№ 3401
гр. Варна, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100100495 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по искове, предявени от В. СТ. СТ., ЕГН**********, с посочен
адрес по делото **********, с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, евентуално чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, евентуално с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД вр. чл.26, ал.2, пр.5 от
ЗЗД, срещу следните ответници и със следните петитуми:
- срещу Б. ВЛ. Г., ЕГН**********, ЕЛ. СТ. Г., ЕГН**********, двамата с адрес по
делото гр. **********, и срещу М. В. СТ., ЕГН**********, с адрес по делото
гр.**********, за прогласяване за нищожен поради абсолютна симулация, евентуално
поради противоречие с добрите нрави, евентуално за относително симулативен, като
прикриващ дарение, на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №87, том 7, рег.
№15578 от 09.10.2006г. по н.д. №1142/2006г. на н-с А Г, с който С С. С. (починал на
18.09.2020г.) е прехвърлил на Б. ВЛ. Г. собствеността върху АПАРТАМЕНТ №3 на третия
етаж на жилищна сграда в гр.Варна ул. „Братя Г.ич“ №8, с площ от 73,58 кв.м., състоящ се
от хол, две спални, кухня, антре, баня с тоалет, два балкона, заедно с прилежащите към този
апартамент: избено помещение № 1 при граници: коридор, В Ф, улица, изба на В П;
таванско помещение № 2 при граници: коридордаванско помещение на Величка Събева и
таванско помещение № 3; таванско помещение № 3 при граници-коридордаванско
помещение №2, двор и таванско помещение на А В П, както и 1/3 ид. част от общите части
на сградата, срещу цена от 53701,20лв., равняваща се на данъчната оценка на имота, като
имотът по КК и КР, одобрени със заповед №РД 18-9/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК,
съставлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.208.1.3, при граници: на същия
етаж-няма, под обекта- 10135.1504. 208.1,2, над обекта- 10135.1504.208.1.4;
- срещу „Ел ес ем“ ООД, ЕИК204379425, с адрес на управление гр. **********, с
управител ЕЛ. СТ. Г., и срещу М. В. СТ., ЕГН**********, с адрес по делото гр.**********,
за прогласяване за нищожен поради абсолютна симулация, евентуално поради
противоречие с добрите нрави, евентуално за относително симулативен и прикриващ
дарение, на договор за покупко-продажба на търговско предприятие с нотариална заверка
на подписите с рег. №3645/06.10.2017г. на н-с Ж.К и с удостоверено съдържание с рег.
№3646 от 06.10.2017г. на н-с Ж.К, с който С С. С. (починал на 18.09.2020г.), тогава като ЕТ
„Парньор- С С.“ ЕИК020104586, продал на „Ел ес ем“ ООД, представлявано от Е С Г.,
търговското предприятие на ЕТ „Партньор-С С.", като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, срещу цена от общо 120 000лв., като на осн. чл.2.3 от договора
търговското предприятие, предмет на продажбата, е включвало следните недвижими имоти:
1
А/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.4510.586 съгласно КККР, одобрена
със заповед РД-18-30/ 19.06.2007г. на ИД на АГКК, идентичен с УПИ XXXIV-962 в кв. 32,
находящ се в гр.Варна,, бул. "Владислав Варненчик", с площ от 899кв.м. по документ за
собственост, а според скица с площ от 898 кв.м., с трайно предназначение -урбанизирана
територия и начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при
граници: ПИ 10135.4510.869, 10135.4510.587, 10135.4510.591 и 10135.4510.238, заедно с
построените в него:
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №1 на един етаж, разположена в източната част на
поземления имот, със застроена площ 352,00 кв.м., с идентификатор 10135. 4510. 586.1, с
предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр.Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 279
при граници: на север и изток - двор, на юг - ПИ 587, на запад -промишлена сграда № 2,
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №2 на един етаж, разположена в западната част на
поземления имот, със застроена площ 362 кв.м., с идентификатор 10135.4510.586.2 с
предназначение: промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор 10135. 4510.586 и
ПИ с идентификатор 10135.4510.238, принадлежаща към ПИ с идентификатор
10135.4510.586 с адрес: гр.Варна, бул. "Владислав Варненчик" №279, при граници: на север
- ПИ 698, изток - двор и промишлена сграда №1, на юг -ПИ 587, запад - двор;
Б/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.4510.590 съгласно КККР, одобрена със
заповед РД-18-30/19.06.2007г. на АГКК, идентичен с УПИ XXXVI-962 в квартал 32 с адрес
гр.Варна, „Западна промишлена зона", с площ от 970 кв.м., с трайно предназначение -
урбанизирана територия и начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, при граници: ПИ с идентификатори 10135.4510.596, 10135. 4510.838, 10135.4510.592,
10135. 4510. 589, 10135.4510.591 и 10135.4510.588, заедно с построените в него:
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №1 на един етаж, разположена в западната част на
поземления имот, със застроена площ съгласно скицата 173,00 кв.м., а според документа за
собственост с площ 181,00 кв.м., с идентификатор 10135.4510.590.1, с предназначение:
промишлена сграда, с адрес: гр.Варна, „Западна промишлена зона", при граници:на север и
изток - двор, на юг - ПИ 596, на запад - промишлена сграда № 10 от ПИ 588 и
СКЛАДОВЕ ЗА МЕТАЛИ И НАВЕС, сграда на един етаж, разположена в източната
част на поземления имот, със застроена площ съгласно скицата 382,00 кв.м., а според
удостоверението за въвеждане в експлоатация с площ 422,40 кв.м., с идентификатор; 10135.
4510.590.3, с предназначение - складова база, склад, с адрес: гр.Варна, „Западна промишлена
зона", със стар идентификатор 10135.4510.590.2.
В/ 136 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 536 кв.м., с
идентификатор 10135.4510.591 съгласно КККР, одобрена със заповед РД-18-30/19. 06. 2007г.
на АГКК, стар идентификатор - част от пл.№ 962, с адрес: гр.Варна, , бул. "Владислав
Варненчик", с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно
ползване: за второстепенна улица, при граници: поземлени имоти с идентификатори:
10135.4510.588, 10135. 4510. 590, 10135.4510.589, 10135.4510.238, 10135. 4510.586 и
10135.4510.587,
при данъчна оценка на включените в търговското предприятие имоти от общо 179
186,80лв. и тяхна балансова стойност 35 840.12лв., според договора.
В срока по чл.211 от ГПК са предявени и са приети за общо разглеждане насрещни
искове на „Ел ес ем“ ООД, ЕИК204379425,с адрес на управление гр. **********, с
управител ЕЛ. СТ. Г., за осъждане на В. СТ. СТ., ЕГН**********, с посочен адрес
**********, да плати на дружеството следните суми, при следните условия и на следните
основания, а именно:
2
- сумата 41 000.00лв., съставляваща 1/2 част от действително платените в периода
м.09.2017г. – 16.06.2020г., от купувача „Ел ес ем“ ООД на продавача С С. С., общо
80 200лв., като цена по договора за за покупко-продажба на търговско предприятие с
нотариална заверка на подписите с рег. №3645/06.10.2017г. на н-с Ж.К и с удостоверено
съдържание с рег. №3646 от 06.10.2017г. на н-с Ж.К, които средства при уважаване на
главните искове за нищожност на договора се явяват платени без основание, на осн.
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като търсената 1/2 ч. е съотнесена към наследствените права на
ищеца от наследството на покойния С С. С.;
- сумата 26 733.33лв.,съставляваща 1/3 част от действително платените в периода
м.09.2017г. – 16.06.2020г., от купувача „Ел ес ем“ ООД на продавача С С. С., общо
80 200лв., като цена по договора за за покупко-продажба на търговско предприятие с
нотариална заверка на подписите с рег. №3645/06.10.2017г. на н-с Ж.К и с удостоверено
съдържание с рег. №3646 от 06.10.2017г. на н-с Ж.К, които средства при уважаване на
главните искове за относителна симулативност на договора, прикриваща дарение, се
явяват платени без основание, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а търсената 1/3 част е
съотнесена към евентуално накърнената запазена част на ищеца от наследството на
покойния С С. С..
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е син и така наследник по закон на С С. С. ЕГН**********
(починал на 18.09.2020г.). Покойният С С. приживе е бил в брак и с ответницата М. В. СТ.,
който е бил сключен на 23.03.2005г., с оглед на което тя също е негов наследник. Ищецът не
е син на ответницата М.С., а С С. не е оставил други наследници, освен ищеца и М.С..
Ищецът твърди още, че ответникът Б. ВЛ. Г. е син на ответницата М. В. СТ. (не и на
С С.), а отв. Е.Г. е съпруга на Б.Г., считано от дата преди 09.10.2006г.
Ищецът твърди на следващо място, че с договор за покупко-продажба, обективиран в
НА №87, том 7, рег. №15578 от 09.10.2006г. по н.д. №1142 за 2006г. на н-с А Г, С С. С.
(починал на 18.09.2020г.) е прехвърлил на Б. ВЛ. Г. собствеността върху апаратамент №3 на
третия етаж на жилищна сграда в гр.Варна ул. „Братя Г.ич“ №8, с площ от 73,58 кв.м.,
състоящ се от хол, две спални, кухня, антре, баня с тоалет, два балкона, заедно с
прилежащите към този апартамент: избено помещение № 1 при граници: коридор, В Ф,
улица, изба на В П, таванско помещение № 2 при граници: коридордаванско помещение на
Величка Събева и таванско помещение № 3; таванско помещение № 3 при граници-
коридордаванско помещение №2, двор и таванско помещение на А В П, както и 1/3 ид. част
от общите части на сградата, срещу цена от 53701,20лв., равняваща се на данъчната оценка
на имота, като имотът по КК и КР, одобрени със заповед №РД 18-9/10.11.2008г. на изп.
директор на АГКК, съставлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.208.1.3,
при граници: на същия етаж-няма, под обекта- 10135.1504. 208.1,2, над обекта-
10135.1504.208.1.4. Договорът ищецът твърди, че е нищожен поради абсолютна симулация,
евентуално поради противоречие с добрите нрави, евентуално за относително симулативен и
прикриващ дарение, поради следните причини:
Пълната симулация сочи да произтича от следното: Целта на договора е била да се
попречи на ищеца В.С. (сина на С С. от първия му брак) да придобие след смъртта на С С.
правата върху апартамента, предмет на договора. Продажната цена е била според данъчната
оценка на имота, която е била много по-ниска от пазарната. Цената отделно не е била и
изобщо платена. Б.Г. не е разполагал с никакви средства, с които да плати пазарната
стойност на имота от близо 200 000лв., както и дори вписаната такава по пазарна оценка от
53 701.20лв. Обратно, продавачът е бил в добро финансово състояние и без нужда от
средства. Владението на имота никога не е било предавано, а С С. и съпругата му останали в
него до смъртта на Ст. С..
3
Противоречието с добрите нрави се твърди да произтича от аналогични фактически
твърдения, като тези за нищожност поради пълна симулация, но с подвеждане под различно
от начално заявеното основание за нищожност.
Привидността, прикриваща дарение, твърди да произтича от аналогични фактически
твърдения, като тези за нищожност поради пълна симулация. Към тях се добавя и
твърдението, че сделката от 2006г. е оформена като продажба и за да не може В.С. да се
позовава на накърнена запазена част, тъй като продажбата е възмездна сделка. А водещата
цел на договора остава същата - да се попречи на ищеца В.С. да придобие след смъртта на С
С. правата върху апартамента, предмет на договора.
Ищецът твърди на следващо място, че с договор за покупко-продажба на търговско
предприятие с нот. заверка на подписите с рег. №3645/06.10.2017г. на н-с Ж.К и с
удостоверено съдържание с рег. №3646 от 06.10.2017г. на н-с Ж.К, С С. С. (починал на
18.09.2020г.), тогава като ЕТ „Парньор- С С.“, продал на „Ел ес ем“ ООД, представлявано от
Е С Г., търговското предприятие на ЕТ „Партньор-С С.", като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, срещу цена от общо 120 000лв., като на осн. чл.2.3 от
договора търговското предприятие, предмет на продажбата, е включвало следните
недвижими имоти:
А/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.4510.586 съгласно КККР, одобрена
със заповед РД-18-30/ 19.06.2007г. на ИД на АГКК, идентичен с УПИ XXXIV-962 в кв. 32,
находящ се в гр.Варна,, бул. "Владислав Варненчик", с площ от 899кв.м. по документ за
собственост, а според скица с площ от 898 кв.м., с трайно предназначение -урбанизирана
територия и начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при
граници: ПИ 10135.4510.869, 10135.4510.587, 10135.4510.591 и 10135.4510.238, заедно с
построените в него:
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №1 на един етаж, разположена в източната част на
поземления имот, със застроена площ 352,00 кв.м., с идентификатор 10135. 4510. 586.1, с
предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр.Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 279
при граници: на север и изток - двор, на юг - ПИ 587, на запад -промишлена сграда № 2,
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №2 на един етаж, разположена в западната част на
поземления имот, със застроена площ 362 кв.м., с идентификатор 10135.4510.586.2 с
предназначение: промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор 10135. 4510.586 и
ПИ с идентификатор 10135.4510.238, принадлежаща към ПИ с идентификатор
10135.4510.586 с адрес: гр.Варна, бул. "Владислав Варненчик" №279, при граници: на север
- ПИ 698, изток - двор и промишлена сграда №1, на юг -ПИ 587, запад - двор;
Б/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.4510.590 съгласно КККР, одобрена със
заповед РД-18-30/19.06.2007г. на АГКК, идентичен с УПИ XXXVI-962 в квартал 32 с адрес
гр.Варна, „Западна промишлена зона", с площ от 970 кв.м., с трайно предназначение -
урбанизирана територия и начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, при граници: ПИ с идентификатори 10135.4510.596, 10135. 4510.838, 10135.4510.592,
10135. 4510. 589, 10135.4510.591 и 10135.4510.588, заедно с построените в него:
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №1 на един етаж, разположена в западната част на
поземления имот, със застроена площ съгласно скицата 173,00 кв.м., а според документа за
собственост с площ 181,00 кв.м., с идентификатор 10135.4510.590.1, с предназначение:
промишлена сграда, с адрес: гр.Варна, „Западна промишлена зона", при граници:на север и
изток - двор, на юг - ПИ 596, на запад - промишлена сграда № 10 от ПИ 588 и
СКЛАДОВЕ ЗА МЕТАЛИ И НАВЕС, сграда на един етаж, разположена в източната
част на поземления имот, със застроена площ съгласно скицата 382,00 кв.м., а според
удостоверението за въвеждане в експлоатация с площ 422,40 кв.м., с идентификатор; 10135.
4
4510.590.3, с предназначение - складова база, склад, с адрес: гр.Варна, „Западна промишлена
зона", със стар идентификатор 10135.4510.590.2.
В/ 136 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 536 кв.м., с
идентификатор 10135.4510.591 съгласно КККР, одобрена със заповед РД-18-30/19. 06. 2007г.
на АГКК, стар идентификатор - част от пл.№ 962, с адрес: гр.Варна, , бул. "Владислав
Варненчик", с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно
ползване: за второстепенна улица, при граници: поземлени имоти с идентификатори:
10135.4510.588, 10135. 4510. 590, 10135.4510.589, 10135.4510.238, 10135. 4510.586 и
10135.4510.587,
при данъчна оценка на включените в търговското предприятие имоти от общо 179
186,80лв. и тяхна балансова стойност 35 840.12лв., според договора.
И този договор ищецът твърди, че е нищожен поради пълна симулация, евентуално
поради противоречие с добрите нрави, евентуално за относително симулативен и прикриващ
дарение, поради следните причини:
Пълната симулация сочи да произтича от следното: Целта на договора е била да се
попречи на ищеца В.С. (сина на С С. от първия му брак) да придобие след смъртта на С С.
правата върху имотите, включени в търговското предприятие на ЕТ, предмет на договора.
На следващо място продажната цена от 120 000лв. е била многократно по-ниска от
пазарната цена на имотите, възлизащи на минимум над половин милион лева. Това са били и
най-скъпите притежавани от С С. обекти. Те са били и отдавани под наем на трети лица,
срещу сериозни наеми, което правело без логика желанието на С С. да се лиши от тях на
изключително ниска цена. Последната дори не била платима накуп, а разсрочено, за години
наред, при това без конкретни падежи – такова договаряне било необичайна практика за
търговци, но било лесно обяснимо с оглед свързаността между страните по сделката и
реалната цел на договора. Дружеството-купувач било собствено на М.Г. (внук на М.С.) и на
Е.Г. (майка на М.Г. и съпруга на Б.Г., син на М.С.). Дружеството-купувач освен това нямало
нито активна търговска дейност, нито средства за заплащане на цената по договора.
Единствените приходи на това дружество „Ел ес ем“ ООД били от наемите на закупените
имоти (занапред) и от преводи от С С. по сметка на дружеството, с вписано основание
„захранване“, „трансфер“ и други подобни. Затова и месечните вноски били с размер до
размера на очакваните приходи на дружеството от наемите. Не било също и „предадено
владението“ върху търговското предприятие на ЕТ. Реално С С. е продължил неформално
да управлява продадените обекти, в т.ч. събирал и месечните им наеми. Действията му били
съгласувани с неговата съпруга М С., като целта за лишаване от права на сина му от друг
брак също била обща.
Противоречието с добрите нрави се твърди да произтича от аналогични фактически
твърдения, като тези за нищожност поради пълна симулация, но с подвеждане под различно
от начално заявеното основание за нищожност. Към това акцентира върху „явната
нееквивалентност на престациите“ на страните по договора от 2017г., както и върху
твърдението, всички преведени в периода 2017г.-2020г. средства от „Ел ес ем“ ООД на С
Стойчев С., общо 80 200лв., всъщност преди това са били внасяни от С С. С. по сметка на
„Ел ес ем“ ООД (подробно посочени дати и условия при внасянията са отразени по-долу в
доклада, в частта по отговора на насрещните искове).
Привидността, прикриваща дарение, твърди да произтича от аналогични фактически
твърдения, като тези за нищожност поради пълна симулация. Към тях се добавя и
твърдението, че сделката от 2017г. е оформена като продажба заради спецификата при
прехвърляне на търговско предприятие, както и за да не може В.С. да се позовава на
накърнена запазена част.
По тези причини ищецът моли за прогласяване на пороците на сделките с оглед
5
правата, които той би могъл да получи по наследяване (при нищожност директно с
уважаване на исковете, а при разкриване на дарението – с искове по чл.30 ЗН, предявени в
момента пред ВРС, със спряно в момента производство).
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК отв. Б и Е Г.и депозират идентични отговори, с които
оспорват всички искове за нищожност или за привидност на договора за покупко-продажба,
обективиран в НА №87/09.10.2006г. Твърдят, че тъй като ищецът към тази дата е бил
пълнолетен, баща му С С. не е имал задължение да го издържа и можел свободно да се
разпорежда с всички негови активи. Отделно през 2015г., 2016, 2018г. и 2019г. С С. се е
разпореждал и с други негови имоти, в полза на трети лица, с оглед на което и със сделката
от 2006г. изобщо не е целял да лиши от права сина си В.С.. Заедно с това на 23.05.2012г. С
С. е прехвърлил точно на сина си В.С. собствеността върху поземлен имот от 920кв.м. със
ситураните върху него две постройки, а като част от наследството след смъртта му останал
и имот в с.Васил Левски, общ. Алфатар, част от правата от който са били наследени също от
ищеца по делото. С оглед на тези факти Ст. С. изобщо не е целял да лиши от права сина си
В.С., чрез сделката от 2006г. Оспорват твърденията на ищеца за занижена цена при
продажбата на апартамента през 2006г., тъй като с продажбата С С. и съпругата му М.С. си
запазили пожизнени и безвъзмездни права на ползване, а купувачът Б.Г. и съпругата му Е.Г.
придобили само „голата собственост“, без да могат да извличат ползи от имота, съответно и
по тази причина владение върху апартамента не е било предадено. Тези факти са били и
причината за договорената продажна цена. На следващо място цената, освен съобразена с
прехвърлените права, била и изплатена изцяло, което било констатирано и от нотариуса и
описано в нотариалния акт.Цената била платена с лични средства на Б.Г., получени от заем
(без да сочи кога), който му бил даден от негов приятел (без да сочи кой) и който след това
бил върнат (без да сочи кога и как) с пари от майката на съпругата му от продажба на неин
апартамент (без да сочи, кой, кога и на кого е продаден) - в тази връзка следва да бъдат
дадени указания на ответника по чл.101 ГПК, с предупрежение при неизпълнението им в
посочения от съда срок. Към всичко друго в момента на сделката от 2006г. Ст. С. имал
сериозни сърдечни проблеми, налагащи операции и лечение, поради което имал и нужда от
парични средства, като същевременно собствеността върху апартамента водела и до много
разходи за данъци, такси и поддръжка. Оспорват също и сочената от ищеца връзка между
седалището на ЕТ „Парньор- С С.“, после на „Ел ес ем“ ООД, с адреса на имота, тъй като
адресът на управление считат изцяло за въпрос на целесъобразност на търговско дружество
или субект. По същество молят за отхвърляне на исковете, както и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отв. М.С. депозира отговор, с които оспорва всички искове за
нищожност или за привидност на договорите от 2006г. и от 2017г. Относно покупко-
продажбата, обективирана в НА №87/09.10.2006г., сочи следните групи възражения: М.С. и
С С. са били съпрузи от 23.03.2005г., а преди това живели на семейни начала. Разводът на С
С. с първата му съпруга датирал от 1978г. Към 2006г. и към 2017г. С и М С.и притежавали в
индивидуална собственост имоти, още отпреди брака им, поради което били материално
осигурени и съпругата не е имала нужда от допълнително имущество, за сметка на ищеца по
делото. За особено важно счита,че към 2006г. наследството на С С. не било открито, а
продажбата произвела директен транслативен ефект. С оглед това и с оглед смъртта на Ст.
С. едва през 2020г. било изключено с договор от 2006г. той да иска да увреди сина си В.С..
Договорът бил сключен в законовата форма, с всички нужни реквизити и не страдал от
пороци. Нямало значение коя от страните по него има или няма парични средства, а каква
воля има за сключване или не на договора. Цената била платена от купувача, което било
констатирано и от нотариуса и описано в нотариалния акт. Тъй като към 2006г. ищецът е
бил пълнолетен, баща му С С. е нямал задължение да го издържа и е можел свободно да се
разпорежда с всички негови активи. Отделно през 2015г., 2016, 2018г. и 2019г. С С. се е
6
разпореждал и с други негови имоти, в полза на трети лица, с оглед на което и със сделката
от 2006г. изобщо не е целял да лиши от права сина си В.С.. Заедно с това на 23.05.2012г. С
С. е прехвърлил точно на сина си В.С. собствеността върху поземлен имот от 920кв.м. със
ситураните върху него две постройки, а като част от наследството след смъртта му останал
и имот в с.Васил Левски, общ. Алфатар, част от правата от който били наследени също от
ищеца по делото. С оглед на тези факти Ст. С. изобщо не е целял да лиши от права сина си
В.С., чрез сделката от 2006г. Не било вярно, че цената по продажбата на апартамента била
занижена, защото с продажбата С С. и съпругата му М.С. си запазили пожизнени и
безвъзмездни права на ползване, а купувачът Б.Г. и съпругата му Е.Г. придобили само
„голата собственост“, без да могат да извличат ползи от имота. Към всичко друго към 2006г.
С С. имал сериозни сърдечни проблеми, налагащи операции и лечение, поради което имал
нужда от парични средства. Оспорва и връзката между седалището на ЕТ „Парньор- С С.“,
после на „Ел ес ем“ ООД, с адреса на имота, тъй като адресът на управление бил въпрос на
целесъобразност на търговско дружество или субект. Относно покупко-продажбата на
търговско предприятие от 06.10.2017г. се оспорват изцяло всички твърдения на ищеца, като
сделката се счита за валидна и с вписаното й и заверено съдържание. По същество се моли
за отхвърляне на всички искове, както и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК отв. „Ел ес ем“ ООД депозира отговор, с които оспорва
допустимостта, евентуално основателността на всички искове досежно покупко-продажбата
на търговско предприятие от 06.10.2017г. Оспорва всички твърдения на ищеца, като
сделката счита за валидна, надлежно регистрирана в ТР и ИР, сключена при спазване на
изискванията по чл.15 ТЗ и с вписаното й и нотариално заверено съдържание. Цената за
закупуване на предприятието на ЕТ „Парньор- С С.“ е била валидно уговорена, по размер и
падежи, като задълженията на купувача са били изпълнени изцяло от него. Продавачът също
е изпълнил задълженията си, включително по „предаване на владението“ на търговското
предприятие. Така сделката е произвела реалния й ефект още към 2017г., години преди
смъртта на С С.. Категорично оспорва да е била занижена продажната цена, напротив счита
я за съобразена с пазарната оценка на експерт-оценител, направена преди сделката,с оглед
състоянието на активите и пасивите от предприятието на ЕТ. Вноските по плащане на
цената са били надлежно превеждани от купувач на продавач по сметка на последния в
уговорените срокове, а източникът на средствата са били личните активи на купувача от
основната му дейност – отдаване под наем на негови собствени недвижими имоти на трети
лица. Обобщено – сделката била изрядна и била и с пълно изпълнение от двете страни.
Всъщност само ищецът В.С. бил „недобросъвестен по чл.95 ЗЗД“, защото след смъртта на С
С. не съдействал за да получи последните вноски по договора от 06.10.2017г. По същество
моли за отхвърляне на исковете относно тази сделка и за разноски.
В срока по чл.211 ГПК отв. „Ел ес ем“ ООД предявява насрещни искове, за
осъждане на В. СТ. СТ., ЕГН**********, да заплати на дружеството следните суми, при
следните условия и на следните основания;
- сумата 41 000.00лв., съставляваща 1/2 част от действително платените в периода
м.09.2017г. – 16.06.2020г., от купувача „Ел ес ем“ ООД на продавача С С. С., общо
80 200лв., като цена по договора за за покупко-продажба на търговско предприятие с
нотариална заверка на подписите с рег. №3645/06.10.2017г. на н-с Ж.К и с удостоверено
съдържание с рег. №3646 от 06.10.2017г. на н-с Ж.К, които средства при уважаване на
главните искове за нищожност на договора се явяват платени без основание, на осн.
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като търсената 1/2 ч. е съотнесена към наследствените права на
ищеца от наследството на покойния С С. С.;
- сумата 26 733.33лв.,съставляваща 1/3 част от действително платените в периода
м.09.2017г. – 16.06.2020г., от купувача „Ел ес ем“ ООД на продавача С С. С., общо
80 200лв., като цена по договора за за покупко-продажба на търговско предприятие с
нотариална заверка на подписите с рег. №3645/06.10.2017г. на н-с Ж.К и с удостоверено
7
съдържание с рег. №3646 от 06.10.2017г. на н-с Ж.К, които средства при уважаване на
главните искове за относителна симулативност на договора, прикриваща дарение, се
явяват платени без основание, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а търсената 1/3 част е
съотнесена към евентуално накърнената запазена част на ищеца от наследството на
покойния С С. С..
Насрещните искове са обосновани с твърденията, че при нищожност или при
относителна недействителност на договора за покупко-продажбата на търговско
предприятие от 06.10.2017г., действително платените в периода от м.09.2017г. до
16.06.2020г., от купувача „Ел ес ем“ ООД на продавача С С. С., общо 80 200лв., ще се явят
платени без правно основание и поради това ще подлежат на връщане от В.С., като
наследник на С С., съобразно дела на В.С. от наследството или с оглед размера на
запазената му част от наследството. Самите плащания сочи да са извършени по следния
начин:
За 2017г. - на 08.09.2017г. било заплатено капаро в размер на 9 000 лв.;
За 2018г. била платена сума в размер на общо 30 400лв., от които:
- с платежно нареждане от 28.03.2018г. - 5 000 лв.;
- с платежно нареждане от 20.06.2018г. - 8 500 лв.;
- с платежно нареждане от 20. 08. 2018г.- 8 400 лв.
- с платежно нареждане от 18.10.2018г. - 8 500 лв.;
За 2019г. била платена сума в размер на общо 22 300лв., от които:
- с платежно нареждане от 20.09.2019г. - 7 200 лв.;
- с платежно нареждане от 21.10.2019г. - 8 300 лв.;
- с платежно нареждане от 10.12.2019г. - 6 800 лв.;
За 2020г. била платена сума в размер на общо 18 500лв., от които:
- с платежно нареждане от 27.07.2020г. - 9 400 лв.;
- с платежно нареждане от 16.06.2020г. - 9 100 лв.;
Всички плащания били извършвани от купувача по договора за покупко-продажба на
търговско предприятие от 06.10.2017г., при общ размер 80 200лв., съответно заявените
части от които се моли да бъдат присъдени на ответника, при уважаване или на някои от
исковете за нищожност, или съответно на иска за относителна симулация и привидност на
продажбата, прикриваща дарение.
В срока за отговор по насрещните осъдителни парични искове на „Ел ес ем“ ООД,
ответникът по тези искове В.С. излага становище за недопустимост на иска за сумата
26 733.33лв., с оглед че този иск се предявява само при уважаване на началния иск по чл.17
от ЗЗД, а при разкриване от съда на прикритото дарение В.С. няма да придобие директно
права от наследството, а би придобил такива само след иск по чл.30 от ЗН. Евентуално
оспорва основателността и на двата насрещни иска, с аргументите, че всички преведени в
периода 2017г.-2020г. средства от „Ел ес ем“ ООД на В. СТ. СТ., общо 80 200лв., всъщност
преди това са били внасяни от С С. С. по сметка на „Ел ес ем“ ООД или са покривали други
дългове на дружеството, както следва:
1/ Плащането на 9000лв. на 08.09.2017г., които според твърденията в насрещната
8
искова молба са капаро по договора, е извършено само ден след като С С. е внесъл по
сметката на дружеството свои лични 5000лв. с основание „Захранване“. Останалата
наличност по сметката на „Ел ес ем“ ООД за превода на 08.09.2017г. е осигурена от
внесените от Е Г.на на 28.08.2017г. 4000лв. с основание захранване и 500лв., внесени от нея
като допълнителна парична вноска. Други средства дружеството не е имало, а и според
декларираното в договора за продажба на дружествени дялове от 21.08.2017г. „дружеството
не е реализирало печалби, тъй като не е работило от учредяването си”;
2/ На 18.12.2017г. и на 19.01.2018г. С С. е внесъл в брой по сметката на Ел ес ем“
ООД по 3000лв. или общо 6000лв., с посочено основание на вноските „вноски от наем", а на
27.03.2018г. е платил годишния данък на дружеството по ЗКПО. При отсъствие на други
доказателства следва да се приеме, че тези вноски са извършени със средства на вносителя.
Именно с тях е осигурена наличността за извършения на 28.03.2018г. превод на сумата от
5000лв. по договора за продажба на търговско предприятие от06.10.2017г.;
3/ На 03.05.2018г. С С. е внесъл по сметката на дружеството 8000лв. с посочено
основание „Трансфер“ а на 20.06. е наредил от тази сметка превод на 8500лв. по своята
лична сметка за „плащане по договор за продажба на предприятие от 06.10. 2017г.“;
4/ По същия начин на 08.08.2018г. той е внесъл в брой 8500лв., от които на 20.08. е
получил 8400 лв. чрез превод по личната си сметка като плащане по договор за продажба на
предприятие;
5/ На 19.09.2018г. С С. е внесъл 8300лв., а 18.10. 2018г. е наредил превод на 8500лв.
по личната си сметка.
6/ През март 2019г. възникнало задължение на дружеството за плащане на глоба по
издадено от НАП наказателно постановление. Сумата отново била осигурена от С С., който
на 23.09.2019г. внесъл в брой 2800лв. за „попълване на сметка“ и в същия ден наредил
2697,01лв. към НАП за плащане по НП № 030040613014/18.03.2019г.;
7/ На 12.04.2019г. С С. е внесъл по сметка на „Ел ес ем“ ООД в брой 5000лв.с
основание „захранване", а 22.08.2019г. на същото основание още 2300лв.. С тези вноски е
осигурил средствата за превода от 7200лв., който е извършил към личната си сметка на
20.09.2019г. за „плащане по договор за продажба на търг. предприятие";
8/ На 14.10.2019г. той е внесъл в брой 8200лв. с основание изплащане на сума от
наеми, а на 21.10.2019г. е превел по личната си сметка 8300лв.
9/ На 29.11.2019г. С С. е внесъл 7000лв., за да преведе на 10.12. 2019г. 6800лв. по
личната си сметка.
Обобщено сметката на „Ел ес ем“ ООД е била захранвана единствено от вноски на С
С. за десетки хиляди левове. Отделно други 42 500лв. били внесени по сметка на
дружеството с основание „получени или платени наеми“, но без връзка с конкретни приходи
на дружеството, което правело очевидно, че и тези вноски са били извършвани от С С., само
за да се осигури наличност по сметката на дружеството, за да може то да преведе дължимите
суми по договора от 06.10.2017г.
Наред с извършените от С С. през 2017г.-2019г. преводи по сметка на „Ел ес ем“
ООД, в периода от 2015г. до смъртта си, той е превел значителни суми на съпругата си М.
В. СТ., на ЕТ „Елбо - М.С.", на сина й Б. ВЛ. Г., на неговата съпруга ЕЛ. СТ. Г. и на техния
син М. Б. Г., което още веднъж показвало намерението на наследодателя в последните му
години всячески да облагодетелства съпругата си и нейните най-близки роднини, лишавайки
от наследствен дял собствения си син. Така и всички плащания на „Ел ес ем“ ООД към С С.
по договора за продажба на търговското предприетие били фиктивни и са извършени със
средства на самия продавач.
9
Моли за отхвърляне на насрещните искове.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да
докаже:Всички заявени положителни факти, на които основава твърденията си за пороци на
атакуваните сделки, които водят до тяхната нищожност (поради пълна симулация,
евентуално поради противоречие с добрите нрави) или до тяхната относителна симулация
(привидност на продажба) прикриваща реална договореност (дарение), включително:
качеството си на призован наследник по закон на С С. С., с открито към момента
наследство; факта, предмета и страните на сделките от 09.10.2006г. и от 06.10.2017г.; че
целите на тези договори е била да се попречи на ищеца да придобие след смъртта на С С.
правата върху имотите, предмет на договорите; че продажните цени са били много по-ниска
от пазарната; че цената на договора от 2006г. не е била платена изобщо; че купувачът Б.Г. не
е разполагал с никакви средства, с които да плати пазарната стойност на имота от близо
200 000лв., както и дори вписаната такава по пазарна оценка от 53 701.20лв; че обратно,
продавачът е бил в добро финансово състояние и без нужда от средства; че владението на
имота по сделката от 2006г. никога не е било предавано, а Ст. С. и съпругата му останали в
него до смъртта на Ст. С.; че цената по договора от 2017г. от 120 000лв. е била многократно
по-ниска от пазарната цена на имотите, възлизащи на минимум над половин милион лева; че
това са били и най-скъпите притежавани от Ст. С. обекти; че те са били отдавани под наем
на трети лица, срещу сериозни наеми, което правело без логика желанието на С С. да се
лиши от тях на изключително ниска цена; че последната била платима разсрочено, за години
наред, но без конкретни падежи, което било необичайна практика за търговци; че
дружеството-купувач било собствено на М.Г. (внук на М.С.) и на Е.Г. (майка на М.Г. и
съпруга на Б.Г., син на М.С.); че то освен това нямало нито активна търговска дейност, нито
средства за заплащане на цената по договора, а единствените му приходи били от наемите на
закупените имоти (занапред) и от преводи от Ст.С. по сметка на дружеството, с вписано
основание „захранване“, „трансфер“ и други подобни; че затова месечните вноски били с
размер до размера на очакваните приходи на дружеството от наемите; че не било дори
„предадено владението“ върху търговското предприятие на ЕТ; че реално С С. е продължил
неформално да управлява продадените обекти, в т.ч. събирал и месечните им наеми; че
действията му били съгласувани със съпругата М С., а целта за лишаване от права на сина
му от друг брак също била обща;че заради всичко това била налице и „явна
нееквивалентност на престациите“; че всички преведени в периода 2017г.-2020г. средства от
„Ел ес ем“ ООД на С С. С., общо 80 200лв., всъщност преди това са били внасяни от С С. С.
по сметка на „Ел ес ем“ ООД (подробно посочени дати и условия при внасянията са
отразени по-долу в доклада, в частта по отговора на насрещните искове); и другите си
положителни твърдения.
Като ответник по насрещните искове следва да докаже положителните си твърдения,
на които основава доводите за неоснователност, включително: че преведените в периода
2017г. – 2020г. средства от „Ел ес ем“ ООД на С С., общо 80 200лв., всъщност преди това са
били внасяни от С С. С. по сметка на „Ел ес ем“ ООД или са покривали други дългове на
дружеството, подробно посочени по момент и вид на предшестващи вноска плащания,
описани в отговора на насрещните искове (л.298-299 от делото), по-горе възпроизведени и в
настоящия доклад; още по евентуалния насрещен иск следва да докаже, че липсата на
решение по чл.30 ЗН го освобождава от дълг за връщане на парични средства (при
привидност на продажбата); евентуално че е върнал парите или че и към момента има
основание да ги задържи.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
Всички ответници следва да докажат всички положителни факти, на които основават
възраженията си за валидност на сделките от 2006г. и 2014г., в това число и следните:
Ответниците Б и Е Г.и следва да докажат, че през 2015г., 2016, 2018г. и 2019г. С С. се
е разпореждал и с други негови имоти, в полза на трети лица, с оглед на което и със сделката
10
от 2006г. изобщо не е целял да лиши от права сина си В.С.; че на 23.05.2012г. С С. е
прехвърлил на сина си В.С. собствеността върху поземлен имот от 920кв.м. със ситураните
върху него две постройки, а като част от наследството след смъртта му останал и имот в
с.Васил Левски, общ. Алфатар, част от правата от който са били наследени също от ищеца
по делото; че цената на сделката от 2006г. била договорена с оглед запазените от С С. и
М.С. пожизнени и безвъзмездни права на ползване, поради което и владение върху
апартамента не е било предадено; че цената била и изплатена изцяло, което било
констатирано и от нотариуса и описано в нотариалния акт; че цената била платена с лични
средства на Б.Г., получени от заем, който му бил даден от негов приятел и който след това
бил върнат с пари от майката на съпругата му от продажба на неин имот (но само след
отстраняване на нередовностите по тези твърдения, в срока определен от съда); че към
момента на сделката от 2006г. Ст. С. имал сериозни сърдечни проблеми, налагащи операции
и лечение и имал нужда от парични средства; и другите си положителни твърдения.
Ответницата М.С. следва да докаже, че към 2006г. тя и съпругът й С С. притежавали
в индивидуална собственост имоти, още отпреди брака им, поради което били материално
осигурени и не са имали нужда от още имущество, за сметка на ищеца по делото; че към
2006г. не било открито наследството на С С., а сделката произвела транслативен ефект
веднага; че договорът от 2006г. бил сключен в законова форма, с всички нужни реквизити и
не страдал от пороци; че цената била платена от купувача, което било констатирано и от
нотариуса и описано в нотариалния акт; че през 2015г., 2016, 2018г. и 2019г. С С. се е
разпореждал и с други негови имоти, в полза на трети лица, с оглед на което и със сделката
от 2006г. изобщо не е целял да лиши от права сина си В.С.; че на 23.05.2012г. С С. е
прехвърлил на сина си В.С. собствеността върху поземлен имот от 920кв.м. със ситураните
върху него две постройки, а като част от наследството след смъртта му останал и имот в
с.Васил Левски, общ. Алфатар, част от правата от който били наследени също от ищеца по
делото; че цената по сделката от 2006г. била договорена с оглед запазените от С С. и М.С.
пожизнени и безвъзмездни права на ползване, поради което и владение върху апартамента
не е било предадено; че цената била платена изцяло, което било нотариално удостоверено;
че към момента на сделката от 2006г. Ст. С. имал сериозни сърдечни проблеми, налагащи
операции и лечение и имал нужда от парични средства; че сделката от 2017г. била сключена
в законова форма, с всички необходими реквизити, била и вписана и не страдала от никакви
пороци; и другите си твърдения.
Ответникът „Ел ес ем“ ООД следва да докаже,че сделката от 06.10.2017г. е валидна,
надлежно регистрирана в ТР и ИР, сключена при спазване на изискванията по чл.15 ТЗ и с
вписаното й и нотариално заверено съдържание; че цената за закупуване на предприятието
на ЕТ „Парньор- С С.“ е била валидно уговорена, по размер и падежи, като задълженията на
купувача са били изпълнени изцяло от него; че и продавачът е изпълнил задълженията си,
включително по „предаване на владението“ на търговското предприятие; че сделката е
произвела реалния й ефект още към 2017г., години преди смъртта на С С.; че цената била
съобразена с пазарната оценка на експерт-оценител; че вноските по плащане на цената са
били надлежно превеждани от купувач на продавач по сметка на последния в уговорените
срокове, а източникът на средствата са били личните активи на купувача от основната му
дейност – отдаване под наем на негови собствени недвижими имоти на трети лица; че
ищецът В.С. бил „недобросъвестен по чл.95 ЗЗД“, тъй като след смъртта на С С. не е
съдействал за да получи последните вноски по договора от 06.10.2017г.; и другите си
положителни твърдения.
Като ищец по насрещните искове „Ел ес ем“ ООД следва да докаже, че е платил
реално, в периода от м.09.2017г. до 16.06.2020г., на продавача С С. С., общо 80 200лв., на
дати и размери, подробно обективирани в УМ по насрещния иск (л.256 от делото), със
средства на дружеството.
По редовността: Исковата молба и насрещната такава може да се счете, че отговарят
11
на изискванията за редовност, до степен да се рамкира спорът, да бъде изготвен настоящият
доклад и да бъде насрочено делото за о.с.з.
На осн. чл.101 ГПК следва да се дадат известни указания към ищеца и по отговора на
един от ответниците, с цел прецизиране на твърденията им.
По допустимостта: Възраженията за недопустимост на началните искове по делото не
могат да се споделят. Ищецът е наследник по закон на общия на страните праводател и като
призован такъв той може да оспорва валидността на сключени от наследодателя му сделки.
Дали това оспорване е обосновано е въпрос по същество, по който съдът ще се произнесе с
крайния си акт, като се отчетат и направените от ответниците възражения.
По въпроса за интереса на ищеца от предявените искове в цялост обаче, следва да се
дадат служебно указания, които за процесуална икономия бъдат дадени при насрочването на
делото, с посочен срок и с посочени последици от неизпълнението им.
Възраженията за недопустимост на насрещния евентуален иск (за сумата
26 733.33лв., сочена за дължима ако бъде уважен искът по чл.17 ЗЗД) също не не могат да се
споделят. Като начало при предявен осъдителен паричен иск е достатъчно, освен редовния
петитум, твърдението на ищеца по иска,че той има изискуемо парично вземане от
ответника, за да бъде допустим този иск. Освен това, както се посочи, ищецът е призован
наследник на общия праводател, като по този начин (и предявявайки началните искове) той
е приел наследството. А щом е така, то той отговаря и за задълженията на наследството. И
след като се твърди, че такива парични задължения той би имал към ответното дружество, в
случай на уважени начални искове по чл.17 ЗЗД, то насрещните искове относно тези
задължения, са процесуално допустими. Въпрос по съществото им е дали наличието или
липсата на уважен иск по чл.30 ЗН влияе на основателността на насрещните парични искове
и по какъв начин. Въпросът също ще се разгледа по съществото на спора.
По искането по чл.214 ГПК: Искането е направено с молба на ищеца от 12.07.2021г.,
преди насрочване на делото за о.с.з. и преди самото първо о.с.з, поради което е на първо
място срочно. За обезпечаване възможност за защита на ответниците искането им е
изпратено и им е предоставен достатъчен срок за становище по същото, евентуално за
предприемане на действия по защитата им с оглед естеството на искането. В рамките на
дадения им срок, ответниците оспорват допустимостта на молбата по чл.214 ГПК,
евентуално оспорват и основателността на допълнителното основание на исковете, като
преповтарят основните си възражения и аргументи по исковете.
По съществото на искането съдът намира следното: Типичен случай на изменение на
основанието на иска по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК съставлява добавянето на ново правно
основание при условията на евентуалност, заедно с първоначално заявеното такова, когато
петитумът (искането по вид и размер) се запазва. В този смисъл е налице практика на ВКС
по чл.290 ГПК, а също и тълкувателна такава - т.2В на Тълкувателно решение
№4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС и Решение от 10.11.2017г. по чл.290 ГПК на ВКС,
постановени именно по разглеждания въпрос. В този смисъл са и доктриналните постулати
в монографиите по отменен и по действащ ГПК. В същия дух са и принципите на
стабилност и установеност в отношенията между страните по повод процесния спор,
доколкото допълнителното основание би запретило и последващи искове със същия
предмет, но на друго основание (за собственост,за валидност, и т.н.)
В настоящия случай ищецът извършва точно такова действие – запазва изцяло
петитума си (нищожност на вече атакуваните сделки от 2006г. и 2017г.), като към първото
заявено основание (пълна симулация) добавя и евентуално такова (противоречие с добрите
нрави). При това фактическите твърдения, на които базира добавеното основание, в голяма
степен се припокриват с тези, на които се базира и началното основание за нищожност, с
известно допълнение, което не затруднява и защитата на ответника (обезпечена и
12
допълнително чрез достатъчен предоставен срок за това и предупреждение за последиците
ако не предприемат допълнителни действия (л.271 от делото)).
По изложените съображения съдът намира молбата по чл.214, ал.1 ГПК за допустима,
в който смисъл съдът вече е докладвал делото и е разпределил доказателствената тежест в
процеса.
Разбира се обсъдената възможност за изменение на иск чрез добавяне на основание,
може да се извърши само един път в едно съдопроизводство.
Предявените и приети искове, след добавеното по чл.214 ГПК основание, следва да
бъдат подредени и разгледани от съда, при спазване на принципа на диспозитивното начало,
но с оглед на процесуалната логика и с оглед тежестта на заявените пороци, съобразно
практиката на ВКС. Ето защо допълнителното основание за нищожност (противоречие с
добрите нрави) следва да се приеме и разгледа след началното (пълна симулация), но преди
относителната такава, предвид тежестта на пороците и последиците от нея. Това мотивира и
по-горе докладваното от съда подреждане на предявените по делото искове.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да
бъдат допуснати до прилагане по делото.
По исканията на ищеца: Молбата за допускане на СОцЕ, вещото лице по която да
даде заключение за средната пазарна стойност на всеки отделен от недвижимите имоти,
предмет на сделките от 2006г. и 2017г. е относима относно стойностите на имотите към
периода на сделките. С оглед исканията на един от ответниците, оценката на апартамента,
продаден през 2006г., следва да бъде в два варианта – обща пазарна стойност и пазарна
стойност съобразно правото на ползване върху жилището. Разноските следва да се
разпределят от съда.
Следа да се изиска от Община Варна информация за деня на сключване на
гражданския брак между отв. Б и Е Г.и (за брака между отв. М С. и покойния вече Ст. С.
има доказателства).
Искането за изискване от НАП на информация за платените данъци и за подадените
данъчни декларации от част от ответниците и страните по сделките може да се уважи, но
само за периодите в близост до процесните договори и евентуалното изпълнение по тях, т.е.
2005г.-2007г. и 2016-2020г.
Молбата за изискване на банкова информация от „Банка ДСК“ ЕАД, която да касае
движението по сметките на С С. С. (лично и като ЕТ) и тези на „Ел ес ем“ ООД би могла да
бъде уважена, но само са относимите за делото периоди в близост до исковите сделки и
евентуалното изпълнение по тях, т.е. за 2006г. и за 2017-2020г., с оглед служебна преценка
за относимост. В допълнение при изискване на банкова информация следва стриктно
спазване на правилата на ЗКИ и практиката по приложението им, което влияе както на
преценката за периода на изисканата информация, така и на допустимостта на искането,
доколкото по делото има данни за налични сметки на горепосочените субекти в замолената
банка.
Молбата за изискване на банкова информация от изброени в поредност банки, за
всички сметки на всички ответници от 2015-2020г. следва обаче да се отхвърли. Първо по
делото няма данни за притежавани от всички ответници по делото сметки в посочените или
в някои от посочените банки. Второ данните са много обширни и не е обоснована
конкретната причина за разкриване на тайна относно толкова обемна банкова информация за
всички ответници, респ. не е конкретизирана нужната точно за предмета на настоящото дело
информация. В този смисъл и при тази формулировка молбата по ЗКИ не може да се уважи.
Молбата за изискване на информация от НАП за констатациите относно извършена
13
проверка за данъчни и осигурителни нарушения на Б.Г. и „свързаните с него лица“ следва да
се отхвърли, поради неотностимост.
Молбата за допускане на двама свидетели „за доказване на твърденията за
симулативност на продажбите“ следва да се отхвърли, поради непосочване на конкретни
фактически обстоятелства, които ще се доказват със свидетелите (чл.156, ал.1 ГПК).
Съответно така е невъзможна и преценката за допустимост по ГПК и за относимост на
показанията.
Произнасянето по молбата за ССчЕ, заявена с молба от 12.07.2021г., на л.270 от
делото, следва да се отложи до о.с.з. с указания за ясно, коректно и точно конкретизиране на
условията, въпросите и относимостта им към спора, тъй като в момента тя не отговаря на
тези изисквания, напротив – част от така зададените към момента въпроси (л.270) дори
индикират друг вид доказване.
По исканията на Б и Е Г.и: Произнасянето по молбата за водене на свидетел
„заемодателят, осигурил паричният заем за заплащане на покупната цена“ за апартамента по
договора от 2006г. следва да се отложи до о.с.з. и до изпълнение на указанията по чл.101
ГПК относно сочения заем.
По исканията на М.С.: Обосновано е СОцЕ за оценката на апартамента, продаден
през 2006г., да бъде дадена и във вариант пазарна стойност съобразно правото на ползване
върху жилището.
Молбата за водене на двама свидетели „за опровергаване твърденията за
симулативност на продажбите“ следва да се отхвърли, поради непосочване на конкретни
фактически обстоятелства, които ще се доказват със свидетелите (чл.156, ал.1 ГПК).
Съответно така е невъзможна и преценката за допустимост по ГПК и за относимост на
показанията.
По исканията на „Ел ес ем“ ООД: Произнасянето по молбата за СОцЕ, заявена с
отговора от 13.05.2021г. (л.136) от делото, следва да се отложи до о.с.з., аналогично с
молбата на ищеца на л.270 от делото, с указания за ясно, коректно и точно конкретизиране
на условията, въпросите и относимостта им към спора, тъй като в момента тя не отговаря на
тези изисквания.
Предвид редовно проведената процедура по размяна на книжа, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На страните следва да се даде и изричен срок за молби и становища по реда на чл.143
ГПК и по повод проекта за доклад, който срок следва да бъде до момент преди самото първо
о.с.з., с оглед фактическата и правна сложност на делото, с оглед обема на проекта за доклад
и за обезпечаване възможността за запознаване и произнасяне в о.с.з. по молбите.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 25.11.2021г. от 10.00часа, за които дата и
час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с настоящото определение. На
ищеца да се изпрати и копие от отговорите по главните искове, на ищеца по насрещния
иск - от отговора по него, също на страните да се изпратят и преписите от
допълнителните становища, подадени до настоящия момент).
ЗАДЪЛЖАВА всички страни да депозират пред съда в срок от два дни преди датата
14
на първото о.с.з, в писмен вид, становищата и молбите си по реда на чл.143 от ГПК, по
проекта за доклад и по доказателствените искания във връзка с тях, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, с оглед обема на проекта за доклад и за обезпечаване
възможността за запознаване и произнасяне в о.с.з.
При неизпълнение съответната страната ще бъде глобена на осн. чл.89. т.2 от ГПК,
като по исканията на страната произнасянето ще бъде отложено.
УКАЗВА на ищеца В.С., в едноседмичен срок от връчване на съобщението за
настоящото определение, с препис за другите страни:
1/ да уточни кога и как са били придобити от прехвърлителя недвижимите имоти,
предмет на оспорените сделки от 2006г. и 2017г. и съответно дали те са били лична негова
собственост или са били съсобственост и каква;
2/ съобразно горното да уточни какъв дял от наследството на Ст.С. счита, че
притежава и съответно какъв би бил делът му от недвижимите имоти, предмет на
оспорените сделки от 2006г. и 2017г., при тяхна недействителност;
3/ съобразно горното да уточни процесуалния си интерес от исковете за
недействителност на сделки от 2006г. и 2017г. (изцяло),след като ищецът брани правата си
на наследяване само върху част от имотите, предмет на сделките;
4/ евентуално да приведе исковете си за недействителност съобразно с обема на
защитимите си наследствени права.
При надлежно изпълнение в срок – на насрещните страни ще се осигури възможност
за запознаване и становище.
При липса или ненадлежно изпълнение в срок – производството ще бъде прекратено
в съответните части.
УКАЗВА на ответника Б.Г., в едноседмичен срок от връчване на съобщението за
настоящото определение, с препис за другите страни:
1/ да посочи точна дата, форма и страни на „договора за заем“, чрез пари от който
сочи да е била платена продажната цена по спорната сделка от 2006г.;
2/ да посочи точна дата и начин на „връщане“ на средствата по заема;
3/ да посочи кога, как и от кого е получил средства за връщане на заема;
4/ да посочи кой апартамент на майката на съпругата му, кога и на кого е бил
продаден и кога и как средствата от тази продажба са били дадени на Б.Г., както сочи той.
При надлежно изпълнение в срок – на насрещните страни ще се осигури възможност
за запознаване и становище.
При липса или ненадлежно изпълнение в срок – тази група възражения няма да се
вземат предвид при разглеждане и решаване на делото.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от страните писмени
доказателства.
* ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца за изискване на информация от НАП за
констатациите по извършена проверка за данъчни и осигурителни нарушения на Б.Г. и
„свързаните с него лица“, по сигнал от 25.02.2021г.
15
* ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца за задължаване на „УниКредит Булбанк“ АД,
„Обединена българска банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Първа инвестиционна
банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Юробанк България“ АД да представят
„разпечатки от движенията по всички сметки на М. В. СТ., ЕТ „Елбо – М.С.“, Б. ВЛ. Г., ЕЛ.
СТ. Г. и М. Б. Г., за период от 18.09.2015г. до 18.09.2020г.“.
* ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца за допускане на двама свидетели „за доказване на
твърденията за симулативност на процесните продажби“.
* ОТХВЪРЛЯ молбата на отв. М.С. за допускане на двама свидетели „за
опровергаване на твърденията за симулативност на процесните продажби“.
* ОТЛАГА произнасянето по молбата на отв. Б.Г. за допускане на един свидетел за
доказване на „паричния заем, със средства от който е била платена цената по договора за
покупко-продажба от 2006г. – до о.с.з. и само след пълно и точно изпълнение на горните
указания по чл.101 ГПК.
* ОТЛАГА произнасянето по молбите на ищеца и на отв. „Ел ес ем“ ООД за
допускане на ССчЕ / СОцЕ относно параметри на търговското предприятие и на активите и
пасивите на ЕТ „Партньор – С С.“ към 06.10.2017г., до о.с.з. и след пълно и точно
изпълнение на долните указания по чл.101 ГПК.
Указва на двете страни, в едноседмичен срок, считано от връчване на съобщението
за настоящото определение, с препис за другите страни:
- ясно, коректно и точно да конкретизират всички въпроси и условия, при които
желаят провеждането на ССчЕ / СОцЕ, както и да обосноват относимост на така
конкретизираните по ясен начин въпроси към предмета на спора.
При надлежно изпълнение в срок – на насрещната страна ще се осигури възможност
за запознаване и становище.
При липса или ненадлежно изпълнение в срок – молбата за ССчЕ / СОцЕ ще бъде
отхвърлена от съда.
* ДА СЕ ИЗИСКА от Община Варна препис от акта за граждански брак, сключен
между Б. ВЛ. Г., ЕГН**********, ЕЛ. СТ. Г., ЕГН**********, на осн. чл.186 от ГПК.
* ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на НАП – Варна информация за платените данъци и за
подадените данъчни декларации от М.В. Г., ЕГН**********, лично и като ЕТ „Елбо –
М.С.“, ЕИК10338767, Б. ВЛ. Г., ЕГН********** и ЕЛ. СТ. Г., ЕГН 7**********, за
периодите 2005г.-2007г. и 2016-2020г ., в това число с преписи от евентуално съхраняваните
документи за това, на осн. чл.186 от ГПК.
* РАЗКРИВА банкова тайна, като изисква от „Банка ДСК“ ЕАД, справка за
движението по всички сметки на С С. С., ЕГН**********, починал на 18.09.2020г., лично и
като ЕТ „С С.“, ЕИК020104586, при тази банка, конкретно за 2006г. и за периода 2017г.-
2020г., на осн. чл.192 от ГПК и на осн. чл.62 ал.5, т.3 от ЗКИ.
* ДОПУСКА СОцЕ, вещото лице по която, след запознаването с данните и
материалите по делото, след оглед на имотите и използването на поне два метода за оценка,
да даде заключение по следните въпроси:
1/ Каква е средната пазарна оценка на имота, предмет на договора за покупко-
продажба, описан в НА №87/09.10.2006г. по н.д. №1142/2006г. на н-с А Г, към деня на
сключване на договора и в състоянието му към същия момент, доколкото то е възможно да
се изясни, в два варианта:
16
- чиста средна пазарна стойност на апартамента;
- средна пазарна стойност на апартамента след отчитане на запазеното с него
пожизнено право на ползване от две лица, съответно стойност на самото запазено право на
ползване?
2/ Каква е средната пазарна оценка на имотите, предмет на договора за покупко-
продажба на търговско предприятие със заверка на подписите с рег. №3645/06.10.2017г. и с
удостоверено съдържание с рег. №3646 от 06.10.2017г. на н-с Ж.К, към деня на сключване
на договора и в състоянието им към същия момент, доколкото то е възможно да се изясни?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400.00лв., вносими
както следва 300.00лв. от ищеца и 100.00лв. от отв.М.С., в едноседмичен срок от
съобщаването.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани
фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П П, който да се призове след внасяне на депозита в
цялост.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за разглеждане
делото в о.с.з., както и че следва да уведоми своевременно съда при невъзможност за
изготвяне на експертизата от отбективен характер, на осн. чл.198 ГПК.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора
чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за
страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като
бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на
взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което
може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по
съответен процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в
сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
*********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17