Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 04.01.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 647/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, евентуално съединени с иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с искова молба, подадена от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО-район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от … Р. Х. В., чрез пълномощник, против С.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че на 15.01.2016 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сочи се, че договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), като кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg, на която „Вивус“ предоставят Общите си условия (ОУ), които кредитополучателят трябва да приеме и стандартния европейски формуляр с преддоговорната информация, с която същият трябва да бъде запознат, съгласно чл. 8 от ЗПФУР. Излага, че след подаване на заявката проект за договора се предоставя на кредитополучателя на същата страница като последният трябва да го подпише чрез натискане на бутона „Подпиши“, с натискането на който бутон от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. Сочи още, че кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й, за която се начислява такса спрямо сумата и периода на договора за кредит. Твърди, че процесният договор е сключен за сумата от 600 лева и за период от 30 дни с падежна дата 14.02.2016 г., като е заявена и услугата за експресно разглеждане на кандидатурата, а сумата е отпусната от кредитодателя чрез паричен превод в „Експресбанк“ АД на 15.01.2016 г. Към датата на падежа ответникът е следвало да плати сума в общ размер 744,00 лева, от които: 600,00 лева – главница, 123,79 лева – такса експресно разглеждане и 20,21 лева – лихва за периода на отпускане на кредита. Поради неизпълнение на падежа, считано от 15.02.2016 г. кредитодателят е започнал да начислява върху дължимата сума наказателна лихва – определена в т. 13.3, б. „а” от приложимите „Общи условия”, в размер на 10,01% към договорния лихвен процент. Сочи, че на 23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който от последния са придобити вземанията по договора, сключен с ответника. С оглед на изложеното, се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********, заедно със законната лихва върху нея, считано от 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 119,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 24.11.2018 г. до 09.11.2020 г. В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева, която същият е получил без правно основание, заедно със законната лихва върху нея, считано от 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като прави възражение за изтекла погасителна давност.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се явява и не се представлява, а ответникът оспорва исковете, поддържа писмения отговор и възражението си за изтекла погасителна давност.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца и от третото неучастващо в процеса лице „Банка ДСК“ АД, на основание чл. 192 от ГПК.

 

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2016 г. между ответника и „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус”, е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Кредитът е в размер на 600 лева, която сума е отпусната на ответника на датата на сключване на договора с преводно нареждане от 15.01.2016 г. и е получена от ответника. Последното се установява от Писмо Изх. № 14-ИСК-11625/1/ от 17.11.2021 г. на „Банка ДСК“ АД, като правоприемник на „Експресбанк“ АД и от приложеното към него извлечение за дата 18.01.2016 г. от сметка IBAN: ***, с титуляр С.К.Б., ЕГН **********. Ответникът е следвало да върне сумата на падежа – 14.02.2016 г., но не е погасил задължението си. Документите по делото не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни.

От страна на ответника не са представени доказателства за извършени плащания по договора за връщане на предоставената му сума, поради което съдът приема, че такива плащания не са извършвани.

Размерът на законната лихва за периода, за който се претендира обезщетение за забава от ищеца – от 24.11.2018 г. до 09.11.2020 г., върху главницата от 600 лева, възлиза на 119,51 лева, изчислен с калкулатора за изчисляване на законна лихва на интернет-страницата на Национална агенция за приходите.

На 23.11.2018 г. е сключен договор за цесия, по силата на който „4финанс” ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД вземането си по процесния договор, сключен с ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, продавачът на вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като по настоящото дело длъжникът е уведомен с връчването на препис от исковата молба, към която са приложени уведомление за цесия от стария кредитор, договорът за прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него, както и потвърждение за прехвърляне на вземания от стария кредитор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявения осъдителен иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 6 от ЗПФУР – за сумата от 600 лева, представляваща главница по договор за кредит е процесуално допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен и доказан. Съображенията са следните:

Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Макар договорът за кредит да е неподписан и въпреки че облигационна връзка между страните не може да възникне чрез натискане на бутон „подпиши“ на интернет страницата на „Вивус“, извод за възникване на облигационно правоотношение между страните следва от реалното получаване от ответника на претендираната по делото главница. Доказано е получаването на процесната сума (писмото от „Банка ДСК“ АД и приложеното към него извлечение на л. 47 и 48 от делото), изискуемостта на вземането за главница (задължението е с падеж 14.02.2016 г.), както и размерът й (600 лева). Няма пречка кредиторът да прехвърли вземането на трето за договора лице, която възможност, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗПК е изрично предвидена в чл. 14.5 от ОУ, където е предвидено и правото на потребителя да направи спрямо това трето лице всички възражения, които има към първоначалния кредитор, съобразно чл. 26, ал. 2 от ЗПК. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, което по настоящото дело е факт. В тази връзка съдът съобразява утвърдената и непротиворечива съдебна практика, според която няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор, като същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009г., II т. о. на ВКС и Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., II т.о. на ВКС). Още повече, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането само, ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията (Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр.д. № 867/2011 г. на IV г.о. на ВКС). По делото няма такива данни и твърдения. По настоящото дело се претендира само главницата и обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което условията по договора за кредит са неотносими към производството.

Тъй като ответникът не е доказал наличие на валидно погашение, искът за главница се явява основателен до пълния претендиран размер – 600 лева.

Тъй като крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 14.02.2016 г., то с изтичане на този срок е налице забава (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).

Размерът на обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода, за който се претендира от ищеца – от 24.11.2018 г. до 09.11.2020 г., върху главницата от 600 лева, възлиза на сумата в размер на 119,51 лева. Това налага извода за основателност на иска в пълния предявен размер.

Предвид установяване на основателност на претенциите, то следва да се пристъпи към разглеждане на направеното от ответника възражение за погасяването им по давност.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Както се посочи, крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 14.02.2016 г. По отношение на иска за главница приложима е петгодишната погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Главното вземане не е периодично и не се прилага кратката давност. Исковата молба е подадена на 16.12.2020 г., като до този момент не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на изискуемостта – 14.02.2016 г., а възражението за погасяване по давност на задължението за главница се явява неоснователно.

Претенцията за заплащане на обезщетение за забава се погасява с изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, както правилно се приема в Решение № 25 от 27.03.2013 г. по т.д. № 1198/2011 г., I т.о. на ВКС, доколкото има обезщетителен характер, а не по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. „Безспорно, макар да е съизмеримо със законната лихва, по своята правна природа, това обезщетение не представлява „лихва“ и поради това не се обхваща от нормата на чл. 111, б. „в" ЗЗД. Доколкото обаче то е обезщетение от неизпълнен договор, кратката тригодишна давност е приложима по отношение на него на друго основание - това по чл. 111, б. „б" ЗЗД.“ (Решение № 206 от 30.12.2011 г. по т.д. № 1055/2010 г., II т.о. на ВКС). В настоящия случай, обезщетение за забава се претендира от ищеца за периода от 24.11.2018 г. до 09.11.2020 г. Считано от най-ранния момент, за който то се претендира – 24.11.2018 г. до подаване на исковата молба – 16.12.2020 г. не са минали три години, поради което неоснователно е и възражението за погасяване по давност на задължението за обезщетение за забава.

Ищецът е предявил в условия на евентуално съединяване иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД срещу ответника, разглеждането на който е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално съединения иск се счита предявен под условие. В случая, условието, под което евентуалния иск е предявен, не се е сбъднало - главният иск е уважен и с евентуалния иск съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася по него в решението си, както е прието в мотивите на т. 15 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. №1 2000 г. на ОСГК на ВКС.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и с оглед степента на фактическа и правна сложност на делото, като не отговаря на последните претенцията на ищеца за определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО-район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от … Р. Х. В., сумата от 600 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********, сключен на 15.01.2016 г. между „4финанс” ЕООД, ЕИК ********* (кредитор) и С.К.Б. (кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Кредитреформ България” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 119,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 24.11.2018 г. до 09.11.2020 г.

ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО-район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от … Р. Х. В., направените по делото разноски в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

          Указва на ответника, че присъдените с решението суми може да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „Банка ДСК” АД.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                   

                           

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ :