Решение по дело №12/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 889
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20193100900012
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………..……./   16. 10. 2019г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                            

                                                                          СЪДИЯ: МАРИН М.

 

при секретар Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 12 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, ул. „А. Каралийчев“ № 6, чрез адв. К.Т., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ срещу ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2, за сумата от 44 940 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - тотална щета, за което е образувана преписка щета № 13018030102179 по застрахователна полица № 0306X0344500 за застраховка „Каско" на лек автомобил марка „БМВ", модел „М 550 Д", рег.№ ***.

          Сочи се в исковата молба, че през 2017 г. е внесен автомобил марка „БМВ“, модел „550 Д“, с рама № WBAFV71070C774583, c рег. № *. На 27.11.2017 г. между „Капитолия БГ Ауто" ЕООД и ЗАД „Армеец" чрез посредника „Амарант България" ООД била сключена комбинирана застрахователна полица № 0306X0344500 за застраховка „Каско" и „Злополука", с клауза П, като общата сума за заплащане по полицата е в размер на 3339.68 лв., разпределени на 4 вноски.

          С Договор за покупко - продажба на МПС от 11.01.2018 г. „Капитолия БГ Ауто" ЕООД продава на „Хера Груп БГ" ЕООД, ЕИК ********* горепосочения лек автомобил БМВ, модел „550 Д“. Към застрахователна полица № BG/11/117003116829/27.11.2017 год. е сключен Добавък № 1/16.02.2018 г., с който се правят изменения по посочения договор (полица) - всички права се прехвърлят на „Хера Груп БГ" ЕООД, ЕИК *********, като рег. № на МПС се променя от * на *м*. На 21.02.2018 г. е сключен Добавък №2 към застрахователна полица № 0306X0344500/27.11.2017 год., с който регистрационният номер на МПС се променя, като старият регистрационен номер: *м* се изменя на ***. На 21.02.2018 г. „Хера Груп БГ" ЕООД заплаща 2-ра поред вноска по полица № 0306X0344500/27.11.2017 год. на обща стойност 834.92 лева, за което е издадена квитанция № **********. С Договор за покупко - продажба на МПС от 26.03.2018 г. „Хера Груп БГ“ ЕООД продава на „Ауто Рени" ЕООД, ЕИК ********* гореописания автомобил „БМВ". С посоченото твърдение ищеца обосновава активната си легитимация.

          Сочи още, че на 30.03.2018 г. надлежно упълномощеният К.Г.И. управлява лек автомобил БМВ „М 550“, с рег. № ***, собственост на „Ауто Рени" ЕООД в с. Езерово, обл. Варна. Докато се движел по ул. "Ал.Стамболийски", автомобилът се запалил, без да е налице въздействие от трето лице или от управляващия или собственика на автомобила. Веднага пристигнал екип на „РЗПБЗН", който се намесил и потушил възникналия пожар, но автомобилът е напълно изгорял и представлява тотал щета. Същият бил неизползваем.

          За соченото застрахователно събитие била заведена щета № 13018030102179, с която са представени всички необходими документи. Въпреки това с писмо с изх. № 100-2248/25.05.2018 г. било отказано обезщетение със следните мотиви - „застрахователят не обезщетява вреди по МПС, реализирани вследствие на констатирана техническа неизправност, когато същата се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат". "Съгласно т. 14.17 от Общите условия, застрахователят не дължи обезщетение за повреди, настъпили поради експлоатационни причини, свързани с амортизацията на застрахования автомобил, тъй като в тежест на застрахованото лице е да поддържа автомобила в добро техническо състояние и с грижата на добър стопанин".

          Ищцовото дружество се противопоставя срещу отказа на застрахователя, позовавайки се на констатациите в протокол № 000 0584834/27.11.2017 г. в част - „Констатирани повреди и липси при извършен оглед", в която било записано, че  няма нередовности. Твърди още, че видно от застрахователния договор същият е с клауза „П", което означава „пълно Каско", съответно съгласно т. 8.2 от ОУ по тази клауза Застрахователят покрива ПЪЛНА ЗАГУБА или ЧАСТИЧНА ЩЕТА на застрахованото МПС от рисковете - „Пожар и/или експлозия, възникнал/и по време на движение на МПС или при включване и работа на двигател по време на престой". Предвид изложеното се противопоставя на приложението на клаузата на т. 14.17 от ОУ на ЗАД „Армеец“, като сочи, че същата касае съвсем друга хипотеза, несъвместима с настоящия случай, а именно - корозия, износване, изхабяване, изтриване, умора на материала, обезцветяване, напукване и др., но на конкретен детайл на автомобила, а не вследствие на пожар, увредил целия автомобил.

          В допълнителната искова молба ищецът се противопоставя на твърденията на ответника, като потвърждава становището си за проявление на покрит риск по силата на т. 8.2 от ОУ, излагайки, че автомобилът е бил в техническа изправност и не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на неговия ползвател.

          В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е подал отговор чрез пълномощника си юриск. Р.Л., с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като оспорва същия по основание и размер. Твърди, че събитието, за което се претендира застрахователно обезщетение, не е застрахователно, поради което и обезщетение не се дължи. От приложимите между страните по договора Общи условия и доказателства към тях се установявало, че процесното събитие не попада в нито една от хипотезите на покрит риск. Застрахователят не отговарял за настъпването на вреди, реализирани вследствие от техническа неизправност, когато същата се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Видно от представеното постановление от Районна Прокуратура - Варна, пожарът е възникнал по време на движение на автомобила. За събитието застрахователят е образувал преписка № 13018030102179. От изготвената пожаро-техническа експертиза се установява, че причината за пожара не представлява покрит по полицата риск. На следващо място излага, че видно от приложените писмени декларация и сведение от г-н В. Д. Я., същият, след като е загасил огъня с пожарогасител, е отворил предния капак на автомобила, което е довело до ново възпламеняване на огъня, следствие от притока на кислород, разрастването му и до опожаряването на автомобила. При условията на евентуалност, в случай, че се установи проявление на покрит по полицата риск, твърди, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което и застрахователят има право да откаже изплащането на обезщетение, тъй като застрахованият е нарушил разпоредбата на чл. 58.3. от Общите условия на застраховката, съгласно който застрахованият следва да вземе всички необходими мерки за ограничаването на вредите от застрахователното събитие. Вместо незабавно да потърси помощ от съседи, каквито е имало в непосредствена близост, видно от писмените доказателства - писмени декларация и сведение от г-н В. Д. Я., застрахованият е отворил предния капак, с което е осигурил достъп на кислород до двигателя. По изложените съображения твърди, че неизпълнението на задължението на ищеца по т. 58.3. от ОУ е от естество да обуслови редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не по-малко от 90% от размера на претендираната главница, като релевира възражение за съпричиняване  с посочения коефициент. Ответникът се позовава на клаузата на т. 14.17 от ОУ - повреди в резултат на експлоатационни причини,като сочи, че по нейна сила в размера на обезщетението не се включва стойността на авариралия детайл. Отново в условията на евентуалност, ако се установи покрит риск, причинил настъпването „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ, сочи, че от размера на обезщетението следва да се определи като от действителната му стойност към датата на събитието следва да се приспадне стойността на запазените части. Оспорва твърденията на ищеца, че застрахователят е запознат с техническото състояние на автомобила, като твърди, че същият не е разполагал с издадено удостоверение за извършен технически преглед, съгласно изискването на Наредба № Н-32/16.12.2011 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Предявения иск намира правното си основание в разпоредбите на чл.386, ал.2 вр. с чл. 405, ал.1 от КЗ, който поставя в доказателствена тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното дружество, както и настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят е поел риска, съответно размера на действителната стойност на щетата към датата на застрахователното събитие.

          Прието е за безспорно между страните, а и се установява от представената по делото Комбинирана застрахователна полица №0306X0344500, че към момента на настъпване на събитието /30.03.2018 г./ увреденият лек автомобил марка „БМВ", модел „М 550 Д", рег. № ***, собственост на ищеца, съгласно договор за покупко продажба от 26.03.2018 г., е бил застрахован по застраховка „Каско" и „Злополука", с клауза „П“ при ответното дружеството.

          Не е налице спор и относно факта, че на 30.03.2018 г. управляваният от К.Г.И. лек автомобил се запалил в движение по пътя в с. Езерово, ул. "Ал.Стамболийски". За настъпилото събитие пред застрахователното дружество е заведена щета № 13018030102179, по която с писмо с изх. № 100-2248/25.05.2018 г. било отказано изплащане на обезщетение с мотиви, че „застрахователят не обезщетява вреди по МПС, реализирани вследствие на констатирана техническа неизправност, когато същата се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат“, като застрахователят се е позовал и на т. 14.17 от Общите условия. С оглед постановеният отказ и релевираните от ответника възражения основният спорен въпрос в производството се явява дали настъпилият пожар представлява покрит риск по смисъла на сключеният договор за застраховка и приложимите спрямо него общи условия.

          От показанията на свидетеля В. Я., кредитирани от съда като пълни, последователни, и базиращи се на непосредствени впечатления се установява, че пожарът се е възпламенил около 8-9 часа вечерта на около 100-150 метра след потегляне на автомобила от дома му в с. Езерово, обл. Варна. Първоначално се чул звук „пуф“ и между двете чистачки от долната част на прозореца започнал да излиза пушек. След спиране на автомобила и отваряне на вратите автомобилът се разгорял по-силно. Свидетелят взел пожарогасителя, но при отваряне на капака се чул гърмеж и пожарът се усилил още повече. Изпръскали целия пожарогасител, а междувременно се събрали се минувачи – включително деца и жени. Докато търсил маркуч за пожарогасителя една жена звъннала на тел „112“, а докато се върне вече цялата предница на автомобила била в пламъци. Описаните събития се развили в рамките на три минути, като в следващите 3-4 минути вече цялата кола горяла. Тъй като свидетелят искал да закупи колата, разполагал с информация, че същата е била технически обслужена – били и́ сменени масла, филтри, накладки, спирачни дискове и барабани.

              Състоянието на процесния лек автомобил след неговото изгасяне се установява от показанията на свидетеля А.А., които в посочената част са непосредствени, обективни и отговарящи изцяло на останалия доказателствен материал по делото. Последният сочи, че има непосредствени впечатления от същото с оглед изготвянето на възложената му частна автотехническа експертиза от ответното дружество. При огледа установил, че цялата предна и средна част на автомобила била обгоряла, като увреждания имало и в задната част, която била свързана със стапяне на задна броня от лявата страна, капак на пета врата (багажна) и увреждане на гумите, които са по задния мост. Предния бил увреден тотално, заедно с двигателното пространство и оборудването, както и средната част, в която е облицовката, врати, арматурното табло, седалки, тапицерията и тавана също. По-малко температурно били изложени на тези процеси средната част – това са вратите външно, като таванът на купето в средната част бил деформиран. Имало увреждания в много по-малка степен на задната част. Пожарът започнал в задната част, но при задните джанти мисли, че дясната била с леко опушване, но били запазени в естествения си черен цвят, заедно с жълтите накладки. Гумите имали леко обгаряне. По оборудването на купето - тапицерията в багажника била запазена, защото той е бил затворен. Акумулаторът бил запазен с напрежение. В останалата част, съдържаща констатации относно причините за настъпване на пожара показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите се базират на работата му като експерт по възлагане от ответното застрахователно дружество по образуваната преписка и чрез тях в доказателствения материал по делото косвено се инкорпорира заключението на извършената частна експертиза, което е недопустимо, с оглед принципа на непосредственост в гражданския процес. Освен изложеното, извършването на експертиза по възложение на страна от процеса не гарантира в пълна степен обективността на приетите в нея заключения, поради което същите не следва да бъдат приобщавани към доказателствения материал, дори и посредством закрепянето им чрез свидетелските показания на вещото лице.

             За установяване на пряката причина за настъпването на пожара и факторите допринесли за разгарянето, а впоследствие и за загасянето на същия, пред настоящата съдебна инстанция е проведена съдебно-пожаротехническа експертиза, която съда кредитира изцяло като обективно и компетентно дадена, и неоспорена от страните. От заключението на същата се установява, че механизмът на настъпване на процесното събитие (ендогенен/вътрешен пожар) е кратковременно топлинно натоварване и внезапно възникване на техническа неизправност, свързана със звуков ефект,   следствие освобождаване на създадена напрегнатост (напрежение или налягане) и поява на пушек. Експертът с категоричност сочи, че такъв механизъм и звуков ефект се реализира при обект свързан с определена консумация на електрическа енергия или пробив (механично разрушение) на   обект под вътрешно налягане. Огнището на пожара е разположено в зоната на металната преграда в двигателния отсек, под предно панорамно стъкло, от лявата страна (посока движение напред) на двигателя, в участъка на между задвижващите рамена на двете стъклочистачки. По дължина на автомобила пожарът се е разпространил от двигателния отсек в посока към багажно отделение, в режим на ветрово натоварване един Бофорт (тих вятър - 3,6 км/ч). По ширина на автомобила пожарът се е разпространил с огнево натоварване на лявата страна (борд), което е в по-голяма степен от това по дясната страна на процесното МПС. В двигателния отсек пожарът се разпространявал във всички посоки с пожарно увреждане на всички детайли независимо от тяхната материална природа и разположение. С оглед изложените констатации експертът заключава, че причина за настъпване на събитието е внезапно възникнала техническа неизправност в един от обектите разположени в  зоната   на огнището на пожара, като посочва, че повредата, причинила възпламеняването може да бъде на един от следните четири елемента от автомобила: електромеханичното устройство за задвижване на стъклочистачките на предното панорамно стъкло, системата за рециркулация на отработени газове (EGR), техническа неизправност в охладител с последвал теч или повреда в една от трите турбини.

              С оглед заключението на вещото лице, както и от показанията на свидетеля В. Я., с категоричност се установява, че процесният пожар е възникнал от техническа неизправност на част или система от автомобила. Видно от застрахователната полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ МПС-то е застраховано по покрити рискове клауза „П“, която по силата на т. 12 от приложимите към договора ОУ възлага в тежест на застрахователя отговорност при пълна загуба или частична щета на МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. В т.8.2., определяща покритите рискове по клауза „Ч“ е прието, че дружеството гарантира рискове от „Пожар и/или експлозия, възникнал/и по време на движение на МПС или при включване и работа на двигател по време на престой". Несъмнено в настоящия случай се установява, че събитието е настъпило по време на движение на автомобила, малко след запалване на двигателя, поради което възникналия пожар изцяло се припокрива с хипотезата на посочения покрит риск от застрахователя, в чиято тежест е да обезщети настъпилите имуществени вреди по застрахованото имущество. В същото време липсват основания да се приеме, че е налице изключени рискове по пар. IV от ОУ, и в частност това по т. 14.17, на което се позовава в ответното дружество. Граматическото тълкуване на посоченото основание за изключване на отговорността на застрахователя налага извод, че същото е изцяло неприложимо към процесните отношение, доколкото касае „корозия, износване, изхабяване, изтриване, умора, обезцветяване и напукване и др. подобни повреди, в резултат на експлоатационни или на естествени причини“. Освен изложеното, то представлява основание единствено да се откаже възстановяване на стойността на авариралия поради изброените причини детайл, но не и на останалите части от автомобила. Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че настъпилото на 30.03.2018 г. събитие представлява застрахован риск, за който застрахователят е поел отговорност по силата на сключената застрахователна полица и общите условия към нея. Преди сключване на договора застрахователят е следвало и е извършил проверка на техническото състояние на автомобила, като в приложения протокол № ********** от 27.11.2017 г. е записана констатацията на представител на дружеството, че не са установени нередовности и липси при извършения оглед.

          Остават недоказани и твърденията на ответното дружество , че е налице основание за отказ поради нарушение на упълномощения водач на автомобила на чл.58.3. от общите условия на застраховката, съгласно който застрахованият следва да вземе всички необходими мерки за ограничаването на вредите от застрахователното събитие. От приложените писмени и гласни доказателствени средства се установява, че веднага след първите признаци на възпламеняването на автомобила, шофьорът е отбил автомобила, спътникът му е подал пожарогасителя, който бил изцяло изпръскан върху огнището на пожара. Междувременно двамата потърсили помощ от живущите в близост до местопроизшествието – поискали маркуч и се уверили, че е повикана помощ от екипи на Пожарна безопасност на телефон „112“. Извършените действия по овладяване на стихията са оценени от заключението на СПТЕ като отговарящи на изискванията за пожаробезопасност, а по отношение на отварянето на предния капак като мярка срещу опасностите, които създава вече запаления автомобил и същото е задължително с оглед необходимостта огнището на пожара да бъде напръскано с пожарогасител. От всичко гореизложено следва еднозначния извод, че в момента на настъпване на пожара и непосредствено след това водачът на автомобила и придружаващият го пасажер са взели всички мерки за потушаване на стихията и ограничаване на последиците от нея, поради което не се установява наличие на основанието по чл. 408, ал. 1, т. 1 от КЗ. Нещо повече, доколкото извършените действия отговарят на изискванията за пожарна безопасност и са били насочени към установяване на причината за появилия се пушек, а впоследствие и за овладяване на пожара, то същите в никой случай не могат да бъдат ценени като съпричиняване на вредоносни резултат, най-малкото защото са налице данни, че в рамките на личните си възможности са способствали за ограничаване на размера на вредите, а и не са направили нищо, с което да допринесат за допълнително разширяване на уврежданията. Подобни възражения следва да се доказват, а по делото не се събраха никакви доказателства в тази насока.

          За установяване на действителната стойност на последните по делото е проведена съдебно-автотехническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, от заключението на която се установява, че при пожара автомобилът е погинал на около 86-87 %, като са останали единствено неувредени задни светлини комплект, задна броня, 2 бр. алуминиеви джанти, заден мост комплект, задни спирачни дискове - 2 бр., задни спирачни апарати -2 бр., амортисьори 2 бр., пружини - 2 бр. След пазарно проучване стойността на запазените части не надвишава 6000 лв., което е около 13-14% от общата пазарна стойност на автомобила. Действителната му стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие е определена на 44 500 лева, а сумата необходима за възстановяване на автомобила е 38 500 лева, т.е. 86.52 % от пазарната му стойност.

          Предвид изложеното, към процесния случай е приложима разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ, по силата на която „тотална щета“ на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност към датата на събитието. В настоящия случай, сумата, необходима за ремонт на автомобила  се равнява на близо 90 % от действителната му стойност, поради което същият е нерентабилен. Следователно при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените части. В обичайния случай обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. В случаите, когато ремонтирането на вещта се явява икономически нецелесъобразно се налага ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените части. Последните са т.нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл.51 ал.1 от ЗЗД/. Ответникът е релевирал изрично възражение в посочения смисъл, като от заключението на САТЕ се установява, че по автомобила са налице запазени части  на стойност от 5 958 лева, като посочената сума следва да бъде приспадната от определената пазарната стойност на автомобила в размер на 44 500 лева, или дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 38 542 лева. За горницата над посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

          С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски, като предвид релевираното възражение за прекомерност претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер от 1878.20 лева. Ищцовата страна е доказала извършването на разноски в размер на още 2768.60 лева, или общо на 4646.80 лева. Съобразно уважената част от исковете, на страната следва да бъдат възстановени съдебно-деловодни разноски в размер на 3 985.24 лева.

          На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебно - деловодни разноски с оглед отхвърлената част от исковете, които общо възлизат на 183.28 лева.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, ул. „А. Каралийчев“ № 6, сумата от 38 542 (тридесет и осем хиляди петстотин четиридесет и два) лева, представляваща застрахователно обезщетение на основание претърпени имуществени вреди - тотална щета, за което е образувана преписка щета № 13018030102179 по застрахователна полица № 0306X0344500 за застраховка „Каско" на лек автомобил марка „БМВ", модел „М 550 Д", рег.№ ***, като ОТХВЪРЛЯ  иска за горницата над присъдената сума от 38 542 лева до целия претендиран размер от 44 940 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, ул. „А. Каралийчев“ № 6, сумата от 3 985.24 (три хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) лева, представляваща извършените съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА „Ауто Рени“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, ул. „А. Каралийчев“ № 6, да заплати на ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 183.28 (сто осемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки) лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: