Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 05.09.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20- ти състав, в публичното
заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 16924/2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Е.А.С. твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 19.11.2015г., в района
на стопанския двор в с. Д.Й., вина за което има водачът на л.а. „Мерцедес Спринтер”, с рег. № *******. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.и.” АД отговаря
за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди- болки и страдания от
претърпените увреждания контузия на главата с мозъчно състресение и болки и
отоци в областта на бедрото на левия крак. Счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на
сумата в размер от 25 500лева. Претендира и лихва за забава от датата на
деликта- 19.11.2015г. до окончателното
плащане, както и разноски.
Ответникът З. „Л.и.” АД оспорва иска.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на посочения от ищеца
делинквент. Прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне от ищеца на
предпазен колан. Оспорва причинно- следствената връЗ.а между произшествието и
всички посочени от ищеца вреди, както и размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връЗ.а от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връЗ.а с
вредоносния резултат.
На 19.11.2015г. е съставен констативен
протокол № 0000503, в който е посочено, че на същата дата около 8,00ч., в с. Д.Й.
срещу МТС-то е настъпило ПТП между с л.а. „Мерцедес, Спринтер“, с ДК № *******,
с водач П.Т.З. и л.а. „Опел, Вектра“, с ДК № ********с водач А.М.А.. В
протокола са описани видимите щети по двете моторни превозни средства, както и
като пострадали лица са посочени В.А.А.и Е.А.С., с работна диагноза и на
двамата „комоцио“. Като причини за настъпване на произшествието в протокола е
посочено, че водачът на л.а. „Мерцедес“, поради неспазване на дистанция блъска
другото МПС.
Според показаният на свидетеля П.Т.З. преди Нова година на 2015г. се връщал
от Австрия и сутринта около 8- 8,30ч.
влизал в с. Д.Й., като карал с около 50 км.ч., а като пред него се движел л.а. Опел,
който пред МТС станцията спрял като не светнали никакви светлини. Свидетелят
сочи, че срещу него идвал ТИР и нямало как да заобиколи Опела, набил спирачни,
но те блокирали и го ударил. Сочи, че от колата излезли четирима човека, като
една жена се оплаквала, че я боли главата, друга- че й е счупен черепа, а
третия- че го боли крака. Дошла линейка и полиция.
Според показанията на свидетелката В.А.тя
била пътник в автомобила „Опел“, участвал в произшествието. Свидетелката сочи,
че тя седяла отзад, а Е. отпред на седалката до шофьора. Свидетелката сочи, че
всички били с предпазни колани. Автомобилът се движел с нормална скорост, като
отпред имало дупка и шофьорът намалил, като отзад последвал удар, още преди да
подминат дупката. След удара Е. излязъл от колата и седнал на бордюра, покрай
пътя, оплакал се, че го болят главата и врата и че има замайване. Е. се държал
за главата отзад и казал, че от врата нагоре го боли главата, като нямал видими
наранявания. Двамата с Е. останали в болницата, като на него му сложили яка на
шията, която носил 3-4 месеца. Свидетелката сочи, че с Е. са съседи и след това
често й се оплаквал, че има главоболие и пиел обезболяващи, както и че му
треперят ръцете и не може да върши тежка физическа работа.
Според заключението на комплексната
автотехническа и медицИ.ка експертиза произшествието е настъпило при следния
механизъм: на 19.11.2015г., около 08,00ч. на третокласен път III -112, в посока Видин към
Монтана, преди с. Д.Й., в района на двор на бившата МТС- станция, малко след
табелата за населено място се е движел л.а. Опел Вектра, с рег. № ******. Тъй
като в дясната пътна лента имало голяма дупка с размери 80 х 50 см., а насреща
се движел товарен автомобил тип ТИР, водачът задействал спирачките и намалил
скоростта си до минимум или до спиране. Зад него се е движел лекотоварен
микробус „Мерцедес Спринтер“, с ДК № *******, теглещ ремарке, като и двата
автомобила се движели със скорост не по- ниска от 45 км.ч.. Водачът на микробуса се е движел с дистанция
по- малка от безопасната, поради което въпреки задействането на спирачките се
ударил в движещия се пред него лек автомобил. Вещите лица сочат, че е възможно
и водачът на микробуса да е спазвал по- голяма дистанция, но тогава реакцията
му за спиране е била закъсняла.
Според заключението на първоначалната и
допълнителната съдебномедицИ.ки експертизи, изготвени от вещо лице
неврохирург в следствие на
произшествието ищецът е получил контузия на главата в челната област, мозъчно
сътресение и контузия и навяхване на врата. На ищеца е проведено тридневно
болнично лечение, след което е изписан в подобрено общо състояние с указания за
спазване на режим и наблюдение от личен лекар. Получената черепно- мозъчна
травма е лекостепенна, без пълна загуба на съзнание и възстановителен период от
20-30 дни. Според допълнителното заключение шийната травма е настъпила при
съществуващи при ищеца дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб
и също са причинили болки и страдания за период от около 20-30 дни, като
продължаващите страдания при ищеца се дължат основно на съществуващите
дегенеративни промени в шийния гръбнак. Вещото лице сочи, че не са налице медицИ.ки
документи за проведено специалнизирано лечение на гръбначната травма и
контролни прегледи, но стандартното поведение е обездвижване за период от 2-3
седмици и прием на болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти. Според
отговорите на вещото лице в о.с.з. проведено на 13.03.2017г. настъпването при
ищеца на шийната травма при наличните при него дегенеративни процеси обостря
клиниката им, поради което възстановяването от тази травма може да продължи с
месеци, дори с години, като не се очаква затихване на тези страдания, тъй като
те са хронично прогресиращи.
Предвид събраните по делото писмени,
гласни доказателства доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът
намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие
виновното и противоправно поведение на П.Т.З., като водач на „Мерцедес Спринтер“,
с ДК № *******. Не се установява противоправно поведение на другия водач, а и
същата е без значение, предвид обстоятелството, че при причиняване на деликта
от неколцина те отговарят солидарно- арг. чл. 53 от ЗЗД.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012
г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връЗ.а с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
Не е спорно между страните, че
процесният автомобил, пътник в който е бил ищецът, е бил с наличен предпазен
колан, на мястото на което той е седял. Според заключението на комплексната експертиза
при удар отзад първоначално главата се извива силно назад, ако има подглавник
се удря в него, след което се свива напред като ако тялото е с поставен
предпазен колан то няма да политне напред и да се получи констатирания при
ищеца удар в областта на лявата орбита на главата. Вещите лица сочат
категорично, че ако пострадалият по време на ПТП е бил с правилно поставен
предпазен колан, при него не би са получило сътресението на мозъка, но би
получил навяхването на шията.
Ето защо съдът намира за пълно доказан
факта, че ищецът към момента на настъпване на произшествието е бил без поставен
предпазен колан, както и че липсата му е в причинна връзка с тежестта на
настъпилите увреждания у ищеца в лявата орбита на главата, причинили при него и
сътресение на мозъка.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Е.А.С. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 10 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че
самата травматична увреда у ищеца е била
лека и оздравителният процес е бил кратък- около 20-30 дни и е протекъл
стандартно. При определяне размера на обезщетението съдът отчита възрастта на
ищеца, както и това, че контузията в областта на врата, предвид наличните при
ищеца дегенеративни процеси е довела до тяхното обостряне. При определяне на
обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към
датата на деликта и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователя. Така определеното обезщетение следва да бъде намалено с оглед
приноса на пострадалия, който съдът намира, че е в размер на 20 %. До този
извод относно степента на приноса съдът достигна като отчита обстоятелството,
че основната непосредствена причина за настъпване на телесните увреждания у
ищеца е противоправното поведение на водача на лекия автомобил, а непоставянето
на колана само е в причинна връзка с настъпването само на една от двете
настъпили при ищеца лекостепенни телесни увреждания. Не се установява, в
следствие на произшествието, ищецът да е получил посоченото в исковата молба
увреждане на долен крайник.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 8000лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава за периода от датата на деликта- 19.11.2015г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото
съразмерно с уваената част от иска в размер на 180,39 лева, както и на адв. Й.Д.
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1596,78лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 320,00лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 332,50лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.” АД, ЕИК:********,
да заплати на Е.А.С., ЕГН: **********,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 8 000лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените от реализирано на 19.11.2015г. пътно-транспортно произшествие, в
следствие противоправното поведение на П.Т.З., като водач на л.а. „Мерцедес
Спринтер“, с ДК № *******, неимуществени вреди- болки и страдания от
настъпили контузия на главата в челната област, мозъчно сътресение и
контузия и навяхване на врата, ведно с лихва за забава, считано от 19.11.2015г. /датата на деликта/
до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 25 500лева, както и за вреди изразяващи
се в болки и отоци в областта на бедрото на левия крак.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:********да
заплати на адв. Й.Д. на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 1596,78лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:********да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 320,00лева- държавна такса.
ОСЪЖДА Е.А.С.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:******** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 332,50лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: