№ 78
гр. Карнобат, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130101294 по описа за 2021 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител
юк. Р. ИВ. ИЛ., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове на основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 913 / 2021 г. по описа на КбРС на парични задължение със следните
основания и размер:Дължими суми по договор за потребителски кредит №
********** от 24. 04. 2017 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД и Л.Щ.С.., от които главница в размер на 1 500,56 лева /хиляда и
петстотин лева и 56 стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 296,04
лева /двеста деветдесет и шест лева и 04 стотинки/, законна лихва в размер на
109,74 лева /сто и девет лева и 74 стотинки/, дължима от 25. 05. 2019г. от
датата на изтичане на погасителния план до 27. 07. 2021 г., ведно със законна
лихва от датата на входиране на заявлението в съда - 27. 07. 2021г. до
изплащане на вземането срещу ответника Л.Щ.С.., ЕГН: **********,с адрес:
с. *******
Предявен е и осъдителен иск срещу същия ответник, като се желае да
бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 843,75 лева /осемстотин четиридесет и три
лева и 75 стотинки/, ведно със законната лихва.
Претендира се ответника да бъде осъден да заплати направените
1
съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и
допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от
ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на
ответника Л.Щ.С.., по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на който е указал да даде
писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал задължителното
съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от
неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за възможността му да
ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
В законния едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по чл. 131,
ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор по така предявения иск.
Преди първото по делото заседание, в съда е постъпила писмена молба
от представител на ищцовото дружество, с което същия е изразил желание
делото да се гледа в негово отсъствие, поради обективна невъзможност да
присъства в деня на насрочената дата. Заявява, че подържа исковата молба,
желае приемане на представените с нея доказателства и заявява, че
дружеството не желае да сключи споразумение или писмена спогодба с
ответника по делото. Желае постановяване на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако са налице условията за това.
В първото по делото съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява
законен или упълномощен представител.
В първото по делото съдебно заседание ответника се явява лично,
признава иска, като твърди, че повече от 100 лева не може да плаща на месец,
понеже бил диабетик и инвалид- лявата му ръка била неподвижна и не можел
да си служи с нея. Твърди, че не отказва да плаща и ще плати парите на
вноски посочени от него, а именно по 100 лева месечно. Не представя
доказателства и не желае събирането на такива.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
Установява се от приложеното ч. гр. д. № 20212130100913 / 2021 г. по
описа на Карнобатски районен съд, че по подадено заявление по чл. 410 от
ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 305 от 30.
07. 2021 г., с която е разпоредено длъжникът Л.Щ.С.. ЕГН ********** и
длъжникът Й. М. СТ. ЕГН ********** да заплатят на кредитора „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, сумите: главница от 25. 05.
2019г. в размер на 1 500,56 лева /хиляда и петстотин лева и 56 стотинки/,
ведно със законна лихва от 27. 07. 2021г. до изплащане на вземането, законна
лихва от 25. 05. 2019г. до 27. 07. 2021 г. в размер на 109, 74 лв. /сто и девет
лева и 74 стотинки/, договорна лихва от 25. 09. 2018г. до 25. 05. 2019 г. в
размер на 296, 04 лв. /двеста деветдесет и шест лева и 04 стотинки/, държавна
такса в размер на 38, 12 лв. /тридесет и осем лева и 12 стотинки/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.
2
Заповедта е връчена на длъжника Л.Щ.С. на 04. 08. 2021 г. и на
длъжника Й. М. СТ. на 17. 08. 2021 г..
На 09. 08. 2021 г. в РС- Карнобат е са постъпили попълнени стандартни
бланки с Възражение, както по чл. 414а от ГПК, така и по чл. 414 от ГПК от
длъжника Л.Щ.С... Въпреки дадените указания от съда да уточни
възражението си ответника С. не го направил и с Разпореждане № 631 от 21.
09. 2021 г. съдът е изпратил подадените възражения на заявителя за
становище. С нарочна молба заявителят е поискал производството за издаване
на изпълнителен лист да продължи. Във връзка с подадените възражения в
срок съдът е указал на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, че
може да предяви иска си относно претендираното вземане в едномесечен срок
пред РС- Карнобат. В преклузивния срок е подадена и исковата молба от
ищеца по която е образувано настоящото дело.
От приложените към исковата молба и приети като доказателство по
делото Договор за потребителски кредит № ********** / 24. 04. 2017 г. се
установява, че на 24. 04. 2017 г. е сключен договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като
кредитор и Л.Щ.С. ЕГН ********** като длъжник и Й. М. СТ. ЕГН
**********, като солидарен длъжник, по силата на който договор на
длъжника е отпуснат кредит в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца с ГПР
49, 89 % и годишен лихвен процент 41, 17 % . Дължимата сума по кредита е
в размер на 4451, 04 лева. Видно от същия договор длъжника е закупил пакет
от допълнителни услуги, възнаграждението по който възлиза на 2250 лева,
като със същия общото задължение по кредита е възлизало на 6701, 04 лева и
е следвало да се погасява на месечни вноски в общ размер от 279, 21 лева на
25 число от месеца. Към договора са приложени Декларация за предоставени
общи условия към договора за потребителски кредит, както и че са запознати
с Тарифа за таксите на кредитора, Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за
потребителски кредит № **********. От представеното с исковата молба
Преводно нареждане за кредитен превод е видно, че на 25. 04. 2017 г. сумата
от 3000 лева е преведена по сметка на Ответника в Уни Кредит Булбанк АД.
На 23. 10. 2017г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и
солидарните длъжници е сключен Анекс № 1 към договор за потребителски
кредит № **********, с който страните се договарят за отлагане на
погасителна вноска № 5, като клиента се съгласява и задължава да изплаща
кредита си по нов погасителен план приложен към анекса, като се запазват
ГЛП и ГПР след сключване на анекса е в размер на 45, 94 %, а отложената
вноска да бъде заплатена в края на погасителния план.
Солидарните длъжници не са изпълнявали поетите договорни
задължения и са направили четиринадесет пълни погасителни вноски и една
непълна, последната от които с от 30. 12. 2019 г. видно от приложеното
3
Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********.
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към
ДПК е изтекъл на дата 25. 05. 2019г., след което е настъпила изискуемостта
на задължението на длъжниците в пълен размер.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявените установителен и осъдителен искове по чл. 422 от ГПК са
процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ГПК предвид подаденото в срок възражение срещу издадената по ч. гр. д. №
20212130100913 / 2021 г. по описа на Карнобатски районен съд, Заповед за
изпълнение на парично задължение № 305 от 30. 07. 2021 г. и Разпореждане
№ 430 / 29. 07. 2021 г. с което е установено без уважение искане за издаване
на заповед за изпълнение в частта за сумата от 843, 75 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги дължимо
от 25. 05. 2019 г., с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен и осъдителен искове. Исковата молба е
подадена в срока по чл. 422 от ГПК.
Разгледани по същество, установителния иск е основателен, поради
следните съображения:
Безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит. Налице е подписан
между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена.
Паричната сума, предмет на договора, е усвоена от кредитополучателя и
нейния размер, както и размера на неплатените задължения не се оспорват от
ответника и даже същия признава наличието на вземане на ищеца спрямо
него,твърдейки единствено, че не може да заплаща пълните дължими вноски.
Към момента на сключване на договора е действал Закон за
потребителския кредит. Към момента на сключването на същия са спазени
всички изисквания за формата и съдържанието на договора. По силата на
процесния договор за ответника е възникнало задължението да върне
предоставената му по кредита парична сума, както и уговорената договорна
лихва, представляваща възнаграждението на кредитодателя. Безспорно се
установява, че ответника С. е неизправна страна по договора, като по същия
договор са били направени част от договорените с погасителния план
плащания, които са били преустановени.
Кредита не е бил обявяван за предсрочно изискуем и неговата
изискуемост произтича от изтичането на крайния срок за погасяването на
кредита. Предвид изложените аргументи, съдът намира предявения иск за
доказан и счита, че същия следва да бъде уважен.
По отношение на предявения осъдителен иск за осъждане на ответника
Л.Щ.С. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД вземане в размер
на 843.75 лева (осемстотин четиридесет и три лева и седемдесет и пет ст.),
4
представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законна лихва, съдът счита същия за
неоснователен по следните причини:
Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като
потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По
отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния
характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е
налице категорично установена съдебна практика /решение № 23 / 07. 07.
2016 г. по т. д. № 3686 / 2014 г., І т. о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 / 09. 12. 2013
г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384 / 02. 11. 2011 г.
по гр. д. № 1450 / 2010 г., I г. о. на ВКС и определение № 751 / 17. 08. 2010 г.
по гр. д. № 2022 / 2009 г., I г. о. на ВКС/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която
разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в
коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии, чрез
които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор,
сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/
клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
По отношение на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 24. 04. 2017 г. следва да се посочи, че то не може да
бъде възприето като отделен договор от договора за кредит дори и само
поради обстоятелството, че възнаградителното задължение по това
споразумение е изрично включено в параметрите на договора за кредит при
формиране на дължимата от длъжниците по него сума - погасителната вноска
по договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и
5
парична сума по този допълнителен пакет услуги, като в тази насока е
налична съдебна практика /решение № 837 / 10.10. 2019 г. на Бургаски
окръжен съд по в. гр. д. № 1192 / 2019 г./. От друга страна разпоредбите на чл.
10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски
кредит между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, които, според посоченото в споразумението, се
изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали
посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и
управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита съгласно
§1, т.1 от ДР на ЗПК , или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява
задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази
преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от
страна на кредитора, без съдът да кредитира декларираното в договора за
потребителски кредит „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни
услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или
за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т. 15 от
общите условия „Допълнителни услуги“ налага извода, че те касаят именно
усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства/ и управлението /по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата/ на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит
писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено
заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
6
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. С това споразумение на практика длъжника е поел
задължение за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, което е забранено от закона, като с
уговореното задължение за плащане на възнаграждение се нарушава и
разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния
процент на разходите по кредита. В противоречие с изискванията на закона за
т. н. предоставен пакет от допълнителни услуги не е формирана цена за всяка
от услугите по отделно, заплащането на възнаграждението от потребителя е
предвидено като предварително, а не за реално предоставени услуги. В този
смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето, които изискват заплащане на такса при реалното ползване на
определена услуга. Изводът, който се налага е, че услуга, за която да се
дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение в този
смисъл от страна на кредитора. По делото има данни, че ответникът се е
възползвал от една от тези допълнителни услуги, но това не променя факта,
че същите са неравноправни и не е следвало да бъдат посочвани в отделно
споразумение, а следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като представляват
възнаграждения по самия договор за кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Договорено е
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги,
както е посочено и в самото споразумение и без значение е дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално, независимо, че тези
услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат предоставени, но това в
нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на
цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така уговорени клаузите
поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това
са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 от ЗЗП. На практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата
на закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една
или повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на
страните, тъй като на практика излиза, че потребителят, заплаща правото си
да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор,
като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от
волята на кредитора. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава, като в тази
насока може да бъде посочена съдебна практика / Решение № 963/08.11.2019
г. на Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 1180 / 2019 г., решение № 837 /
10.10. 2019 г. на Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 1192 / 2019 г., Решение
7
№ 395 / 10. 05. 2019 г. на Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 157 / 2019 г. и
др./, с които е прогласена нищожност на споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Освен това задължително следва да се отбележи, че посоченото
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2250
лева, при предоставен кредит в размер от 3000 лева, представлява повече от
2/ 3 от размера на главницата по кредита и не отговаря на добрите нрави и
същото е сключено единствено за да бъде заобиколен закона, поради което на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожно.
По изложените по горе аргументи, съдът не споделя твърденията на
ищеца изложени в исковата молба, че въпросното споразумение е сключено
по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае
искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали
желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства, както и, че пакетът от допълнителни услуги
предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение, както и твърдението,
че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за
възможността /опцията/ длъжникът да поиска промяна в договора му за
кредит във всеки един момент от живота на договора.
Предвид изложените аргументи съдът счита предявенят осъдителен иск
за неоснователен и като такъв същия следва да бъде отхвърлен. а бъдат
уважени.
По отношение на иска за заплащане на законната лихва върху
претендираната главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането- предвид уважаването установителния иск , съдът счита ,че като
акцесорен по отношение на останалите искове следва да бъде уважен и иска
по чл. 86 от ЗЗД и да бъде присъдена законовата лихва върху главницата за
посочения период.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото
производство: От ищеца са претендирани направените по делото разноски.
Предвид уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК. С оглед разясненията, дадени по т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК
на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски в размер на 38,12 лева
8
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и
направените в исковото производство разноски в размер на 105 лева внесена
държавна такса за уважените искове и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК по отношение на Л.Щ.С.., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. *******, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище: гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез
пълномощник юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ., сумите: 1500, 56 лева (хиляда и
петстотин лева и петдесет и шест стотинки) главница; 296, 04 лева (двеста
деветдесет и шест лева и четири стотинки) договорна лихва от 25. 09. 2018 до
25. 05. 2019 г.; 109,74 лева (сто и девет лева и седемдесет и четири стотинки)
законна лихва дължима от 25. 05. 2019 г. –датата на изтичане на погасителния
план до 27. 07. 2021 г. датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, представляващи
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** /
24. 04. 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28. 07.
2021 г. -датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което е
издадена Заповед № 305 от 30. 07. 2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2021213010091 / 2021 г. на КбРС
до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК: *********, със
седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез пълномощник юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ., за
осъждане на ответника Л.Щ.С.., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: с. ******* да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК:
********* сумата в размер на 843, 75 лева (осемстотин четиридесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна
лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.Щ.С.., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
*******, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК: *********,
със седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез пълномощник юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ.
част от направените по заповедното производство-ч. гр. д. №
20212130100913 / 2021 г. на КбРС, разноски в размер на 88, 12 лева/
9
осемдесет и осем лева и дванадесет стотинки/, като отхвърля искането над
посочената сума до претендирания размер от 205 лева, като неоснователно.
ОСЪЖДА Л.Щ.С.., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
*******, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК: *********,
със седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез пълномощник юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ.
направените по настоящото гр. д. № 1294 / 2021 г. по описа на КбРС,
разноски в размер на 205 лева /двеста и пет лева/ на основание чл. 78, ал. 1 и
8 от ГПК, като отхвърля искането над посочената сума до претендирания
размер от 455 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
10