РЕШЕНИЕ №
09.12.2019 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав,
в открито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5170 по описа на съда за 2018 г.
Производството е образувано по
иск, предявен от Гаранционния фонд – гр. София срещу А.Т. *** за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата 5069,96 лв., представляваща обезщетение,
възстановено от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на
Националното бюро на Република Румъния, заплатено от последното на лице,
пребиваващо в Република Румъния, за имуществени вреди, претърпени от него при
ПТП, причинено от ответника. Претендират се и законната лихва от предявяването
на иска и разноските по делото.
Искът е с правно основание чл.
288а, ал. 3 от КЗ (отм.).
В исковата молба се сочи, че на
18.09.2011 г. в Румъния ответникът управлявал товарен автомобил “***” и поради
неспазване на дистанцията ударил отзад лек автомобил “****”, регистриран в
Румъния, собственост на лице, пребиваващо в Румъния – ****. Ответникът
управлявал товарния автомобил без валидна задължителна застраховка “гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
С отговора ответникът оспорва
иска. Наред с посочването на някои допуснати противоречия и фактически грешки в
исковата молба, поправени впоследствие, той заявява, че към 18.09.2011 г.
наистина е управлявал товарен автомобил на територията на Румъния като шофьор,
нает по трудово правоотношение от “Томекс транс” ЕООД – гр. Пазарджик, и е
участвал в ПТП на тази дата. За автомобила обаче е имало полица за застраховка
“гражданска отговорност” с валидност от 10.11.2010 г. до 09.11.2011 г. Нито на
тръгване, нито по време на курса работодателят е споменавал за прекратяване на
застраховката.
Ответникът е привлякъл като
трето лице помагач “Томекс транс” ЕООД и е предявил срещу него регресен иск.
Дружеството оспорва главния иск, като твърди, че е имало валидна застраховка и
че не е вярно онова, което е отразено в едно от представените от ищеца
доказателства – писмо от застрахователя ЗАД “Булстрад Виена иншурънс груп”, а
именно, че застраховката е била прекратена преди датата на ПТП поради значително
увеличение на риска на осн. чл. 192 от КЗ (отм.) с уведомяване на
застрахователя за прекратяването, като твърди, че не му е връчвано уведомление
за прекратяване и не знае за такова прекратяване.
Ответникът обосновава интереса
си да предяви регресен иск с отношенията на работник и работодател между него и
„Томекс транс“ ЕООД и евентуалното виновно неизпълнение на задължението на
работодателя да осигури задължителната застраховка „ГО“ за управляваното от Т.
МПС, когато го командирова с него. КТ не съдържа изрична норма, уреждаща
отговорността на работодателя за имуществени вреди, претърпени от работника в
причинна връзка с неизпълнение на задължения на работодателя, и няма друга
подходяща норма, по която да се квалифицира обратният иск, освен общите
текстове в ЗЗД, уреждащи вреди, настъпили от неизпълнение на договорно
задължение – чл. 82 от ЗЗД.
Във връзка с отговора
Гаранционният фонд излага становище, че възраженията за наличие на валидна
застраховка са изцяло несъстоятелни, тъй като съобразно чл. 285, ал. 6 от КЗ
(отм.) НББАЗ, съответно ГФ нямат правомощия да правят преценка по същество,
поради това и не носят доказателствената тежест при оспорване от страна на
ответника на писмени доказателства, издадени от чуждестранен компенсационен или
друг контролен орган по местоизвършване на деликта. Освен това от базата данни
на Информационния център към ГФ е видно, че застраховката „ГО“ на управлявания
от ответника автомобил е прекратена на 08.07.2011 г., а документът – справка,
издаван от ГФ за удостоверяване на тези обстоятелства в съответствие с чл. 292
от КЗ, има формална и материална доказателствена сила на официален документ,
придадена му от чл. 178, ал. 1 от ГПК. Във връзка с отговора ищецът заявява
още, че отношенията между ответника и неговия работодател са без значение за
спора, а обстоятелството, че ответникът не е собственик на автомобила, не го
освобождава от отговорност.
В писмена защита ищецът излага
допълнително и доводи за доказаност на иска и недоказаност на възраженията на
ответника.
Ответникът в писмена защитя
заявява, че в хода на съдебното дирене се е установило, че застраховката „ГО“,
сключена за автомобила, не е била прекратена по предвидения за това в чл. 192
от КЗ (отм.) ред – ищецът не е представил доказателства за връчването на уведомление
за нейното прекратяване и така е опровергана презумпцията на чл. 295, ал. 7 от КЗ. Твърдението на застрахователя, че прекратяването е настъпило на друго
основание – неплащане, и че е налице фингирано връчване, също не са били
доказани. Следователно към датата на ПТП за автомобила е имало валидна
застраховка, а законодателят никъде не предвижда в такъв случай ГФ да извършва
плащания, вкл. не е налице и хипотезата на чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) –
„не може да се определи застрахователят“. ГФ е платил обезщетение без
основание, подведен от застрахователя „Булстрад Виена иншурънс груп“. Иска да
бъде уважен обратинят му иск, в случай че бъде уважен главният.
От писмените доказателства по
делото се установява следното:
На 18.09.2011 г. на територията
на Румъния, в населеното място Сънниколау Маре, настъпило ПТП, в което
участвали товарен автомобил „***“ с рег. номер ***, управляван от ответника А.Т.,
и лек автомобил „****“ с румънска регистрация – BZ 37 ENE, управляван от
румънски гражданин. В резултат на ПТП настъпили повреди на автомобилите.
Собственик на товарния
автомобил е ответникът по обратния иск „Томекс транс“ АД, а А.Т. към този
момент е бил нает от него работник по трудово правоотношение с брутно месечно
възнаграждение от 396 лв., който е изпълнявал възложен от работодателя курс за
превоз на товар към трета държава през Румъния.
Пристигналите на място
служители на румънската полиция стигнали до извод, че виновен за произшествието
е Т., и му наложили санкция – глоба и отнемане на контролни точки. В съставения
протокол било отразено, че водачите са съгласни обезщетения да се платят от
застрахователите. Експертиза, извършена по искане на румънското бюро на
автомобилните застрахователи – румънският компенсационен орган, съответстващ на
българското НББАЗ, също стигнала до извода, че причина за ПТП е нарушение на
правилата за движение от страна на А.Т.. При опит за установяване на
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи отговорило на запитване от румънското
бюро, че автомобилът „***“ е с обичайно домуване в България и изглежда, не е
бил застрахован към датата на ПТП. С писмо до Гаранционния фонд от 05.08.2013
г. в отговор на негово запитване застрахователят ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ уведомил фонда, че застрахователната полица за автомобила с номер *** от
10.11.2010 г., сключена за срок от една година, е била прекратена на основание
чл. 192, ал. 2 от КЗ (отм.) - поради значително увеличение на риска, като
собственикът на автомобила „Томекс транс“ ЕООД е уведомен за това и полицата е
прекратена след изтичане на 15-дневния срок от уведомяването. В базата данни на
Информационния център към ГФ, видно от справка от 31.01.2014 г., представена по
делото, е отразено, че полицата е прекратена от 08.07.2011 г.
Бюрото на автомобилните
застрахователи в Румъния заплатило на **** обезщетение за щетите по неговия
автомобил в размер 2592,23 евро, равностойни на 5069,96 лв. Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи възстановило сумата на БАЗР и на свой
ред поискало тя да му бъде възстановена от Гаранционния фонд, който изпълнил
искането.
По делото не е представена
обратна разписка или друго доказателство за връчване на уведомяване за
прекратяването на полицата на „Томекс транс“ ЕООД. По делото е изискана такава
обратна разписка от застрахователя ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ като
трето неучастващо в делото лице и от него е постъпил отговор, че към момента в
дружеството не се съхранява писмо, с което „Томекс транс“ ЕООД е уведомено за
прекратяването на полицата, но тя е прекратена поради неплащане на
застрахователна премия и е налице фингирано връчване за прекратяване на
полицата.
По делото е налице копие от
полицата, но част от печатния текст в нея е нечетлив и не става ясно дали тя
съдържа посочването по чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.) – кое от правата си ще
упражни застрахователят при неплащане.
При така установените факти
съдът направи следните правни изводи:
Основен спорен въпрос по делото
е дали следва да се счита за доказано, че на работодателя на ответника му е
било връчено уведомление за прекратяването на полицата и дали връчването или
невръчването изобщо е релевантно за спора. Съдът не споделя мнението, че
ответникът не може да противопостави на Гаранционния фонд възражение, свързано
с наличие на валидна застраховка към момента на ПТП. Текстът на чл. 285, ал. 6
от КЗ (отм.), според който компенсационният орган (НББАЗ) проверява дали е
отправена претенция за обезщетение, без да прави преценка по същество, не води
до този извод. Този текст възпроизвежда текста на Директива 2000/26/ЕО и според
този състав на съда би следвало да означава, че компенсационният орган урежда
безспорните случаи, но не решава спорове, свързани с дължимостта на
обезщетението. Заплащането на обезщетение от страна на българския
компенсационен орган или от страна на компенсационния орган на друга държава
само по себе си не би следвало да обвързва лицето, от което по-нататък се търси
възстановяване на обезщетението, съответно – съда при спор.
Документът, издаден от ГФ за
удостоверяване на обстоятелствата по чл. 292 от КЗ (отм.), също няма обвързваща
съда и страните в процеса материална доказателствена сила – такава официалните
документи имат само по отношение на обстоятелствата, които са се осъществили
пред или от длъжностното лице, извършило удостоверяването.
Следователно за да се приеме,
че валидна застраховка не е била налице, в настоящия случай следва да се докаже
от ищеца, че действието на полицата от 10.11.2010 г. е било прекратено
предсрочно. По делото са налице две писма от застрахователя, едното от 2013 г.,
а другото от 2019 г., в които се твърди, че застраховката е била прекратена
предсрочно, но които си противоречат по отношение на причината за
прекратяването и – според първото писмо това е станало поради значително
увеличаване на риска с връчване на уведомление, а според второто – поради
неплащане на премия, с „фингирано връчване“. Не се представиха доказателства за
реално връчване на уведомление. „Фингирано връчване“ би следвало да означава
връчване по реда на чл. 191, ал. 3 от КЗ (отм.) или на чл. 202, ал. 2 от КЗ
(отм.). Предпоставките на никоя от двете норми обаче не се доказват по делото:
нито се установява уведомление да е изпращано на адрес, посочен в
застрахователния договор от застрахования („Томекс транс“ ЕООД) и този адрес да
е бил напуснат от него, нито от застрахователната полица личи в нея да е било
посочено кое от правата си по чл. 201, ал. 1 ще упражни застрахователят при
неплащане на премия.
След като не се доказва
предсрочно прекратяване на действието на застраховката, не може да се смята, че
при ПТП ответникът не е имал застраховка „ГО на автомобилистите“, а следва да се приеме за установено
между страните по делото, че ищецът и двата компенсационни органа (на България
и на Румъния) са платили без основание чуждо задължение – задължение на
ответника, неговия работодател и застрахователя на гражданската им отговорност.
Задължението на последните трима произтича от това, че А.Т. при изпълнение на
задълженията си по трудов договор с ответника по обратния иск „Томекс транс“
ЕООД наистина е причинил виновно при ПТП имуществени вреди на трето лице – ****,
което е установено по делото.
Вярно е, че лицата, платили
чужди задължения, имат право да искат платеното от длъжника, освен ако друго не
следва от отношенията им. Това е така, независимо дали плащането е станало
поради грешка, поради правен интерес да се плати чуждото задължение (в които
два случая платилият встъпва във всички права на удовлетворения кредитор), или
по каквато и да било друга причина; чл. 73 от ЗЗД изрично урежда възможността
на всяко лице да плати чуждо задължение. От своя страна при плащане поради
грешка платилият не е задължен да иска от кредитора връщане на платеното,
каквато възможност му дава чл. 56 от ЗЗД, а може да избере да се обърне и към
длъжника – възможността да иска връщане от кредитора е само една
по-благоприятна възможност, която законът допълнително му дава.
Гаранционният фонд също би
следвало да има право да получи от Т., работодателя му или застрахователя сумата,
която е платил по тяхното задължение. В настоящия процес обаче не би следвало
да може да се осъди ответникът да заплати на фонда тази сума, с която иначе
тримата длъжници биха се обогатили неоснователно, тъй като такъв иск не е
предявен. Става дума не само за друга правна квалификация, но и за отчасти други
факти, на които би се основавал такъв иск. Част от фактическия състав би била
обща – ПТП от 18.09.2011 г., причинено по вина на ответника и довело до вреди
за третото лице, плащане от компенсационните органи и възстановяване на сумата
от фонда; същият би бил и петитумът на иска. Част от основанието на другия иск
обаче би било и обстоятелството, че плащането е станало поради грешка въпреки
наличието на задължителната застраховка; биха подлежали на доказване други
факти, евентуално ответникът би могъл да мисли за привличане в процеса и на
застрахователя, и пр.
На изложеното в исковата молба
фактическо основание искът следва да се отхвърли, а поради отхвърлянето му да
се остави без разглеждане обратният иск. Разноските по неразгледания обратен
иск следва да се поемат от ищеца по него съобразно общите правила за разноските
по искове, по които производството е прекратено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Гаранционен
фонд – гр. София, ЕИК *********, за осъждането на ответника А.Т.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца сумата 5069,96 лв., представляваща обезщетение за вреди от
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от ответника на 18.09.2011 г.
в Република Румъния, от което са настъпили имуществени вреди за трето лице – ****,
и за което ищецът е възстановил заплатеното на увреденото лице обезщетение
поради това, че ответникът е управлявал автомобил без валидна към датата на ПТП
задължителна застраховка „гражданска отговорност“, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от деня на предявяването на иска – 20.12.2018 г., до пълното
изплащане на сумата.
Решението е постановено при
участието на „Томекс транс“ ЕООД – гр. Пазарджик като трето лице помагач на
страната на ответника.
Оставя без разглеждане обратния
иск на А.Т.Т., ЕГН **********,***, срещу „Томекс транс“ ЕООД – гр. Пазарджик,
ЕИК *********, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 5069,96
лв. заедно със законната лихва, считано от 20.12.2018 г., представляваща обезщетение,
което ищецът по обратния иск би бил осъден да заплати на Гаранционния фонд –
гр. София поради липса на валидна към 18.09.2011 г. застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ за товарен автомобил „***“ с рег. номер *****.
Осъжда Гаранционен фонд – гр.
София да заплати на А.Т.Т. сумата 807,79 лв., представляваща разноски по
делото.
Осъжда А.Т.Т. да заплати на
„Томекс транс“ ЕООД сумата 580 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: