О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 577
гр. Кюстендил, 28.11.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, в закрито
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година, в
следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 311 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.Г.К. ***, срещу
решение № 10-РД06-0007/19.09.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-КН/2749/14.08.2023
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил.
С
определение № 503/02.11.2023 г. съдът е предоставил правна помощ на
жалбоподателя във вид на процесуално представителство при условията и реда на чл.
22, ал. 1, т. 12 и чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, а с разпореждане
№ 1064/13.11.2023 г. съдът е назначил адв. Л.В. *** за процесуален представител
на жалбоподателя. С посоченото разпореждане, при условията на чл.158, ал.1 от АПК, съдът е оставил без движение жалбата на Р.К., по която е образувано делото
и е указал на оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението да
отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата, като я приведе в
съответствие с изискванията на чл. 150, ал. 1 от АПК, уточни точно и ясно кой
акт обжалва и формулира годен петитум по оспорването, съобразявайки указанията
на съда в мотивите на разпореждането. В тях изрично е посочено, че според чл. 13, ал. 6 от
ЗСП, когато директорът на регионалната
дирекция "Социално подпомагане" е отхвърлил жалбата срещу заповедта
на директора на дирекция "Социално подпомагане", предмет на обжалване
пред административния съд, по реда на АПК, е не решението на РД "Социално
подпомагане", а заповедта на дирекция "Социално подпомагане".
Съобщенията
с указанията на съда са връчени на лично на жалбоподателя на 15.11.2023г. и на
адв. В. на 14.11.2023г.
В
сроковете за отстраняване на нередовностите, с вх.№ 4501/20.11.2023 г. е
постъпила жалба от Р.К., чрез адв. В., с което са изпълнени указанията на съда
за привеждане на жалбата в съответствие с чл. 150, ал. 1 от АПК. В същата обаче
се сочи, че е насочена срещу решение № 10-РД06-0007/19.09.2023 г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил. Формиран е петитум за отмяна на решението на директора на
РДСП – Кюстендил.
С
оглед уточнението в допълнително депозирана жалба от 20.11.2023 г., предмет на
оспорване по делото е решение № 10-РД06-0007/19.09.2023 г. на директора на РДСП – Кюстендил. С посоченото решение, директорът
на РДСП – Кюстендил е отхвърлил жалбата на К. срещу заповедта на директора на
ДСП – Кюстендил, касаеща отказ за отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво (в пари) за
отоплителен сезон 2023/2024 г. Нормата на чл. 13, ал. 6 от ЗСП изрично указва
кой съдебен акт подлежи на съдебно оспорване в посочената хипотеза и това не е
решението на по-горестоящия административен орган, а заповедта на директора на
ДСП – Кюстендил. Подобно указание се съдържа и в решението на по-горестоящия
административен орган.
Дадените указания не са изпълнени в
цялост и жалбоподателят не е насочил жалбата си срещу подлежащия на обжалване
индивидуален административен акт –заповед № ЗСП/Д-КН/2749/14.08.2023 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил.
В съдебната практика е безспорно
положението, че осъщественият по пътя на административното обжалване контрол
върху акта, когато в резултат на него жалбата е отхвърлена, респ.
административният акт е потвърден, не създава никакво ново правно положение, а
само повтаря вече разпореденото с обжалвания акт. Поради това оспорването пред
съда на решението на горестоящия административен орган не би довело до
търсената от адресата на акта защита. Именно поради това и разпоредбата на чл. 98, ал. 2,
изр. второ от АПК
предвижда, че ако при административното обжалване жалбата или протестът са
отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.
В този смисъл е и нормата на чл. 145, ал. 2,
т. 2 от АПК,
според която решението на по-горестоящия административен орган подлежи на
оспорване пред съда, само когато с него е изменен първоначалният
административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество.
Израз на тези общи положения от АПК са и
разпоредбите на чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от ЗСП. След като жалбоподателя, въпреки
предоставената му възможност, не е насочил жалбата си срещу подлежащия на
обжалване акт, то жалбата се явява недопустима като насочена срещу акт на
горестоящия административен орган, който по арг. от чл. 13, ал. 6 от
ЗСП, чл. 98, ал. 2,
изр. второ
и чл. 145, ал. 2,
т. 2 от АПК,
не подлежи на обжалване.
По изложените съображения, жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство -
прекратено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд –
Кюстендил,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Г.К. ***,
срещу решение № 10-РД06-0007/19.09.2023 г. на директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу
заповед № ЗСП/Д-КН/2749/14.08.2023 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кюстендил.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 311/2023 г. по описа на Административен съд -
Кюстендил.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: