
07.08.2018 година. Тъй като към 23.08.2015 година целият кредит е бил изискуем
поради настъпване падежа и на последната вноска, то обезщетението е дължимо
върху главница от 619.08 лева (изчисленията на вещото лице при отчетено
погасяване на част от главницата и съответната дължима възнаградителна лихва).
За посочения период (23.08.2015 – 07.08.2018) това обезщетение възлиза на
сумата от 185.97 лева (стр.4 от заключението). Ищецът претендира сума в размер
на 162.74 лева, поради което и в тази част предявеният иск е основателен.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените в производството разноски, както и заплатените от него в
заповедното.
По тези съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александер
Викторов Грилихес срещу М.С.Г., с ЕГН ********** *** за сумата от 428.86 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018
г. до окончателно й изплащане, 162.74 лева лихва за забава за периода 23.08.2015
г. – 07.08.2018 година, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д.
643/2018 г.,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за периода 21.10.2014 –
23.08.2015 година като погасен по давност.
ОСЪЖДА М.С.Г., с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от
изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес сумата от 700.00 лева направени разноски в заповедното и в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.643/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :