Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260547/26.4.2021г. Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети
наказателен състав,
на втори март, две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно
заседание в следния състав:
председател съдия Г.
Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от председателя
АНД № 330 по описа на съда за 2021 година,
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно
постановление № 545552-F567408/
Оставя без уважение
искането на Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения
на Д. ЕООД чрез адв.Г.Д.П. *** на Национална агенция
за приходите.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено, пред Варненски административен съд по
реда на Административно-наказателния кодекс.
След влизане в сила на решението,
материалите от административно-наказателната преписка да се върнат на
Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е
образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от Д. ЕООД чрез адв.Г.Д.П. против наказателно постановление №
545552-F567408/
Във въззивната жалба се
посочва, че действително годишната данъчна декларация за 2019 година е подадена
по-късно – на 02.07.2020 г. – два дни след изтичане на законоустановения срок,
но това се дължало на невъзможността за подаване на годишния финансов отчет в
Националния статистически институт, което предхожда подаването на декларацията.
Счита се, че извършеното нарушение се явява маловажен случай и
административно-наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като
от него не са настъпили никакви вреди, закъснението е само с 2 дни, това е
първото нарушение на дружеството. Моли се съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г.Д.П., редовно
упълномощен. По същество адв.П. поддържа жалбата.
Пледира, че от дружеството не са могли да предвидят, че сайта на Националния
статистически институт ще работи с голямо забавяне, че не са настъпили никакви
вредни последици, декларацията е подадена все пак със забавяне само от два дни
и че е следвало административно-наказващият орган да приеме, че е налице
маловажен случай и да не налага наказание, а като не е направил това е издал
едно незаконосъобразно наказателно постановление, поради което моли съда да го
отмени.
Въззиваемата страна,
редовно призована, се представлява от старши юрисконсулт Петинка Николова,
редовно упълномощена, която моли съда да потвърди наказателното постановление
като правилно, обосновано и законосъобразно и да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите
на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е
еднолично дружество с ограничена отговорност Д. ЕООД, ЕИК
202 776 346, със седалище и адрес на управление ***.
На 02.07.2020 г. св.А.
като счетоводна кантора, обслужваща дружеството е подала в ТД на НАП гр.Варна
годишна данъчна декларация за 2019 година по чл.92 от Закона за корпоративното
подоходно облагане/ЗКПО/ с входящ № 0300И0814788, потвърждаващо се от
разпечатката от информационната система на НАП за подадени декларации от Д.
ЕООД/л.19/.
На 22.07.2020 г. при
извършена проверка в Териториална дирекция на НАП-Варна било установено, че Д.
ЕООД не е подало в срок годишната си данъчна декларация за 2019 година.
С покана изх.№
398/22.07.2020 г. до Д. ЕООД на седалището и адреса на управление *** е поканен
в 7-дневен срок от получаването на поканата представител на дружеството да се
яви в ТД на НАП-Варна за съставяне на АУАН. Поканата е изпратена е по
електронна поща/л.20/.
С покана изх.№
398/31.08.2020 г. до Д. ЕООД на седалището и адреса на управление *** е поканен
в 7-дневен срок от получаването на поканата представител на дружеството да се
яви в ТД на НАП-Варна за връчване на АУАН. Поканата е изпратена е по пощата и е
получена на 13.08.2020 г. от Г.Д.П. видно от известието за доставяне/л.22/.
На 31.08.2020 г.
инспекторът по приходите към ТД на НАП гр.Варна В.И.Т.в отсъствието на
нарушителя съставила Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №
F567408, в който описала, че Д. ЕООД като данъчно задължено лице не е изпълнило
задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/ за отчетната 2019 година в
законоустановения срок – до 30.06.2020 г., като декларацията е подадена на
02.07.2020 г. и е приела, че е налице нарушение на чл.92 ал.1 във връзка с
чл.92 ал.2 от ЗКПО. Актът бил предявен и връчен на упълномощено лице Г.Д.П. на
23.09.2020 г., който записал при предявяването му: “Имам възражения, които ще
представя в писмен вид“.
От справка за актуалното
състояние на Д. ЕООД от Търговски регистър/л.18/ е видно, че е със седалище и
адрес на управление *** и че управител и едноличен собственик на капитала е М.С..
Към преписката е
приложено пълномощно/л.24-26/ рег.№ 8802/14.08.2020 г. от регистъра на нотариус
Ж.Т. от М.С. в качеството му на управител на Д. ЕООД за Г.Д.П. да извършва от
името на дружеството всякакви правни и фактически действия.
На 25.09.2020 г. М.С.
като управител на Д. ЕООД чрез пълномощника Г.Д.П. *** писмено възражение срещу
съставения АУАН. В него се посочва, че закъснението за подаване на декларацията
се дължи на затруднен обмен на документи между него и счетоводния офис в
резултат на извънредното положение, затруднения в сайта на НСИ, иска се
прилагане на чл.28 ЗАНН или минимална санкция.
На 03.11.2020 г. е било
издадено обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в АУАН, като е квалифицирал
нарушението по чл.92 ал.1 вр.ал.2 от ЗКПО и е ангажирал обективната отговорност
на Д. ЕООД на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО, като му наложил административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
С писмо изх.№ СИ-В-ИЗ-74
от 25.02.2021 г. от Национален статистически институт, Териториално
статистическо бюро – Североизток, отдел „Статистически изследвания-Варна“
уведомяват съда, че попълването на годишния отчет на дружество Д. ЕООД за 2019
година в Информационна система „Бизнес статистика“ на НСИ е започнало на
28.06.2020 г. в 18:09 часа, като отчетът не е бил изцяло въведен и приключен.
На 01.07.2020 г. в 00:10 часа е регистриран коригиращ годишен отчет на дружеството,
попълването на този отчет е завършило на 01.07.2020 г. в 00:32 часа/статут „Изпратен
към НСИ“/ с вх.№ 14771445 и е приключен от НСИ на 02.07.2020 г. в 15:04 часа.
В съдебно заседание бе
разпитана в качеството на свидетел Т.Р.А., чиято счетоводна кантора обслужвала
счетоводно дейността на Д. ЕООД. Според нейните свидетелски показания на нея
било възложено да подаде годишния финансов отчет в Националния статистически
институт и след получаване на входящ номер от там – и годишната данъчна декларация
в ТД на НАП Варна. А. своевременно подала годишния финансов отчет по електронен
път в НСИ, но сайта бил претоварен и я изхвърлял, което наложило тя да прави
многократни опити по всяко време на денонощието, но не успяла да подаде навреме
отчета и това довело след себе си и закъснение на подаване на годишната данъчна
декларация с два дни.
Гореизложеното се
установява от приетите гласни и писмени доказателства по делото, кредитирани от
съда, които не се оспорват от страните.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Наказателното
постановление е връчено на Г.Д.П. на 08.01.2021 г., видно от известието за
доставяне/л.28/, жалбата срещу него е входирана на 14.01.2021 г. Жалбата е
процесуално допустима – подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и
приета за разглеждане от съда.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция
”Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно чл.278 ал.1 от ЗКПО, заповед №
391/18.05.2009 г. и заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП.
Наказателното постановление
е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити,
посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението
от обективна страна, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната
отговорност на Д. ЕООД.
По делото е установено,
че годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019 година за Д. ЕООД е
подадена от Т.Р.А. в ТД на НАП-Варна на 02.07.2020 г. Закъснението е било установено
от служител при ТД на НАП Варна. Законодателят е предвидил за извършено
нарушение по смисъла на чл.261 и чл.92 от ЗКПО да се ангажира на основание
чл.261 ал.1 от ЗКПО обективната отговорност на дружеството.
Дружеството е извършвало
стопанска дейност и е било задължено да подаде годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО за 2019 година. Чл.92 ал.1 от ЗКПО въвежда в задължение на всички
данъчно задължени лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават
годишна данъчна декларация, независимо дали са извършвали дейност през
отчетната година.
Съдът счита, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност юридическо лице.
На първо място, неправилно
е посочена нарушената материално-правна норма. Неправилно
административно-наказващият орган е приел, че след като дружеството не е подало
годишна данъчна декларация за 2019 година в законоустановения срок до
30.06.2020 г. е осъществило нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО. В АУАН и в
наказателното постановление нарушението е квалифицирано като такова по чл.92
ал.1 от ЗКПО. Но нарушението по тази правна норма е неподаване въобще на
годишна данъчна декларация, каквото нарушение в случая няма. Правилната квалификация
на деянието е по чл.92 ал.2 от ЗКПО за неподаване в срок на годишната данъчна
декларация. Задължителен реквизит от формата на наказателното постановление е
посочването на нарушената законова разпоредба – чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Неправилното издирване на материално-правните разпоредби препятства
организирането на защитата на наказаното лице, защото е предпоставка за
основателното възникване на съмнение в извършването на какво конкретно
нарушение на закона е уличено и какво наказание е предвидено за това. Допусната
грешка е достатъчно основание да се приеме, че издаденото наказателно
постановление е несъобразено със закона и на това основание да се отмени.
На второ място, в конкретния случай
административният орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази
правна норма не дава възможност за налагане на административно наказание,
въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието, след като има
основание за прилагане на чл.28 от Закона за административните нарушения и
наказания.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за
маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите
на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за
„маловажност” на случая подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.
н.д. 1/2005 г./, доколкото е свързана с правилното приложение на материалния
закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното решение.
Съдът намира, че всички тези обстоятелства са
изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на
чл.93 т.9 от НК, където като „маловажен случай” е определен този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Съдът като взе предвид факта, че Д. ЕООД
е внесло в срок дължимия корпоративен данък за 2019 година, няма настъпили
абсолютно никакви вредни последици за държавата и дружеството от закъснението
при подаването на годишната данъчна декларация, липсата на други нарушения,
счита, че в случая е изправен в хипотезата на чл.93 т.9 от НК. Тъй като във
възражението са били посочени причините за неподаването на декларацията,
административно-наказващият орган не е следвало да издава наказателно
постановление, а да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Още повече това е
следвало да се осъществи в съответствие с държавната политика в условията на
извънредната епидемиологична обстановка за подпомагане на бизнеса, която в
случая не е била приложена.
Воден от гореизложените съображения,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :